Глава първа Началото и завършекът на първата част от мировото сътворение

силата на сътворението и

силата на разрушението
Разкъсване на мъртвата точка

Силата на сътворението и силата на разрушението са били затворени дълго време така в тази мъртва точка, от която нищо не се е почвало и в която нищо не се е свършвало.

Силата на сътворението като творческа сила не е могла да бъде вечно в тази мъртва точка, в която е била държана от силата на разрушението.

Тласкана от съзнанието за творчество, силата на сътворението влиза в борба с силата на разрушението и тая борба свършва най-сетне с разкъсването на мъртвата точка, за да се премине от небитие към битие, т.е. да се почне мировото сътворение, сътворението на света.

силата на сътворението и

силата на разрушението

Сътворение

За силата на сътворението първоначално бе нужно осезание, и първото единствено осезание, върху което тя се спря по замисъл и което тя поиска да създаде, бе тяло. От него започва битието.

Силата на разрушението беше обаче против битието и поради това борбата между тези две сили продължи с още по-голямо ожесточение, докато най-после силата на сътворението сполучи да отстрани от пътя си силата на разрушението и да положи основата на битието. По-нататък силата на сътворението сгъсти голяма част от своето дихание, за да се огради от небитието и от силата на разрушението. Това сгъстено дихание създаде тялото, пожелано от силата на сътворението в нейния първичен замисъл.
Етап 2.

Сътворението на земята

Догма: Начало бе мъртва точка, а първичност бяха само

силата на сътворението и

силата на разрушението

Сътворение

Силата на сътворението се възрадва много от това първо тяло, сътворено то нея. В началото то беше малко, но после тя в своето творчество го увеличаваше все повече и повече, за да го направи най-сетне толкова голямо, щото никоя сила на разрушението да не може да го разруши. В този си нов замисъл тя го пусна в пространството и каза:

• 
  Върви и да имаш могъществото на моята творческа сила, а всяко мое дихание по-нататък да се трупа върху теб, за да станеш най-голямата сила, която наистина вече от нищо да не може да бъде разрушена.
  

силата на сътворението и

силата на разрушението

Сътворение

Силата на сътворението дълго още движи земята в своето дихание, за да я направи колкото се може по-голяма, но после като видя, че земята е само в мрак, в който силата на разрушението може да се опита да я разруши, реши да създаде за новата своя рожба: светлината,с която да се осветлява земята.

Тогава вече силата на сътворението спря да диша за земята и с по-нататъшното дихание създаде второто свое творение Слънцето, в което вложи:

всичкия огън на вдъхновението си,

всичкия огън на творчеството си,

всичкия огън на свръхсилата си,

който огън никога да не загасне и да дава светлина на земята во веки.
Етап 4.

Сътворението на месеца

Догма: Начало бе мъртва точка, а първичност бяха само

силата на сътворението и

силата на разрушението
Сътворение

Голяма беше радостта на силата на сътворението като видя да блести слънцето във всемира и върху земята, но силата на разрушението търсеше още тъмнотите, в които да се промъкне, за да се опита да разруши земята, която заедно с слънцето стана основа на един мир, дето силата на разрушението трябваше да бъде окончателно погубена.

Силата на сътворението схвана опасността от мрака, в който остава земята от другата страна, гдето не я осветлява слънцето, и тогава тя реши да създаде второ слънце за неосветената част на земята от първото слънце.

така силата на сътворението събра пак всичкото си дихание, за да добие първото си вдъхновение за сътворението на новото слънце.

Силата на разрушението, обаче като видя, че при това второ слънце тя не ще може вече да се доближи никога до земята, събра всички свръхсили, останали още в нея и се нахвърли с всичката си ярост върху силата на сътворението.

В тази борба между силата на сътворението и силата на разрушението, вместо второ слънце, силата на сътворението сътвори едно малко тяло, пак в светлина, но не като тази на слънцето, което бе месецът.

силата на сътворението и

силата на разрушението

Сътворение

След като силата на сътворението сътвори земята, слънцето и месеца, тя продължи по-нататък опитите си да сътвори второ слънце. Понеже всеки неин опит бе попречван от силата на разрушението, тя успяваше да създава само все по-малки и по-малки светлинни тела, които недовършени така в борбата между силата на сътворението и силата на разрушението, се откъсваха и оставаха разхвърляни из пространството. По този начин се създадоха за всемира и звездите.

силата на сътворението и

силата на разрушението

Праздненство:

След сътворението на месеца и звездите от силата на сътворението, земята, макар слабо осветена от месеца и звездите от към страната, гдето слънцето не можеше да я огрее, все пак не беше вече в мрак. Силата на сътворението остана прочие доволна и се оттегли на почивка, т.е. в праздненство.

Силата на разрушението пък, като видя, че на земята и в всемира няма вече мрак, се счете за победена и отиде при силата на сътворението, на която се призна за напълно подчинена.

Така се завърши първата част на мировото сътворение на земята, на слънцето, на месеца и на звездите.

силата на сътворението и

силата на разрушението
Равновесие:

След завършека на първата част от мировото сътворение, силата на сътворението не тури край на творчеството си, защото между телата в всемира се появи опит да се рушат едно друго поради безредието, в което се движеха из пространството. Ето защо силата на сътворението си каза:

• 
  Трябва да се внесе ред в движението на телата в всемира и поради това както се подчини на мен силата на разрушението, така трябва да се подчиняват тези тела едно на друго според силата, която съм им дал.
  

Силата на сътворението определи за център на всемира слънцето, защото в него бе минала по-голяма част от нейната творческа сила, и то носеше:

и топлина,

и виделина,

и най-силния блясък, за да допълва с него светлината на всички други тела, които бяха с слаба светлина.

Силата на сътворението определи слънцето като център на всемира и като свръхсила по две причини, свързани една с друга: първо в него бе минала и свръхтворческата сила от силата на сътворението и то можеше после не само да запази завинаги тази сила, но и да твори, да създава и пресъздава със своята светлина топлина и със своята светлина в живота на другите тела, и второ, защото самата сила на сътворението почна да отслабва, и за свой заместник в всемира трябваше да определи пак слънцето, като нейно най-съвършено творение.

силата на сътворението и

силата на разрушението

Сътворение:

Като видя установения ред в всемира, силата на сътворението се възрадва още по-много, защото бе отстранена окончателно от всемира силата на разрушението.

И това обаче не бе края на творенията на силата на сътворението, защото тя като разгледа земята, видя, че силата на разрушението, бе в яда си и в отчаянието си, че не може да стори никакво зло на всемира, е почнала да гризе земята и я е превърнала в неописуема грозота от ями, от трапища и от бездни, поради което силата на сътворението, вече значително отслабнала, вместо да сияе от радост, както в началото, потъна в печал, никога небивала.

Гледайки земята, погрозняла от язви, в които се бе настанила силата на разрушението, силата на сътворението прекарваше в горчив плач, докато най-сетне, добила сякаш ново вдъхновение в плача си, поиска да напълни със сълзите си разядените места на земята, да отстрани от тях силата на разрушението. Събирайки последни сили в дихание, тя непрекъснато го превръщаше в сълзи и запълни с тях всички земни празноти. Така се създаде на земята и водата.

силата на сътворението и

силата на разрушението

Сътворение:

След като сълзите на силата на сътворението запълниха празнините на земята, силата на разрушението излезе от тях и виждайки се окончателно победена, отиде при силата на сътворението и почна да й се моли да й прости, заявявайки, че завинаги й се прекланя и че не само не ще влиза в борба с нея, но че е готова дори да й помага в бъдещето творчество.

Силата на сътворението, която беше милосърдна по природа, като видя, че силата на разрушението в своята немощ е отишла до там, че да предлага дружба, я прие за другарка.

така помирени, двете враждебни сили, силата на сътворението и силата на разрушението, тръгнаха да разгледат какво още липсва на земята и какво още силата на сътворението може да създаде от своите по-сетнешни дихания.

Слънцето светеше и грееше, земята постепенно се обръщаше, за да бъде огрята и от нежната светлина на месеца и на звездите. Това меняване на светлините на земята изпълни силата на сътворението с нова необикновена радост, изразявана с красота на някакви небивали за нея прозрачни синкавини. През това време свободното дихание на силата на сътворението се разливаше из пространството около земята, и от него се създаде и въздухът.

Етап 10.

Създаването на зеленините и на дървесата по земята

Догма: Начало бе мъртва точка, а първичност бяха само

силата на сътворението и

силата на разрушението

Сътворение:

След като създаде въздуха, в чийто ефир се отразяваха останалите създания на силата на сътворението-слънцето, месецът и звездите – тя изпита и друга радост, тоя път сякаш радосъ в цветове на зеленини, която много й се хареса и с която рече да украси самата земя.

Така силата на сътворението, с всяко по-нататъшно дихание, през където и да мина, из полята и по висините на земята, създаде всички зеленини, които след като благослови да растат и да се извисяват към слънцето, се разцъфтяха в всичката своя красота. Така от тези зелинини се появиха и дървесата на земята.
Етап 11.

Появяването на първия звяр на земята

Догма: Начало бе мъртва точка, а първичност бяха само

силата на сътворението и

силата на разрушението

Сътворение:

След създаването на въздуха и на зеленините по земята от силата на сътворението, тя, придружена от силата на разрушението, тръгна по необятните простори на своето царство. Из пътя силата на разрушението й рече:

• 
  Защо, моя сила на сътворението, не създаде и някое същество, което да ходи като нас по земята? Ти имаш и силата на движението. какво ти пречи да създадеш и едно творение, което да се движи по земята?
  

• 
  Имай силата да вървиш, както сега се движиш от моя тласък и бъди първата сила в движение на земята. Оставям те да бродиш из моите земни синкавини и зеленини, дето да черпиш радост, оставена от мен чрез тях на земята.
  

силата на сътворението и

силата на разрушението
Сътворение:

При създаването на първото животно на земята от силата на сътворението, се изпита за пръв път твърдостта на земята, която трябваше да издържи силата на един живот в движение върху нея. защото от това първо животно в движение на земята затреперваха всички гори и планини, през които минеше. Силата на сътворението остана доволна от издръжливостта на земята и не се безпокоеше от силата на един създаден живот в движение на земята.

Силата на разрушението, обаче не можеше да се задоволи само от това единствено творение, като сила на движението върху земята и обръщайки се пак към силата на сътворението, рече й:

• 
  О, моя сила на сътворението! Ти създаде и слънцето, и месеца, и звездите, и земята о въздуха за земята, и водата, и зеленините, и дървесата, а най-после и животът в движение по земята. От всичко това, което създаде на земята, кое най-много ти харесва?
  

• 
  Наистина, всичко в всемира е бляскаво сътворено, но мен най-много ми харесва живота в движение на земята, защото кой друг след нас ще може да обикаля земята и да се наслаждава от чудесата на твоите творения? Защо тогава да няма такъв живот в движение и из въздуха около земята, и из водата по цялата земя? какво ще е земята само с едно първо животно, като един единствен живот в движение на нея.
  

Силата на сътворението, обаче, като размисли и видя, че наистина са пусти нейните синкавини и полета в зеленини, склони да изпълни и това желание на своята дружка, и откъсвайки листа от зеленините, духна върху тях и им рече:

• 
  О, листа на моите радости! както сега трептите с поглед към моите синкавини, така да имате силата да летите из тях по всички краища на моето първо творение, земята, и да можете да се извисявате най-високо над нея, за да виждате от висините нейната красота и да възвестявате навред по нея моята радост за всичко сътворено до сега от мен.
  

силата на сътворението и

силата на разрушението

Сътворение:

След създаването на птиците от силата на сътворението, тя отиде да си почине на един бряг до водата, добита от нейните първи сълзи, но като видя, че тези нейни първи сълзи не са така кристални, както бяха изтекли от нейните очи, пожела да създаде един живот в движение и във водата, който да я избистрюва и да я съживява, както птиците съживиха въздуха около земята.

В този свой замисъл силата на сътворението взе късове от най-сребристите корени на дървесата, хвърли ги в една близка рекичка, която течеше и се вливаше в големите води, и им рече:

- Както плувате сега по тази рекичка, за да влезете в моретата, образувани от моите сълзи, които пролях, за да спася навеки земята от силата на разрушението, така да плувате по всички водни ширини, които да пречиствате и да оживлявате също навеки.

По тоя начин се създадоха и рибите във водата.
Етап 14.

Създаването на другите животни на земята

Догма: Начало бе мъртва точка, а първичност бяха само

силата на сътворението и

силата на разрушението

Сътворение:

След като се създаде и животът в движение на земята, силата на разрушението отиде при силата на сътворението, за да я насърчи да създаде повече животни, като сили в движение на земята. Тогава силата на сътворението, взимайки още много части от земната твърд, търкаляйки ги и благославяйки ги както при създаването на първото животно в движение на земята, създаде безброй други големи и малки животни в движение на земята, като по тоя начин изпълни всички желания на силата на разрушението за създаването на пълен живот в двиение на земята.

Попълзяха тогава по всички посоки тези големи и малки животни, захвърчаха птиците над земята, заплуваха рибите по всички води, и при вида на всичко това силата на разрушението се обърна към силата на сътворението с думите:

- Видиш ли как наистина се съживи всичко на земята, о моя силата на сътворението и как слънцето е обърнало лъчите си към всички нейни гори и поля? Тогава силата на сътворението отговори:

- Нека първото мое несъвършено творение, земята, стане най-съвършеното от всички мои творения след слънцето.
Етап 15.

Появяването на беса в животните на земята
Догма: Начало бе мъртва точка, а първичност бяха само

силата на сътворението и

силата на разрушението

Смущение:

Силата на сътворението дълго се радва на пълния живот в движение на земята сътворен от нея, но после, като тръгна със силата на разрушението между животните, и като видя, че те всички са обхванати от толкова страшен бяс, щото сухоземните животни, където минат, измачкват всички зеленини и изпокършват всички дървеса, птиците в яростта си сякаш искат да разбият въздуха, а рибите се мятат в страшно плискане из водите, разбра, че на земята се е появила нова сила на разрушението. Тогава силата на сътворението се смути много и поставяйки силата на разрушението между побеснелите животни, се предаде на плач, като говореше сама на себе си:

• 
  Слаби са вече моите сили да преодоляват натиска на силата на разрушението, а да унищожа всичко вече създадено, трябва сама да стана сила на разрушението. Това обаче е невъзможно, понеже аз съм сила на сътворението.
  

• 
  Не. Аз ще създам още едно последно животно на земята със силата на движението, и ще му предам всичките мои съвършенства, за да може да укротява всякога беса на животните, създадени до сега. То ще бъде моето най-съвършено творение на земята.
  

силата на сътворението и

силата на разрушението

Сътворение:

В замисъла си да създаде най-съвършеното земно творение, което да може да укротява беса на животните, създадено дотогава от нея, силата на сътворението отиде до една котловина, в която течеше кристално бистра вода и като взе от котловината най-бяла пръст, пристъпи към изпълнението на своя замисъл. Размеси пръстта с водата, т.е. със своите сълзи, от което се получи животрептящата смес, на която почна чрез ваяние да придава прекрасна форма, различна от формите на всички други животни.

Така биде създаден първия пол на земята – жената.

По-нататък силата на сътворението, събирайки най-хубавото от хубостите на всички свои създания, украси с него новото си творение, което стана най-съвършеното от всички земни творения: с очи светли и бистри, като сълзите на силата на сътворението и сини като синкавините на надземните висини, с нежни овални форми, чиито трептения излъчваха само наслада и упоение, скоси златисти, игриви и буйни, като планинските ручеи. После силата на сътворението потопи това прекрасно тяло в реката, за да го къпе, през което време над него слънцето грееше, за да му предаде както топлина, така и своя блясък. По този начин в очите на това творение сякаш се отразиха: и земните зеленини, и всички земни и небесни красоти. Възхитена от своето прекрасно творение, силата на сътворението се обърна към него и рече:

• 
  О, мое върховно дело на съвършенство и на последните ми дихания, които влагам в тебе, макар след това да изчезна, щастлива, че ще направя самото тебе вечно и че посредством тебе ще обезпеча всички мои творения в движение на земята, които ще можеш да укротяваш, да ги изцеряваш от бесове и да ги пресъздаваш, ако някога силата на разрушението, след моето загиване иска да ги погуби! О, мое дело на последно вдъхновение, което си надарено като мен с милостта и любовта към всяко мое създание, нека от твоя поглед на милосърдие и на любов се изпарява всеки бяс, който се е вмъкнал чрез силата на разрушението в душите на моите творения, нека чрез тебе бъде нанесена решителна победа над силата на разрушението. О, мое най-съвършено творение, което аз къпя в моите сълзи, за да бъде чисто и невинно като тях, и така навеки да носи най-великото добро, което аз влагам сега в тебе заедно с моето последно дихание! О, мое последно творение на любов и на красота, в което влагам всичките мои творчески сили, бъди последната и вековечна сила за творения и за пресътворения на живот в движение на земята, бъди пол-жена!
  

силата на сътворението и

силата на разрушението

Сътворение:

Като свърши с благословията си над своето последно творение за вечен живот и вечна красота на земята, силата на сътворението пророни последната си сълза над него и го изпълни с подлените си дихания. Така то доби живот в движение, и сякаш пробудено от сън, то осия с погледа си цялата околност, по който начин се създаде на земята на съвършеният живот в движение. След това силата на сътворението изчезна завинаги, като за свои заместници остави: слънцето, месеца, звездите, земята и всичко каквото бе сътворила на земята заедно с живота в движение, пол-жена.

Силата на разрушението пък, останала само с първичните животни, сътворени под нейно подсещане и в които се бяха вмъкнали бесове, се опита да пресъздаде , но когато силата пол-жена се яви между тях, с красотата си така ги обая и ги укроти, щото от тях изчезна всичкият бяс и силата на разрушението остана поразена.

От страх да не бъде омаяна самата тя и чрез това да бъде победена завинаги, силата на разрушението избяга, за да не се яви вече дълго време нито пред силата пол-жена, нито между животните, създадени по нейно подсещане.

От тогава силата пол-жена заживя с всичкия си пламък и с всичката си дарба за творчество. Само с появата й между живите твари и с погалването им от нейна страна, те се превръщаха в нейния пол и добиваха женска красота, според вида на самото животно.

Така, чрез тази промяна на земните и хвъркати животни в пол, те заживяха само в смирение, в леки игри и в ласки, и между тях настъпи мир и щастие.

В това състояние на мир, на щастие, на леки игри и на ласки всред животните у тия от тях, които оставаха непогалени от силата пол-жена, се създаде противополът. Така силата пол-жена, като въплъщение на силата на сътворението, извърши първото творческо дело на земята.

Защото първичният живот в движение, създаден с подсещане от силата на разрушението бе несъвършен, безполов и вън от кръговъртежа за творение и пресътворение, в който силата на сътворението е предопределила да тече животът в движение на земята.

При несъвършенството на животните в движение на земята, които бяха вън от творческия кръговъртеж, които бяха в застой, в мъртва точка, в безполие и в бес, силата на разрушението поиска да им отнеме възможността, като създания на силата на сътворението, да се пресъздават. Силата полъжена, обаче осуети завинаги този замисъл на силата на разрушението, чрез създаването на пола в тях, а заедно с това тя победи и самата сила на разрушението, която вече нямаше друг противник на земята, освен силата пол-жена.

В изпълнение на своята мисия, силата пол-жена продължи да се любува на мира и щастието, всред които живееха всички земни твари.

Когато тя се явяваше между рибите в водата, за да се опресни в сълзите на силата на сътворението, рибите я приемаха като тяхна другарка и най-гальовно играеха около нея, защото те бяха сътворени със същата нежност, каквато притежаваше силата пол-жена.

При това милуване на рибите около силата пол-жена, с допирането им до нея, и у тях се създаваше женския пол, който пък предизвика противопола, т.е. мъжкия пол у рибите, които не успяха да се допрат до силата пол-жена.

Защото първите животни във водата, като създадени с подсещане от силата на разрушението бяха също в безполие, но запазвайки вечността си, предадена им от силата на сътворението, се пресътворяваха в своята първичност чрез деление, т.е. чрез разпадването им на части за създаване на нови животни като тях.

Когато силата пол-жена тръгнеше пък между зеленините из полята и по горите, при всяко нейно помирисване, на която и да било зеленина, зеленината се разцъфтяваше; от тия цветове се раждаше плод за ново пресъздаване и за ново размножаване на зеленините, и по тоя начин се създаде съвършеният рай на земята, който получи вид на най0съвършеното творение в красота.

Върху този земен рай слънцето изсипваше обилно своите лъчи, за да му предаде пълно съвършенство.

Така на земята не остана никъде място за силата на разрушението. Навред се въдвори любовта на силата пол-жена, а заедно с това и любовта на самата сила на сътворението.

Тоя земен рай изпълваше с радост не само силата пол-жена, но и всеки живот в движение и в растеж на земята. Трептенията на тази всемирна радост почнаха да се изразяват в звукове и така се явиха първите чуруликания, първите песни на птиците, а за другите животни – първичния звуков език.

Зачуруликаха тогава птиците по висините на земята, за да възхваляват блясъка и красотите на всички творения на силата на сътворението, заблеяха стадата по полята и по горите, затрептяха листата на дърветата, за да отдадат и те чрез своя шепот хваление на своята сътворителка, а слънцето пращаше предвечерния си привет на всички земни твари, както и на луната и на звездите, които идеха след слънцето, за да хвърлят всички създания в неизразимо блаженство и в блянове за други, още бедни радости от творчества, които може да им даде тяхната възлюблена, силата пол-жена.

Силата пол-жена дълго се наслаждава от този съвършен рай на земята, но с течение на времето, при всяко закриване на слънцето и при всяко показване в трепет на първата звезда, тя почна да изпитва някаква мъка, непозната преди това. Измъчваше я мисълта, че докато всички животни, които от предишното им несъвършенство бяха минали в съвършенство, изпитваха радост на пол и противопол, за нея тази радост бе недостижима и непозната.

При тази мъка силата пол-жена и при чувството на самота, което бе я налегнало, тя се отдаде на нов плач, пред който замря целия земен рай, чиято царица беше тя, но който не разбираше болката й.

силата на сътворението и

силата на разрушението

Сътворение:

Плачът на силата пол-жена биде чут от силата на разрушението, която тогава се криеше някъде из пустите места. И тя си каза, че й се предоставя последния случай да победи силата на сътворението в нейния последен вид, като творческа сила на земята.

Силата на разрушението разбра мъката на силата пол-жена и замисли да й създаде противопол, с форми като нейните, но надарен със сила, каквато тя можеше да вземе от най-свирепите и страшни животни на земята. Така силата на разрушението възнамеряваше да победи окончателно силата на сътворението.

С тия намерения силата на разрушението отиде между животните в беса, останали още из недостъпните гори, и като ги изварди през нощта, както те спяха, от едно от тях взе главата му, обраснала цялата в косми, от друго – беса, който дреме в него, от трето – най-силните му части и т.н., събра всичко това, нареди го и му придаде същата форма, каквато имаше силата пол-жена.

Така сглобено, новото животинско тяло и оставено между другите спящи животни, при изгрев слънце, когато всички те се събудиха и го видяха, отидоха при него, и обзети от любопитство, почнаха да го подушват. От техните дихания, трупът се съживи, стана и от зверския му поглед другите животни бидоха така изплашени, щото всички удариха на бяг, кой където види.

Ето как от това ново животно на земята, съчетание от бяс и от дихания на несъвършени животни, дело на силата на разрушението, се създаде противосилата на силата пол-жена или както после беше наречена, мъж или человекомъж.