1.3.Структурата на света.
"Съставите ли си ясна представа за физическия свят, вие ще имате представа и за духовния, и за Божествения. Тези светове представляват трите опорни точки на човека с Битието." - /22-1926-27/
"Науката за степените е, така да се каже, ключът за откриване истината на нещата и навлизането в тях."/184/
Един от най-щекотливите въпроси за Битието е дали светът в който живеем, е единственият и реален свят, или че съществува и друг извън него. Този въпрос стои пред човечеството още от неговото съществуване и еволюира заедно с неговата култура.
Аристарх - 320 години преди Христа, откри, че Земята има кръгла форма. Птоломей - 150 години преди Христа, считал, че Земята е в покой и около нея кръжат звездите. Коперник (1543 г.) изгради научно хелиоцентричната система на слънчевата система. Кеплер (1618 г.) разкри формата на планетарните орбити, в чийто център е Слънцето. Нютон (1687 г.) изгради учението за механиката и обоснова гравитационната сила. Той изгради и учението за пространството и времето, което остана валидно до времето на Айнщайн - 1905 г. Но и до днес движението на телата в пространството не можем да изобразим графично, твърди М. Борн /168/, тъй като разполагаме само с три координати, а времето няма как да се отбележи. Само аналитичната геометрия може да отрази това, и то чисто математически.
За обикновения гражданин е трудно да си представи как гравитацията крепи небесните тела. Учените твърдят, че гравитацията е директно пропорционална на масата и обратно пропорционална на разстоянието между тях. А масата на едно тяло с увеличаване на обема му е пропорционална на трета степен на неговата линейна маса. Тогава гравитацията расте съобразно формулата:
П3. П3 / П2
или П4. Това означава, че във Вселената гравитацията се увеличава 16 пъти, когато всички дължини се увеличават само два пъти." /162/
Минковски (1908 г.) обедини пространството и времето в една висша единица и го нарече "всемир", което значи, че елементите в порядъка на елементарните неща не са нито във времето, нито в мястото, където се изявяват, но в самото събитие, т. е. в една "мирова точка" или в едно място, в определено време /168/. А Айнщайн допуска, че само пространството се изкривява, докато времето - не. Затова пространството е крайно, а времето - безкрайно. Вследствие на това от гледна точка на мировите линии пред нас пространството се представя като конус, който се разширява /експанзира/, и то с дължината на безкрайното време.
Но може ли да се спре дотук? Учението за степените, измеренията в геометрията, аритметичните числени редове, силовите полета и т. н. ни подсказват, че извън видимото има и неща, които не можем физически да си представим. Че формите и явленията на физическия свят трудно се преповтарят такива, каквито са били веднъж. Всичко в света е в постоянно движение, в смяна на състоянията, степенуване и че видимото е израз на невидими за нас сили и енергии, съществуващи в по-горни измерения. А това ще рече, че светът с неговата видима и невидима област е послоен, степенуван, че по-висшите състояния съдържат по-низшите и се изявяват на физическия свят чрез тримерните явления.
"Мнозина се питат: Има ли друг живот освен този на земята? Има друг свят, разбира се, много светове има, но това са степени на съзнанието. Спрете вниманието си върху съзнанието на мравките, на рибите, на птиците, на млекопитаещите, на човека и на ангелите, да видите какво голямо разнообразие се крие в техния поглед и разбиране за живота." /145-1936/ "Някои казват, че вселената е сфера, на която центърът е някъде, а периферията никъде. Може ли нещо да има център, а да няма периферия? - Щом има център, има и периферия." /127-1932/ Явно че Учителя П. Дънов застъпва становището, че физическата вселена е безгранична, както повърхността на Земята, но крайна. А съществуването на други светове е въпрос на степени на съзнанието. В зависимост от еволюцията на съществата, от тяхното духовно и физическо развитие, се изграждат различни представи и виждания за света. И до днес у хората липсва представата, че може да съществуват много по-издигнати в духовно отношение, по-съвършени и на по-високо еволюционно стъпало същества, които да имат друго виждане, друг мироглед и да пребивават с мисълта и съзнанието си в друг свят от по-горно измерение.
"За обикновения, необразования човек реалността е това, което той чувствува и възприема - казва М. Борн. Такова отношение се нарича наивен реализъм. Болшинството хора остават с тази нагласа през целия си живот, дори след като се научат да различават субективните си преживявания от обективните възприятия на нещата вън от тях. Става ми ясно, че всъщност всичко е субективно; всичко без изключение." /200/
А принципът на поляризацията ни подсказва, че всичко има свой двойник: електронът, атомът, молекулата, материята, вселената, всичко видимо и невидимо е двойно и има свой антипод, който може и да не виждаме. Затова М. Борн казва, че механичният материализъм трудно се съгласува с резултатите на бързо развиващата се физика, а тъкмо тази наука замени примитивните представи за "материя-вещество" с поле, а в крайна сметка - с по-абстрактни идеи.
В това отношение Учителя П. Дънов изразява степенуването на световете по следния начин: "Когато безкрайният свят, безграничното Начало се е ограничило, създал се е обективният Божествен свят. А от обективния Божествен свят се е създал субективният, т. е. вътрешният човешки свят. От субективния, или вътрешния свят на човека се е създал сегашният обективен или външен свят." /61-1922/
Тук, за да се схване представата, която ни предлага П. Дънов, трябва да си послужим със закона за измеренията. А именно как по-висшето измерение се представя в по-низшето, като губи някои от своите качества, като всъщност се ограничава в себе си. Същото наблюдаваме при транс-мутирането на силовите полета във вселената и елементарните материални частици. Или както казва Нуаркарм /217/: "Всяко тяло от кой да е свят, проявява в по-нисшия свят само една безкрайно малка част от себе си." Например една плоскост ще бъде представена в света на първо измерение само от една права линия; едно пространствено тяло /куб/ ще бъде представено в света на второ измерение само от една плоскост и т. н. "Ще рече, че в процеса на развоя не от куб, движещ се в посока на 4-ото измерение, се е образувал тесарактът, а той произлиза от ограничаването в четвърто измерение на онова петоизмерно тяло, което му съответствува." /217/ Следва, че кубът е сечение на тесаракта от трето измерение; плоскостта - сечение на куба от второ измерение и т. н.
Но тези форми от различните измерения, макар и проекции на други, самостоятелни ли са? "Проявите на едно същество в световете с 3-о, 4-о, 5-о и т. н. измерения съществуват едновременно. Изчезването на едно тяло не засяга ни най-малко по-висшето тяло, което му съответствува. Ако изчезне сечението на куба, което е плоскостта, не значи, че кубът не може да съществува без него. Следователно процесът на създаването върви от горе-на долу." /217/
Явно е, че формите на по-високите измерения съдържат формите на по-ниските измерения, като ги владеят изцяло; а формите от по-ниските измерения са ограничени изяви на тези от по-високите измерения, и не могат да обхванат последните. В това се състои именно принципът на "ограничение в себе си", за който говори П. Дънов. Преминаването от по-високо съзнание към по-ниско е свързано с лишаване от известни качества, а от това - със страдания, тъй като възможностите се намаляват. "Ще рече, всъщност ние не виждаме нищо от телата на по-високите светове. Що се отнася до тези, които принадлежат на нашия свят, ние ги виждаме само благодарение на техните повърхнини, ръбове и върхове, т. е. на очертанията им, а самите те ни отбягват. Ето къде е илюзията на вселената." /217/
Къде сме ние, хората? Как да обясним нашата същност като тяло и дух? Сме ли ние свободно действуващи същества или обвързани изцяло със законите на природата и послойността на света?
М. Борн счита, че "Човешките същества са част от природата и са подвластни на нейните закони. Следователно, каквото правим, трябва да е предопределено така, както във всички естествени закони. Но ние се чувствуваме същества, които могат да имат мнение и да действуват на базата на свободно взети решения. Как можем да правим това, щом като човешкото действие не е нищо друго освен част от предопределен, автоматичен процес? Противоречието изглежда неразрешимо: или трябва да се вярва в детерминизма и да се разглежда свободната воля като субективна измама, или трябва да станем мистици и да разглеждаме откритията на природните закони като безсмислена интелектуална игра." /200/.
Безсмислени действия и явления в един строго предопределен свят не може да има. Тогава нашите действия като хора в този свят няма да схващаме като нещо ново и оригинално, а като такива, които ни дават възможност да изучаваме живота, да опознаем природата, да набираме опит и знания с оглед опознаване себе си и повишаване нашия духовен ръст. Затова П. Дънов казва, че на физическия свят ние сме в едно училище, в което трябва да опознаем нашата подвластност на природните закони, да се запознаем с нашата същност, произход и развитие. А всичко това цели нашето самоусъвършенствуване и сближение с Първичната причина - Бог.
Послойността на света и неговите градации Учителя П. Дънов изяснява така: "Под "субстанция" разбирам същина. Значи има първична, вторична и третична същина. Първичната субстанция е безпространствена, тя е извън времето и пространството. Те са външни прояви на тази субстанция. Според мистицизма първичната субстанция не е нищо друго освен вечно съществуващият, несъздаден свят. Този свят е съществувал всякога и ще съществува вечно. Той няма начало, няма край. Човешкият ум няма представа за този свят. Вторичната субстанция, или вторичната същина, е светът, който се проявява вече. Той се нарича идеен свят. Третичната субстанция представлява сегашният, създаденият свят. Той произлиза от идейния свят. Това са трите отвлечени свята, които най-много ви интересуват." /53-1920/
Тук се използва терминологично понятието "субстанция", дадено още от времето на Аристотел. Последният е искал да изясни строежа на вселената и света чрез съществуването на първично вещество, което се трансформира в различните степени на собствената изява. По-късно Нютон нарече това първично и вечно вещество етер. За да си изясним възможността да съществува нещо извън нашите умствени представи, нещо, което е вечно спрямо нашия живот, нещо, което изгражда "идейния свят", т. е. "вторичната субстанция", и накрая реализацията на това "нещо" във физическия свят, ще си послужим със следната аналогична картина, фигурите на киноекрана са динамични сенки, даващи илюзия за пространственост. Тези фигури съществуват обаче само на плоскостта на второто измерение - самия екран. Те "познават" само законите на второто измерение. В онзи момент, в който ще направят опит да се отделят от второто измерение, те изчезват. Те не познават собствения си творец и нямат идея за съществуването на третото измерение. Така и ние, хората, сме в сферата на третото Измерение и нямаме представа за Нашия Творец, както и за степените на нашата същност.
"Докато живее на земята, в материалния свят, човек има възможност да се движи най-много в три измерения. Влезе ли в духовния свят, той се движи в четири, в пет и повече измерения. Затова именно духовният живот мъчно се поддава на описание. Човешкият език не е в състояние да предаде това, което духовният човек притежава." /105-1929/
Поради това, че човешкият език и представи не могат да предадат и осъзнаят по-висшите светове, измерения и състояния на нещата, учените днес прибягват към математиката, която да стори това. "Ние се опитваме да намерим подходяща за описание на дадена съвкупност от явления математика -казва М. Борн. След това изискване изследваме нейната структура и я разглеждаме като представител на физическата реалност независимо от това дали има, или няма нещо общо с привичните за нас обекти. Като пример ще посоча изкривените пространства на макрокосмоса и атомите, ядрата и елементарните частици в микросвета - те едва ли приличат на нещо, с което сме свикнали." /200/
Завидно е, че днешната математика и физика можаха да преодолеят бариерите на тримерния физически свят. Те ни въведоха в света на вечната динамика, взаимодействие и взаимозависимост. Това ни улесни да почувствуваме и възприемем състоянията и явленията на по-горните измерения, на силовите полета и нематериалния свят, света на идеите - духовния свят. И. М. Борн продължава да разсъждава: "В науката... често се налага да боравим с явления извън всекидневния опит. Това, което наблюдаваме с помощта на микроскоп с голямо увеличение, това, което възприемаме с телескоп, спектроскоп или някой от много усилващите електронни прибори, е неразбираемо без теория, то трябва да се интерпретира. Както в най-малките обеми - тези на атомите, така и в най-големите - на звездите, ние регистрираме явления, които не приличат на привичните неща от нашето обкръжение и могат да се опишат само с помощта на абстрактни понятия. Тук не може да се избегне въпросът, дали отвъд явленията съществува независим от наблюдателя свят." /200/
А. Айнщайн допълва: "Ние сме много по-далеч от разбирането на елементарните процеси, отколкото по-голямата част от нашите съвременници предполагат, и шумните тържества не съответствуват на съвременната ситуация..." /185/
Тези мисли на учените ни показват, че познанията ни за света и неговата структура имат граници. Не можем с познанията си да изградим картината на света. Можем да долавяме само, че физическият свят е отражение на друг, за нас непонятен, но реален свят. Науката говори за антиматерия, антивселена и т. н. М. Борн отчаяно продължава да разсъждава: "Теорията на елементарните частици изглежда още изцяло абстрактна. Самите елементарни процеси едва ли могат да се разберат интуитивно. Съдържанието на Хайзенберговото вълново уравнение за цялата материя на света ми изглеж-
да едно абстрактно "нещо за себе си" без непосредствено отношение към сетивните възприятия." /200/. От своя страна Айнщайн е по-оптимистичен: "Аз съм убеден, че чисто математическото построение ни позволява да намерим онези понятия и онези закономерни връзки между тях, които дават ключа за разбиране на природните явления." /202/
Докато учените стигат до задънена улица при разгадаване структурата на света, Учителя П. Дънов с лекота интерпретира този въпрос, "физическият свят представлява сянка на нещата, а духовният и умственият - тяхната реалност, физическият свят е външната форма на предметите, той минава през различни промени; духовният свят е съдържанието, умственият, или Божественият свят е смисълът на нещата." /52-1919/
Явно, че трите свята, за които говори П. Дънов, са едно единство, но в различно проявление, т. е. изява в различни измерения, физическият свят като "сянка" е отражение на нещо реално, а същевременно нещо променливо. А самият "предмет" е идеята и съдържанието, т. е. самата същност. Тази идея обаче не е материализирана, а във фаза на изменение, израстване, оздравяване, но и трансмутиране. Умственият, или Божественият свят, т. е. най-висшата фаза, това е смисълът на нещата. Или по-ясно казано, предназначението, значението на нещата в зоната на цялата общност на света. По отношение качествата на отделните светове Учителя казва: "Духовният свят е основан на пълна хармония и закономерност. Там няма произвол, несъгласие, противоречие. Физическият свят е опитна школа. Който е минал съзнателно през нея, той влиза и излиза свободно в духовния свят. Той се намира в положение на човек, който знае езици. Между който народ и да отиде, знае езика му и се разговаря с хората. Духовният свят е около нас както физическият. И двата свята се намират на едно и също място, но за да ги разбира, човек трябва да има съответни органи. Физическият свят е създаден по подобие на духовния." /52-1919/
Много картинно е дадено определението за мястото на духовния свят. Казва се, че духовният свят е около нас както физическият свят. Разбира се, че ако духовният свят е идеята на нещата, то тази идея, материализирана на физическия свят, се съдържа и в самия предмет. От самия предмет можем да възстановим в съзнанието си идеята, по която е създаден той. Следователно идеята - духовният свят, и физическият свят са по отношение на пространството на едно и също място. Но за да можем да прозрем идеята на нещата, се изисква знание или, както казва Учителя, да се владеят много езици. Защото целият физически свят е засекретил в себе си идеята на своето сътворение и разчитането й изисква знание и мъдрост. Общуването с двата свята едновременно означава свободното влизане и излизане в духовния свят, или възможността да виждаме нещата от нивото на различни измерения. Духовният свят съдържа физическия като идея в себе си, това ще рече, че физическият свят е проекция на духовния, но в една по-нисша среда, по-ниско измерение.
"Духовният свят представлява реалност по форма, съдържание и по смисъл. Физическият свят е реален само по форма. За да се влезе в духовния свят, човек трябва да расте по дух
и мъдрост. Колкото и да се говори на хората за духовния свят, те ще го разберат, когато се вглъбят в себе си. Да се вглъбиш в себе си, т. е. да влезеш в себе си, това значи излизане от физическия свят и влизане в духовния, или да излезеш от дома си и да отидеш в природата." /52-1919/
Да "отидеш" в природата, означава да можеш да разчиташ символиката й да разчиташ идеята на нещата. Но за това се изисква способността да се вглъбиш в себе си, т. е. да се освободиш от физическата си същност чрез съзнателна изолация. Това означава да влизаш и излизаш в духовния свят.
"Физическият свят е пълно отражение на Божествения, а духовният е посредник между двата свята. Главният процес в духовния свят е процесът на разширението, а във физическия свят - процесът на сгъстяването, вследствие на което между съществата на този свят се предизвиква голямо налягане." /117-1929/
В света на идеите - духовния свят, има разширение, тъй като всяка идея съществува в няколко варианта и има постоянно действие, трансмутиране, динамика и просветляване на идеите. Докато във физическия свят, на принципа на ограничението, идеята вече е внедрена, ограничена във физическа форма, скована в трите измерения. Това сгъстяване на физическото поле предизвиква голямо налягане, тъй като съществата са взаимозависими, а не свободни.
"Ако влезеш в едно общество на духовния свят, ти можеш да минеш през всички фази на духовния живот и там да спреш. Това нещо не се допуска на земята. На земята всички неща са разпределени и всеки заема толкова, колкото му се пада. Във физическия свят има граници, а в духовния - няма; ти можеш да минаваш през всички места, за да се разширяваш." /52-1919/
Нека потърсим аналогия на тази картина, която ни дава Учителя П. Дънов. Той казва, че на физическия свят има граници, а в духовния няма, че в духовния свят можеш да се движиш свободно. Такива състояния познаваме и на физическото поле. Та нали водата, когато е във фаза на лед, е ограничена, а като пара е свободна да се движи навсякъде и да прониква всичко? Това сменяне на състоянията намираме и в света на микроелементите, силовите полета и т. н. Смяната на състоянията е общ принцип в природата на нещата и може да се проследи във всички нейни форми. Даже самата материя или вещество има различни състояния в зависимост от скоростта, с която се движи: маса в покой и маса в движение. При скорост 300 000 км в секунда (тази на светлината) масата почти изчезва - преминава в чиста енергия (Е = М.С2). При ниските измерения или при ниските скорости нещата са в по-твърди, по-ограничени във формата си състояния. Учителя П. Дънов разглежда увеличаващите се възможности на нещата от висшите светове така: "Когато се говори за физическия свят, хората разбират света на времето и пространството. Дойдат ли до пространството, те разбират света на трите измерения: на правата линия, която се движи в една посока - дължината; на плоскостта, която се движи в две посоки - на дължина и ширина; на тялото, което се движи в три посоки - на дължина, ширина и дълбочина.
Обаче както правата линия, така и плоскостта и тялото имат повече възможности в себе си. Значи правата линия има едно измерение, но две възможности; плоскостта има две измерения, но четири възможности на движение; а кубът като тяло има три измерения, но шест възможности на движение. По отношение в кой свят живее човек, ние казваме: ако човек живее изключително за себе си, човекът се движи само във физическия свят, в едномерния свят. Когато желае да си намери другар или другарка, той се движи в двумерния свят - в духовния свят, в света на чувствата. Той започва да мисли освен за себе си още и за ближния си. Щом мисли за цялото, за всичко в света, човек влиза в Божествения свят. физическият свят подразбира частите, Божественият свят - цялото. Тази е причината, поради която физическият свят представлява отражение на Божествения. Духовният свят пък е връзката между тия два свята." /22-1926-27/
Физическият свят на тримерното измерение за нас е проявеният, външният свят, а този на 4-ото и 5-ото измерение, който почваме да осъзнаваме благодарение на науката, ни се струва вътрешен, придаващ на веществото свойства. Затова П. Дънов казва, че физическият свят е светът на частите, а духовният - на съдържанието, докато Божественият - на идеите. Ясно, че отделните светове не съществуват отделно един от друг, както ние сме склонни да си ги представяме. Те ни се представят такива само поради нашето ограничение. /217/
Ограниченото ни съзнание можем да демонстрираме при проследяване формите на по-горните измерения.
"Правилни многоъгълници в равнината има колкото искаме, а правилните многостени (в пространството) като тела са само пет. Това са тетраедърът, хексаедърът, октаедърът, икосаедърът и додекаедърът - така наречените платонови тела. Така е в пространството с три измерения. А какво ще има в четиримерното пространство? Проф. Шлефли установил, че там могат "да живеят" шест правилни хипертела - аналогични на петте платонови тела. Тези правилни свръх-многостенни, или политопи, са "оградени" с платонови тела, които се наричат "килийки на политопа" и са съединени така, че всяка стена е обща за две тела, а всеки ръб е общ едновременно за няколко килийки." /196/
Нека си припомним за тялото тесаракт, което е също от четвърто измерение и има за стени осем куба. Неговата проекция в трето измерение е два куба, лежащи един в друг, но със съединени върхове.
Политопите, които са рожби на най-изящни построения на геометричния ум, издигнал се във висините на многомерността, вече с лихва са възвърнали изразходваните за тях усилия на човечеството. Те точно "работят" в теорията на съобщенията и линейното програмиране - едни от най-приложимите всред приложните науки." /196/
"Когато нематематик слуша за четиримерни неща, обзема го свещен трепет, нещо сродно с религиозно чувство." /187/ "За първи път думите "п-мерно пространство" прозвучават през 1854 г. в словото на Бернард Риман при встъпването му на преподавателска длъжност в Гьотинския университет - "Върху хипотезите, образуващи основите на геометрията". /196/
Айнщайн сам признава, че "може да се въведе определено съотношение между хипотетичното петмерно пространство и четиримерното пространство, като по такъв начин се удава да се обхванат в логическо единство и гравитационното, и електромагнитното поле." /202/
Но той не намери достатъчно символи, за да изрази петмерното пространство, с което би решил задача, която си бе поставил, а именно да докаже единството на всички силови полета.
И тук е грешката на Айнщайн. Той сам признава, като казва: "В дадения случай, както винаги в науката, е важно да се откажем от дълбоко вкоренените и често некритично повтаряни предразсъдъци." /202/
От всичко, казано досега, е ясно, че имаме достатъчно данни за това, че физическият свят не е единственият и че той има свои аналози в по-горни измерения. В сферата на последните няма статични форми, няма скованост, а повече динамика, изява и действие.
"Забелязано е, че колкото повече се навлиза в духовния свят, предметите стават по-малки, формите им намаляват. Значи формите от по-висшите светове имат свойството, че могат да се разширяват и смаляват. Във физическия свят например човек мъчно може да разшири своята форма. Този процес тук става много бавно." /17-1924/
Следователно при формите на физическия свят действащите сили се стремят да сгъстяват материята, да ограничават нейното разширение, да замразят всяка активност. Това особено се демонстрира от микрочастиците - "кварки". При последните сцеплението между тях расте с увеличаване разстоянието между им за разлика на всички други сили, които намаляват привличането си пропорционално на увеличаване на разстоянието. Трансмутирането на микрочастиците в силови полета също така ни показва ограниченията, които настъпват в сферата на материята. Това Айнщайн изразява така: - "Това, което действува на нашите чувства във вид на вещество, всъщност е огромна концентрирана енергия в сравнително малко пространство. Ние бихме могли да разглеждаме веществото като такава област на пространството, където полето е необикновено силно. По такъв начин би могла да се създаде основата на една нова философия. Нейната крайна цел би се състояла в обяснението на всички събития в природата с помощта на структурни закони, които са валидни всякога и навсякъде. Този нов възглед е внушен от огромните постижения на физиката на полето, от успеха в изразяването на законите на електричеството, магнетизма и гравитацията във форма на структурни закони и накрая от еквивалентността на масата и енергията. Нашата основна задача би била модификацията на законите на полето по такъв начин, че те да не се нарушават и за области, в които енергията има колосална концентрация." /202/
Айнщайн пледира хората да променят философското си гледище за света, след като науката е постигнала такива колосални открития в областта на силовото поле на природата. По-нататък Айнщайн се запитва: - "Ще достигне ли науката краен резултат в търсенето си на стройна схема на Битието? - Ако се интересуват от моето мнение, аз съм склонен да отговоря отрицателно. Обаче в борбата с трудностите нас никога няма да ни остави надеждата, че тази цел, най-великата от всички, действително може да бъде достигната до голяма степен." /202/ Ето и Айнщайн търси закони в природата, които са валидни всякога и навсякъде. А това значи универсалност на природните закони, за които П. Дънов пледира от години наред. Той намира в това единство разумната хармония като израз на едно Първично начало.
"Всички неща в живота започват с един вътрешен импулс, с един вътрешен стремеж, с едно вътрешно подбуждане. Дълбоките причини на тия подбуждания, на тия стремежи на човешката душа в своето съвременно развитие са неизвестни." /71-1923/ -"Езикът на природата е език на символи. Тя говори на човека чрез символи. Ако види някъде даже посърнал цвят, с наведена чашка надолу, човек трябва да се спре пред него, да разбере какво означава това." /22-1926-27/
Послойността на света, т. е. съществуването на няколко йерархии на живота, или, на научен език казано, на няколко или много измерения в състоянията на явленията, поставя пред нас въпроса как става изявата, или от къде започват процесите. Тук П. Дънов отговаря: "Събитията, тъй да се каже, едновременно стават на две места. Последствията са на земята, а причините - в духовния свят. Значи, работите най-първо стават в духовния свят, а после се явяват на материалния, на физическия свят." /72-1924/ - "В духовния свят няма време, има пространство; във физическия свят няма пространство, има време. Следователно, който живее само на физическия свят, живее във времето; който живее в духовния свят, живее в пространството." /104-1928/
Тази мисъл бихме могли да тълкуваме така: в духовния свят, където процесите на разширението и свиването са бързи, мигновени и едновременни, миналото, настоящето и бъдещето са заедно - неразделни или еднозначни. Душата ги изживява там едновременно, като едно цяло, вследствие на това времето или поточността на същото не съществува. Същевременно обаче душата може да се изявява във всички форми на пространството. На физическия свят процесите са подчинени на принципа причина и следствие, т. е. на поточността на времето. От друга страна, физическите форми са инертни, твърди, сковани, липсва им динамичността на духовния свят. Затова по принцип тук пространството изиграва по-второстепенна роля, а имаме изцяло обвързване с поточността на времето. Пространството за П. Дънов е израз на промените във формите, на динамичността и смяната на състоянията.
"На земята се иска много време, часове и дни, за да се стигне до някой отдалечен град. В духовния свят пътуването става много бързо, почти мигновено. Ако на земята за извършването на една трудна работа са нужни сто години, в духовния свят се извършва най-много за една година." /52-1919/
На земята процесите се извършват при условията на ограничените скорости, понеже горната граница на същите е скоростта на светлината. В духовния свят това ограничение не съществува. Надсветлинните скорости позволяват процесите да стават мигновено, като миналото, настоящето и бъдещето се сливат.
"Зад материалната вселена, която ние познаваме, има друга вселена, създадена от по-ефирни същества, от по-ефирни слънца, недостъпни за нашите очи." /97-1928/
"Днес хората отделят физическия свят от духовния и ги разглеждат отделно. Всъщност един живот съществува. Физическият живот е проява на духовния, но не е отделен от него. физическият живот се определя от разбиранията на хората." /54-1924/
"Къде е духовният живот? - Да се задава такъв въпрос, това все едно някое малко животно да пита къде живее човекът. Дето е животното, там е и човекът. Но понеже разбиранията на животното са много ограничени по съзнание, то се намира далеч от хората. Светът, в който живеят всички същества, е грандиозен, той не се заключава само в това, което виждаме." /32-1917/
"Физическият свят е проявеният свят, а духовният свят е непроявеният. Като казвам "непроявен", това не значи, че всъщност той не съществува, а само, че този свят не се е оформил за нашите чувства, а само за нашето понятие; той е извън нашите чувства и ние го наричаме духовен. И този духовен свят е причина за всичко, което става на земята." /39-1922/ *
Затова сам Айнщайн счита, че "Без вяра нашите теоретични построения не могат да обхванат реалността, без вяра във вътрешната хармония на нашия свят не би могло да съществува никаква наука. Тази вяра е и винаги ще остане основен мотив на всяко научно дирене." /185/
Науката ни подсказва за възможността да съществува непроявен свят. Така какво е за нас гравитацията? -"Гравитационните сили са най-универсалните между всички сили в природата. Общата гравитация във вселената не познава граници и препятствия. Гравитацията предава на всички тела независимо от техния вид и състав еднакво ускорение, когато телата се намират във вакуум. Няма в природата сила, която да е еднакво действуваща към телата, да е независима от тяхната структура - състав или вид маса. Какво е гравитацията, каква е нейната природа, как се предава и пренася между телата, са въпроси, които нямат отговор. /162/
Ето пример за елементарността на нашето виждане за света и същността на нещата. Ние не познаваме даже най-универсалната сила в света, а камо ли да осъзнаем съществуването на по-горните измерения на света. Та ние даже нямаме представа за самата структура на материята, сред която живеем. - "Ако разгледаме най-простия атом, този на водорода, който се състои от един протон /ядро/ и един електрон, добиваме представа, че материята всъщност е повече празно пространство. Големината на електрона спрямо разстоянието му от ядрото /протона/ е такава, че би могло да се сравни с параход, който прави кръг в Атлантическия океан между Ню Йорк, екватора и Исландия. Ако бихме могли протоните и електроните, от които е изградено човешкото тяло, да сгъстим един до друг, то бихме получили едно зрънце, голямо колкото главичката на една игла-топлийка." /163/
Нам ни се иска да проучим духовния свят, а всъщност не познаваме физическия. Учителя П. Дънов казва, че докато не проучим и не опознаем физическия свят, ние не може да получим пълна представа за духовния и Божествения свят. Трите свята са аналогични по същество, но различни по проява. Така че най-първо трябва да познаваме основно физическия свят, за да добием представа за останалите по-висши светове. Нека дадем пример за нашите ограничени представи за физическия свят.
"Нашият свят е краен, но безграничен. Нашата земя го доказва това. Един кръг, описан на Северния полюс, с диаметър един метър, има обиколка 3,14 метра. Обаче един кръг върху повърхността на земята, чийто диаметър е 20 000 км, няма вече обиколка, както Евклид иска - 62 800 км, а просто 40 000 км. А това е екваторът. Значи тук не важи евклидовата геометрия, но сферичната геометрия. Чрез равномерното закривяване на земната повърхност земята успяла да се самозатвори и по този начин да предотврати всякакъв край на света. Всички линии по повърхността на земята завършват в своето начало и се затварят тъй, както меридианите се затварят в кръгове. Пространството на света се свива все повече, колкото по-далече в него отиваме. И в края на краищата, както земята, то се закривява и става безкрайно. Диаметърът на вселената би.трябвало да е 2000 милиона светлинни години. Всеки светлинен лъч се връща рано или късно сам в себе си. 6000 милиона години ще пробяга светлината, за да обиколи вселената. Светлината, която долавяме от някои звезди, свидетелствува само за тяхното минало, тъй като те навярно вече не съществуват." /163/
"Повърхността на земята е двумерно тяло, огънато обаче в трето измерение, а вселената е тримерно тяло, огънато в четвърто измерение. Ние никога не можем да напуснем вселената чрез четвъртото измерение. Това е така, понеже най-малката част от космоса непрестанно бива обливана от гравитационни вълни и електромагнитни вълни и неутрино. В момента, когато ние или наши уреди преминат случайно извън пределите на третото измерение, ние или те ще се превърнат във фокус на гравитационните и електромагнитните вълни. При всеки опит да прекрачим третото измерение ние създаване нова вселена около себе си. Каквото и да правим, ние носим вселената със себе си и никога не можем да я напуснем; тя няма край, въпреки че е крайна." /165/
За относителността на нашите физически представи за света и невъзможността ни чрез физическите си сетива да осъзнаем даже физическия свят ни говори и следната мисъл на Учителя П. Дънов.
"Представете си, че ние двама сме на една сфера и тази сфера е празна. Аз съм отгоре, ти си вътре. Казвам: "Тази сфера е корубеста" (изпъкнала), ти казваш: "Не, тя е вдлъбната." "Как може да е вдлъбната, не виждам ли?" "Ами, че аз не виждам ли?" И започваме да спорим: "Математически мога да ти докажа." - "И аз математически мога да ти докажа." И двамата математически имаме право. Това са две състояния на Битието." /40-1922/
Учителя П. Дънов разглежда Битието така, както теорията на относителността го представя, т. е. в зависимост от мястото на възприемането. В зависимост от степента на съзнанието ние можем да бъдем в пространство-времето, т. е. в сферата, или извън пространство, времето, т. е. върху сферата. Вследствие на това ще имаме различни представи за света. В сферата - имаме физическия свят с всички физически ограничения в него, а над сферата - духовния свят, т. е. с необятния простор на надземните три измерения - 4-о, 5-о и т. н.
"Но тия два живота съставляват положението на човешката душа или две положения на човешкото съзнание" -допълва Учителя. /40-1922/
Учителя продължава да разяснява: "Физическият свят борави с формите, духовният - със съдържанието им, а умственият - с техния смисъл. Когато говорим за физическия живот, не може да не засегнем и Божествения, понеже те са антиподи. Въпреки това в едно отношение има нещо общо между тях, а в друго отношение, няма нищо общо. физическият свят и живот подразбира големи ограничения." /42-1928/
"Според окултната наука концентричните кръгове представляват различните светове, които имат общ център и различни радиуси. Тези светове се различават един от друг по гъстотата на материята си. Колкото е по-голям радиусът на един свят, толкова по-разредена е материята му." /46-1931/
Концентричните кръгове ни дават представа'за единството в структурата на света. Той има един общ център или изходен пункт - общо изходно начало, а различните радиуси означават различната степен на разширение - експанзия, в развитието им. Значи всич-, ко е едно и общо, само състоянията са различни.
Единството на материята и света учените дават чрез квантовата теория. Според нея спинор-полетата, или вакуумът на физика Дирак с виртуалните си частици, са действителните елементарни частици на материята. Това ще рече, че от елементарните спинор-полета, или т. н. виртуални частици, произхождат всички материални полета. Тогава взаимодействието на гравитационното поле с едно спинор-поле трябва да е първият импулс във вселената, т. е. Големият взрив - зараждащата се вселена. /164/
Ние споменахме, че със зараждането на материята, микрочастиците, та дори и на вселената моментално се зараждат и техните двойници: античастици, антиматерия, антивселена. Светът, изграден от антиматерия, има същите процеси и закони, както нашият, но в обратен знак или посочност. /162/
"Съществуването на антиматерия е предвидил британският физик Дирак в 1928 г. Доказването на същата става в 1972 година в СССР и в 1980 г. в САЩ чрез балони и уреди, издигнати на 36 000 - 37 000 метра височина над земята... Предполага се, че при създаването на вселената е изградена и еднакво количество материя и антиматерия, които в процеса на еволюцията са се разделили. Може би светът с антиматерия лежи някъде в границите на нашата вселена и образува звезди и цели галактики. /166/
Трябва ли да се съмняваме, че съществува и друг свят, когато в обсега на материалния свят имаме вече раздвоение, т. е. съществуването на антисвят? Тази двойственост е описана още в древни времена от мъдреците на човечеството. Днес Учителя П. Дънов ни дава значителни подробности в това направление. Той казва още: "Като влезете в небето, ще влезете в онази вечна светлина, дето няма никакви сенки. Слънцето там никога не залязва. Някои казват: Онзи свят е само едно състояние. Да, той е едно състояние, но същевременно и едно място. Когато говорим за духовния свят и духа, какъвто и да е духът, и той има материална обвивка около себе си. Материята, в която той обитава и работи, по отношение на неговото Битие е по-гъста от материята на земята." /71-1923/
Сравнението, което се прави по отношение гъстотата на материята в сферата на физическия свят и този на духовния свят, трябва да приемем като относителна мярка, а не реална такава. Защото се казва, че материята на духовния свят по отношение битието на духа е по-гъста в сравнение с тази на земята. "Това значи, че отношението дух-материя и тяло-материя, сравнени помежду им, са различни, защото имат различно Битие. И спрямо естеството на духа неговата материя изглежда по-гъста от тази на земята. Че това е така, Учителя пояснява: "Твърдата материя символизира физическия свят, течната материя символизира астралния свят, въздухообразната - умствения свят, а светлината - причинния свят. Четири свята - четири състояния на материята." /127-1931/
Но как да си представим съществата, които обитават тези светове? -"Ангелите живеят в така наречения "петоизмерен свят", в света на петте измерения. Ние живеем в един свят от три измерения; духовете пък, т. е. тия на хората, които заминават за другия свят, живеят в света на четирите измерения. Днес няма автори, които да са писали по този въпрос." /72-1925/ От горното произлиза, че:
1) Третото измерение е това на физическия свят, където пребивава физическото тяло на човека.
2) Четвъртото измерение е астралният свят или светът, където пребивават духовете на хората, след като напуснат физическия свят.
3) Петото измерение е менталният свят, т. е. светът, където пребивават ангелите или възвишени същества.
4) Шестото измерение - причинният свят, светът на съвършените, т. е. завършилите своето развитие.
/VII серия неделни беседи 1924-1925, № 1-33/
"Зад вселената има друг вид светове. Но в това незнание има красота" - заключава Учителя П. Дънов. / 127-1931/
"Как бихме си обяснили движението на материята, ако някой математик би казал, че онази първична сила, която е създала всичко в света, се движи така бърже, че едновременно се намира във всички свои части? Значи, в една секунда тя изминава целия свят и се намира във всяка една част на материята." /72-1925/
Днес науката ни подсказва, че съществуват материални представители, като квазарите, тахионите, виртуалните частици, които се движат с надсветлинни скорости. Тяхната скорост им осигурява присъствие в един и същ миг на всяко място от нашата вселена, тъй като в рамките на същата допустимата скорост е тази на светлината - 300 000 км в секунда. За тези представители миналото, настоящето и бъдещето като понятия за време не съществуват. С тази представа ние можем да мислим за възможностите на Първичната причина, на Абсолютния, за Бога, които съдържат всичко и се изявяват в многообразието на света." "Ние трябва да разглеждаме вселената като жив организъм, във всеки уд на който са концентрирани различни динамични сили. Както всеки орган на човешкото тяло изпълнява определена функция, така и различните планети оказват различно влияние върху него." /74-1926/
Ние бихме допълнили, че както нашето тяло в един миг владее, регулира и контролира всеки орган и клетка от себе си, така и вселената като жив организъм, макар и изградена от различни органи и категории измерения, е единна, но изявена в зависимост от силовите си полета. Учителя П. Дънов заключава:
"Христос изпълни всички междини, съединил е световете в едно цяло: духовния - със света на ангелите; Божествения - със света на Троицата; физическия - със света на човеците - душите. Затова Гой казва: "Аз съм пътят от Истината за живота. Пътят - това е движението на Духа в разумното приложение на законите на природата; животът - това е хармоничното организиране на елементите и развитието на силите в Божествената душа; Истината - това е проявлението на Единния Бог, Който създава условия, при които човешкият дух и човешката душа могат да се стремят към нещо по-добро и по-светло в общия обширен свят." /30-1914/
Едва ли буди съмнение автентичността на думите, които Учителя П. Дънов изказва относно структурата на света. Светът е единен, но в различни степени проявен. Най-ниската изява, най-елементарната е физическият свят. Той е свят на най-голямото ограничение за силовите изяви, но свят с голямо разнообразие, същевремено при голямо вътрешно еднообразие, физическият свят е свят на третото измерение, вследствие на това той е краен, но безграничен за нашите физически сетива. Двойникът му от четвърто измерение няма ограниченията на трите измерения и ограниченията на светлинната скорост. Там няма статичност, както и поточността на времето. Духовният свят е свят на идейната образност и в него процесите са бързи, мигновени и всеки момент обратими. Причинният свят или Божественият свят е абсолютният, вечният, ненакърнимият свят на Първопричината, от който произлиза всеки дух и всяка Божествена промисъл.
Сподели с приятели: |