Bulharsko-česká mezijazyková homonymie a paronymie
Изтегляне 1.47 Mb.
|
ВРАЖДА – VRAŽDA вражда̀ (ж.) 1. отношения и/или действия, изпълнени с омраза, неприязън, ненавист: Той е в постоянна вражда със съседите си. – Mezi ním a jeho přáteli panuje neustále nenávist. ВРЕДА – VŘED вреда̀ (ж.) 1. ущърб, щета: Причинявам вреда. – Způsobovat škodu. ВРЪХ – VRCH връх (м.) 1. ■ най-високата, най-горната, обикновено заострена част на нещо: Връх на планина. – Vrchol hory. 2. тънък, заострен край на предмет: Връх на език. – Špička jazyka. 3. прен. само ед. висша, крайна степен в проява на нещо: Връх на глупостта. – Vrchol hlouposti. 4. прен. само мн. висшите ръководни обществени или държавни кръгове: Той е вече някъде по върховете. – Už je někde mezi vrchností. ВЪЗРАСТ – VZRŮST въ̀зраст (ж.) 1. само ед. брой на годините от раждането до определен момент: Трудно ще познаеш възрастта ѝ. – Těžko poznáš její věk. vrah (m.) 1. pachatel vraždy: Dopadnout vraha. – Заловя убиец. vražda (ž.) 1. úmyslné zabití člověka: Úkladná vražda. – Предумишлено убийство. vřed (m.) 1. onemocnění kůže nebo sliznice projevující se jejich rozpadem: Žaludeční vředy. – Стомашна язва. vrch (m.) 1. menší hora, kopec: Rozhledna na vrchu. – Наблюдателница на хълм. 2. stoupající terén, svah: Jet do vrchu. – Карам до нагорнище. 3. ■ řidč. horní část, vrchol, vršek: Vrch stromu. – Връх на дърво. vzrůst (m.) 1. podoba se zřetelem na rozměry: Člověk středního vzrůstu. – Среден на ръст човек. 2. период от живота, степен в развитието: За всички възрасти. – Pro každý věk. ГАД – HAD гад (м./ж.) 1. остар. само м. животно, птица 2. пренебр. само ж. паразити, мухи, насекоми 3. прен. грубо отвратителен, противен, гнусен човек ГЛЕДИЩЕ – HLEDIŠTĚ глѐдище (ср.) 1. начин на мислене, на възприемане, на мнение; становище, възглед, разбиране: Има две гледища по този въпрос. – Existují dva pohledy na tuto otázku. 2. само ед. с предлога от гледна точка, аспект: От съвременно гледище. – Ze soudobého hlediska. ГНОЙ – HNŮJ гной (ж.) 1. гъста жълтеникава течност, която се образува при възпаление или гниене на тъкан на жив организъм: Раната е пълна с гной. – Rána je plná hnisu. ГОВОР – HOVOR го̀вор (м.) 1. ■ само ед. говорене, устна реч: Дочух тих говор. – Zaslechl jsem tichý hovor. 2. само ед. начин на произношение, на изговор; особеност на речта: По говора я познах. – Poznal jsem ji podle mluvy. 3. спец. териториална форма на езика; диалект: Изтошни говори на българския език. – Východní nářečí bulharského jazyka. 2. vzrůstání, růst: Vzrůst životní úrovně. – Повишаване на жизнено равнище. had (m.) 1. beznohý plaz dlouhého štíhlého těla (např. užovka, zmije): Jedovatý had. – Отровна змия. hlediště (s.) 1. prostor pro diváky nebo posluchače: Hlediště divadla. – Зрителна зала в театър. hnůj (m.) 1. dobytčí výkaly se stelivem, sloužící jako hnojivo: Kydat hnůj z chléva. – Изхвърлям тор от обор. hovor (m.) 1. ■ rozmluva: Dát se s někým do hovoru. – Започна разговор с някого. ГОДИНА – HODINA годѝна (ж.) 1. период от време, равен на 12 календарни месеца: Работя тук от три години. – Pracuji zde tři roky. 2. условно приет промеждутък от време, в който се завършва някакъв цикъл: Учевна година. – Školní rok. 3. само мн. дълго време: От години не сме се виждали. – Léta jsme se neviděli. 4. само мн. период, епоха: Cтудентски години. – Studentská léta. 5. само мн. възраст: В детските ми години. – Za mých dětských let. 6. само ед. годишнина, годишно течение на вестник или списание: Поредна година от вестник Computerworld. – Následující ročník časopisu Computerworld. ГОЛОТА – HOLOTA голота̀ (ж.) само ед. 1. състояние на гол: Нудистите не се срамуват от голотата. – Nudisté se nestydí za nahotu. 2. прен. неприкритост, същина, същност: Лъсна цялата голота. – Zazářit v plné nahotě. ГОНИТБА – HONITBA гонѝтба (ж.) само ед. 1. ■ гонене, тичане след някого или нещо: Гонитба за съкровището. – Hon za pokladem. 2. преследване на някого, потискане, тормозене; гонение: Беше иэморен от гонитбата. – Byl unaven pronásledováním. 3. прен. стремеж за постигане на цел; надпревара: Стресирани от гонитбата на кариера и пари. – Stresovaní honbou za kariérou a penězi. hodina (ž.) 1. časový úsek 60 minut: Den má 24 hodin. – Денят има 24 часа. 2. dovršená doba 60 minut označená na hodinách: Přesně ve tři hodiny. – Точно в три часа. 3. doba (zhruba 60 minut) pravidelně určená k jisté činnosti; činnost v této době vykonávaná: Chodit na hodiny českého jazyka. – Ходя на уроци по чешки език. 4. časový údaj o době nějakého děje, chvíle, okamžik: V nočních hodinách. – Във вечерните часове. holota (ž.) 1. hanl. sebranka, cháska, banda: Zlodějská holota. – Престъпна сган. honitba (ž.) 1. ■ hon, lov: Mít povolení k honitbě. – Имам разрешение за ловуване. 2. skupina pozemků k provozování myslivosti: Honitba ve východní části Rodop. – Ловен участък в източната част на Родопи. ГОРА – HORA гора̀ (ж.) 1. множество дървета, които растат на голяма площ: Отивам в гората. – Jít do lesa. 2. ■ диал. планина ГОСПОДИН – HOSPODIN господѝн (м.) 1. за назоваване на който и да е непознат мъж или на мъж, чието име говорещият не знае: Кой е онзи господин? – Kdo je ten pán? 2. само в зват. като официално обръщение към мъж, чието име говорещият не знае: Господине, елате с мен! – Pane, pojďte za mnou! 3. в съчетание с фамилно име или с название на длъжност, професия – за учтиво назоваване на мъж или за обръщение към него: Господин директор, търсят Ви по телефона! – Pane řediteli, někdo vás sháněl po telefonu! ГРАД – HRAD град 1 (м.) 1. само ед. ледени зърна, които се образуват в атмосферата и падат като валеж: Падна град. – Padaly kroupy. град 2 (м.) 1. голямо селище, административен център: Разглеждане на старинния град. – Prohlídka starobylého města. 2. жителите на такова селище: Сякаш целия град е излязъл на улицата. – Jako by celé město vyšlo do ulic. hora (ž.) 1. nápadná vyvýšenina zemského povrchu: Úpatí hory. – Подножие на планина. 2. ■ hory pomn. horská krajina, horstvo: Být na dovolené na horách. – На планина съм на почивка. Hospodin (m.) 1. kniž. a bibl. Bůh: Existuje Hospodin a věříte v něj? – Има ли Господ и вярвате ли в него? hrad (m.) 1. hrazené (feudální) sídlo: Nedobytný hrad na skále. – Непревземаем замък на скала. ГРЕБЕЦ – HŘEBEC гребѐц (м.). 1. човек, който кара лодка с гребла: Лодката с един гребец се нарича „скиф“. – Lodi s jedním veslařem se říká skif. 2. спортист от гребните спортове: Рекорден брой гребци на световното в Мюнхен. – Rekordní počet veslařů na mistrovství světa v Mnichově. ДАТА – DATA да̀та (ж.) 1. точно означен момент, календарно време на някое събитие: Коя дата сме днес? – Jaké je dnešní datum? 2. важно събитие: Паметна дата. – Památné datum. 3. знак, който посочва момента на написване на нещо: Молбата е без дата. – Žádost je bez data. ДЕЛО – DĚLO дѐло (ср.) 1. проява на човешка дейност; работа, занимание: Тук съм по служебни дела. – Jsem tu v pracovní záležitosti. 2. само ед. съвкупност от дейността на много хора, обикновено с важна цел 3. кръг от знания, специалност: Банково дело. – Bankovnictví. 4. реална проява, постъпка: Не на думи, а на дело. – Nikoliv slova, ale činy. 5. нещо, което е осъществено в резултат на положени от отделна личност или от обществото усилия: Живот и дело на Иван Вазов. – Život a dílo Ivana Vazova. 6. съдебен процес: Бракоразводно дело. – Rozvodové řízení. 7. съвкупност от документи, отнасящи се към едно лице или едни проблем: hřebec (m.) 1. samec koně aj.: Statný hřebec. – Здрав жревец. data (n.) jen mn. < datum 1. údaje (číselné a jiné): Statistické zpracování dat. – Статистическа обработка на данни. dělo (s.) 1. palná zbraň velké ráže, střílející do značné dálky: Střílet z děla. – Стрелям с оръдие. Прикрепих документа към делото му. – Připevnil jsem dokument k jeho spisu. ДИНЯ – DÝNĚ дѝня (ж.) 1. едногодишно тревисто растение с влачещо се стъбло и голям кръгъл плод с твърда зелена кора и сочна и сладка месеста част, обикновено червена: Отглеждам дини. – Pěstovat melouny. 2. плодът на това растение: Купих от пазара голяма диня. – Koupil jsem na trhu velký meloun. ДОБА – DOBA до̀ба (ж.) 1. само ед. период от време или час (обикновено от нощта): Издават до късна доба визи за руски туристи. – Do pozdních hodin vydávají víza ruským turistům. ДОКЛАД – DOKLAD докла̀д (м.) 1. публично излагане на мнение по определен научен, политически и др. проблем: Доклади от сесията за българския език. – Referáty z konference o bulharském jazyce. 2. устно или писмено съобщение по служебен въпрос, отправено към ръководител: Получа доклад. –Dostat hlášení. 3. само ед. докладване: Отивам на доклад при началника. – Јít podat hlášení veliteli. ДОХОД – DŮCHOD до̀ход (м.) 1. обик. ед. пари, материални ценности и др., които някой (държава, учреждение, семейство, човек и др.) dýně (ž.) 1. tykev: Nakrájet dýni na kostičky. – Нарязвам тиква на кубчета. doba (ž.) 1. omezený časový úsek, období, čas: Po celou tu dobu. – През цялото време. doklad (m.) 1. průkazní listina, osvědčení, průkaz, dokument: Osobní doklad. – Документ за самоличност. 2. osvědčení, svědectví: Uvádět jako doklad. – Привеждам като доказателство. 3. písemný citát jako důkaz užití: Najít doklady v literatuře. – Намеря пример в литературата. důchod (m.) 1. (pravidelný) příjem: Důchod z půdy. – Поземлена рента. получава за своята дейност или от своя имот за определен период от време: Месечен доход. – Měsíční příjem. ДРОБ – DROBY дроб 1 (м.) 1. вътрешен орган у човек или животно: Замърсяването на въздуха уврежда белите дробове. – Znečištění vzduchu poškozuje plíce. / Заболяванията на черния дроб. – Onemocnění jater. дроб 2 (ж.) 1. мат. нецяло число, по-малко от единица: Десетична дроб. – Desetinný zlomek. ДРУЖЕСТВО – DRUŽSTVO дружѐство (ср.) 1. доброволна свободна организация, в която членовете са обединени от обща културна, възпитателна или друга цел; съдружение: Дружество на природозащитниците. – Spolek ochránců přírody. 2. спец. вид съвместно предприятие, в което всеки от членовете участва със свой дял: Aкционерно дружество. – Akciová společnost. ДРЪЖКА – DRŠŤKA дръ̀жка (ж.) 1. част от предмет, с която той се хваща, държи: Дръжка на вратата е студена. – Klika dveří je studená. 2. стъбло на цвете: Препоръчвам ви цветя с дълги дръжки. – Doporučuji vám květiny s dlouhými stonky. 2. pravidelný příjem osob (mimo pracovní poměr) plynoucí z pojištění, penze: Pobírat starobní důchod. – Получавам пенсия. 3. stav důchodce, penze: Být v důchodu. – Пенсионер съм. droby (m.) pomn. 1. některé vnitřnosti zabitých zvířat (jako potravina): Jehněčí droby. – Агнешки дреболии. družstvo (s.) 1. sdružení osob k společnému podnikání: Bytové družstvo. – Жилищна кооперация. 2. skupina, oddíl: Fotbalové družstvo. – Футболен отбор. dršťka (ž.) 1. tlama; zhrub. lidská ústa: Dát přes dršťku. – Цапна по мутрата. 2. dršťky pomn. žaludek přežvýkavců (skotu) jako potravina: Hovězí dršťky. – Говеждо шкембе. ДЪРВО – DŘEVO дърво̀ (ср.) 1. растителен вид с твърдо, относително високо стъбло и с разклонения в горния край, които образуват корона: Дървото е една от трите растителни форми.. – Strom je jednou ze tří forem vyšších rostlin. 2. екземпляр от този вид: Скрихме се под едно високо дърво. – Ukryli jsme se pod jedním vysokým stromem. 3. (мн. дърва) нарязано и нацепено за огрев парче от този растителен вид: Донесох дърва за печката. – Donesl jsem dříví do kamen. 4. ■ само ед. този растителен вид като материя, материал: Мебели от дърво. – Nábytek ze dřeva. ЕПОС – EPOS ѐпос (м.) само ед. 1. лит. един от трите основни литературни рода, чиито произведения са в повествувателна форма: Епосът е един от трите основни литературни рода. – Epika je jedním ze tří základních literárních druhů. 2. лит. съвкупност от произведения с митологичен, героичен, исторически сюжет (приказки, песни и др.): Средновековният френски героичен епос. – Středověká francouská hrdinská epika. ЖАР – ŽÁR жар (м./ж.) само ед. 1. обикн. ж. множество горещи въглени без пламък, жарава: Бъркам жарта в печката. – Rozhrabovat řeřavé uhlí v peci. 2. прен. само м. горещина от слънцето; жега, зной dřevo (s.) 1. ■ materiál z kmenů a větví stromů a keřů i jeho jednotlivý kus: Dubové dřevo. – Дъбово дърво. epos (m.) 1. rozsáhlá (obyčejně historická) epická báseň: Homérův epos „Odyssea“. –Омировата епопея „Одисея“. žár (m.) 1. vysoká teplota, horko, vedro, výheň: Nesnesitelný žár. – Непоносима горещина. 3. прен. само ж. страст, увлечение, пламък: Работи с жар. – Pracuje se zápalem. ЖИВИНА – ŽIVINA живина̀ (ж.) 1. живо същество, животно ЖИЛЕТКА – ŽILETKA жилѐтка (ж.) 1. къса до кръста мъжка дреха, ушита от плат, обикновено без яка, без ръкави: Той редовно е ходел с бронирана жилетка. – Pravidelně chodil v neprůstřelné vestě. 2. плетена къса мъжка или женска дреха с ръкави и закопчаване отпред: Плетена жилетка. – Pletený svetr na zapínání. ЖИТО – ŽITO жѝто (ср.) 1. само ед. едногодишно тревисто растение, даващо зърна, от които се прави брашно за хляб; пшеница; зърната на това растение: Ще пожънем житото навреме. – Sklidíme obilí včas. 2. само мн. обширни площи, засети с това растение: Пред нас са блеснали житата. – Před námi se skvěly lány obilí. 3. само ед. сварени зърна от това растение, приготвени по специален начин за религиозен обред ЗАБРАНА – ZÁBRANA забра̀на (ж.) 1. забраняване: Има забрана за носене на оръжие. – Má zákaz nosit zbraň. živina (ž.) 1. čast. mn. látka obsažená v potravě a nutná pro život (např. bílkoviny, cukry, tuky): Rostlinné živiny. – Хранителни вещества от растителен произход. žiletka (ž.) 1. holicí nožík, čepelka: Žiletka byla vynalezena na konci 19. století. –Ножчето за бръснене е открито в края на ХIХ век. žito (s.) 1. obilnina s šedavým klasem a kratšími osinami: Pole žita. – Поле от ръж. 2. její zrna: Nabídka žita v nynější sezóně. – Предлагането на ръж през текущия сезон. zábrana (ž.) 1. předmět, zařízení zabraňující vstupu ap.: Zábrana na uzavřené komunikaci. ЗАВАРЕНИЦА – ZAVAŘENINA зава̀реница (ж.) Изтегляне 1.47 Mb. Сподели с приятели:
|