Българска академия на науките индивидуален научноизследователски проект
Aнализът на зависимостите между фондовият индекс на Виенската фондова борса ATX и на македонския фондов индекс MBI10
Изтегляне 1.56 Mb.
|
Свързани:
982154
- Навигация на страницата:
- Въведени/отстранени променливи b
- Обобщение на модела b
- Коефициенти a
- Емпиричен анализ на капиталовия пазар на Албания
- Обобщение на модела c
| Aнализът на зависимостите между фондовият индекс на Виенската фондова борса ATX и на македонския фондов индекс MBI10 показва следното:
Таблица 65:
Taблица 66:
От таблица 66 се вижда, че коефициента на корелация между независимата променлива австрийски фондов индекс АТХ и зависимата променлива македонски фондов индекс МBI10 e 0,194, което е показателно за слаба корелационна зависимост. От друга страна, коефициента на детерминация показва, че само около 3 % от изменението на македонския фондов индекс се дължи на вариация в стойността на независимата променлива.
От таблица 67 е видно, че между двете променливи няма статистическа значима зависимост, и нулевата хипотеза, че двете променливи не са зависими не може да се отхвърли, защото Sig. 0,303 > α 0,05. Анализът на зависимостта между дългосрочните лихвени проценти по ДЦК на Maкедония и Австрия показва следното: Taблица 68:
Таблица 69:
От таблица 69 се вижда, че коефициента на корелация между независимaта променлива дългосрочен лихвен процент (ДЛП) по ДЦК на Австрия и зависимата променлива дългосрочен лихвен процент по ДЦК на Македония 0,467, което е показателно за средна положителна корелационна зависимост. От друга страна, коефициента на детерминация показва, че само 22 % от изменението в ДЛП по ДЦК на Македония се дължи на вариация в стойността на ДЛП по ДЦК на Австрия. Коригираният коефициент на детерминация е 0,197 и следователно само 20 % от тези изменения в зависимата променлива се обясняват с регресионния модел. Таблица 70:
Таблица 70 относно проверката на хипотезата за адекватността на регресионния модел показва, че емпиричната характеристика Fstat е 10,578 при теоретична стойност за α = 0.05 от таблиците на F – разпределението 4,17. След като Fstat > Fcritical, нулевата хипотеза H0 се отхвърля и правим заключение, че регресионния модел е адекватен. Това се потвърждава и от Sig. 0.002 < α = 0.05. Таблица 71:
От таблица 71 за проверка на хипотезата относно регресионния коефициент b1 установяваме, че b0 = 2,213 и b1= 0,984. Коефициентът b1 отчита, че при всяко нарастване на ДЛП по ДЦК на Австрия с единица, може да се очаква нарастване на ДЛП по ДЦК на Македония с 0,984 единици. Емпиричната характеристика на b1 е tstat = 3,252, докато теоретичната стойност при двустранна критична област, критично равнище на значимост α = 0.05 и степени на свобода 38 е 1,6860. След като tstat = 3,252> tcritical = 1,6860, отхвърляме нулевата хипотеза Ho и заключаваме, че регресионния коефициент b1 може да се смята за статистически значим, която се потвърждава и от Sig.0,002 < α = 0.05. Таблица 72:
Съгласно таблица 72 за 95 % доверителния интервал на регресионния коефициент b1 очаквания ефект от промяна в ДЛП по ДЦК на Австрия с една единица е нарастване на стойността на ДЛП по ДЦК на Македония между 0,372 и 1,597 единици. Емпиричен анализ на капиталовия пазар на Албания От Приложение 1 (вж. sтр.231) е видно, че има четири корелационни коефициенти, които са статистически значими, тъй като за тях Sig.(2-tail) <α = 0,05 и това са: брутно капиталообразуване като % от БВП и външен дълг в млрд. долари; външен дълг в млрд. долари и ПЧИ в млрд. долари; лихвен процент по кредити и индекс на законовите права; лихвен процент по кредити и лихвен процент по депозити. Тъй като всичките четири по-горе корелационни коефициенти имат стойности r > 0,7, оттук следва, че може да се приложи методът на стъпковата множествена регресия. Получени са следните резултати: Таблица 73:
При анализа на икономическите фактори, които оказват влияние върху капиталовия пазар на Албания, се установява, че на втора стъпка в множествения регресионен анализ остават независимите променливи лихвен процент по депозити и лихвен процент по кредити. От таблица 73 се вижда, че коефициента на корелация между независимите променливи лихвен процент по депозити и лихвен процент по кредити и зависимата променлива преки чуждестранни инвестиции на втора стъпка от множествения регресионен анализ е 0,981, което е показателно за силна корелационна зависимост. От друга страна, коефициента на детерминация показва, че 96 % от изменението в ПЧИ на албанския капиталов пазар се дължи на вариация в стойността на двете независими променливи. Коригираният коефициент на детерминация е 0,938 и следователно 94 % от тези изменения в зависимата променлива се обясняват с регресионния модел. Като потвърждение на горните зависимости, в изследване на извадка от 12 страни в Средния Изток и Северна Африка (МENA) Naceur et al. (2005) също установява, че за насърчаване на развитието на фондовите им пазари е от съществена важност да се стимулират спестяванията и да се контролира инфлацията (т.е. особено краткосрочните лихвени проценти по кредитите). Така коефициента на корелация между местните брутни спестявания като % от БВП и развитието на фондовия пазар (пазарна капитализация) е 0,410 (средна корелационна зависимост), докато този между брутните спестявания и ПЧИ е малко по-висок (0,565). От друга страна, в изследване на Kurihara Y. (2012) на връзката между ПЧИ и макроикономически променливи в страните от АСЕАН се установява, че местните икономически променливи БВП, инфлация (индекс на потребителските цени) и лихвени проценти на паричния пазар (като спредове между лихвени проценти по кредити и по депозити) влияят положително върху ПЧИ (push детерминанти). От друга страна, международни макроикономически променливи като БВП, цените и лихвените проценти на САЩ обичайно влияят негативно на потоците ПЧИ към страните от АСЕАН. Освен тези изследвания, теоретичната връзка между местните спестявания и националния доход е също установена в модела на Harrod (1939) и Domar (1946) като по-високите равнища на спестявания осигуряват средства за фирмите да вземат кредити и да извършват инвестиции. Alguacil et al. (2004) изследват ролята на вътрешните спестявания и приноса им за икономическия растеж на базата на модела на Solow (1956) и достигат до извода, че по-високите спестявания водят до по-висок икономически растеж. За Salahuddin et al. (2010) между ПЧИ и вътрешните спестявания съществува двупосочна връзка, но тя е по-силна в посока от ПЧИ към вътрешни спестявания. Според Tang et al. (2008) ПЧИ имат значително влияние за нарастване на вътрешните спестявания в Китай. Abdulrazag et al (2008) и Batarsch et al (2015) потвърждават чрез тест на Грейнджър наличие на едностранна (ко-интеграционна) зависимост от нетните вътрешни спестявания към ПЧИ, от БВП към ПЧИ и от БВП към нетни вътрешни спестявания. Таблица 74: Изтегляне 1.56 Mb. Сподели с приятели:
| ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||