Bulharsko-česká mezijazyková homonymie a paronymie
Slovník bulharsko-českých mezijazykových homonym a paronym (substantiva)
Изтегляне 1.47 Mb.
|
3.3. Slovník bulharsko-českých mezijazykových homonym a paronym (substantiva)АНТИКА – ANTIKA антѝка (ж.) 1. старинен ценен или рядък предмет: Фамилна антика. – Rodinná starožitnost. АРМАДА – ARMÁDA арма̀да (ж.) 1. голяма военноморска или военновъздушна флота: Британска армада се придвижва към Персийския залив. – Britské válečné loďstvo se blíží k Perskému zálivu. АРТИСТ – ARTISTA артѝст (м.) 1. изпълнител на роля в сценично произведение: Надежден театрален и филмов артист. – Nadějný divadelní a filmový umělec. 2. човек на изкуството; майстор 3. прен. човек, който умее да се преструва БАБА – BÁBA / BABA ба̀ба (ж.) 1. майчина или бащина майка: С баба ми си говорим за много работи. – S babičkou mluvíme o mnoha věcech. 2. ■ стара жена, старица: Приличаш на баба. – Vypadáš jako stará bába. 3. разг. съпруга на възрастен човек по отношение на самия него: Отиваме с бабата на курорт. – Jedeme se starou do lázní. 4. разг. тъща 5. остар. жена, която помага на родилка при раждане вкъщи; 6. ■ прен. пренебр. слабохарактерен, мекушав човек antika (ž.) 1. řecký a římský starověk a jeho kultura: Filozofie antiky. – Философия на античността. armáda (ž.) 1. ozbrojené síly státu, branná moc, vojsko: Bulharská armáda. –Българска армия. 2. voj. operační seskupení vyšších jednotek: Pozemní armáda. – Сухопътни войски. 3. expr. (velké) množství, zástup: Armáda nezaměstnaných. – Армия от безработни. artista (m.) 1. cirkusový nebo varietní umělec dokonale zvládající obtížné fyzické výkony: Úspěšné vystoupení artistů. –Успешно представяне на циркови артисти. bába / baba (ž.) 1. ■ hovor. stařena: Už je z ní bába. – Вече е старица. 2. hanl. nepříjemná, zlá žena, ženská: бабище, дъртачка 3. ■ baba hanl. zbabělec, bázlivec, slaboch: страхливец, бъзльо 4. pojmenování různých her: Hra na babu. – Игра на гоненица. БАЛ – BÁL бал 1 (м.) 1. ■ голямо празнично вечерно събиране за забава с танци и музика: Aбитуриентски бал. – Maturitní ples. бал 2 (м.) 1. единица за измерване на степента на сила на някои природни явления: Земетресение от пет бала по скàлата на Рихтер. – Zemětřesení o síle pět stupňů Richterovy škály. 2. сборна сифрова оценка от оценките по изпитните предмети и/или по определени предмети, отразени в свидетелство или диплома, с която се участва за класиране в конкурс: Балът на кандидат-студента е висок. – Koeficient uchazeče o studium je vysoký. БАНЯ – BÁŇ ба̀ня (ж.) 1. обществена сграда за къпане: Градска баня. – Městské lázně. 2. помещение в жилище за къпане: 3. обикн. мн. минерален извор за къпане с лечебна цел: Mинерални бани. – Minerální lázně. 4. излагане на тялото на слънце, въздух или потапяне в минерална вода, кал и др. с лечебна цел: Кални бани. – Bahenní lázně. 5. загрята в специален съд вода или друга течност, в която се потапя изделие или друг съд с течност: Златна баня. – Zlatá lázeň. БАРАКА – BARÁK бара̀ка (ж.) 1. ■ лека дъсчена постройка за временно използване: Дъсчена барака. – Prkenná boudy. bál (m.) 1. ■ hovor. ples: Maškarní bál. – Маскен бал. báň (ž.) 1. kopule: V dálce jsem viděl kostelní báň. – Видях кубе на църква в далечината. 2. klenba oblohy: Nebeská báň. – Небесен свод. barák (m.) 1. ■ provizorní dřevěná stavba pro hromadné ubytování: Nouzové baráky. – Временни бараки. 2. expr. staré, sešlé stavení, barabizna БАЩА – BAŠTA баща̀ (м.) 1. мъжът-родител: Наследство от баща. – Dědictví po otci. 2. родоначалник, създател, основател: Карел IV, бащата на родината. – Karel IV., otec vlasti. 3. прен. покровител: Духовен баща на ново направление. – Duchovní otec nového směru. БИТ – BYT бит (м.) 1. съвкупност от жизнени условия, навици, обичаи, традиции, присъщи на един народ, на една класа, на една социална група; начин на всекидневен живот: Патриархален бит. – Patriarchální způsob života. БИТКА – BITKA бѝтка (ж.) 1. сблъскване на две вражески войски; сражение, бой: Битката за контрола върху интернет се разраства. – Bitva o kontrolování internetu se rozrůstá. 2. борба за надмощие: Политически битки. – Politické bitvy. БЛАНКА – BLANKA бла̀нка (ж.) 1. лист хартия на учреждение, специално подготвен за попълване, писане, кореспонденция: Попълня бланка. – Vyplnit blanket. 3. expr. dům: Třípatrový barák. –Триетажна къща. bašta 1 (ž.) 1. vysunuté věžovité hradební opevnění: Vykopávky odhalily východní stěnu pevnosti s branou, věžemi a baštou. – Разкопките разкриха източната крепостна стена с порта, кули и бастион. bašta 2 (ž.) 1. ob. expr. (chutné) jídlo: Perfektní místo na (dobrou) baštu a odpočinek. –Перфектното място за хубаво хапване и почивка. byt (m.) 1. soubor místností i jednotlivá místnost k bydlení, obydlí, příbytek: Služební byt. – Служебно жилище. bitka (ž.) 1. menší zápas, potyčka, rvačka: Policista zemřel po bitce s fotbalovými fanoušky. – Полицай загина след схватка с футболни запалянковци. blanka (ž.) zdrob. < blána 1. jemný tenký útvar: Obalený tenkou blankou. – Обвит с тънка ципица. БЛАТО – BLÁTO бла̀то (ср.) 1. землесто място, потънало в застояала вода и обрасло с водни растения: Днес птиците са най-голямото богатство на блатото. – Dnes jsou práci největším bohatstvím močálu. БЛЯСЪК – BLESK бля̀сък (м.) 1. ■ силна, ярка светлина; лъскавина, отблясък: Силният блясък на светкавици осветяваше пътя.– Silná záře blesků osvětlovala cestu. 2. прен. само ед. великолепие, пищност, красота, изящество: Тя се показа в целия си блясък. – Ukázala se v plném lesku. БОЙ – BOJ бой 1 (м.) 1. ■ само ед. нанасяне на удари с цел да се причини болка: Ръкопашен бой. – Boj muže proti muži. 2. нанасяне на удари или борба в игра или състезание: Юмручен бой. – Pěstní zápas. 3. ■ въоръжено сблъскване, сражение, битка: Загина в бой. – Padnout v boji. бой 2 (м.) 1. разг. ръст, телесна височина на човек или животно: Висок на бой. – Vysokého vzrůstu. БОЛЕСТ – BOLEST бо̀лест (ж.) 1. нарушение на нормалната дейност на организма: Заразни болести. – Nakažlivé nemoci. bláto (s.) 1. hlína a prach rozmočené vodou: Na cestě je po kolena bláta. – На пътя е кал до колене. blesk (m.) 1. viditelný elektrický výboj mezi oblaky nebo mezi oblaky a zemí: Zabil ho blesk. – Уби го гръм. 2. ■ intenzivní světlo, záře, lesk, záblesk: Fotoaparát pro noční snímky bez blesku. – Фотоапарат за нощни снимки без светкавица. boj (m.) 1. ■ ozbrojené utkání: Obranný boj. – Отбранителен бой. 2. intenzivní úsilí o dosažení nebo přemožení někoho, něčeho: Boj na život a na smrt. – Борба на живот и смърт. bolest (ž.) 1. nepříjemný tělesný pocit způsobený nemocí, zraněním ap.: Cítím palčivou bolest. – Чувствам остра болка. БРАК – BRAK брак 1 (м.) 1. съжителство между мъж и жена като съпрузи, официално легитимирано чрез формален акт: Сключвам брак. – Uzavírat sňatek. брак 2 (м.) 1. ■ недоброкачествена, негодна продукция 2. бракуване БУЛКА – BULKA бу̀лка (ж.) 1. жена по време на сватбената церемония: Виж колкото хубава е булката! – Podívej, jak je nevěsta krásná! 2. наскоро омъжена жена; невяста 3. остар. като обръщение от страна на свекъра и свекървата към снаха: Ела, булка, седни! – Snacho, pojď se posadit! BАДА – VADA ва̀да (ж.) 1. изкуствено прокопан плитък и тесен канал, по който се пуска вода за напояване или към воденица: Воденична вада. – Mlýnský náhon. 2. малка рекичка: Вървях около километър, покрай малка вада. – Šel jsem přibližně kilometr podél malého potoka. 2. pocit duševního utrpení, zármutek: Vzpomínat s bolestí v srdci. – Спомням си с болка на сърце. 3. potíž, svízel, nepříjemnost, nesnáz, starost, trampota: To je naše stará bolest. – Това ни е стара болка. brak (m.) 1. ■ vadné, podřadné, nehodnotné zboží, věci bulka (ž.) zdrob. < boule 1. zduřenina, opuchlina (zpravidla po úderu) 2. kulaté pečivo, houska vada (ž.) 1. nežádoucí vlastnost, závada, chyba: Vada materiálu. – Недостатък на материал. ВЕДОМОСТ – VĚDOMOST вѐдомост (ж.) 1. списък с имена; сведение с данни: Ведомост за заплати. – Mzdový výkaz. ВЕДРО – VEDRO ведро̀ (ср.) 1. дървен съд като кофа за вода, мляко и под.: Ведро вода. – Vědro vody. ВЕК – VĚK век (м.) 1. ■ време от сто години; столетие 2. ■ исторически период, епоха, която се характеризира със своя специфика: Векове на робство. – Věky poroby. ВЕСТНИК – VĚSTNÍK вѐстник (м.) 1. периодично печатно издание, което излиза на големи листове хартия, за текуща информация: Получавам вестник. – Odebírat noviny. 2. остар. вестител: Царски вестник. – Carský posel. ВИД – VID вид 1 (м.) 1. само ед. външност, видим облик, изглед: Видът ти не ми харесва. – Tvůj vzhled se mi nelíbí. vědomost (ž.) 1. vědomosti mn. poznatky získané učením, znalosti: Prohloubit vědomosti. – Задълбоча знания. vedro (s.) 1. velké horko, parno: Za největšího vedra. – Най-голямата жега. věk (m.) 1. (fyzické) stáří: V útlém věku. – В ранна възраст. 2. doba života: Produktivní věk. – Производителна възраст. 3. ■ časový úsek něčím, někým chrakaterizovaný, období, epocha, éra: Zlatý věk poezie. – Златен век на поезията. 4. pokročilé stáří (člověka, věci): Ruka třesoucí se věkem. – Тресяща се от възрастта ръка. 5. ■ kniž. století: Dítě dvacátého věku. – Дете на двайсети век. 6. věky pomn. (velmi dlouhý) časový úsek: Od nepamětných věků. – От незапомнено време. věstník (m.) 1. časopis přinášející pravidelné zprávy úřední, odborné, vědecké, bulletin: Ministerský věstník. – Министерски бюлетин. vid 1 (m.) 1. pouze ve spojení Není po něm ani vidu ani slechu. – От някого няма ни вест ни кост. вид 2 (м.) 1. подразделение в систематиката на предмет, явление и под.; разновидност, тип спрямо общ признак: Разлишни видове стоки. – Rozmanité druhy zboží. 2. биол. група растения или животни от общ биологичен род, обособени според свои характерни особености: Организмите от един вид. – Organismy jednoho druhu. 3. ■ език. граматична категория за характеризиране на действието с оглед на неговата цялостност; аспект: Вид на глагола. – Slovesný vid. ВИЛА – VILA вѝла 1 (ж.) 1. уред за прибиране на слама, сено и под., който се състои от няколко железни зъба и дълга, гладка дървена дръжка: Вдигна сено с вила. – Nabrat seno vidlemi. вѝла 2 (ж.) 1. извънградска къща сред природата за почивка: Имаме вила в едно село близо до Асеновград. – Máme chatu v jedné vesnici blízko Asenovgradu. вѝла 3 (ж.) 1. митол. митично женско същество, което обитава горите, реките и бди над хората, намиращи се далече от дома: Вилите в славянска митология. – Víly ve slovanské mytologii. ВИЛА – VÍLA вѝла (ж.) viz heslo ВИЛА – VILA vid 2 (m.) 1. ■ jaz. schopnost slovesa (hlavně slovanského) vyjadřovat jistými prostředky dokonavé a nedokonavé pojetí děje, aspekt: Sloveso nedokonavého vidu. – Глагол от несвършен вид. vila (ž.) 1. výstavnější obytný dům (v zahradě): Bydlet v pěkné vile. – Живея в хубава градска къща. víla (ž.) 1. mytologická bytost v podobě ženy: Dobrá víla. – Добра вила. ВИСОЧИНА – VYSOČINA височина̀ (ж.) 1. качество на висок: Височина на помещение. – Výška místnosti. 2. възвишение, хълм: Зад оная височина е селото. – Za tím kopcem je vesnice. 3. геом. перпендикулярът, спуснат от върха към основата на фигура: Височина на триъгълник. – Výška trojúhelníku. 4. муз. обикн. мн. високите тонове в една мелодия, песен: Височина на тон. – Výška tónu. ВКУС – VKUS вкус (м.) 1. само ед. едно от петте сетива, чийто орган е езикът и вътрешността на устата: Никакъв вкус на усещам. – Necítím žádnou chuť. 2. само ед. усещание на езика, в устата или свойство на храната, източник на това усещание: Горчив вкус. – Hořká chuť. 3. ■ склонност, пристрастие, предпочитане: Съобразяваме се с вкусовете на масовия зрител. – Přizpůsobujeme se vkusu masového diváka. 4. ■ само ед. усет, разбиране за изящното, красивото, естетичното: Облича се с вкус. – Obléká se s vkusem. ВЛАСТ – VLAST власт (ж.) 1. само ед. право и възможност да се разпореждам, да подчинявам на своята воля Дадохме му голяма власт. – Dali jsme mu velkou moc. 2. държавно управление 3. само ед. силно влияние, въздействие: Властта на общественото мнение. – Moc veřejného mínění. vysočina (ž.) 1. krajina nad 200 m nadmořské výšky (např. hornatina, pahorkatina): Česká vysočina. – Чешкото възвишение. vkus (m.) 1. schopnost posuzovat z estetického hlediska: Uplatnit svůj vkus. – Наложа своя стил. 2. souhrn estetických měřítek určité doby, země ap.: Literární vkus. – Литературен вкус. vlast (ž.) 1. rodná země: Sloužit vlasti. – Служа на родината си. 2. kniž. místo původu, výskytu: Tropy jsou vlastí banánů. – Тропиците са подина на бананите. ВЛАСТНИК – VLASTNÍK вла̀стник (м.) 1. пренебр. лицето, което има политическа или държавна власт: Новите властници. – Noví potentáti. ВНИМАНИЕ – VNÍMÁNÍ внима̀ние (ср.) само ед. 1. съсредоточеност на мисълта, зрението и/или слуха върху предмет, явление, действие: В центъра на внимание. – Ve středu pozornosti. 2. любезно, грижливо отношение: Обкръжавам с внимание. – Zahrnоvat pozorností. ВОЙНА – VOJNA война̀ (ж.) 1. ■ въоръжена борба между държави, народи лил между групировки вътре една държава: Предизвикам гражданска война. – Vyvolat občanskou válku. 2. прен. остър конфликт, ожесточена ражправия между отделни лица, групи: Не можеш да си представиш каква война се води между началниците в нешето учреждение. – Nedokážeš si představit jakou mezi sebou vedou válku vedoucí v našem podniku. ВОНЯ – VŮNĚ воня̀ (ж.) 1. само ед. лоша, неприятна миризма; смрад: Откъде идва тая воня? – Odkud jde ten zápach? vlastník (m.) 1. kdo něco vlastní, majitel, držitel: vlastník pozemku: Vlastník hotelu. – Собственик на хотел. vnímání (s.) 1. postihování smysly, percepce: Vnímání skutečnosti. – Възприемане на действителността. vojna (ž.) 1. ■ zast. válka: Vypukla vojna. – Избухна война. 2. hovor. vojenská služba: Vrátit se z vojny. – Върна се от казармата. vůně (ž.) 1. příjemný pach: Vůně mateřídoušky. – Мирис на мащерка. ВРАГ – VRAH враг (м.) 1. този, който се намира в състояние на вражда с мене; противник: Никога не мога да ти бъда враг. – Nikdy nemůžu být tvůj nepřítel. Изтегляне 1.47 Mb. Сподели с приятели:
|