Българска академия на науките индивидуален научноизследователски проект
Изтегляне 1.56 Mb.
|
Свързани:
982154
| Македония създава улеснения при стартиране на бизнес като въвежда процедурата за обслужване на „едно гише“ и електронна регистрация без налагане на такси. Стартирането на нов бизнес отнема две процедури и два дни, като няма изискване за минимален капитал. По всички други показатели страната заема средна позиция. Корупцията е широко разпространено явление в публичната администрация и обществените поръчки, което увеличава разходите за бизнес и ограничава чуждите инвестиции. Регистрирането на недвижими имоти и получаването на акт за собственост върху земеделски земи е труден процес. Лицензионните изисквания остават относително високи. Финансовият сектор е преструктуриран, като банковият сектор е отворен за чуждестранни банки, а капиталовият пазар е в развитие.
Сърбия се откроява с най-тромави и бюрократични процедури по издаване на разрешителни за строителство, но по другите показатели се позиционира по-добре спрямо средните им стойности за региона. От 2013 г. правителството на Сърбия е приело антикорупционен план за действие и има напредък при борбата срещу организираната престъпност, но корупцията все още остава основен проблем. Въпреки стратегията за реформи за подобряване на независимостта, компетентността и ефективността на съдебната система, съдилищата остават уязвими за политическо влияние. Прилагането на правата на собственост е изключително бавен процес. Общата данъчна тежест е 36.2 % от БВП, публичните разходи са 49.3 % от дохода, а държавния дълг – 66 % от БВП. Стартирането на нов бизнес отнема около седмица, но лицензионните изисквания отнемат доста време. Банковият сектор е относително стабилен. След седем години членство на България в ЕС продължава да се откроява проблема с корупцията в публичната администрация, слабости в съдебната система и организираната престъпност, които ограничават икономическите перспективи пред страната. През 2014 г. Народното събрание приема изискване за петгодишна уседналост при закупуване на земеделска земя от чужденци. Съдебната система не осигурява ефективно прилагане на правата за собственост. Общите данъчни приходи са 26.5 % от БВП, публичните разходи 34.4 %, а държавния дълг вече надхвърля 28 % от БВП. Цялостната регулативна рамка подкрепя предприемаческата дейност. Получаването на лиценз може обаче да отнеме повече от три месеца. Регулативната и съдебната система са пречка пред чуждите инвеститори. Финансовия сектор е доминиран от банките. Страната заема трета най-добра позиция по индекс на глобалната конкурентноспособност в разглежданите страни от ЦИЕ и ЮИЕ (като изпреварва дори Унгария). Най-проблематични фактори на средата са корупцията, затруднения достъп до финансиране и неефективната правителствена бюрокрация. Според рейтинга за политическия риск (International Country Risk Guide, 2013) Албания и Македония имат рейтинг за умерен политически риск, Сърбия – висок, а Черна гора – нисък риск. От таблица 1 в Приложение 9 е видно, че сред анализираните страни от ЮИЕ най-добър кредитен рейтинг има България, следвана от Македония. Всички анализирани тук страни от ЮИЕ, без България, са оценени от Coface с рейтинг С, което насочва към нестабилна икономическа и политическа среда с голяма вероятност от неплатежоспособност в корпоративния сектор. Съгласно таблица 2 в Приложение 9 най-благоприятен данъчен режим действа в Черна гора, следвана от България и Македония. За страните от ЮИЕ най-висок е индекса за икономически свободи на Македония (53), следвана от България (55). На последно място остава Сърбия (90) (вж. таблица 3 от Приложение 9). Основите изводи, които могат да бъдат очертани в резултат на сравнителния анализ за дейността на четирите фондови борси в ЮИЕ (включително и на България) и ЦИЕ са следните (вж. Приложение 5): ● най-старата фондова борса от анализираните четири в ЮИЕ е Белградската фондова борса, която съществува от 1894 г., и на която за разлика от другите борси освен регулирания пазар, е изградена и многостранна алтернативна система за търговия с акции и облигации; тя има и най-много действащи членове (39), най-голям обем на търговия на регулирания пазар за 2014 г. (168 млн.евро), както и най-голям брой емисии акции за 2014 г (903); ● най-динамично развитие отчита Черногорската фондова борса, която има най-голяма пазарна капитализация като процент от БВП (32%), въпреки, че няма извънборсов, а само официален регулиран пазар на ценни книжа, докато облигационния пазар се ограничава само до емисии и търговия с ДЦК. През 2013 г. Истанбулската фондова борса придобива 24.38 % от Черногорската, което е поредно доказателство за по-бързата й интеграция към регионалните пазари; ● всичките четири фондови борси имат установени споразумения за сътрудничество с други борси в региона, което е показателно за стремежа им за задълбочаване на регионалното сътрудничество; ● все още централните депозитари на разглежданите страни не са достигнали до етап на развитие, при който да се пристъпи към установяване на преки презгранични връзки с чуждестранни централни депозитари (изключение прави ЦД на България, който от 2012 г. има установена пряка връзка с ЦД на Румъния); ● общо за разглежданите фондови борси в ЮИЕ е липсата на първични публични предлагания, което е показателно за това, че компаниите в региона нямат интерес към капиталовите пазари като алтернативен канал за финансиране, и за доминирането на банките като основен източник на финансиране за МСП; ● на капиталовите пазари на ЮИЕ (без България) не се извършва заемане на ценни книжа (въпреки че в Сърбия по закон е позволено) поради отсъствие на установени подзаконови разпореди и изградена практика, не са позволени също къси продажби и маржин покупки. В Сърбия освен това съществуват ограничения за чуждестранни лица да инвестират в краткосрочни ценни книжа (по силата на Закона за валутния обмен); ● подобно на ЦИЕ, на фондовите борси в ЮИЕ действа Кодекс за корпоративно управление, който е разработен в тясно сътрудничество с международни институции като IFC, задължителен за компаниите, листвани на фондовите борси. Но болшинството от публичните компании в ЮИЕ не представят на своите уеб страници никаква информация относно тяхната корпоративна социална отговорност и в този аспект дейностите по поддържане на връзка с инвеститорите са в начален етап; ● за разлика от фондовите борси на страните в ЦИЕ, които са в напреднал стадий на конвергиране, в ЮИЕ няма предлагане на иновативни финансови продукти (опции, фючърси, структурирани продукти) и поради това липсва изградена инфраструктура за тази цел – няма обособени сегменти на фондовите борси за търговия с такива книжа, нито действащи клирингови институции като централни съконтрагенти; ● за разлика от ЦИЕ, в страните от ЮИЕ са внедрени само местни електронни системи за търговия (изключение прави България, която е внедрила системата за търговия Xetra на Дойче Бьорзе), които обслужват капацитета на малки по размери капиталови пазари, без установени презгранични връзки към регионални платформи за търговия. Изключение правят България, Македония и Хърватия, които са в процес на изграждане на обща регионална платформа за търговия с ценни книжа чрез финансовото съдействие на ЕБВР; ● за разлика от ЦИЕ и България, на фондовите борси на страните ЮИЕ действат местни правила за търговия, като страните са в различен етап на хармонизиране на законодателството за капиталовите пазари с изискванията на ЕС в тази област. Изключение прави Черна гора, която според последния доклад за напредъка на ЕК от 2014 г. постига висока степен на хармонизиране и прилага в значителна степен достиженията на правото на ЕС, както и България като страна – членка на ЕС; ● все още страните от ЮИЕ са в процес на реформи в пенсионните си системи, което се очаква в бъдеще да допринесе за развитие на капиталовите им пазари, чрез премахване на ограниченията пред доброволните пенсионни фондове и застрахователните компании да могат да инвестират в акции на публични компании на фондовите им борси; ● общо за някои страни от ЮИЕ (без България, Македония и Черна гора), е че на фондовите им пазари доминира търговията с ДЦК, следвана от тази с акции, като пазарът на корпоративни облигации е неразвит (единствено в Черна гора има търговия с една емисия на корпоративни облигации). Основни проблеми пред тези пазари остават малката капитализация, ниска ликвидност, недостатъчен брой търгувани акции, липса на регулярни сделки, ниска прозрачност на финансовите отчети; ● в страните от ЮИЕ процесът на приватизация все още не е приключил, и това повлиява върху волатилността на капиталовите им пазари. Много от компаниите в реалния сектор се сблъскват с проблеми по несъстоятелност, висока задлъжнялост, ограничен достъп до финансиране, неефективно управление на активите и на собствения капитал; ниска степен на гъвкавост на капиталовата структура на публичните компании. Освен това в хода на приватизацията доминират продажбите на стратегически инвеститори или работническо-мениджърска приватизация пред листване на държавните дялове на фондовата борса, което води до висока концентрация на собственост; ● на капиталовите пазари на страните от ЮИЕ е необходимо повишаване на равнището на регулиране, което да доведе до по-добро разкриване на публична информация, да се намали информационната асиметрия, да се понижат транзакционните разходи и риска от ниска ликвидност; ● фондовите борси на разглежданите страни в ЮИЕ (без Албания поради много слабото развитие на капиталовия си пазар) отчитат най-висока капитализация и обороти на търговията в годините точно преди началото на глобалната финансово-икономическа криза, след което закономерно тези показатели намаляват, като се забелязва отлив на чуждестранни инвеститори и спад в борсовите индекси. Финансовата криза влошава ликвидността, увеличава лихвените проценти и забавя активността във финансовата система; ● основни предизвикателства пред капиталовите пазари в страните от ЮИЕ остават подобряване на ликвидността на пазара на ДЦК (особено на вторичния пазар), развитие на репо-пазара и на инструментите на паричния пазар. На репо-пазарите преобладават интервенциите на централните банки чрез отпускане на междубанкови кредити и репо-транзакции; ● в хода на подобряване на цялостната инвестиционна среда след 2000 г. страните от ЮИЕ успяват да привлекат значителни по обеми ПЧИ (като първа по привлечени инвестиции е Сърбия с входящи ПЧИ от 4,3 млрд. евро през 2006 г., следвана от Черна гора), като по данни на UNCTAD за 2007 г. е постигнато най-високо равнище на ПЧИ в ЮИЕ от 12,8 млрд.долара, а страната с най-малко привлечени ПЧИ в региона е Македония; ● всички страни от ЮИЕ въвеждат редица насърчителни мерки за чуждестранните инвеститори (като Черна гора е въвела най-ниската ставка на корпоративен данък от 9 %), а в Сърбия компаниите се освобождават от такъв данък за срок от 10 години при инвестирани над 8 млн. евро в ДМА; ● в Сърбия, Черна гора и Македония са въведени свободни търговски зони с цел привличане на чуждестранни и местни инвестиции чрез освобождаване от данъци; ● на капиталовите пазари в ЮИЕ се прилагат международните стандарти за финансово отчитане за публични дружества, листвани на фондовата борса; ● извършен корелационен анализ на фондовите индекси на страните от ЮИЕ показва, че между сръбската и македонската фондови борси съществува средна корелационна зависимост (0,521); средна е и корелационната зависимост между черногорската и македонската фондови борси (0,514) и между българската и македонската фондови борси (0,425); силна корелационна зависимост съществува между черногорската и сръбската фондови борси (0,937), между българската и сръбската фондови борси (0,993); между българската и черногорската фондови борси (0,966); ● от друга страна корелационните зависимости между фондовите борси в ЮИЕ и ЦИЕ са: силна положителна корелационна зависимост между фондовите борси на Сърбия и Австрия (0,729), но слаба корелационна зависимост между дългосрочните лихвени проценти по ДЦК на Австрия и Сърбия; средна корелационна зависимост между фондовите борси на Австрия и Черна гора (0,651) и слаба корелационна зависимост между дългосрочните лихвени проценти по ДЦК на Австрия и Черна гора (0,082); слаба корелационна зависимост между фондовите борси на Австрия и Македония (0,194) и средна корелационна зависимост между дългосрочните лихвени проценти по ДЦК на Австрия и Македония (0,467); средна корелационна зависимост между дългосрочните лихвени проценти по ДЦК на Австрия и Албания; силна корелационна зависимост между фондовите борси на България и Австрия (0,915); ● в рамките на разглежданите страни от ЮИЕ, единствено фондовият пазар на Албания се очаква дълго да остане в „периферията” на подготовката си за интегриране към ЕС предвид на факта, че на капиталовия пазар на тази страна няма електронна система за търговия, подаване и изпълнение на поръчки; няма листвани компании на официалния сегмент на борсата и поради това все още не се изчислява фондов индекс; отсъства развита инфраструктура за сетълмент (липса на единен централен депозитар на ценни книжа) и няма изградена единна информационна система за разпространение на данни за търговията с ценни книжа (ДЦК). Изтегляне 1.56 Mb. Сподели с приятели:
|