Глава 8 Погрешни схващания за изцелението

В действителност тези хора имат вяра. Но тя се колебае, поради погрешно тълкуване на Божието Слово. Те са били поучавани в доктрини, които не могат да бъдат доказани от Словото. Това са човешки традиции, които правят Словото на Бога неефективно (Марко 7:13) за човека, който ги спазва. Исус казва на такива учители: Обаче напразно Ме почитат, като предават за поучения човешки заповеди (Марко 7:7; Матей 15:9). Бог е гарантирал изцеление за хората Си. Но някои, представящи се за Негови служители, са им казали, че Той не е имал предвид точно това!

При друг случай, някои от учениците на Исус Го запитаха за един слепороден човек. Те се чудеха дали е съгрешил той, или неговите родители. (Това е пример за погрешното отношение, което се среща днес, относно връзката между болестта и греха.) Исус отговори: Нито поради негов грях, нито на родителите му, но за да се явят в Него Божиите дела (Йоан 9:3). Това не означава, че човекът и родителите му никога не са извършили грях, защото знаем, че всички съгрешиха и не заслужават да се прославят от Бога (Римляни 3:23). Тук Исус иска да каже, че тази слепота, която беше необичайна, не е директно наказание за някакъв необикновен грях. Но ако този човек беше сляп за Божията слава, тогава Исус работеше срещу славата на Бога, защото в същия ден Той възстанови зрението му. Сама по себе си слепотата не прославяше Бога. Но тя стана причина Божиите дела да се проявят в него. Когато хората видяха, че слепият от рождение човек вижда, Бог беше прославен.

Ако ти страдаш за Божия слава, позволи на Бог да бъде прославен СЕГА, като приемеш изцеление от Него. Свидетелствай на всеки около тебе за могъщата сила на Господа, която носи освобождение на всички, които Му уповават! Нито веднъж по време на земното Си служение Исус не заповяда на някой да се разболее. Но много пъти Той заповядваше на хора да оздравеят и те биваха изцелени чрез Словото Му. Нито веднъж не отговори на болен човек, дошъл при Него за изцеление: “Божията воля за теб е да си останеш болен за Негова слава.” Исус Христос е Същият вчера, днес и завинаги (Евреи 13:8).

Не е логично да мислим, че докато беше тук на земята, Той прославяше Отец, като изцеляваше всякаква болест и всякаква немощ между хората (Матей 4:23), а сега, когато се върна при Отец, Той се прославя чрез търпеливото страдание на хората, твърдящи, че това е проявление на Неговата любов. Не е чудно, че грешниците не искат да споделят тази любов! Никъде в Словото не се говори, че болестта е израз на Божието благоволение. Напротив, тя е наказание за греха (виж Второзаконие 28:22-28,61).

Наградата за покорство е здраве и изцеление (виж Изход 15:26). Най-несъстоятелното нещо в “страданието за Божия слава” е, че тези хора, които не отиват при Бога за изцеление, не се колебаят ни най-малко да направят по човешки всичко възможно, за да облекчат болката си и да възстановят своето здраве. Ако болестта наистина беше Божията воля за тях, трябва ли да се опитват да избягат от нея?! Представи си, че аз ти кажа: “Работя в този град за славата на Бога. Неговата воля е да съм тук. Но ще остана само, докато намеря начин да се измъкна от тук. Напускам веднага щом спечеля, изпрося, или взема на заем пари за автобусния билет.” Хората ще бъдат ужасени и вероятно ще ме обвинят, че се бунтувам срещу Бога. Въпреки това има такива, които казват, че страдат за Божията слава, а е очевидно, че ще продължат да са болни само, докато е невъзможно да се излекуват. Това не е ли нелогично?!
Болестта не е Божията воля
Болестта е дело на дявола. Божията воля е Неговите хора да преуспяват и да са здрави (ІІІ Йоан 2). Затова нека идваме пред Бога, без да се съмняваме, с пълна увереност, че се молим според Неговата воля. И увереността, която имаме спрямо Него е това, че ако искаме нещо по Неговата воля, Той ни слуша; и ако ни слуша, за каквото и да Му поискаме, знаем, че получаваме това, което сме искали от Него (І Йоан 4:14-15). Тези, които поддържат схващането, че може да си болен, защото Бог иска така, подкрепят позицията си с няколко случая в Писанията. Според тях тезата им е вярна, поради това, че Бог е решил някои от най-добрите Му служители да изтърпят страдания. В най-добрият случай, това е само косвено доказателство, което трябва да се приеме “с резерви” при всеки съдебен процес. При внимателно изучаване се оказва, че тези случаи не са никакво доказателство.
Борба за съвършенство
Нека разгледаме първо случая с болестта на Йов. Според свидетелството на Самия бог, Йов беше съвършен и праведен човек, защото се бои от Бога и се отдалечава от злото (Йов 1:8). На Йов не се приписва никаква божествена или свръхестествена перфектност. Всеки християнин би трябвало да бъде съвършен поне колкото Йов, защото нашите възможности, привилегии и сила са далеч по-големи. Исус ни е заповядал да бъдем съвършени... както е съвършен вашият Небесен Отец (Матей 5:48). Писанията - които Йов нямаше привилегията да чете, защото живя много преди те да бъдат написани - бяха дадени, за да бъде Божият човек усъвършенстван (ІІ Тимотей 3:17). Християнин, който се задоволява с нещо по-малко от това да бъде съвършен, не е в Божията воля и в позиция да търси изцеление. Трябва да кажем като Павел: Не че съм сполучил вече, или че съм станал вече съвършен, но гоня изподир, дано уловя, понеже и аз бях уловен от Христос Исус (Филипяни 3:12). Трябва да държим тази цел постоянно пред нас, непрестанно стремейки се към нея. Никога не си намирай извинения, че не си перфектен.

Съвършенството е твоята цел. Бог счете Йов за съвършен, защото той искрено се боеше от Него и се въздържаше (избягваше, не се удоволстваше) от злото. При подробно изучаване на книгата Йов, внимателният читател ще открие достатъчно причини в самия Йов за нещастието, което го сполетя. Бог не подлага верните Си и възлюбени последователи на мъченията на сатана просто, за да докаже на дявола, че е прав. Действително, верността на Йов и неоснователното самохвалство на дявола бяха доказани, но много по-значима беше причината за това изпитание. Книгата Йов показва, че дори и съвършеният човек може да стане по-добър.

Но ние, които имаме толкова лесен достъп до Божиите славни обещания, трябва да ги хванем здраво чрез вяра и да направим стъпка напред в славната свобода, дадена на Божиите синове. Като Негови деца, ние няма нужда да се покриваме с пепел като Йов, търсейки извинение да останем в робството на болестта и опресията на сатана. Това мъчение на Йов не дойде от Бога. Тогава сатана... порази Йов с лоши циреи (Йов 2:7). Но дори и това не би могло да стане без Божието разрешение.

В светлината на това откровение, Йов имаше чудесната възможност да сравни собствената си праведност с тази на Създателя и откри, че неговата е отчайващо недостатъчно. Тогава той дойде пред Бога не в дух на себеправедност, но в истинско смирение и покаяние (Йов 42:6), смесено с вяра. Той дори желаеше да се моли за освобождението на обвинителите си: И Господ преобърна плена на Йов, когато той се помоли за приятелите си (Йов 42:10). Но най-чудесната част от тази история се съдържа в заключителните стихове на тази книга. След като Йов се покая от своята себеправедност и липса на доверие, след като доказа смирението и простителността си, като се помоли за своите приятели, Бог го освободи от плена на сатана. Възстановена беше цялата му предишна слава, като имаше дори повече, отколкото в началото. Той живя още 140 години и няма никакви сведения, че през това време е имал дори един цирей, който да го безпокои! Ако си следвал примера с Йов, засипан с пепел, оплаквайки участта си и обвинявайки Бога за състоянието си, време е да погледнеш по друг начин на този герой. Постави доверието си в Бога, както направи Йов, дори да изглежда, че това само те води към смърт. Започни да изследваш Писанията и се моли върху тях така, сякаш никога не си чувал обясненията, добавени от човешките традиции. Потърси Самия бог, за да откриеш причината за болестта си и когато я разбереш, отърви се от нея. После като Йов, ти ще бъдеш освободен от робството, защото Бог е същият и днес!

Враговете на Евангелието на изцелението посочват примери, където наистина Божии деца не са били изцелени. Поради това те казват, че няма гаранция, че Бог изцелява всеки, който изпълни Неговите условия. Бог е предвидил, че хората ще се опитат да подложат на съмнение делото Му. Затова внимателно ни е показал в Словото Си причините за болестта, която се задържа за известно време в присъствието на могъщата чудотворна сила на Христос и на първите ученици, с които Той работи, потвърждавайки Словото със знаменията, които ги придружаваха (Марко 16:20).
Служението на Павел
Бог извърши особени чудеса в служението на Павел. Много от тези, които се докосваха до него, биваха изцеляване, дори мъже и жени, които нямаха личен контакт с него биваха избавяни от болести и освобождавани от зли духове, когато им носеха кърпи и престилки от тялото на Павел (Деяния 19:11-12).

Знаем, че един негов съработник - Епафродит се разболя смъртно, докато беше заедно с Павел. Точно така се казва във Филипяни 2:27. Но историята не свършва до тук. В същия стих се свидетелства, че Бог му показа милост, така че да може да пропътува дългия път от Рим до Филипи, независимо от трудностите на такова пътуване в ония дни. Това беше демонстрация за филипяните колко велика е силата и любовта на Бога към този човек. В стих 30 Павел обяснява причината за тази болест. Понеже за Христовото дело той дойде близо до смърт, като изложи живота си а опасност, за да допълни липсата на вашите услуги към мене. Дарбите на изцеление не гарантират неограничено количество сила и енергия за човешкото тяло. Възможно е дори и при такава значима работа, като донасянето на благовестието и молитва за болните, тялото да се натовари повече, отколкото Бог му е определил да издържи, резултата от което е болест. Но дори и в такава ситуация Бог показва Своята милост.

Даже и да е необходим период на пълна почивка и възстановяване, няма нужда да ходиш в постоянно поражение, поради нервни кризи или други болести, причинени от преумора.

Някои твърдят, че Павел имаше свой личен лекар - Лука, който пътуваше с него, за да се грижи за здравето му. Действително Лука беше лекар по професия (виж Колосяни 4:14). Да твърдим, че Павел избра Лука, за да се движи с него, поради лекарските му способности, е също толкова смислено, колкото предположението, че Исус е взел Матей като Свой личен бирник. Никъде в Писанията не е записано, че Лука е лекувал Павел, или някой друг болен човек с методите на медицината. Само се споменава на едно място, че е бил лекар. Като автор на “Евангелието от Лука” и “Деяния на апостолите”, той е записал много случаи на чудотворни изцеления. Забележителното е, че всеки от тях е описан като сто процента чудо. Никъде не пише, че Лука или някой друг лекар е оказал някаква медицинска помощ като допълнение към чудотворната сила на Бога. Без съмнение като лекар Лука е бил особено впечатлен, когато Христос и Неговите изпълнени с Духа ученици са освобождавали хората от болести, които лекарите безуспешно са се опитвали да лекуват. Лука пише: И една жена, която имаше кръвотечение от дванадесет години и бе похарчила за лекари целия си имот, без да може да бъде излекувана от никого, се приближи изотзад и се допря до полата на дрехата Му; и начаса престана кръвотечението й (Лука 8:43-44).

Много хора са страдали с години, чакайки да бъдат излекувани от някой от най-известните по това време лекари. Само ако чакаха на Бога и внимаваха на инструкциите Му, както биха правили, ако изпълняваха заповедите на земните доктори, те щяха да бъдат изцелени. Започни от днес да изпитваш себе си според Божието Слово. Открий какво казва Той, че трябва да се направи и го направи. Това лечение не е експериментално То е доказано и изпробвано - с абсолютната гаранция, че е 100 процента ефективно, когато се прилага според указанията.

Терминът “трън в плътта” толкова често е бил свързван с болест, че е придобил това значение в мисленето на много хора, които са чели този стих. но нека изследваме неговата употреба на други места в Библията, за да видим дали авторът е имал предвид това. В Числа 33:55 има предупреждение към Израел: Но ако не изгоните пред себе си жителите на земята, тогава ония от тях, които оставите, ще бъдат тръни в очите ви и бодли в ребрата ви. Това предупреждение се повтаря в Исус Навин 23:13 и Съдии 3:3. Така че трънът не се отнася за нещо относно тялото, но за неприятности, причинени от хора. Павел нарича въпросният трън “пратеник от сатана да ме мъчи” (ІІ Кор. 12:7). Думата, преведена като мъчи означава “удрям с ръка, сражавам се със”. Изброявайки немощите, в които Павел предпочита да се прослави (ІІ Кор. 11:23-33), никъде не се споменава болест или слепота, а гонения. Той говори за умора и болка, но боят, ударите с камъни, гладът и студът не са ли достатъчна причина за умора и болка? След като разгледаме списъка със страданията и постиженията на Павел, ще видим, че е по-трудно да повярваме, че той е минал през всички тези неща, като е бил и физически болен, отколкото да приемем това, че е бил запазен здрав от Божията сила. Бог не гледа на лице (Кол. 3:25). Неговите обещания са твои! Не бъди заблуден от никой човек. Вярвай на Божието Слово, а не на традициите, изградени около него.

Когато пламъкът на твоята вяра заблести силно и ти не се съмняваш повече, можеш да поискаш от Бога всичко, което е обещал и ще ти бъде дадено!
Глава 9

Защо много хора не получават изцеление
Ако днес Бог все още изцелява, защо тогава толкова много добри християни са болни? Хиляди страдащи хора по света с радост биха повярвали в Божественото изцеление, защото за тях би било избавление от големи болки и мъки. Те обаче не се решават да оставят проблема си в Божиите ръце и да Му се доверят за освобождението си, докато не получат отговора на въпроса. Още по-голям брой хора, които вече вярват в Божественото изцеление, задават същия въпрос. Те казват: “Други хора са изцелени, затова знам, че Бог наистина изцелява днес. Но защо аз не получих изцеление? Бог гледа ли на лице?” Тези въпроси не могат да бъдат отминати. Бог със сигурност не ги пренебрегва, защото е дал отговор за тях в Библията. Бог не гледа на лице (Римляни 2:11). Ако Божиите обещания могат да се приложат за когото и да е, те се отнасят за всички. Болен ли е някой от вас, нека повика църковните презвитери и нека се помолят над него и го помажат с масло в Господното име. И молитвата, която е с вяра, ще избави страдалеца, Господ ще го привдигне и ако е извършил грехове, ще му се простят (Яков 5:14-15).

Както беше обяснено преди, Божественото изцеление не е дадено или обещано за враговете на Христос, или за тези, които непрестанно живеят в грях. Тук целта е да разберем защо има християни, които не получават изцеление. Ако ти желаеш да бъдеш изцелен и не си християнин, трябва първо да намериш изцеление за душата си. Покай се от греховете си и потърси Бога с цялото си сърце. Когато се покаеш, като вярваш в Господ Исус Христос (не само някои неща за Него, но да Му вярваш и да се довериш на това, което пише в Неговото Слово) и когато изповядаш Него с устата си, ще бъдеш спасен (виж Римляни 10:9-10). След като си новороден от Духа на Бога и си роден в семейството на Бога, ти можеш легално да искаш във вяра всяко от Неговите обещания.

Най-голямата причина е липса на вяра. Ти можеш да кажеш: “Имам вяра. Знам, че Бог е способен да ме изцели. Но защо не го прави?” Вярваш ли, че Той ще те изцели... сега? Ти казваш: “Надявам се. Знам, че Бог изцелява днес. Бил съм на събранията на този и този брат и съм видял стотици изцелени. Но когато той положи ръце на мен, не бях изцелен.” Това, което имаш, не е вяра, а надежда. Ти се надяваш да бъдеш изцелен. Имаш необходимото знание - вярваш на това, което си видял, но нямаш вяра. Вярата е да си уверен в това, което не си видял, само защото Бог казва, че е така (виж Евреи 11:1).

Това е напълно библейски подход спрямо Бога в такъв случай. Веднъж Исус каза на човек, чиято вяра беше слаба: Ако можеш повярва! Всичко е възможно за този, който вярва (Марко 9:23). Бащата отговори просълзен: Вярвам, Господи! Помогни на моето неверие (стих 24). Веднага Исус помогна на неверието му и вярата му порасна. Този човек получи вярата, която Бог дава. Тогава нещата, които желаеше, станаха не просто възможни, но реални - синът му беше освободен от силата на сатана.

Честното признание за съмнение, придружено от истинско желание да се научиш как да вярваш, е много по-добро от високо прокламиране на вяра, която не работи. Трудно е да заблудиш себе си по този въпрос и е невъзможно да излъжеш Бога. Истинската вяра не се надява, че Бог ще те изцели и не се задоволява просто със знанието, че Той е способен. Тя е една радостна увереност, като че ли нещото е вече станало, защото Бог, Който не може да лъже, е обещал - да, дори е гарантирал, че ще те изцели!
Плодът на Духа
Много хора не успяват да получат изцеление, защото им е било казано, че болестите и физическите страдания са Божият начин да излезе на яве най-доброто от тях или да расте плода на Духа в техния живот. Те вярват, че трябва да бъдат търпеливи в страданието си и да чакат, докато дойде Божието време, за да бъдат изцелени. Вярват, че може би Бог изработва дълготърпение в тях. Или може би Той ги наказва за някой неизвестен на тях грях. Истина е, че грехът отваря вратата за болестта, но всичко, което Бог изисква, е той да бъде изповядан и забравен. В Словото не се казва: “Има ли болен между вас? Нека чака търпеливо, докато свърши наказанието му от Бога.” Но: И тъй, изповядвайте греховете си един на друг (сега, днес) и молете се един за друг, за да оздравеете. Обещанието е: И молитвата, която е с вяра, ще избави страдалеца, Господ ще го приведе и, ако е извършил грехове, ще му се простят (Яков 5:16,15).

Бог не се прославя, когато християните продължават да бдят болни или да вършат същия грях, който е причината за състоянието им. Но Той се прославя, когато те биват освободени и от двете. Дълготърпението е плод на Духа (виж Галатяни 5:22-23)., а не плод на “болести и страдания”. То е резултат от предаването на обитаващия вътре в нас Дух на Бога. Ако в някои случаи изглежда, че плодът е следствие от болест, то е защото в това си състояние човекът е обърнал по-голямо внимание на взаимоотношението си с Бога, отколкото тогава, когато е бил здрав. Много хора ще се съгласят, че поради болестта само са станали по-малко търпеливи.

Ако Бог (Който никога не се променя) използваше този метод, за да ни учи на търпение и дълготърпение, със сигурност по време на земното Си служение Исус щеше да каже на някой от хората, търсещи освобождение: “Върви си по пътя. Бъди болен, докато се научиш на търпение. Тогава може да Ме потърсиш отново и може би ще те изцеля.” Но Той никога не отговори по този начин. Никога не заповяда на някой здрав човек да се разболее, или на някой болен - да си остане такъв.
Грехът и болестта са дела на дявола
Със сигурност Бог не е устроил нещата така, че плодът на Духа да се развива чрез делата на дявола. Това е работа на Духа! Христос се яви, за да разруши делата на дявола. Някои може да кажат: “Може би сега не е Божието време да бъда изцелен. Ще бъда верен в болестта си и когато дойде избраното от Него време, Бог ще ме изцели, ако е Неговата воля.” Това е същото, както ако някой грешник би казал: “Може би не е Божието време да бъда спасен. Ще бъде верен в греха и непокорството си и ако Бог реши, със сигурност ще ме спаси в подходящото за Него време.”

Знаем, че Божията воля е да спаси всеки, защото не иска да погинат някои, но всички да дойдат на покаяние (ІІ Петрово 3:9). Обаче никой няма да избегне наказанието, ако не се покае, защото Исус казва: ...ако не се покаете, ВСИЧКИ така ще загинете (Лука 13:5). Веднага щом грешникът се покае, спасението става негово. Не е нужно да чака или да се чуди дали Бог ще го спаси, защото Той казва: Ако изповядаме греховете си, Той е верен и праведен да ни прости греховете и да ни очисти от всяка неправда (І Йоан 1:9). Това е признато като правилна доктрина от всички, наричащи себе си фундаментални вярващи. Но много хора не разбират, че Библията говори същото нещо и за здравето: Повече от всичко желая да благоуспяваш и да си здрав във всичко, както благоуспява душата ти (ІІІ Йоан 1:2). Здравето е Божията воля за Неговите хора при условие, че благоуспява душата.

В Библията има разказ за двама слепци, които стояха на пътя. Когато чуха, че Исус минава покрай тях, те извикаха: Смили се за нас, Господи, Сине Давидов. Със сигурност те отправяха молбата си към правилната личност, но като я анализираме, виждаме, че те не Го помолиха за нищо конкретно. Исус ги попита: Какво искате да ви сторя? Те отговориха: Господи, да се отворят очите ни. Молитвата им вече беше конкретна и те веднага прогледаха (Матей 20:30-34).

Когато дойдеш при Бога за изцеление, кажи точно каква е нуждата ти. Бог обещава: Ако поискате нещо в Мое име, това ще ви сторя (Йоан 14:13).

На една от моите изцелителни служби дойде един човек с глухо ухо, сляп с едното око и с ревматизъм на коленете. Той поиска изцеление за ухото си, което беше глухо от много години. Веднага, щом молитвата беше принесена и силата на сатана беше разчупена, той възстанови слуха си. Това така вдъхнови вярата му, че той придоби смелост да поиска изцеление на окото си. Когато получи отговор и на тази молитва, вярата му се усили още повече и той поиска и получи изцеление за сакатите си колене.

Човекът нямаше друга нужда и съответно нямаше готовност от страна на Бог да го изцели. Но когато всяка от нуждите беше представена специфично - конкретно - Бог остана верен на Словото Си и направи точно това, което беше поискано в името на Исус. Често липсата на конкретна молба е поради неверие. На вратата ти може да дойде просяк и да каже: “Моля те, дай ми нещо за ядене.” Той не е сигурен, че ще получи каквото и да е и ако получи, той не знае какво ще бъде то. Затова той не се моли за нещо специфично. Но когато отидем в супермаркета с пари в джоба си, ние казваме: “Дайте ми нещо за ядене.” Казваме: “Дайте ми един хляб и едно пакетче масло.” Казваме на продавача точно какво искаме и в какво количество. Нямаме никакво съмнение, че ще получим нещата, които сме поискали. По същия начин човекът, който идва при Бога вярвайки, че каквото и да поиска, ще получи, обикновено се моли за специфични неща, които желае. Много пъти е нужно просто да убедим човека, търсещ изцеление да конкретизира от какво точно се нуждае и какво очаква да получи, и да му помогнем да се моли за това специфично изцеление. По този начин бариерата за приемане на изцелението веднага е премахната.
Ако е Твоята воля
Много хора смятат, че е знак на скромност и смирение да добавят към молитвите си: “Ако е Твоята воля.” Но това може да се окаже хитрост на врага, с която да те спре от получаване на вярата за изцеление. Докато не си сигурен, че е Божията воля да бъдеш изцелени, ти не можеш да искаш във вяра. Няма такъв случай, при който някой да е получил отговор на молитвата си, като е убедил Бога да направи нещо противно на волята Му! Тайната на отговорените молитви е, че са според Неговата воля. Хората, които се молят по този начин, следват примера на Исус в Гетсимания, когато Той извика в агония: Отче, ако щеш, отмини Ме с тази чаша; обаче не Моята воля, но Твоята да бъде (Лука 22:42). Но Той не се молеше за нещо, което Бог е обещал. Не се молеше с желание да бъде променено обстоятелството. И въпреки че тази молитва беше принесена от Самия Син на Бога, тя не доведе до предложената в нея промяна! Тя не беше предназначена за променяне на нещата. Това беше просто един агонизиращ вик на страдаща душа. Вижте колко различна беше триумфиращата молитва на гроба на Лазар: Отче, благодаря Ти, че Ме послуша. Аз знаех, че Ти винаги Ме слушаш... Лазаре, излез вън! (Йоан 11:41-43).

Когато се молим за изцеление, ние искаме това, което Бог вече е открил, че е Неговата воля. Защо тогава да казваме: “...ако е Твоята воля”? Добре е да търсим Божията воля и да се молим според нея. В Яков 4:13, 15 се казва: Слушайте сега вие, които казвате: Днес или утре ще отидем в еди-кой си град, ще преседим там една година и ще търгуваме и ще спечелим. Вместо това трябва да казвате: Ако ще Господ, ще живеем и ще направим това или онова. В този случай Бог не е обещал нещо и не е открил волята Си по въпроса. Но Бог е дал обещание и е открил волята Си относно изцелението на Своите хора. Затова няма нужда да казваме: “Ако е Твоята воля.” Вместо това трябва да се молим така: “Благодаря Ти, Отче, че в Твоето Слово си открил волята Си относно изцелението и сега знам, че се моля според Твоята воля.” И увереността, която имаме спрямо Него, е това, че ако просим нещо по Неговата воля, Той ни слуша; и ако знаем, че ни слуша, за каквото и да Му попросим, знаем, че получаваме това, което сме просили от Него (І Йоан 5:14-15). Думата “ако” в много от молитвите не само е признак на съмнение, но се използва и като вратичка за избягване от отговорност за неверие или неизповядан грях. Ако изцелението не дойде, молещият се винаги може да използва извинението: “Просто не беше Божията воля да ме изцели. Той изцелява други хора, но въпреки че съм невинен, Бог гледа на лице и е избрал да не ме изцели.” В светлината на изричното изявление на Бога, че не гледа на лице (виж Римляни 2:11), такова твърдение може да се счита като клевета или обвинение срещу Него.

Така става и днес. В много случаи причината за болестта е премахната, но се иска време, докато нормалните процеси на растеж доведат до състоянието на пълно здраве. Неразбирането на тази истина крие две опасности. Първата е, че може да загубиш доверие в изцелителната сила на Бог, поради разочарование от това, че не си бил направен напълно здрав, както си очаквал. Това отваря врата за сатана да се върне отново и да си възстанови това, което му е било отнето (виж Матей 12:43-45). Тогава, полученото изцеление се изгубва. Това обяснява факта защо хората, които свидетелстват, че са получили “частично изцеление”, по-късно се връщат в същото състояние или дори се влошават. Втората опасност е да приемеш, че частичното освобождение е всичко, което Бог ще направи по твоя случай. Когато това се случи, ти не можеш да продължиш да устояваш срещу дявола чрез вяра, докато изцелението завърши. В този случай сатана ти пречи да получиш всичко, което Бог иска да имаш. Божият план винаги е за пълно изцеление, независимо дали това става моментално или е необходим период на възстановяване.

Ако не си получил моментално изцеление, не се обезкуражавай. Продължи да хвалиш Бога чрез вяра за това, което вече е било извършено за теб - не само за подобрението на състоянието ти, но за ударите, които Той понесе на стълба за наказание в Ерусалим, за да плати цената за освобождението ти! Продължавай да гледаш само на Исус, докато изцелението ти се прояви напълно.

Веднъж, когато Исус влизаше в едно село, десет прокажени мъже се спряха отдалеч и извикаха със силен глас, казвайки: “Исусе, Наставниче, смили се за нас!” И като ги видя, рече им: “Идете, покажете се на свещениците” (Лука 7:13). Исус не им каза, че са изцелени веднага, на това място. Но Той им каза да отидат и да се покажат на свещеника, а те знаеха, че нямат никакво право да правят това, докато не са изцелени. В покорство и чрез вяра те тръгнаха натам. Тези хора правеха това, което не биха могли да правят, ако не бяха изцелени, въпреки че нямаше никаква външна проява на изцелението им. И като отиваха, очистиха се (ст. 14). Това не беше моментално, видимо изцеление, но наистина беше извършено от силата на Бога. Тези мъже се хванаха за Слово-то на Бога, което не се проваля. Те действаха според вярата си, докато изцелението още не се виждаше. И по този начин те скоро видяха това, което бяха повярвали.

Много хора и днес получават изцеление по същия начин. Веднъж на редицата за изцеление дойде една млада дама, която от четири години ходеше само на патерици. Когато я погледнах, видях блясъка на вярата върху лицето й. Преди служителя да й беше казал каквото и да е, тя му подаде патериците си. Младата жена беше напълно убедена чрез вяра, че няма да са й нужни повече и разбира се, си тръгна без тях. Бог винаги възнаграждава реална-та и жива вяра. Друга жена дойде на същата редица с инвалидна количка. След молитва й беше заповядано да стане, тя погледна служителя и каза: “Знаете, че не мога да го направя.” И действително не можеше, защото не вярваше. Но след две вечери, когато беше получила повече поучение за Божиите обещания, жената можа да стане от количката си. Тя ходеше, бягаше и изкачваше стъпалата на платформата. Този начин за изцеление беше обичаен за служението на Исус и продължава да бъде ефективен и днес.

Знам за много случаи, в които Бог се е занимавал с определени личности относно покорството и те са били чудотворно изцелявани веднага, след като са се подчинили на Божия глас. Съмнявам се, че човек, който упорито отказва да извърши Божията заповед, може да има вяра за изцеление. В Яков 5:16 Бог дава следната заповед на тези, които търсят изцеление: Изповядайте един на друг греховете си и молете се един за друг, за да оздравеете. От тук ясно разбираме, че ако някой не желае да изповяда грешките си, тези тайни грехове могат да разрушат вярата му и да му попречат да бъде изцелен. Аз като пастор и като евангелизатор съм имал много случаи, когато хора, които са получили молитва, не са били изцелени, преди да изповядат греховете си. Много хора са онеправдали други и не желаят да си го признаят. Не е чудно, че с такъв непокорен дух, не могат да имат истинска вяра за освобождение. Но Бог е обещал, че ако тези грешки се изповядат и грехът, и болестта ще напуснат.

Веднъж Исус прокле една смокиня, защото нямаше плод на нея. В момента нямаше никаква външна промяна в дървото. Но на следващия ден, когато Исус и учениците Му отново минаха от там, Петър с учудване каза: Учителю, виж, смокинята, която Ти прокле, изсъхнала. За това кратко време дървото беше изсъхнало от корен и увехнало (виж Марко 11:12-21).
Някои изцеления са постепенни
Изцелението от много болести идва по същия начин. “Коренът” на болестта е проклет в името на Исус. Независимо дали е рак, тумор, гуша или някакъв друг израстък, той може или да изчезне от тялото, или да се разгради в кръвообращението и да бъде изхвърлен. Не е трудно да разберем, че човек може да е напълно изцелен и да продължава да изпитва известен дискомфорт по време на този процес. За кратко време може дори страданието да се усили, докато тази мъртва материя се отдели и изхвърли.

В този момент много хора не разбират какво се случва и изгубват увереността си. Те открито заявяват, че не са били изцелени и че дори са се влошили и се страхуват, че ще умрат. Целият този страх, изгубването на вяра и приемането на предложенията на сатана, отварят вратата за дявола да постави отново в телата им същото нещо, което е било изгонено от силата на Бога. Така изцелението е изгубено още преди да е видяна ползата от него. Въпреки че много случаи на рак са изцелени по този начин, знам и много други, когато ракът изчезва веднага след молитвата.

Бог не изцелява по един и същи начин. Тези, които се нуждаят от изцеление, трябва да го приемат по Божия начин. Обикновено Бог изцелява по начина, който ще донесе най-много слава на името Му. Приеми го точно така, както ти го дава. Ако е моментално, хвали Го със силен глас и върви радостен по пътя си. Ако е постепенно, благодари на Бога за изцелението си точно по същия начин и очаквай радостно времето, когато здравето ти ще бъде напълно възстановено. Ако Бог е проклел корена на болестта ти, както направи със смокиновото дърво, не позволявай вярата ти да се разклати. Устоявай, знаейки, че твоята вяра е това, което те е направило напълно здрав. Но ако Бог ти е заповядал да отидеш, да направиш нещо или да кажеш нещо, не си мисли, че проблемът ти ще се оправи просто с течение на времето. Бъди покорен на Господа и победата ти скоро ще дойде. Може би вече са се молили за твоето изцеление - един, или много пъти- но ти не си вярвал на Бога за това. Ти може би си мислиш, че е проява на неверие, ако отново дойдеш за молитва за същата болест.

Прочети Марко 8:23-25. Там Исус хвана един сляп човек за ръката и го изведе извън града. Когато плю на очите му и сложи ръцете Си върху тях, Той го попита дали вижда нещо. Човекът погледна нагоре и каза: Виждам човеците, защото виждам неща като дървета, които ходят. Едва след като Исус му положи ръце втори път, зрението му се възстанови напълно. Тогава виждаше всичко ясно. Ако са се молили за теб, но не си получил изцеление, не се обезсърчавай. Просто започни отново. Започни да четеш Новия Завет така, сякаш е нова книга. Чети го и го изучавай така, сякаш не знаеш нищо за Божественото изцеление. Изпуснал си нещо важно, така че просто се върни и започни отначало. Следвай много внимателно инструкциите на Бога във всеки детайл и ако го направиш, Небето гарантира отговора.

Внимателното изучаване на този стих и на контекста му ще покаже, че ако смъртта бъде унищожена, то това ще стане в бъдеще време. Жилото на смъртта е греха. За човек, който е спасен от греха, смъртта е изгубила жилото си. Но самата смърт още не е победена. Докато Исус не се върне, за да положи всичко под Себе Си, смъртта си остава нормалният край за всеки човек. Някои цитират Римляни 5:12-14 като доказателство, че можем да имаме неограничено физическо здраве до такава степен, че да не умираме физически, но тук се говори за духовна смърт - да сме духовно отделени от Бога. Човек може да е жив физически, но духовно да е мъртъв. Но оная, която живее сладострастно, жива е умряла (І Тим. 5:6). Изучавайки внимателно Римляни 5 (особено ст. 17-19), ще видим, че Павел говореше за тази духовна смърт, а не за физическата. Защото както чрез непослушанието на единия човек станаха грешни мнозината, така и чрез послушанието на единия, мнозината ще станат праведни (стих 19). Ако в стиховете 12-14 се говореше за физическата смърт, тогава би трябвало стих 19 да казва: “Така чрез покорството на Единия, мнозината ще бъдат защитени от физическа смърт.”

Вярно е, че в изкуплението е включено физическо здраве по време на определения ни земен живот. Но никъде в Словото не виждаме пример за човек с такава непоклатима вяра, че да не умре физически. Това ще стане само с тези, които са живи по време на връщането на Исус. И после ние, които сме останали живи, ще бъдем грабнати, за да срещнем Господа във въздуха (І Солунци 4:17).

Дните на живота ни са естествено седемдесет години, или даже където има сила - осемдесет, но и най-добрите от тях са труд и скръб, защото скоро прехождат и ние отлитаме (Псалм 90:10). След като ни дава това общо правило за нормалната продължителност на живота, Бог ни показва пример как да се молим: Научи ни така да броим дните си, щото да придобием мъдро сърце (Псалм 90:12). Според този стих дори и най-посветените християни, трябва да очакват, че някога ще дойде краят на дните им. Това обяснява защо някои хора в напреднала възраст не могат да бъдат вдигнати от леглата си. Може би за тях е дошло Божието време да си отидат. Но дори и да е дошъл краят на дните на някой човек, Божието Слово никъде не говори, че Неговият план е това да стане в агония и болест. Бог желае Неговия слуга да си отиде в мир (Лука 2:29). Не е необходимо смъртта да бъде причинена от болест. В Псалм 104:29 виждаме как според Бога трябва да се случи смъртта: Прибираш ли дъха им, те умират и се връщат в пръстта.

Дори и да е дошло времето на някой да умре, имаме библейски основания да вярваме, че с необикновена вяра, към живота му може да се прибави ограничено време. Езекия беше предупреден, че Бог му заповядва да постави в ред къщата си, защото трябва да умре. В отговор на молитвата си, той получи удължаване на живота си с петнадесет години (ІІ Царе 20:1-5). Но ако и Езекия да беше изцелен и животът му - продължен, когато се навършиха петнадесетте години, той все пак трябваше да умре.

Божественото изцеление не пренебрегва закона на смъртта. Реалната вяра може да бъде основана единствено на Словото на Един, който е верен. Ние можем да имаме вяра за изцеление, защото Бог е обещал изцеление. Но Бог не е обещал, че този физически живот ще продължи неограничено.
Приеми изцелението си по Божия начин
Изграждай вярата си върху Божието Слово. Изследвай го, за да откриеш причината, поради която не си бил изцелен. Отърви се от проблема и след това радостно приеми изцелението си по начина, който Бог е избрал за теб. Той може да реши да те изцели моментално или да го направи постепенно.

Може да избере да даде внезапно проявление на изцелението ти или малко по-късно. Или, ако е дошло времето някой да си отиде, Бог може да даде освобождение от болки и страдания, като вземе човека във вечната му почивка. Остави настрана собствените си идеи за това как Бог ще те изцели и приеми изцелението по Неговия начин. Вярвай на Бога и се хвани за Словото Му. Той казва, че изцелението е за теб. Бог, Който не може да лъже, казва да вярваш, че ще го получиш и ще го имаш. Не изгубвай увереността си, ако възстановяването не се случи веднага. Хвани се здраво за вярата си в Божието Слово. Стой върху обещанието и Бог гарантира, че изцелението ти ще дойде!