Глава 10 Как да приемеш изцелението си

Но въпреки това, по-велик е Този, който е в теб от този, който е в света (І Йоан 4:4). Исус каза: Давам ви власт... над цялата сила на врага (Лука 10:19). Не бъди победен! Христос в теб е по-велик от силата на врага, която е в света.

Ако Вартимей беше слушал хората, той щеше да се откаже и никога да не бъде изцелен. Бог възнаграждава тези, които усърдно Го търсят (Евреи 11:6). Ти не трябва да се обезкуражаваш. Много е важно да бъдеш наистина решен да настояваш, докато дойде победата. Ако някой се е измолил до победа преди да дойде на молитвената редица, нищо няма до го обезсърчи. Той ще постоянства, докато получи изцелението.

Така че, на Голгота ние бяхме изцелени чрез Неговите рани. Шестдесет години след Голгота, апостол Петър заявява: Който Сам понесе в тялото Си нашите грехове на дървото, тъй щото като сме умрели за греховете, да живеем за правдата; с Чиято рана вие оздравяхте (І Петрово 2:24).

Какво значение има дали живеем шестдесет или хиляда и деветстотин години след Голгота? Времето не може да промени Божието вечно Слово. Остава си факта, че на Голгота ние бяхме изцелени. Делото беше извършено там. Всичко, което Бог иска от нас, е да го повярваме и след това да го приемем. Грешникът бива спасен от греха единствено, когато повярва в Голгота за умилостивението на своята душа. И ти, болни и страдащи приятелю, единствено, когато повярваш в раните, можеш да получиш изцеление за тялото си. Исус Христос проля кръвта Си за умилостивение на всички грехове. Страданията на тялото Му не бяха за тази цел. Като знаете, че не с тленни неща - сребро или злато - сте изкупени от суетния живот, предаден на вас от бащите ви, но със скъпоценната кръв на Христос, като на агнец без недостатък и пречист (І Петр. 1:18-19). В Когото имаме изкуплението си чрез кръвта Му, прощението на прегрешенията ни, според богатството на Неговата благодат (Ефесяни 1:7). Защото животът на тялото е в кръвта, която Аз ви дадох да правите умилостивение на олтара за душите си; защото кръвта е (не плътта), която по силата на живота, който е в нея, прави умилостивение (Левит 17:11).

Христос не страда в тялото Си за греховете ни. Той проля кръвта Си за това. Раните бяха за нашето изцеление! Давид каза така. Исая каза така. Петър каза така. Самият Христос каза, че е така и дори само това би трябвало да ни е достатъчно. Благодарим на Бога за Голгота! На Голгота намираме умилостивение за душите си. Но ние не можем да спрем до тук, защото това е само част от благодеянията на Голгота. Другата част е изцелението на физическото ни тяло.

Много хора днес са забравили Неговите благодеяния. Други си спомнят само част от тях, но са забравили тази част, която осигурява освобождение за физическите ни тела. Те обезсмислят страданията на Христос. Павел обръща внимание на същото нещо, когато говори защо има болни християни. По тая причина мнозина между вас са слаби и болнави, а доста са и починали /преждевременно/ (І Коринтяни 11:30). Причината откриваме в ст. 29 - неразпознаване на тялото на Господ. Това означава да не разбираш или да не помниш, че Неговото тяло беше наранено и разчупено, за да можем ние да бъдем изцелени. В този стих Павел говори за Господната вечеря. Връщайки се към поучението на Христос за същото нещо, виждаме, че Исус взе хляб и го благослови, разчупи го и го даде на учениците. Той каза: Вземете, яжте; това е Моето тяло (Матей 26:26). В ст. 27 и 28 се говори, че Той взе чашата, благодари и им я даде, казвайки: Пийте от нея всички! Защото това е Моята кръв на новия завет, която се пролива за прощаване на греховете. Тук Христос показва разликата между тялото и кръвта. По тази причина символите на Господната вечеря са и хляба, и виното. Виното символизира кръвта, пролята за нашите грехове, а хлябът - тялото, разчупено за изцелението на болестите ни. Неразпознаването на Господното тяло (І Коринтяни 11:29) означава забравяне на половината от благодеянията на Голгота - това, че чрез Неговите рани ние бяхме изцелени (Исая 53:5). Не е чудно, че имаше толкова много слаби и болни хора в Коринтската църква. Те бяха пренебрегнали това, което Бог им беше дал за изцелението им. И по същата причина днес също има много слаби и болни християни. Те са забравили благодеянията на Голгота. Последните думи на Исус на кръста, преди да предаде Духа Си, бяха: Свърши се (Йоан 19:30). Какво имаше предвид Той? Това, че понесе греховете на света и също скърбите му. Той взе на Себе Си нашите немощи и болестите ни понесе (Матей 8:17). Няма нужда да бъдеш болен, защото Христос понесе болестите ни. Ти може да си свободен от грях и болести, помнейки, че Христос извърши изкуплението ти и от двете - веднъж завинаги - на Голгота.

Той вярва, че силата на кръвта ще те очисти от грях. Също така вярва, че силата на разчупеното тяло на Христос ще те освободи от болест. Той е убеден в това, защото Бог, Който не може да лъже, е казал: И тия знамения ще придружават повярвалите: в Мое име бесове ще изгонват; нови езици ще говорят, на болни ще полагат ръце и те ще оздравяват (Марк 16:17-18). Той знае, че в името на Исус, сатана трябва да отстъпи. Чрез вяра този човек може да връзва, смъмря и да заповядва на дявола да оттегли болестта си в името на Исус, и сатана трябва да зачете това име! Така победата на Голгота е приложена в твоя случай. Тогава коя е следващата стъпка?

Вярата за изцелението е да си абсолютно убеден, че си здрав, независимо дали чувстваш слабост или болка. Това е просто увереност, че имаме нещото, за което сме се молили, преди да го видим или почувстваме. Точно това имаше предвид Йоан, когато каза: И увереността, която имаме спрямо Него е това, че ако просим нещо по Неговата воля, Той ни слуша; и ако знаем, че ни слуша, за каквото и да Му попросим, знаем, че получаваме това, което сме просили от Него (І Йоан 5:14-15). Без да чакаме да видим или почувстваме, ние вярваме, че имаме това, за което сме се молили.

Не казвай: “Само ако можех да повярвам.” Откажи се от думата “ако”. Спри да се “опитваш да вярваш”. Просто вярвай и действай според Божието Слово. Бъдете ИЗВЪРШИТЕЛИ на Словото, а не само слушатели, да лъжете себе си (Яков 1:22). Говори за изцелението си. Говори за добрината на Бога. Говори за Неговите обещания. Цитирай всеки стих за изцеление, който знаеш. Не говори за провал и поражение. Спри да споменаваш за съмненията си и за болките си. Изхвърли си лекарството. Спри да казваш на хората колко добре се е постарал дяволът да те порази с болест. Спри да го прославяш и да свидетелстваш за неговата сила. Говори, поради вярата си в Божиите обещания. Кажи им какво чудесно дело е извършил Господ Исус, като те е направил здрав и е изгонил силата на сатана. Нека свидетелството ти прослави Бога. Ние побеждаваме дявола чрез словото на своето свидетелство (виж Откровение 12:11).

Тук някой може да каже: “Но, брат Алън, аз имам болка.” Тя показва, че болестта не е изцелена. Но нас не ни интересува какво твърди болката или чувствата ти. Божието Слово заявява едно нещо, а болката ти - друго. На кое да вярваш - на Божието Слово, или на болката си? Какво казваш ти? Какво е твоето свидетелство? Ето какво би трябвало да бъде: ЧРЕЗ НЕГОВИТЕ РАНИ АЗ СЪМ ИЗЦЕЛЕН! Някой може да си помисли, че това е лъжа, но не е, защото Бог не може да лъже. Много пъти, след като някой е минал през молитвената редица, приятелят му или любимият му, който стои до него, може да го попита: “Как се чувстваш? Наистина ли усещаш подобрение? Можеш ли вече да чуваш с това ухо?” Те не осъзнават, че по този начин помагат на дявола. Не позволявай на дявола да те накара да си мислиш, или говориш за това, което чувстваш, ако чувствата ти не са в съгласие с Божието Слово. Чувствата са добри, ако са съгласни с това, което казва Бог. Но Божието Слово е по-велико от тях. Ако те все още не са в съгласие с Него, трябва да ги пренебрегнеш. Не говори за тях. Вместо това цитирай Божието Слово. Стой върху Него чрез вяра и кажи на тези, които те питат: “Чрез Неговите рани аз съм изцелен.”

Няма нужда да лъжеш за болките си. Грешно е да лъжеш. Не казвай: “Болката си отиде.” - когато тя все още е там. Не казвай: “Вече чувам всичко ясно.” - ако не можеш. Ако се чувстваш зле, не казвай: “Добре се чувствам.” Ако все още те боли, недей да лъжеш, просто избягвай да го обсъждаш.

Много проповедници, които отричат чудотворната сила на Исус Христос в църквата Му днес, признават, че Той е изцелявал болните, но твърдят, че дните на чудесата са свършили. Според тях болните не могат да бъдат изцелявани от Божията сила днес, защото Исус си е отишъл. Но Той ясно ни казва, че Неговото заминаване не означава край на чудесата, а напротив - че те ще се увеличават.

Стефан беше дякон в първата църква. Но той беше пълен с вяра и сила и вършеше големи чудеса и знамения сред народа (Деяния 6:8). Филип, друг от първите дякони, слезе в Самария и проповядваха Христос там. И множествата единодушно внимаваха в това, което им говореше Филип, като слушаха и виждаха знаменията, които вършеше. Защото нечисти духове, като викаха със силен глас, излизаха от мнозина, които ги имаха; и мнозина парализирани и сакати бяха изцелени (Деяния 8:6-7).

Двадесет и девет години след възнасянето на Христос, Павел все още изцеляваше болните (виж Деяния 28:8-9). Въпреки че той не беше от хората, които лично чуха поръчението и обещанията на Исус на Елеонския хълм, преди Той да се възнесе, Бог вършеше необикновени чудеса чрез ръцете на Павел; така че дори когато носеха кърпи или престилки от неговото тяло на болните, болестите се отмахваха от тях и злите духове излизаха (Деяния 19:11-12).
Чудеса чрез кърпи и престилки
Безброй много, хиляди хора получават изцеление днес чрез служението на благословени (помазани) дрехи. Бог е промислил този начин на снабдяване за тези, които не могат да дойдат сами и да потърсят помощ. Въпреки че ние не можем да ги достигнем лично и да им положим ръце, можем да им изпратим дреха, която е била докосната от ръцете ни. Това е библейски метод за служене на тези, които са болни, вързани и угнетени. Когато те не могат да влязат в директен контакт с хора, чиято вяра е силна и които Господ използва в това служение, те могат да имат контакт с дреха. Също както в дните на Павел, така и днес този начин продължава да носи чудотворно освобождение. В наше време стават хиляди чудеса чрез това просто служение. Божият метод за освобождение на болните е същият и днес. Изпращането на дрехи от телата на Божии помазани служители продължава да бъде ефективно. Бог не гледа на лице.

Болните трябва да приемат тези дрехи във вяра и да следват същите инструкции, както тези, които са били на редиците за молитва. Когато дрехата бъде сложена върху тялото на страдащия човек, той трябва да приложи същата вяра, както ако е бил на редицата за изцеление, все едно че действително са били положени ръце върху тялото му. Ако направи така, при всички случаи резултатът ще е същият. Тези дрехи, приети във вяра, имат същата стойност и сила, като ръцете на евангелизатора. Това е библейски начин за снабдяване, който Бог е дал за безброй многото хора, които не могат да посетят изцелителните служби, провеждащи се днес из цялата страна (САЩ - бел. пр.). Ако дрехата е предназначена лично за тебе, не я слагай върху тялото си, преди внимателно да си изпълнил инструкциите, дадени в тази книга. Тогава и само тогава я постави върху тялото си във вяра, като си убеден, че Бог чудотворно ще те освободи веднага, щом тя се докосне до тялото ти. Ако изпращаш дрехата на любим човек или приятел, който е болен, ти си отговорен да дадеш правилните инструкции за вярата или да му изпратиш книга като тази, за да може той да придобие необходимата вяра за освобождение.

Преди да дадеш молитвена нужда с дреха за някой друг, трябва да си сигурен, че той има вярата, която Бог дава. Една и съща вяра е нужна, независимо дали ще му бъде положена дреха или ръце на евангелизатор. Помнете, че вярата на болния човек донася освобождение, заедно с вярата на този, който е положил ръце върху дрехата. Само чрез вяра е възможно да бъде получено нещо от Бога.

Там, където има упование в Божията вярност, Той гарантира, че ще те изцели! Чудесата на Павел толкова се прочуха, че дори някои хора, чийто живот не беше изчистен чрез вяра, се убедиха, че наистина могат да бъдат извършени чудеса чрез името на Исус (виж Деяния 19:13-18). Те лично не бяха имали контакт с Исус, но Го познаваха само като “Исус, Когото Павел проповядва”. Когато се опитаха да гонят демони в това име, те бяха разпознати от нечистите духове като хора без власт. Те вярваха на това, което бяха видели, че върши Павел. Но нямаха вяра в Бога. Не вярваха, че Бог ще върши чудеса чрез техните ръце поради личното Му обещание към тях самите. Не бяха доказали вярата си чрез пазене на Неговите заповеди, чрез доверие в обещанията Му и живот на святост и покорство.

Много честни хора днес са претърпели разочарование и обезсърчаване, защото са се опитали да приложат Божите обещания, без да се погрижат да изпълнят заповедите Му. Името на Исус не е заклинание - в Него няма никаква магия. Но То притежава сила, когато се използва от тези, които са упълномощени от Него - които имат правото да вършат дела за Него в Неговото име. Тази вяра е за всички, които наистина уповават на Господа и действат според цялото Божие Слово. Ранната църква беше мощна, защото членовете й вярваха в Бога. Те вярваха в свят живот, защото Бог каза: “Бъдете святи.” Страхуваха се от греха, защото бяха видели как той бива разобличен чрез дарбата на разпознаване и лъжци бяха паднали мъртви, поради греха си (Деяния, гл. 5). Те вярваха, че могат да вършат чудеса в името на Исус, защото Той беше казал: “Делата, които върша Аз, и вие ще ги вършите.” И поради това, че вярваха в Бога, Той работеше с тях, като потвърждаваше Словото Си със знамения и чудеса. Бог не се е променил. Всяка църква днес може да има същата сила, ако изпълни същите условия.
Църквата в действие днес
Двадесет и шест години след възнасянето на Христос, апостол Павел пише на църквата в Коринт: И Бог е поставил някои в Църквата - първо апостоли, второ пророци, трето учители, други да правят чудеса, някои имат изцелителни дарби... (І Коринтяни 12:28). Същата тази църква действа и днес в света и ще бъде така, докато тромпета засвири и стане първото възкресение - изпълнението на І Солунци 4:13-18. Тогава делото на Църквата на тази земя ще бъде извършено и тя ще се вдигне да посрещне Господа във въздуха. Докато църквата вярва в Словото на Бога, тя ще продължи да изцелява болните и да върши чудеса в мощното име на Исус. Исус заявява: Тези знамения ще следват повярвалите... на болни ще полагат ръце и те ще оздравяват (Марко 16:17-18). Дарбите на Духа - вършене на чудеса и изцеляване на болни - не са запазени само за някои избрани хора от Ранната църква, или за някои проповедници днес. Докато на земята има вярващи, могат да бъдат извършвани чудеса в името на Исус. Никъде в Писанията служението на изцеление не е ограничено за някакво избрано време или за прочути личности. Дори в Стария Завет, Божият план беше за всички, които Той беше поставил за пастири на народа Си, да изцеляват болните. Горко на израилевите пастири... Не подкрепихте немощната, нито изцелихте болната, не превързахте ранената (Езекил 34:2,4). Има много повече сила в мъртвите кости на Елисей (виж ІІ Царе 13:21), отколкото в някои проповедници, които са съвсем живи днес. Въпреки че само един човек беше изцелен чрез контакт с костите на Елисей, това пак е много повече от извършеното през целия живот на мнозина, които днес наричат себе си пастири на Божието стадо.

Ако Бог беше недоволен от пастирите на Израел, които не изцеляваха болните, какво би трябвало да е отношението Му към пастирите на новозаветната църква, които имайки поръчение да вършат нещата, които Той е вършил, не само не изцеляват болните, но критикуват и преследват тези, които го правят! В сянката на Петър имаше повече сила, отколкото в телата на много от тези, които претендират, че са наследници в служението на църквата на Исус Христос (виж Деяния, глава 5). Имаше повече сила в кърпичките и престилките, които се бяха допрели до тялото на Павел, отколкото в телата на много “фундаментални” религиозни хора днес (виж Деяния 19:11-12). Променил ли се е Бог? Не!

Църквата, която Исус изкупи с кръвта Си все още извършва чудеса и изцелява болните. Тези, които се осмелят да повярват в Божиите обещания и стоят върху Словото Му, все още могат да изцеляват болните в името на Исус. Бог е дал на тези, които вярват власт над всички демони и да изцеляват болести (Лука 9:1). Много хора твърдят, че само Бог има власт над демоните и власт да изцелява болести. В един смисъл това е вярно. Но също така е вярно, че Бог избра да я предаде на Сина Си. След като беше приел тази власт от Отец, Исус по време на земното Си служение заповядваше на демони, нечисти духове и болести да напускат. Те разпознаваха властта Му и Му се покоряваха.

Точно преди да се върне на Небето, Исус предаде същата тази власт на тези, които вярват в Неговото име. Това дава на истинския вярващ правото да използва името на Исус, когато отправя молитви към Бога, или когато заповядва на демоните и болестите (виж Йоан 14:10-14). Така делата, които извърши Исус тук на земята, могат да бъдат продължени и при Неговото отсъствие. Когато вярващият приеме тази власт и използва името на Исус с почит, ефектът е същият, както ако самият Исус беше говорил, защото Бог ще зачете такива молитви и заповеди. Вярващият няма никаква сила в себе си и не може да извърши нищо в своето си име, но всичко е подчинено на името на Исус. Тези, които се опитват да използват името Му, без да са го заслужили чрез вяра и покорство на Исус, няма да видят никакъв резултат и могат да бъдат наказани за “фалшификация” като седмината синове на Скева (виж Деяния 19:14-16).

Въпреки че в повечето случаи всичко, което е необходимо за освобождението, е едно слово на заповед, също така има стихове, които показват, че понякога е нужна молитва. Ако си бил на редицата за изцеление на някоя служба и някой ти е положил ръце, и е заповядал на болестта да напусне, а ти все още не получаваш освобождение, не се колебай да се възползваш от това, което Бог е снабдил в Яков 5:14-16. Неуспехът при освобождението може да се дължи на неизповядан грях. Ако това е случаят ти, признай грешките си и поискай доверени старейшини да се молят за тебе, за да бъдеш освободен и от болестта, и от греха. Когато Мириам беше поразена от проказа в резултат от греха й срещу Мойсей, тя и брат й Аарон се обърнаха към Мойсей да се помоли за нея. Той извика към Бога: О, Боже, моля Ти се, изцели я (Числа 12:13). Истински вярващият в Господ Исус Христос знае, че Бог няма да изцели непокаян грешник, или враг на Кръста. Той няма съзнателно да използва тази власт, за да направи нещо, което Самият Исус не би направил, ако присъстваше телесно на това място. Тези, които все още са вързани от греха, би трябвало да търсят помощ в молитва, за да могат да бъдат освободени от него. След като са направили това, Божието обещание е категорично. И молитвата, която е с вяра, ще избави болния, Господ ще го привдигне и, ако е извършил грехове, ще му се простят (Яков 5:15).

Бог не е спрял да упълномощава с властта Си над демони и болести тези, които вярват в заповедите и обещанията Му и действат според вярата си.