Глава шеста Началото на человеческия род на земята във вид на мъж и жена и във вид на майка и дете

силата на сътворението и

силата на разрушението

Падение:

Когато новосъздаденото животно человеко-мъж като звяр в бяс, тръгна от планината към полята, до него не смееше да доближи никаква жива твар. Когато, обаче, то стигна до котловината, гдето почиваше силата пол-жена, тя го видя и, незнаейки какво е това животно, което по форма я наподобяваше, за пръв път изпита чувство на свян.

След това силата пол-жена успя да покрие тялото си с дългата си буйна коса, и се яви пред животното человеко-мъж, което гледайки я с бясно остървение, издаде такъв страшен звук, щото силата пол-жена се изплаши и побягна, за да се скрие във водата между рибите.

При нейния бяг тялото й се откри. Тогава голотата й извика в животното человеко-мъж противопола на силата пол-жена, то се спусна с небивала стръв след силата пол-жена и, като я видя къде се скри, притаи се наблизо между зеленините, за да я чака да излезе.

Силата пол-жена наблюдава това животно человеко-мъж в бяс и като видя, че очите му изразяваха ту жал, ту острота на пламъци в мрак, изпита някакво влечение към него. Чувствайки обаче, грозната му сила, тя се колебаеше да излезе от водата. Най-после, забелязвайки, че то се е простряло като мъртво на земята, излезе на сушата, доближи го тихо и отиде, та седна до сами него.

Като гледа така дълго това мъртво и спящо животно, силата пол-жена все повече и повече се увличаше в неговите форми, макар груби, но прилични на нейните, докато най-после чрез това съзерцание в нея властно заговори женския пол.

Тогава тя реши да събуди или да съживи чрез своите дихания животното, но още с допирането си до него, сякаш заразена от неговия бяс, вместо да го съживи или да го събуди, тя го хвана за гърлото и поиска да го удуши.

Разбудено така внезапно, животното человеко-мъж сграбчи силата пол-жена, и гледайки я с ярост и със жажда да я разкъса, така силно я ухапа, защото тя с вика си от болки потресе целия земен рай.

От това ухапване силата пол-жена биде обляна цялата в кръв, от което произлезе падението на силата пол-жена, защото наред с нея остана като вечна сила и силата на разрушението, олицетворена от животното человеко-мъж.
Етап 20.

Първият мъж и първата жена на земята
Догма: Начало бе мъртва точка, а първичност бяха само

силата на сътворението и

силата на разрушението

Преход:

След като животното человеко-мъж ухапа силата пол-жена, бесът му премина и то после почна да й се моли да му прости, извинявайки се, че каквото е извършило, извършило го е в безсъзнание. От тогава в него настъпи съзнанието, което го отличава от другите животни и то се нарече само мъж, а силата пол-жена, вече победена от силата на разрушението, се примири с падението си и се нарече само жена.

От тук започна историята за сътворението на по-сетнешния человек на земята във вид на мъж и жена.
Етап 21.

Първата всеземна и всемирова скръб и началото на человеческата трагедия на земята
Догма: Начало бе мъртва точка, а първичност бяха само

силата на сътворението и

силата на разрушението

Разкаяние:

Като се съвзе от ухапването, силата пол-жена погледна животното человеко-мъж, което бе също окървавено. Макар тя да не смяташе владяна от бяс, ней при все това мина през ум, че може би и тя е ухапала человеко-мъжа, както той нея. С тази мисъл тя също почна да се гали около него и да му се извинява. Така предишната тяхна скръб за случката мина в пълен покой. Когато силата пол-жена и животното человеко-мъж прекарваха в този покой, в галения, в прегръдки и в сладостно унасяне, внезапно надземните висини се затъмниха, ревна страшна буря, гръм и светкавици почнаха да цепят небесните простори. Сразена от ужас, с някакво смътно чувство, че тя е извършила тежък грях, силата пол-жена почна да се моли на небесните сили да й простят. Едновременно с това, тя взе да се чувства като най-жалкото и обикновено животно между другите животни на земята, на които по-рано беше царица.

Много време продължи силата пол-жена да се моли на небесните сили да й простят греха пред тях и пред силата на сътворението. Това първо моление на силата пол-жена е началото на историята на всяка религия за по-нататъшния човек на земята във вид на жена и на мъж. Така родоначалникът на всички религии е силата пол-жена, а животното человеко-мъж гледаше гледаше цялата тази трагедия в душата на силата пол-жена и нищо не разбираше.

От молбите на силата пол-жена, небесните сили като че ли се омилостивиха, защото гърмът и трясъците престанаха, последвани от първия дъжд на света.

Силата пол-жена като помисли, че този дъжд не е друго освен сълзите, които небесните сили проливат заради страшния грях, сторен от нея, горчиво се разплака, ронейки сълзи изобилни, като самия дъжд.

Сълзите на силата пол-жена, заедно с тия на небесните сили се ляха толкова дълго време и така изобилно, щото потопиха голяма част от първия земен рай. Така първия земен рай от радост се превърна във всеземна и всемирна скръб.

Цветята, дървесата и всички зеленини на земята наведоха глави, и от тогава започна техния упадък като първичност в постоянна и вечна красота, защото тази скръб засегна и тях.

Най-после, трогнати от този безкраен плач на силата пол-жена, небесните сили се успокоиха и висините почнаха да се разясняват.

Когато дъждът престана и слънцето взе да проблясва през синкавините силата пол-жена и животното человеко-мъж се запътиха заедно из долините без определена цел. През време на тоя поход у тях постепенно се появи чувството, че всичко, което ги окръжава ги гледа с укор и с присмех. Гонени от това чувство на срам, те ускориха хода си, търсейки някакво скривалище, дето да бъдат недостъпни за ничии погледи.
Етап 22.

Първата майка и първото дете на земята
Догма: Начало бе мъртва точка, а първичност бяха само

силата на сътворението и

силата на разрушението

Изкупление:

След като силата пол-жена и животното человеко-мъж се приютиха в едно каменно скривалище, силата пол-жена падна на легло, защото нейния пръв грях й отне предишната сила. Страданията и мъките на силата пол-жена продължиха докато земята се обърна спрямо слънцето триста тридесет и три пъти. Гледайки как страда неговата жертва, животното человеко-мъж започна да изпитва някакво гризение на съвестта. И то бдеше денонощно над силата пол-жена, докато най-после след триста тридесет и три обръщания на земята към слънцето, силата пол-жена отдели от себе си едно малко създание, по форма прилично на двамата. От тогава започва историята на человеческия род и така свършиха изкупителните мъки на силата пол-жена, първата майка на человека на земята.

силата на сътворението и

силата на разрушението

Пресътворение:

При вида на първото дете на земята, създадено от силата пол-жена, человеко-мъжът изпадна в изумление и незнаейки да се радва ли или да скърби, той заплака над това създание, а после почна страстно да го милва и да го гали, докато силата пол-жена стоеше равнодушна при още пресния спомен за първия свой грях и за мъките, които току-що бе преживяла.

Между това, слънцето пак изсуши земята от първия дъжд и чрез изобилните си лъчи извика за нов живот зеленините и цветята, защото видя, че с раждането от силата пол-жена на малкото, силата на разрушението е победена за последен път и че вместо чрез человеко-мъжа да бъде унищожена силата на сътворението в лицето на силата пол-жена, работите стигнаха до ново творчество.

Слънцето събуди нов живот в зеленините и в цветята на земята още и за това, защото желанието му беше да пресъздаде първия земен рай за новия живот в движението на земята във вид на дете, което после израства и биде наречено человек. За да поддържа топлина и светлина, колкото бе нужно за израстването на това дете-человек на земята, слънцето се спираше всеки ден над каменното скривалище на силата пол-жена и человеко-мъжа, дето заставаше в неподвижност дълго време. Това спиране на слънцето привличаше към каменното скривалище и други животни, които виждайки малкото в ръцете на человеко-мъжа и обаяни от него, с особени звуци изразяваха някакви желания. Когато детето радостно посегнеше към тях, за да ги погали, те му се оставяха и така от тия погалвания тям се придаде същата сила да се пресътворяват чрез раждането на малки. От тук води началото си историята на съществуването и на другите земни животни в раждане и прераждане.

След земните животни, при новороденото почнаха да идват и птиците, които чуруликаха и пееха песни от радост пред него. Силата пол-жена, вече майка, пригласяше на тези птичи песни. Своето дете тя продължи нататък да отглежда с песни, преизпълнена с доволство от съзнанието, че тъкмо с това раждане е изпълнила най-великото желание на своята създателка, силата на сътворението.

Така с песни расте това малко създание, докато стигна до положението да може самостойно да се движи, когато силата пол-жена и человеко-мъжът започнаха да го извеждат от каменното скривалище и да го развеждат из околните поля, дето първият земен рай вече бе се напълно подновил.

Расте то в този земен рай в игра с цветята и с зеленината, добивайки ту красотата на силата пол-жена, ту силата на человеко-мъжа. От тогава почва историята на по-сетнешните полумъже и полужени, защото след раждането на това дете, силата пол-жена като красота в първичност и първосилата на человеко-мъжа почнаха да се израждат в много такива сили, но не вече като сили на първичност, а като полусили (полу-мъже и полу-жени), с каквито само се насели по-после земята.
Етап 24.

Първият человек смъртник на земята

Догма: Начало бе мъртва точка, а първичност бяха само

силата на сътворението и

силата на разрушението

Кръговръщение:

С възвръщане силите на силата пол-жена и на животното человеко-мъж чрез тяхната рожба, те бидоха обхванати пак от бяс на пол и повтаряха първия грях, от който почнаха да се раждат второ, трето и повече малки създания от различен род. Това непрекъснато грехопадение хвърли силата пол-жена на легло, гдето тя една вечер, заобиколена от всичките си рожби и от человеко-мъжа склопи завинаги очи, т.е. умря.

От тогава води началото си смъртта за человека, която като неопредолима сила и като сила на разрушението срещу творческите земни и надземни сили, остана вечност в света. Така человекът стигна до първата мъртва точка от преди всемира. В нея се прелива, както битието, така и небитието на человека, който макар смъртен, чрез вечно кръговръщение е предопределен за все по-нови и по-нови раждания и прераждания.
Глава пета

Първата вяра в безсмъртието и първите земни идоли на човека
Етап 25.

Първата вяра в задгробния живот на човека

Догма: Начало бе мъртва точка, а първичност бяха само

силата на сътворението и

силата на разрушението

Утеха:

След смъртта на силата пол-жена, понеже человеко-мъжът и неговите рожби бяха чужди на съзнанието за нейната смърт, те дълго я чакаха да се събуди, но тя не само не се събуждаше, но сякаш сълзите от които бе сътворена от силата на сътворението се бяха изпарили, а от бялата пръст, от която тя бе изваяна, една заран беше намерена само следа.

През това изчезване на силата пол-жена, децата и человеко-мъжът почнаха горчиво да плачат. Все пак, человеко-мъжът, мислейки, че тя може би още живее някъде около тях, започна да утешава малките. Това е началото на вярата в съществуването на человеческия живот след смъртта, която вяра премина във всички по-нататъшни человеко-мъже и человеко-жени, изобщо у всички животни и человеци.
Етап 26

Първото самопожелание на смъртта от человека
Догма: Начало бе мъртва точка, а първичност бяха само

силата на сътворението и

силата на разрушението

Отчаяние:

Първият человеко-мъж, в любовта си към своята изчезнала другарка, силата пол-жена, почна да я търси навсякъде около каменното си жилище. Като не я намери, нему почна да се струва, че животът му без нея е невъзможен. Така у него се породи желанието да иде при нея също чрез изпарение и разпадане, с други думи чрез същата смърт, зад която той допускаше, че неговата възлюблена съществува под някаква друга невидима форма.

Така първият человеко-мъж, в своето отчаяние и в своята скръб заради страшната загуба, падна също на легло, гдето след известно време склопи очи и умря, както бе умряла неговата другарка, силата пол-жена.

По този начин се завърши историята на първия человеко-мъж.

Така, благодарение силата на разрушението, се роди смъртта и за самия человеко-мъж, макар той да бе създаден от самата нея като противосила на силата пол-жена. Защото силата на разрушението бе въобще срещу всеки проявен живот на земята, който тя не желаеше да бъде вечен.
Етап 27.

Създаването на вечния человек на земята
Догма: Начало бе мъртва точка, а първичност бяха само

силата на сътворението и

силата на разрушението

Человечество:

Смъртта на человеко-мъжа и на силата пол-жена не попречи за размножаването на человеческия род, защото зародишът на живота, като вечност, вложен от силата на сътворението във всяко същество на земята и във всемира, бе даден и на силата пол-жена. Макар тя да не можа да остане във вечност след греха й с нейния противопол, человеко-мъжа, тоя зародиш на вечност в силата пол-жена премина в нейните по-нататъшни пресътворения чрез раждания и прераждания, за да не изчезне никога человека от лицето на земята, което бе и желанието на силата на сътворението. Вместо единичен и вечен обаче, той се раздели на две: смъртен человеко-мъж и смъртен человеко-жена, които чрез раждане и прераждане образуваха безсмъртие под името человечество.

силата на сътворението и

силата на разрушението

Человечество:

След като умря първият человеко-мъж под своя каменен покрив, дето бе умряла и неговата другарка – силата пол-жена, техните рожби също се разплакаха, очаквайки да се събуди техния баща. Понеже той не се събуди, те най-сетне решиха да го оставят и да напуснат каменното скривалище, като построят друго, по-светло в някое по-красиво място на земята, което и сториха.

След известно време най-голямото дете се върна в първото жилище, за да види не се ли е съживил неговият баща, но не намирайки нищо от него освен прах, то също започна да мисли, че той може би се е преселил и си живее някъде другаде наоколо. Така вярата в безсмъртието на человека продължи да владее човешкия дух. Върху това именно човешко и мирово безсмъртие человекът почна после да размишлява, незнаейки нищо нито за своето произхождение, нито за произхождението и за сътворението на всемира.

Съзнанието, обаче, на първочеловека, че неговото съществуване зависи от слънцето, от водата, от въздуха и от всички земни и надземни сили, го застави да почне да им се кланя и да им се моли. По този начин се появи идолопоклоничеството, което най-ярко се проявяваше в почитта към силата на сътворението, въплътена във всички тези сили и свръхсили, на които человекът се кланяше и на които се молеше.

силата на сътворението и

силата на разрушението

Человечество:

Децата на първата сила по-жена и на първия человеко-мъж, като пораснаха и като се развиха в два различни рода, се групираха в двойки от человеко-мъж и человеко-жена. Тия двойки се пръснаха по цялата земя и от тях чрез раждане и прераждане се създаде всеземния человечески род.

Така се създаде человекът, предопределен за раждания и прераждания през всичките векове, за да се осуети замисъла на силата на разрушението, за която този вечен человек с творческа сила беше най-могъщата първосила на земята и когото тя искаше да унищожи.

Етап 30.

Създаването на человека като месояден
Догма: Начало бе мъртва точка, а първичност бяха само

силата на сътворението и

силата на разрушението
Вродената кръвожадност у человеко-мъжете и человеко-жените не само не се изкорени с изчезването на първата жена и на първия мъж, но напротив постоянно се увеличаваше като почна да се проявява и спрямо другите животни, които биваха изтребвани, било просто, за да се върши делото на силата на разрушението, било за да се уталожи с плътта кръвожадният человечески бес.

Така се създаде с человека месоядството, което по-после за зверовете человеко-мъж и человеко-жена се разви до такава степен, щото в беса си за месоядство те почнаха да убиват и да изяждат дори и собствените си рожби.

силата на сътворението и

силата на разрушението

Человечество:

Человеко-мъжете и человеко-жените, пръснати по земята се навъдиха много, ала вместо да образуват една обща сила за творчество, както искаше силата на сътворението, те се разделиха на племена, а после на народи, за да се вмъкне между тях пак силата на разрушението и да ги направи врагове един на други било поради разноезичие, било поради бесовска стръв, придадена тям от силата на разрушението.

Така тези племена или народи влязоха във взаимни изтребителни войни, които бяха най-демонското дело на силата на разрушението на земята.

При тези войни силата на разрушението се представяше ту като чест, ту като слава, ту като победа, за да може да въвлича в безкрайни кръвополития человеческия род. За да ги оправдаят отделни личности проповядваха на народите, че с тия войни народите пишат своята история, която не е нищо друго, освен възхвала на силата на разрушението, доволна че по този начин се осуетяват усилията за единното всеземно человеческо творчество на земята.

силата на сътворението и

силата на разрушението

Человечество:

На силата на разрушението не стигна това, дето народите се изтребваха един други. Тя искаше в самите народи да проникне несъгласието, да проникнат различия, за да стане невъзможно никакво единно человеческо творчество. И ней се удаде да постигне целта си чрез един нов бяс, бяс на вери и суеверия. Така различните человеко-мъже и человеко-жени почнаха да вярват в различни неща и да се кланят на различни същества. Едни да се кланят на животни по-силни от тях,, други започнаха да вярват в съществуващи и несъществуващи бесовски сили и т.н. С този нов бяс на вери и суеверия, на смътни понятия и на хаос от понятия, силата на разрушението раздроби напълно человеческия род, като свръхсила и като творческа сила на земята.

Понеже от друга страна силата на сътворението вече не съществуваше за человека и нямаше кой да извади человеческия род от този хаос на все нови и нови бесове, създавани от силата на разрушението, человеците си останаха с тях.
Етап 33

Първият человековдъхновител на животночеловеците на земята
Догма: Начало бе мъртва точка, а първичност бяха само

силата на сътворението и

силата на разрушението

Человечество:

Дълго време животните человеко-мъже и человеко-жени живяха така в пълно незнание за себе си и в непознаване историята на своето произхождение. Тя се знаеше само от силата на разрушението, която на никого нищо не съобщаваше, за да не бъде победена за сетен път.

После един от человеко-мъжете, кръстен във вода (ЙЕ-ШО), като человеко-вдъхновен и человеко-вдъхновител, поиска да узнае тази истина за мировото и человеческо произхождение и да я предаде на человеците, но тогава хаосът от вери, неверия и разноезичия, дето владееше силата на разрушението, толкова се разяри, щото всички племена близки до ЙЕ-ШО, се нахвърлиха върху самия него с хули и с камъни, докато най-после го убиха.

По-късно някои последователи на человеко-вдъхновителя съчиниха за него разни лъжеистини, които проникнаха между человеците и така се увеличи още повече хаосът от понятия за мировото и человеческо сътворение, за да победи и този път силата на разрушението, държейки человечеството още в бесовете.

силата на сътворението и

силата на разрушението

Человечество:

След человеко-вдъхновителя, убит с камъни, се опитаха и други человеко-мъже да открият първоистината върху человеческото и мировото произхождение, но всякога, когато те се доближаваха до първоистината, силата на разрушението се явяваше било във формата на животно-человеци, които да убият първите, било в друга някоя форма, за да ги унищожат и така, тази първоистина и тази история за сътворението на света оставаха известни само на силата на разрушението.

С течение на вековете животните человеци почнаха да съзнават, макар смътно, тази сила на разрушението, но лишени от ясна представа за нея, те я нарекоха: Смърт. Смъртта, прочее, не беше нищо друго, освен въплощение на силата на разрушението, и тя стана за человеците най-голямото страшилище.

От тогава силата на разрушението, под името смърт, остана господарка на человеците на земята след силата на сътворението, и человекът не можеше да се освободи от хаоса на разноверия по същността на тази смърт.

силата на сътворението и

силата на разрушението

Человечество:

След като вкара человека в хаоса от бесове, от разноверия и разнопонятия за мировото и человеческо сътворение, силата на разрушението замисли още по-голямо раздробление на человеческия род във всички племена и народи на земята.

В този си замисъл тя поласка самолюбието на животните человеко-мъже и человеко-жени, и внушавайки им мисълта за също такова господство на подобните тям, каквото господство имаше смъртта над тях, раздели человеците във всяко селище на господари и роби, като господарите бъдат покровителствани от смъртта, дори сами те понякога да вършат делото на смъртта спрямо человеците, а робите да бъдат винаги под страха от господарите и от смъртта, която господарите могат да им причинят. така се създаде хаосът и в едноверците человеци и в человеческото еднодържавие. Така, с други думи, биде завършена картината на всечеловеческия хаос като възстанаха господари срещу роби, сити срещу гладни, боси и голи срещу обути и облечени, имотни срещу безимотни.

Така в общочеловеческия хаос от разноверия и разноезичия завилняха бесове за господство, които докараха пълното озверяване на человека.

силата на сътворението и

силата на разрушението

Общиярство:

Тази е историята за сътворението на света, която бе известна само на смъртта, но беше предугаждана и от езичниците българи, които живееха в общожитие.

Когато, обаче, се създаде царството на българите, силата на разрушението се появи и в него със същия бяс на разноверия и разнопонятия, със същото деление на господари и роби, както в другите царства на земята, като прибави и някаква нова вяра за някакво лъжечеловеческо възкресение.

В това време един учен и един законовед от българския царски двор на име Богомил, възстана срещу новата вяра за лъжечеловеческото възкресение, срещу войните, които царството на българите водеше със съседните му царства, както и срещу разделението на человеците на господари и роби, т.е. на същински человеци, каквито се считаха първите, и на обикновени животни, за каквито бяха считани вторите.

Господарите, обаче, въплощение на силата на разрушението, наказваха със смърт всеки възстанал срещу тях, която смърт Богомил прие като изкупление за унищожението на человеческото робство и за създаване царството на братството и на равенстовто, в което живееха по-рано българите, което той искаше да възтържествува за цялото человечество на земята.

Така Богомил се предаде на смъртта и се сближи с нея, така тя му разкри истината за человеческото и мирово сътворение.

Като голям учен законовед и противник на учението за лъжечеловеческото възкресение, проповядвано тогава в царството на българите, Богомил прозря, че историята за человеческото и мирово сътворение, която му разказа смъртта е най-правдивата и почна да я разгласява. По-после, въз основа на тази история за человеческото и мирово сътворение, Богомил създаде свое учение, като на мястото на бесовете на разноверия, разноезичия, на войни и кръвополития, на господство на човек над човека и на неправди провъзгласи братството и равенството не само за человеците в царството на българите,но и за человеците по цялата земя, които, сплотени от това равенство и от това братство, да се превърнат в една единна сила на творчество, втора по рода си след слънцето.

Робите в царството на българите, чието общиарско учение се приближаваше до това на Богомила, последваха новия учител и го провъзгласиха за най-великия от человеците на земята, а последователите му се заеха да пръснат неговото учение между человеците на всички земни краища.

Последователите на Богомила в царството на българите установиха въз основа на новото учение, имената, числото и реда на своите древни месеци в годината, както и седмичните дни и праздниците, но Богомил забрани да се споменават имената на древните им божества:

Ра (силата на сътворението), Зо (силата на разрушението), Ар (земята), Шо (водата), Му (слънцето), Ко (зачатието), Йо (труда), Хо (горещините), Цо (плодът), Ри (есента), Со (пазарите), За (веселието).

Богомил забрани и назоваването с каквито и да било имена силата на сътворението и силата на разрушението, както и назоваването на дните в годината с человечески имена.

По-нататък Богомил и неговите последователи откриха домове за проповядване на учението си, т.е. храмове, но след като брожението на робите под името богомили общиари срещу господарите в царството на българите взе големи размери, богомилите бидоха изгонени от царството на българите, за да се пръснат по целия свят и да проповядват богомилското учение за всеземночеловеческото общиарство, допълнено и нови повели, които да бъдат ръководни правила за человеците на земята в тяхното битие.

По този начин Богомил се яви на человеците като пълен и последен победител над силата на разрушението, и той провъзгласи силата на сътворението за единствена покровителка на человеческата и всеземночеловеческа общиария, във вид на равенство и братство.

Според него тая общиария трябва да изразява всецяло величието и могъществото на силата на сътворението, която сътвори:

и слънцето,

и месеца,

и звездите,

и земята до человека, който вече могъщ и свободен, тепърва ще заеме своето място на творческа сила, за да царува над смесицата от творчество и разрушения и над разноцарствията на животните человеко-мъже и человеко-жени, т.е. получовеци, които населяват земята.