Глава трета За живота на человека в общиарията

13. 
    За месоядството
    

силата на сътворението и

силата на разрушението

Учение:

Силата на сътворението създаде на земята живота в движение за творчество. Понеже това се извърши по подсещане от силата на разрушението, първоначалните животни в движение на земята, предтечи на човека, останаха в бяс.

След създаване на животночеловека, пак в бяса, се поведе борба между тези първични животни и животночеловека. Тая борба най-сетне доби образа на взаимно изяждане. Така се появи месоядството.

Когато пък поникнаха земните человечески поселения, человекът прибра около себе си и много немесоядни животни, от чиято сила се ползваше в своята работа, но той пак остана месоядно животно. Понеже месоядството беше дълбоко проникнало в живота на человека, той посегна и на тия животни, наричани от него домашни и безпощадно ги убиваше заради месото им.

После животночеловекът прибра около себе си и много хвъркати немесоядни животни, чието месо служеше за насищане кръвожадността на първичния человек.

Този человек-звяр не бе нищо друго, освен силата на разрушението.

Така силата на разрушението остана да владее в самия дом на человека, за да направи от него убиец на домашните животни, които бяха негови сътрудници и от чието мляко, от чиято вълна, от чиито яйца, от чиято кожа и пр. при естествената им смърт, той се ползваше. недоволен от това и ненаситен в своето плътоядие, человекът-звяр убиваше не само тях, но и току-що родените техни малки, преизпълнени от силата на сътворението много повече, отколкото самия той.

Защото това окървавяване на человека за месоядие от животните води подир себе си и други окървавявания, които засягат дори близките на человека: неговия съселянин, жаната на неговия съселянин, детето му и пр., които человекът-звяр убиваше при най-нищожния повод, създаван винаги единствено от силата на разрушението.

За да се изкорени силата на разрушението в человека и при този случай, месоядието в общарията се забранява.

Всеки общиарец, който се прояви като месоядец, се счита за заразен от силата на разрушението и се изпъжда от общиарията без никакво право на опрощаване, а за убийството на полезно домашно животно виновният се наказва като убиец на себеподобен, на умъртвяване чрез глад.

Всички полезни домашни животни и други земни животни се оставят да свършат своя живот чрез естествена смърт, като се позволява на человеците да се ползват от кожите им и от месото им чрез претапяне, но за други цели, а не и за ядене.

Позволено е да се убиват само такива животни, които са вредни за общиарията, за общиарското творчество. Само в такъв случай человекът убиец е ненаказуем, защото се смята, че той е унищожил един живот, който е бил преизпълнен само със силата на разрушението.

14. 
    За веселието
    

силата на сътворението и

силата на разрушението

Учение:

Силата на сътворението сътвори всичко: и слънцето, и месеца, и звездите, и земята, и всичко на земята, които творения са само за человека, но не са и за животно-человека-звяр.

Человекът на земята е само за творчество. От него той добива веселие, но не веселие на бяс, който свършва пак с бяс.

Такова веселие на бяс, който свършва с бяс, е пиянството.

Силата на сътворението създаде плода на лозата като най-благодатна храна за человека, а силата на разрушението чрез человека превърна плода на лозата във вино, чрез което да изгонва от человека силата на сътворението.

Защото всяко изкуствено опиянение свършва със унищожение на творческата сила в человека и с пробуждане само на разрушителните сили, които силата на разрушението е оставила в человека в неговата първичност. Опиянението на человека трябва да идва не от виното, а от вдъхновението към творчество, към любов и към веселие от плодоносното творчество и от плодоносната любов.

Защото изкуственото веселие чрез вино не е плод на себедоволството след някое свръхчеловеческо придобитие, а е веселие след человеческото себеунижение и человеческото себеотрицание.

При такова себеунижение и при такова себеотрицание человекът е в подчинение само на силата на разрушението. Заради това, употребяването на виното или на други средства за изкуствено человеческо веселие и за изкуствено человеческо опиянение в общиарията, се забранява.

Всеки общиарец, който се опита да прави вино или прояви склонност към изкуствено опиянение с вино или с други изкуствени упоителни средства, бива задържан в пръв път за три дни, за втори път за седем дни, а за трети път се изключва и се изпъжда от общиарията, като животночеловек, който е изпълнен само от силата на разрушението.

Опияняването на человека в общиарията трябва да бъде от мириса на цветята, от мириса на тревите в полята, от въздуха от надземните синкавини, от полските и горски зеленини, от бистротата на водата, от слънчевия изгрев, от слънчевия залез, от месеца, от звездите, от плодовете на всеобщия общиарски труд, от праздничните игри на момите и момците в общиарията, от другарката жена на человека, от децата в семейството, от проповедите в храма, и от всяко творение във всемира и на земята, плод само на силата на сътворението, в който няма дял силата на разрушението, която от творческия человек в първозамисъл направи животно-человека звяр на земята.

15. 
    За человеческата скръб
    

силата на сътворението и

силата на разрушението

Учение:

Силата на сътворението сътвори всичко: и слънцето, и месеца, и звездите, и земята, и всичко на земята, което е само за радост на человека, но не и за скръб.

Скръбта е прониквала в человека само когато на пътя му се изпречи силата на разрушението, било като смърт, било като друга някаква пречка, която се явява при неговото творчество. От тук следва, че и самата скръб за человека не е друго, освен една от формите на силата на разрушението, която го е победила и се е настанила в него.

Заради това, всеки человек, обзет от скръб, трябва да се счита за заразен от силата на разрушението и да се отстранява от другите человеци около него и от семейството.

Защото скръбта е заразителна и чрез нея силата на разрушението може да се настани във всички членове на семейството, които по такъв начин да станат негодни за никакви творчески дела в общиарията.

Такова семейство, вече заразено от скръб, трябва също да се отстранява от другите общиарски семейства, понеже то може да я разнесе из цялата общиария.

Всеки человек, който чрез разговора си с околните разнася скръб, трябва да се счита също за заразен от скръб.

Всеки человек, който проповядва скръб трябва да се счита за враг на общиарията .

Всеки съчинител на песни, които сеят скръб, трябва да се счита също за враг на общиарията.

С такива свои врагове, общиарията постъпва както с всички нейни врагове, т.е. като ги задържа веднъж за три дни, втори път за седем дни, а трети път ги изключва завинаги от своя състав.

Не се считат за виновни песнопойците, чиито гласове, макар и при невинни песни, навяват скръб, стига след нея да настъпва успокоение, както и съчинителите на песни, гдето се възпяват известни общиарци, паднали жертва за делото на общиарията и в които песни за момент също прозвучава скръб, но след това настъпва ободрение.

За разсадници на силата на разрушението в общиарията се считат изобщо всички ония, чиято скръб и до три дни не е преминала, както и тези проповедници или съчинители на песни, които сеят между человеците в общиарията само скръб.

Скръбта на человека за умрели се счита също за зараза.

Скръбта на человека за изгубена любов се счита също за зараза.

Заради това, с всеки скърбящ човек в общиарията се постъпва така, както настоящето учение повелява.

16. 
    За человеческото аз
    

силата на сътворението и

силата на разрушението

Учение:

Силата на сътворението сътвори всичко: и слънцето, и месеца, и звездите, и земята, а силата на разрушението искаше да го разруши.

Частно, за животночеловека на земята, силата на разрушението, освен гдето му вдъхна бесове, но и погали неговото самолюбие, за да се създаде така в него и беса под формата “аз”, който бяс никога да не го примири с нему подобните.

Този человечески бес, който носи името “аз”, е и една от първопричините, за да се появят царете и господарите, чиито души са пълни с бесове спрямо всички завладяни от тях, подчинени тям или заставени да им бъдат роби.

Пак това аз, когато се е промъквало в семейството между мъжа и жената, за да ги раздели и да създаде от тях пълни противоположности, се е проявявало като най-зверски бяс, който е довеждал до кръвопролития и до убийство.

Чрез това “аз” силата на разрушението е искала да се настани в семейството, което е основата на общиарията.

По тази причина, всяко семейство на общиарията, в което се е промъкнал и се е настанил в мъжа или в жената человеческия бяс под името “аз”, бива разрушено.

Всеки мъж и всяка жена, в това или онова семейство, заразени с беса “аз”, биват считани за врагове на общиарията и тям се налагат известните наказания: две последователни запирания, едното тридневно и едното седемдневно, и при трето провинение – изпъждане из общиарията.

Когато някой общиарец на публично място прояви своето “аз”, за да оповести на всеслушание, че той не мисли така, както мисли и учи общиарията, това се счита за най-опасно проявление на силата на разрушението, и провиненият се наказва както се наказват ония, които възразяват на проповедите в храмовете (учение 5), т.е. с умъртвяване чрез глад.

На заразените с беса “аз”, като проповедници на учение, различно от общиарското, се налага същото наказание.

Проявлението обаче, на человеческото “аз” в творчество за преуспяване на общиарията, се счита за талант, за свръхчеловеческа творческа сила, и всеки общиарец, който прояви подобен талант, се награждава с отличие, както се награждават свръхчеловеческия труд и всяко изобретение за свръхчеловеческо творчество по учение 3.

Всички други проявления на чеолвеческото “аз” в беса и във вреда на общиарията, влачат подире си наказания, различни, според важността на случая.

17. 
    За собствеността и за произхода на собствеността
    

силата на сътворението и

силата на разрушението

Учение:

Силата на сътворението сътвори всичко освен мъжа, който наистина беше получил живота от нейното дихание, чрез другите животни, и който заживя в нейното дихание, т.е. от въздуха, но който бе замисъл на силата на разрушението.

Силата на сътворението сътвори и слънцето и месеца, е звездите, и водата, и зеленините, и синкавините. От вдъхновенията на тия творения пък бе сътворена жената, която носеше и топлината на слънцето и неговата светлина, и бистротата на водата, и играта на зеленините, и нежността на синкавините, и всички земни и надземни красоти, с които силата на сътворението бе надарила както земята, така и цялото свое мирово сътворение.

Най-после в жената се чувстваше и последното дихание на силата на сътворението, и така тя бе като първичност само красота и красота във вечност.

От друга страна, мъжът в първичност, след като победи жената като неин противопол и след като жената го прие за другар, я назова: моя.

Така тя остана негова, защото беше в грях и защото не можеше вече на нищо друго да принадлежи, освен нему, като мъж. Така се създаде последния бяс за человечеството, собствеността.

Така чрез человекомъжа се тури началото на собствеността. Това бе пак замисъл на силата на разрушението за нови разрушения в света чрез борби на бяс за собственост.

Защото това моя или мое се предаваше на всички човеци, които после се раждаха.

Този бяс между мъжете за жена, която всеки да може да нарече моя, бе бяс между животните человеко-мъже, който ги докарваше в страшно остървение. Жената, обаче никой никога не питаше на кого тя иска да принадлежи.

Този бяс на животното человеко-мъж за жена не бе подбуден от никаква любов, а бе само проявление на силата на разрушението.

Защото любовта бива само взаимна и щом няма взаимна любов между мъжа и жената, това показва, че там се е настанила силата на разрушението, и че животът на семейството тече в насилие.

А понеже всяко насилие е пък проявление на силата на разрушението, то в общиарията семействата чрез насилие не могат да съществуват.

Мъжкият бяс за собственост не се ограничи само с жената, а се прояви и в други направления: в бяс за собственост на земя, в бяс за собственост на заграбени други животни, дори бяс за насилствено заробване на други человеци. Така в бяса си за собственост человекът скоро стигна до борба с всеки свой съперник за собственост. От тогава водят началото си войните между человеците за притежание.

Тези войни, първо само между отделни человеци, постепенно се превърнаха във войни между племена и между народи за собственост, което означаваше пълно господство на силата на разрушението.

За да се изгони силата на разрушението, проявена в тоя вид на бяс за собственост, създаде се всеземната человеческа общиария без този бяс за лична, племенна, разнородна или разноцарска собственост, които не са нито за лична, нито за племенна, нито за разнородна, нито за разноцарска, а само за всеобща и вселочеловеческа собственост.

18. 
    За жената
    

силата на сътворението и

силата на разрушението

Учение:

Силата на сътворението сътвори всичко: и слънцето, и месеца, и звездите, и земята, и жената.

Силата на разрушението, обаче не можеше да победи самостойно жената, като последен вид на силата на сътворението, а си послужи за тая цел с мъжа.

Въпреки побеждаването на жената чрез мъжа, силата на разрушението не можа да й вдъхне направо онези бесове, които предаде на мъжа, следователно, жената се заразяваше от тях само чрез мъжа, а тя самата по естество остана чиста от силата на разрушението.

Грехът на жената е само един, грях на пол, но при него силата на сътворението пак се проявява, защото с този грях жената доби силата на раждане и така за човека се осигури безсмъртие, макар чрез раждане и прераждане.

Заради това грехът на жената се нарече после грях за творения и за пресътворявания на человека.

Все заради това в общиарията, плодът от този грях на жената бива ознаменуван с тържество.

Ако жената, въпреки своето прегрешение, не роди, семейството се разтуря и тя повтаря греха си с втори, с трети и т.н. мъж до 50-годишната си възраст. След като жената и до 50-годишната си възраст не роди, тя отива при свещенослужителките за прислужница, и там с молитви към силата на сътворението се старае да изпроси за себе си прераждане след смъртта си, за да може поне тогава да даде своя плод на земята.

Защото жената е предопределена от силата на сътворението тъкмо да създава человеци на земята, толкова, колкото може да роди.

Ето защо всяка жена, която умишлено избягва раждането, се счита за заразена от силата на разрушението.

Ето защо всяка жена, която умишлено умъртви своята рожба, било вече родена, било още в зачатие, се счита за убийца на ней подобни и се наказва чрез умъртвяване чрез глад, така както се наказват и свещенослужителите, провинени в проявяване на пол (учение 5).

Человеците, които всяка жена е предназначена да дава на общиарията, трябва да бъдат рожба само на взаимна любов между жената и мъжа, която е основата на всички радости, както за самата общиария, така и за семейството.

Заради това, всяко семейство в общиарията трябва да се основава на взаимна любов. За да стигнат пък мъжът и жената до тази любов, тя трябва да се гради не само върху пола, но и върху духа на человека, защото само при взаимно общение между духа на мъжа и оня на жената може да се дойде до най-висшата точка на человеческото съвършенство, за да почувствува човек своето безсмъртие и творческа сила, която той носи за себе си и света.
Глава четвърта

За всеземната человеческа общиария

19. 
    За първостарейшинството на всеземната человеческа общиария
    

силата на сътворението и

силата на разрушението

Учение:

Силата на сътворението сътвори всичко: и слънцето, и месеца, и звездите, и земята, но за центъра на движението на всемира тя определи слънцето, защото в него бе изляла най-могъщата си сила, като първосила и защото го предназначи само за творения и пресътворения на земята.

Подобен могъщ център за человечеството на земята е първостарейшинството на всеземната человеческа общиария, чието централно управление е като второ слънце, не само за человека и за земята, но и за всеки земен живот.

Заради това человечеството трябва да даде всички жертви за пълното създаване на тази всеземна человеческа общиария, която ще стане може би по-велика творческа сила и от слънцето и земята и за човека при нейните безчислени източници за все по-нови и по-нови творения на земята.

Първостарейшинът на всеземната человеческа общиария се избира от първостарейшините на всеземните племенни и народни общиарии, според както е указано в учение 11.

Към този всеземночеловечески първостарейшина всяка земна племенна или народна общиария придава по няколко от най-учените и най-способните си мъже или жени, които заедно с него образуват всечеловеческия общиарски съвет за управление на всеземната человеческа общиария.

Този съвет урежда как да стават размените на свръхпроизводствата на племенните или народните общиарии, как да става пренасянето им по реките и по моретата, за да бъдат улеснявани всеземночеловеческите общиарии. Той промишлява за прокарването на пътища и пр.; с една дума, той, вдъхновяван от силата на сътворението, осигурява прилагането на всяка творческа замисъл, полезна за всеземната человеческа общиария.

Към първостарейшинството на всеземната человеческа общиария се придава и един първосвещеник, който е подчинен на първостарейшината. Той се назначава от първостарейшинството, което за целта подлага на изпит свещенослужителите монаси и монахини, представени като най-способни от всяка племенна или народна общиария.

Първосвещеникът, избран по такъв начин, изпълнява тая служба 5 години. Неговото назначение е да тълкува учението за общиариите. Чрез тия две всеземночеловечески сили, първостарейшинството и първосвещеничеството при всеземночеловеческата общиария, се преследва целта да се осигури победата над силата на разрушението, която господства неограничено навред, гдето человечеството не живее в общиария.

20. 
    За първостарейшините на племенните или народни общиарии
    

силата на сътворението и

силата на разрушението

Учение:

Първозамисълът на силата на сътворението е съвършенство, вечност във всемира, рай на земята, и вечно творение и пресътворение, чрез което да се осъществи началния замисъл за съвършенство във вечност на всеки живот на земята.

Това съвършенство във вечност на всеки живот на земята не се постигна за человека, защото бясът на силата на разрушението не остана само в зверовете, но проникна и в человека и го сведе до равнището на обикновените животни.

Така силата на разрушението не позволи да се създаде съвършения творчески человек, чист от бесове, както беше замисълът на силата на сътворението.

Като пръв в племенната или народната общиария, който да се доближава до идеала за този съвършен человек и който да насърдчава и да подпомага всички в стремежа им към този идеал, е първостарейшинът.

И понеже измежду първостарешините на племенните или народни общиарии се избира първостарейшинът за всечеловеческата общиария, те трябва да бъдат най-учените и най-съвършени в творчество от всички първостарейшини на селските и общоградските общиарии.

Всеки първостарейшина на племенните или народни общиарии, за отличие от другите членове на общиарията, носи червена лента през рамо.

В помощ на племенния или народен първостарейшин също се придават и от племето или от народа известно число мъдри и учени лица, мъже или жени, безразлично, за образуването на племенния или народен творчески съвет, от който пък се преизбират най-съвършените и най-учените за творческия съвет при първостарейшинството на всеземночеловеческата общиария.

За първосвещеник при първостарейшинството на племенните или народни общиарии се счита свщенослужителят или свещенослужителката при централния храм в главното селище (столицата). Той е постоянен и за такъв се избира най-способният проповедник измежду свещенослужителите в селищните и градски общиарии.

21. 
    За първостарейшините в селищните общиарии
    

силата на сътворението и

силата на разрушението

Учение:

Първоначално человеците се заселваха в малки селища, пръснати навред по земята. После, с течение на времето, постепенно, от тия селища се образуваха племена или народи според сходството на звуковете при говора.

Основата, обаче, на тия племена или на тия народи, различни по език, си остават селищата, които са основата и на племенната или народната общиария, както и на всечеловеческата общиария.

Заради това, селищният първостарейшина и неговите помощници, до 12 на брой, трябва да бъдат най-съвършените и най-учените люде в селищната общиария. Същото важи и за градските общиарии.

Селищният първостарейшина, за отличие от другите общиарци, носи на лявата си ръка червена лента.

Ако членовете на една селищна общиария заявят, че нямат помежду си творческо-вдъхновения человек, когото да поставят за свой първостарейшина, тогава такъв има се изпраща от племенния или народен творчески съвет.

Той е също за пет години, освен ако най-малко две трети от членовете на общиарията изявят недоволство от него. В подобен случай тям се разрешава да си изберат първостарейшин от самото селище. Ако пак заявят, че нямат подходящ человек за първостарейшина, изпраща им се друг от творческия племенен или народен съвет, без да имат право да го сменяват пет години.

Като причина за недоволство, обаче, не може да се счита строгото съблюдаване на общиарското учение от страна на първостарейшината, само ако той се провини като обикновен человек, бива отстраняван от мястото, което заема и бива наказван като всеки обикновен обшиарец, който с нещо се е провинил.

22. 
    За человечеството вън от общиарията
    

силата на сътворението и

силата на разрушението

Учение:

Като творческа сила за человека, силата на сътворението се проявява в человеческото общожитие, в равенство в общиарията, а силата на разрушението подбужда всечеловеческото разединение, чрез разноверия и разноцарствия и като разделя человеците на господари и роби.

След създаването, обаче, на една, на две или повече племенни или народни общиарии, вън от тях все пак могат да останат още много други противообщиарски человечески поселения на земята във вид на племена или на народи. Естествено е, че за всеземната человеческа общиария те не могат да бъдат друго, освен врагове, пред които тя не може да стои равнодушна. Ето защо нейните свещенослужители, във вид на проповедници, навлизат в тия противообщиарски поселения, за да вдигнат на бунт робите, и всеки общиарски свещенослужител, който падне жертва за общиарията в такива походи се счита за създател на етап към всечеловеческата общиария, която го провъзгласява за апостол.

Ако в такива человечески шротивообщиарии робите възстанат и поведат борба за общиария и ако в тая борба поискат помощ от общиариите, тя трябва да им се даде.

Тази помощ може да отиде даже до война с человеческата противообщиария, и заради това всяка новооснована общиария трябва да се подготви всестранно за война, за да може да победи всяка человеческа противообщиария и да я превърне в общиария, в името на всеземната человеческа общиария.

В подобен случай на война срещу известна человеческа противообщиария, общиарците трябва да предпочитат да измрат до един, но да не оставят общиарията в ново робство на господарската или царска противообщиария.

Когато в такава война противообщиарията бъде победена, господарите в нея не се преследват, а само биват заставяни да се подчинят на установения общиарски ред. В случай на съпротивление или на неподчинение от тяхна страна, те биват наказвани съгласно провиненията им според съответните точки на общиарското учение.

Така ще се постъпва от всяка общиария срещу всяка противообщиарията, докато се стигне до всеземната человеческа общиария.

23. 
    За войните с человеческите противообщиарии
    

силата на сътворението и

силата на разрушението

Учение:

Най-яркото проявление на силата на разрушението са войните, в които няма нищо общочеловеческо, защото се водят само за разширение на господарските или царски владения във вид на земи или във вид на нови роби за обработване на господарските земи.

Заради това, тези царски или господарски владения се считат като най-голяма пречка за очаквания и желания всеземен человечески и всевечен мир при всеземната человеческа общиария.

Заради това, макар че всяка война между человеците е проявление на силата на разрушението, войната срещу противообщиарските царства се счита за последен етап към бъдния всечеловечески и всевечен мир, при всечеловеческо равенство във всеземната человеческа общиария, и тя се оправдава.

Такива войни се предприемат само след изпитване на всички други средства за превръщане противообщиариите в общиарии, но когато най-сетне войните се наложат на общиариите, тия последните трябва да се водят при най-голямо ожесточение, с участие на всичко живо от общиариите, което може да воюва. Защото, такива войни са войни на живот или смърт за всечеловеческата и всевечна общиария, която е крайния етап за всечеловеческото пресътворение в една единна творческа и свръхтворческа сила.

24. 
    Всеземночеловеческия първостарейшина
    

силата на сътворението и

силата на разрушението

Учение:

Първомировите творения на силата на сътворението, предназначени за вечен живот, бяха земята и слънцето, от които слънцето остана като върховна и вездесъща творческа сила, а свръхчеловеческото творчество на земята се олицетвори в първостарейшината на всеземната человеческа общиария.

Заради това, смята се, че посредством този първостарейшина силата на сътворението се е напълно възцарила за мировия и всеземен человечески, животински и растителен живот, чиито творения и пресътворения са преизпълнени само от силата на сътворението, въпреки всички опити на силата на разрушението да разруши този живот.

Пак заради това, облеклото на първостарейшината на всеземната человеческа общиария трябва да отразява през всяко време и блясъците на слънцето, и нежното сияние на месеца, и трептението на звездите, и ефира на надземните синкавини, и пъстротата на земните зеленини. Такова сияещо и скъпоценно облекло носи само той, за разлика от всички други първостарейшини на отделните человечески общиарии.

Това отличие на всеземночеловеческия първостарейшина в облекло съвсем не му дава право да се държи като неравен спрямо останалите членове на общиарията.

Всеземночеловеческият първостарейшина председатеслва винаги творческия съвет при всеземночеловеческата общиария, и всяка година той посещава другите всеземни человечески общиарии, за да следи лично вървежа на творчеството в тях.

През време на неговото отсъствие за тая цел, което трае общо най-малко три месеца в годината, наведнъж или с прекъсвания, той бива заместван от първосвещенослужителя, съвместно с творческия съвет при общиарията.

Наредбите на всеземночеловеческия първостарейшина в областта на творчеството са задължителни за всички негови общиарии, освен ако противоречат на основното общиарско учение.

Всеки всеземно человечески първостарейшин, след изтичане на пет годишния му мандат, може да бъде преизбран.

Първосвещенослужителят при всеземно человеческото първостарейшинство, за отличие от другите свещенослужители, носи жезъл в червено, който на върха си изобразява слънцето. Този жезъл бива носен през всяко време и навсякъде.