Болнични шефове бранят леглата си пред Москов

Вотът на недоверие има много цели, но не и да падне кабинетът

Оказа се, че има две стратегии за вот на недоверие. Първата ни е най-добре познатата. Тя е бърза, ударна, внушава воля и категоричност. Провокира и по-силен медиен ефект. Опозицията съобщава намерението си, излиза с поредица от декларации, внася изискуемите подписи, участва в парламентарен сблъсък, наблюдаем по телевизора, и не спира да изтъква колко слабо и некомпетентно е мнозинството. На публиката й става ясно кой от кои е - нещо, което впрочем би било доста полезно в нашето време, изпъстрено с полуопозиции и неофициални съуправляващи. Има и рискове. Единият от тях е партньорите във вота да не се разберат и да откажат да се следват помежду си за голямо удоволствие на правителството. Всъщност 43-тият парламент е първият, в който БСП не разполага било с 48 налични депутати за подписка, било с надежден донор на гласове за сглобяване на същата подписка. Но освен чисто процедурните затруднения възниква и по-същественият риск бързо лансираната тема за вот да отшуми след бурна седмица на спорове и дискусии, за да бъде заместена от поредния скандал по формулата "всяко чудо за три дни и на всеки три дни - чудо". Парламентарното питане за случката с турските ваксини е подходяща илюстрация. Ако вотът вече беше проведен - нещо напълно реалистично, - това питане щеше да олекне като политическа тежест. Преди малко си искал оставка на целия кабинет, а днес се задоволяваш да му задаваш въпроси. Съвсем логично е мнозинството да ти отговори високомерно: тази тема вече мина, сверете си часовниците.

И така идваме до втората стратегия за вот, която е далеч по-необичайна за нашата парламентарна практика, но явно е предпочетена, волно или неволно, от БСП. Това е бавният вот, навлязъл в публичното говорене още по коледните празници и напредващ крачка по крачка през целия януари, без още да е наближил финалния пункт в пленарната зала. Медиите дори с почуда започнаха да питат какво е станало и къде по трасето се е изгубил вотът. Появиха се иронични предупреждения, че здравният министър може да изхвърчи, преди опозицията да се накани да го атакува. БСП в крайна сметка е обвинена, че не прави нищо: на първо място, цял месец една тема не могат да измислят, а на второ - следващ месец едни мотиви не могат да напишат. Наличието на мотиви сякаш никой не поставя под съмнение. Като че ли съществува негласен консенсус, че във ведомството на Москов накъдето и да се завъртиш, ще закачиш повод за искане на оставка. Така че едва ли просто в мотивите е проблемът. Критиците вече са стигнали до заключението, че вотът се обезценява в дългото бавене и многото приказване. Привържениците явно са убедени, че досегашните действия конкурират ефекта на китайската капка.

А какви са действията? Последователността от стъпки има, общо взето, следния вид. Формулиран е набор от теми, предложени на парламентарно представените сили, смятащи себе си за опозиция. Откликнали са ДПС и БДЦ. Проведени са консултации с тях. Направен е изборът "здравеопазване". Формирани са експертни групи, които да подредят мотивите. След това е изпробвана стабилността на общността от партии, стоящи зад вот, чрез внасяне на питане за ваксините от Хасан Адемов, Тунчер Кърджалиев и Жельо Бойчев. Събрало 66 подписа, питането съгласно правилника трябва да прерасне в парламентарни разисквания, насрочени за петък. Междувременно излизат нови и нови поводи за критика, които опозиционните партии декларират, че възнамеряват да използват: презентацията на националната здравна карта, информациите за отпадане на общински болници, предстоящото въвеждане на допълнителния пакет здравни услуги и произтичащото разделяне на заболяванията на социално значими и социално незначителни.

Москов безусловно ще има за какво да се обяснява, въпросът е какви резултати преследва бавният вот, освен че кара ръководният екип на министерството да пребивава в несигурност срещу какви точно обвинения ще се защитава. Една първа цел е утвърждаване на опозиционната роля на БСП по класически парламентарен път - роля, многократно подлагана на съмнения от вътрешнопартийни и извънпартийни кръгове в течение на повече от година. Моментът е политически важен не само защото неумолимо наближава конгрес, но и защото през януари станахме свидетели на мощна радикализация на ДСБ по много направления. Пряко атакувана се оказа благонадеждността на самия премиер. Лидерът на ДСБ Радан Кънев ни осведоми, че "реформаторите са излъгали своите избиратели", а "държавата е в ръцете на мафията". Заговори се за неминуем политически разпад на управлението след вече настъпил морален крах. Предсрочни избори дори бяха прогнозирани за май. ДСБ и гравитиращите около тях структури и личности положиха изключителни усилия да се представят като основните опоненти на статуквото в сегашния му вид.

С вота на недоверие цветовете се сменят.

Парламентарната практика повелява, че мнозинството подкрепя правителството, а опозицията гласува против него. ДСБ няма да гласува против своя Москов, така че - иска или не иска, - пак се нарежда при статуквото и пак ще търпи коментари, че заема разкрачени пози. Борисов на свой ред получава възможността да оспори изобщо опозиционността и решителността на техните прояви. БСП и ДПС искат да ме свалят от власт, ще каже той, те са моята алтернатива, какво се занимаваме с колегите от една сестринска партия, те там си имат някакви проблеми, да ги решават, а ние трябва да браним стабилността, икономическия растеж, еврофондовете и високата събираемост срещу риска да върнем хаоса. От БСП ще му разяснят, че хаосът е самият той и общественият интерес към героичната битка на старата десница с модела КОЙ и метастазите му в съдебната система ще понамалее.

На второ място, вотът трябва да легитимира новия курс на ДПС, последвал коледното раздаване на подаръци от Доган. По-рано бившият лидер Лютви Местан просто отказваше да си играе с БСП. Неговата последователно отстоявана амбиция беше да унищожи РБ и да заеме мястото му като десен евроатлантически партньор на Борисов, така че той да остане без варианти за маневриране. Сега ДПС се връща към далеч по-сложната игра на баланси от времето на Доган - хем ще подкрепя решения на ГЕРБ по ключови теми, хем настоятелно ще му иска оставката и ще си сътрудничи в опозиционни формати с другарите. За управляващата ДПС тричленка е важно да внушава стабилност на поведението. Защото все пак какъв незаобиколим фактор си, ако постоянно те подозират, че се разпадаш и не знаеш какво правиш в парламента.

И на трето място, не бива да забравяме самата тема на вота. Той е шанс министър Москов да бъде допълнително омотан и завързан в отбранителна позиция. А и да се види дали Борисов е склонен да защитава все по-трудно защитимия баланс от неговия престой в ресора. И то преди ключови движения на здравната реформа. В стила на Борисов би било да оглади ръбовете и да поиска преразглеждане на част от решенията. Без много да се надяваме, дано покрай цялата политическа тупурдия и игра на позициониране да последва нещо малко по-светло и позитивно за българските лекари и българските пациенти.

Съвсем скоро ще проличи дали линията на бавния вот е проработила в полза на БСП, или ги е обременила с нови подозрения за нерешителност. Зачестилите подканвания от медии и анализатори са стимул, но и опасност. Когато тази партия се е втурвала да бърза, насърчавана от очакванията, често пъти се е препъвала.