Бунтът на роботите



страница19/20
Дата22.07.2016
Размер5.34 Mb.
1   ...   12   13   14   15   16   17   18   19   20
18

ТУХЛИ В СТЕНАТА

Нека ви предложа дефиниция за думата образование, както се разбира в училищата и университетите по света: да учиш, инструктираш и да насаждаш доктрина, идея или мне­ние.

"Оксфордският речник на английския език" не би се съг­ласил, защото това е дефиницията, която дава за "индоктри-нирам". Но за мен това е идеално описание на версията на човечеството за образование. Нашите деца не се образоват. Те се индоктринират: "у тях се насаждат доктрини, идеи или мнения".

Това е съществено за процеса на обусловеност, на който сме подложени през целия си живот. Образование за младите е прекрасна концепция, ако то е онова, което наистина трябва да бъде. Но Системата до голяма степен контролира онова, на което се учат децата, как ги учат и в какво иска да вярват. Какъв по-добър начин да привикнете населението, от този да контролирате на какво се учат младите през годините на оформяне на характера им? А от онова, което сме видели о системата в цялото й величие, мислите ли, че този контрол ще се използва за доброто на децата или за доброто на Система та? Образованието, поне в неговия западен вариант, има за цел да създава фураж за системата.

То пълни младите и потенциално творчески умове с потоци от скучна, неуместна и често неточна информация; със сложни математически уравнения, с които повечето хора ни кога не си служат; и с възглед за историята, който представя държавата във възможно най-добра светлина. Една дама от Тексас ми разказа как преподава история. Първо, дълго време се отделя, за да се накарат учениците да се чувстват горди от факта, че са тексасци. Те били не само най-добрите хора в Америка, те били най-добрите в света. Веднъж насаден този възглед, геноцидът над индианците от страна на белите засел­ници се замазва и се минава за абсурдно кратко време. Може да се каже, каза тя, че американската история всъщност е започнала едва през XX век. Онова, което бихте нарекли "образование", е част от войната на Братството срещу мла­дите:



"Ние сме сложили ръка на правораздаването, на про­веждането на избори, на пресата, на свободата на личността, но основно на образованието и обучението като ъглов камък за свободното съществуване. Ние сме измамили, объркали и корумпирали младите Гой като сме го отгледали с принципи и теории, които знаем, че са подправени, макар че самите ние сме ги внедрили." (Протокол на илюминатите 10)

При многото си посещения в университети се натъжавам като виждах младите хора, още не навършили 20 години, в чиито глави няма мисъл, която да не е поставена там от някой друг. Те се изправят пред вас, след като са прекарали едва 17 или 18 години на планетата, и вече безсмислено повтарят като папагали пропагандата на Системата. Още един робот, явя­ващ се на служба. Бях изумен, когато една студентка от прес­тижния университет в Кеймбридж напълно сериозно ми каза, че ако не ядеш месо, ще умреш! Фактът, че стоях пред нея здрав и прав след дълги години на вегетарианство, не оказа никакъв ефект върху нейното убеждение, че да отказваш да ядеш убити животни е равносилно на самоубийство.

Виждате как индоктринирането може да се затвърди тол­кова бързо. Колкото повече навлизате в образователната сис­тема, толкова повече възможности възникват за контролиране на начина ви на мислене. Някои от най-просветлените хора, които съм срещал, са напуснали училище възможно най-рано и не са ходили в университет. Просветлението идва с разши­ряване на съзнанието и достъп до висшите нива на познание. Преобладаващата част от традиционното образование затваря умовете и ги фокусира единствено върху този физически свят. Организаторът на кампании Майкъл Рол посочва това в своята брошура "Потискане на знанията". В нея той се обръща към онези от върховете на системата, но принципите важат за всички и всичко, било то религия, наука или икономика:

"Ако любящите родители на едно бебе още от раждането му казват, че 2 + 2 = 3, а по-късно в неделното училище, детската градина, предучилищните занимания, държав­ното училище и университета на този млад ум отново се казва от явно умни и често високо уважавани учители, че 2 + 2 = 3; и ако същото това обучение продължи чрез масмедиите, подкрепено от тежката дума на закона, има ли нещо чудно, че толкова много хора, често заемащи много отговорни постове, сериозно вярват, че 2 + 2 = 3?"

Системата е нагодена към задаването и взимането на изпити. Това незабавно поражда "успехи" (онези, притежава­щи способността да поемат и запомнят предимно неуместна и невярна информация) и "провали" (онези, които не прите­жават тази способност или са твърде отегчени, за да я изпол­зват). "Успехите" отиват в университета, където се поема още повече неуместна и невярна информация, а "провалите" оти­ват да си търсят работа, която по-вероятно ще бъде дадена на "успехите". Що за начин да започнеш живота си - да бъдеш успех или провал.

Аз бях провал според това определение. В училище бях страшно отегчен. Не виждах как по-голямата част от вълната от информация, която бях принуден да слушам ден след ден, би имала някакво отношение към бъдещия ми живот. Имах и тайното усещане, че повечето от онова, което ми се казваше, бяха празни приказки. Учителите ми говореха и рядко се допитваха до мен или искаха да дам израз на творческия си потенциал. Никога не взех и един изпит и напуснах училище при първа възможност, за да стана професионален футболист. Цялото ми образование в истинския му смисъл протече след това. Обичах училището заради спорта и приятелите си. Ха­ресвах и повечето от учителите, защото бяха добри хора. Но уроците и изпитите бяха нещо, което трябваше да изтъпря, за да играя футбол и да бъда със съучениците си.

Разбирам защо Системата обича изпитите. Те са отличен начин да накараш децата и младежите да усвоят възгледа на системата. Има малко място за лично мнение. Ако искаш да преминеш, трябва да кажеш на статуквото онова, което то иска да чуе. Кой поставя въпросите на изпитите? Статуквото. Кой решава какви трябва да са отговорите, за да преминеш? Статуквото. Конвенционалната мъдрост на деня определя критериите, според които минаваш или се проваляш. Няколко века по-рано щяхте да се провалите на изпита си, ако бяхте казали, че Земята е кръгла!

Подобно на всички проявления на Системата, образова­нието е в голяма беда. Неговата роля е да произвежда роботи, които да запълват работните места, откривани от системата, и да избива от умовете на младите хора всяка мисъл за бунт срещу статуквото. Развитието на Системата не включва та­лантите и творческите способности на хората; хората трябва да бъдат приучени и подготвени да пасват на системата. Хората сляпо приемат, че докато "вземи, направи, изхвърли" може да наема роботи, най-приемливото е да ходиш на учи­лище, за да бъдеш подготвен за работата, а после да работиш по професията си, докато се пенсионираш или умреш. Но сега вече нещата се променят. Милиони млади хора не виждат бъдеще в работата в края на редицата. Дори "успехите", университетските възпитаници, се борят да намерят работа. Чувството "какъв е смисълът?" се засилва. Кръшкането е предизвикано главно от отегченост и недооценяване, и неан-гажираност в училище. Всеки, имам предвид всеки, притежава скрити творчески способности и таланти, които е дошъл да предложи на света. Човешкото образование се интересува сериозно само от таланти, които пасват на Системата и оста­вят навън ужасяващ брой отчуждени хора.

В тази перверзия на световното образование има известен брой просветени учители и в по-малка степен, изхождайки от опита ми, университетски преподаватели. Те правят каквото могат, за да намалят индоктринирането. Има училища, които се опитват да измъкнат на бял свят пълния потенциал на своите ученици. Но подобно на лекарите, сестрите, политици­те, журналистите, икономистите и учените, които отварят съзнанието си за по-голямо разбиране, действията на учите­лите и преподавателите са подложени на жестоки ограниче­ния от структурата и контрола, който трябва да понасят. С ускоряването на смъртта на "вземи, направи, изхвърли", пра­вителствените министри започват да говорят за "връщане към основите" във всички неща. Това е техният начин да намерят някаква илюзия за сигурност в митичната утопия на 50-те години, според която всеки има свое място и всеки знае кое е то. Когато се прилага в образованието, тази политика на връщане към основите слага ударение върху преподаването на "говоренето", увеличаване на тестовете и изпитите и, да цитирам един бивш министър на образованието, "връщане към преподаването на страх от Бога". Боже, дай ми сила.

Когато съзнанието разшири своето разбиране за живота, на повърхността ще изплува един много различен подход. Подобно на всичко останало, което обсъдих в тази книга, преходният период за образованието ще бъде период на про­тивоположности. Статуквото и онези, които го докрепят, ще се опитат да задържат промяната чрез връщане към "основи­те", както го наричат. Те ще искат да направят образованието още по-безкомпромисно и да наложат нови догми като отго­вор на промените, които в края на краищата ще го пометат. Срещу тях ще застане нарастващата нужда на пробуждащите се хора от образование, което да замени индоктринацията.

Има неща, които трябва да научим в детските си години, като да броим, да пишем, да общуваме. Ние се нуждаем и от резюме на идеите, които твърдят, че обясняват ставащото около нас. Но подобно на историята, те трябва да бъдат представяни като идеи, мнения и възгледи, не като факти, освен, ако не бъдат доказани. Прочетете правителствените доклади, разпространени тридесет години след събитията, и ще видите как държавата пренаписва историята всеки ден -вижте информацията в тази книга! Тайните документи на илюминатите, появили се на бял свят, казват, че те са пренаписали историята да отговаря на собствените им цели. Да представяте като факт нещо друго от историята освен нейните контури е подвеждане. Децата в САЩ са възпитавани да вярват, че индианците са изостанали диваци. Когато тези деца порастнат, много от тях се отнасят към индианците по ужасен начин заради този втълпен им възглед. По правило британс­ките деца учат в училище, че историята на християнството е исторически факт, а не история, в която християните са изб­рали да вярват. В училище никога не са ми разказвали за "Никейския събор на Константин", за спасителите, подобни на Исус, при предхристиянските народи или за "кръстоносния поход" срещу катарите. Нито пък на моите деца. Всяка Коледа учениците от основните училища играят пиески за Рождество Христово. Няма нищо лошо, ако разказът за Рождество Хрис­тово се представя като изкуство, като разиграване на една християнска вяра. Но не е така. Тя се представя на децата главно като история.

Очаквам с нетърпение едно образование, което учи на писмена и вербална комуникация, на математиката, от която ще се нуждаем в ежедневието си, и на информацията, която ще помогне на младите хора да получат широко разбиране за света. Те трябва да имат достъп до всички възгледи и собст­веното им мнение да бъде насърчавано. При преподаването на религия например, курсът би включвал обяснения в какво вярват всички религии и защо. Няма да има налагане на християнска, мюсюлманска или еврейска догматика. Обясне­нията за кармата, прераждането и енергиите на Земята ще бъдат добавени към учебната програма, наред с принципите на астрологията и алтернативните форми на лечение, за да се даде на децата и студентите възможност за достъп до всички възгледи, не само до онези, в които статуквото иска да вярваме.

Образованието на бъдещето ще насърчава увереността в собствените сили. В основата му ще са главните умения, от които хората се нуждаят, за да живеят независимо от систе­мата. Как да се отглежда храна, да се готви, да се построи къща, да се ремонтира и поддържа дома и покъщнината и други умения, необходими, за да си независим. Това дава на младите хора право на избор в живота. Днешната образова­телна система преподава все повече и повече за все по-малко и по-малко неща. Тя създава хора, които са зависими при печеленето на пари от едно специализирано умение, с което заплащат за всички други неща, от които се нуждаят. Това е обратното на независимостта. А вижте какви са последиците, когато това умение вече стане ненужно за "вземи, направи, изхвърли". Но превръщането на хората в зависими обслужва Системата идеално.

Основната мотивация на новото образование ще бъде да се определят и насърчават талантите, които ученикът е донесъл при прераждането си. Самите ученици ще решават това. Попи­тайте младите хора какво най-много им харесва и неизменно ще откривате техния природен потенциал. Ние разкриваме своите таланти в своите любими занимания и интереси. Много млади хора, които съвсем не са "успели" в училище, правят някои прекрасни неща в свободното си време, когато самите те опре­делят какво могат и не могат да правят. Познавам хора, смятани за пълен провал по математика в училище, които обаче могат да изчислят залаганията и печалбите при конни надбягвания със скоростта на светлината. Това е възможно, защото замесената математика - в този случай приложена към конните надбягвания - е станала част от тяхното любимо занимание. Може да не сте съгласни с конните надбягвания или с обзалагането, но това е друга тема. Мисълта ми е, че ако се насърчават любимите занимания на хората и те се използват като основа за усвоява­нето на други умения, ще постигнете много по-голям успех, отколкото ако само говорите, изправени пред класа, или им казвате да си прочетат учебниците.

Новото образование няма да се концентрира върху уме­нията, изисквани от производството. Ще има по-големи въз­можности за развиване на таланта в изкуствата, занаятите и спорта. Насърчавайки талантите на всеки, няма да има повече "провали". Младежите няма да напускат училище, мислейки, че са се провалили, защото резултатите от изпитите казват така. След като бъдат преподадени основните разнообразни знания, ще има възможност за специализация и развитие до съвършенство по дейността, с която ученикът е решил, че иска да се занимава. Но тази специализация и възможностите за избор, които тя предлага, ще бъдат подкрепени от широк спектър от умения и разбиране.

Уважението и любовта към Земята и всички форми на живот ще бъдат насърчавани при новото образование. Още от ранна възраст като част от учебната програма, децата ще прекарват известно време в работа за общността със стари хора, с недъгави и с онези, които по някаква причина са изпаднали в нужда. Любовта и грижата един към друг ще бъдат водещи принципи в образованието. Професионалните учители няма да бъдат само средства за обучение на младите. Във всяка общност има хиляди хора с умения и знания, които ще са от полза за учениците. Но вместо да използва това богатство от знания, Системата разчита единствено на учите­лите и лекторите да вникнат в предмети, за които нямат никаква практическа подготовка. Трябва да има по-добър баланс между уменията на учителите в класната стая и прак­тическата подготовка на другите в общността.

Време е учителите да въстанат и да откажат да служат на тази система на индоктриниране. Те просто са използвани от онези с власт, за да подават на децата под техните грижи информацията, която Системата иска да чуват и да вярват. Чуйте, учители и учителски съюзи, откажете да бъдете изпол­звани като говеда на системата, програмирани да създават нови говеда, които да ви заменят. Спрете да сътрудничите. Кажете не. Същото важи и за родителите. Настоявайте за истинско образование. Спрете да сътрудничите на програми­рането на децата ви. Кръгът трябва да бъде прекъснат.

Очаквам през периода на прехода повече хора да измък­нат децата си от държавната система. Те или ще ги учат у дома, или ще се събират на групи и ще образуват свои собст­вени училища. Те нямат да бъдат общообразователни гиганти. Едно типично училище би могло да се състои само от няколко семейства, събрани заедно. Учениците ще прекарват много по-малка част от деня си в седене и слушане; а далеч повече ще вършат нещо и ще говорят. Откъсването от официалното държавно образование ще се разраства през това десетилетие и през новото хилядолетие. Икономическият крах ще допри­несе още повече за смъртта на сегашната образователна сис­тема. Далеч в бъдещето цялата концепция за образованието ще бъде неузнаваема в сравнение с онова, което имаме днес, или дори с новия подход на обучение, който пропагандирам.

Ние трябва да разберем, че преминаването през индоктриниращата машина на държавното образование и излизане­то с взети изпити и буквички пред името само по себе си не те прави интелигентен, мъдър или вдъхновен. То на практика може да потисне и трите. Докато пишех тази глава, видях как един "високо квалифициран" учен изнася лекция по телевизи­ята за новите граници на науката. В края той постави няколко въпроса във връзка с мистериите на живота, на които, каза той, науката ще трябва да отговори. Хора без неговите квали­фикации на хартия са отговаряли на тези въпроси още преди да е бил роден, но Системата не се е вслушвала. През следва­щите двадесет години ще си проличи, че темите в тази и други книги за живота и Сътворението са верни и това ще удовлет­вори дори преобладаващата насока на мисълта. Медиите можеха да отпечатат тези отговори преди много години, но ги пренебрегнаха, защото аз и хората като мен нямаме буквички пред името си, нито нашите обяснения са намирали място в научните списания. Нито сме поддръжници на статуквото. Днешната образователна система не просто индоктринира населението, докато е в училище или университета. През целия ни живот тя решава кого трябва да слушаме и кого не, особено когато е замесена науката.

И при все това, ако имате достъп до висшите нива на съзнание, можете да донесете в този свят разбиране и позна­ние, които са светлинни години по-напред от човешката наука, преобладаващата част от която се интересува само от физи­ческия свят. Чрез много от нашите бебета сега се прераждат проявления на вселенско съзнание със значителна еволюция. С повишаване на честотите те могат да се настроят съзнател­но много по-рано в живота си към честотните нива, които на нас са ни отказани. Ние трябва да се потрудим, за да се задържим на повишаващите се честоти, докато днешните бебета могат да достигнат до най-високите нива на тази планета. Те ще дават израз на своите по-висши познания и разбиране за това кои са и какво правят тук далеч по-рано. отколкото ние бихме могли. Това не означава, че те са задъл­жително по-развити от мнозина други на Земята днес. Означава, че могат да се свържат по-рано в живота си с по-високите честоти, в които навлиза планетата. Чувал съм много хора да казват, че днешните бебета са различни. Е, ето защо.

Само това явление ще гарантира, че образованието ще стане двупосочен процес, какъвто винаги е трябвало да бъде. Ние ще казваме на децата онова, което знаем или мислим, че знаем, и те ще ни казват какво знаят. Да ги насърчаваме да се свързват със своя висш потенциал ще бъде най-важният по­дарък, който можем да дадем на тях и на света. Образованието на бъдещето ще има за цел да изважда всички умения и знания, които притежаваме, и да ни помага по пътеката на живота, която сме избрали преди превъплъщението си.

Днес ние индоктринираме в името на Системата. Утре ще учим в името на Живота.


19

ЕКСПЛОАТАЦИЯ НА ДУХА

Те преследват ума ви. Ако могат да контролират начина, по който мислите и чувствате, ще могат да контролират поведението ви и да ограбят индивидуалността ви. Те могат да ви превземат.

"Те" могат да приемат различни форми: същества от други честоти, религии, елементи от Новата епоха и техноло­гия за контрол над разума под ръководството на онези групи извън правителствения и демократичен контрол, които се стремят да управляват света. В тази глава разглеждам някои от начините, по които "те" експлоатират духа и ума на човеш­ката раса, как можем да го спрем и как "те" вероятно ще реагират на предизвикателството на променящото се съзна­ние, което заплашва из основи техните амбиции. Важно е да се знае какво става, защото контролиращите умовете във всичките си проявления ще се опитват още по-усилено да предотвратят онези промени, които очертах във втората по­ловина на книгата.

Религиите, като християнство, ислям, юдаизъм и много други, са оцелели толкова дълго време благодарение на стра­ха, индоктринирането и заблудата. Без тях те щяха да са си отишли отдавна. В своите крайни проявления те са равнознач­ни единствено на духовен фашизъм. Техният страх, вина и предразсъдъци са били втълпявани у поколенията в продъл­жение на хиляди години и имат огромен принос за разделени­ето и болката на Земята днес. Каква ирония се крие във факта, че онези, които разгласяват еврейската религия и осъждат исляма, може би са преживели живот като мохамедани в миналото и обратното. Същото е с протестантите и католи­ците, тези две проявления на християнската вяра, които често са били в конфликт. Всеки път, когато видя Ян Пейсли, разпа­леният протестантски говорител на Северна Ирландия, в гла­вата ми се обажда един глас: "Той е бил папа!"

Докато основните религии говорят за свят на духа, те са били създадени и мотивирани от погрешните разбирания в света на материята под напътствието на силно отрицателни и дебалансирани проявления на Луциферното съзнание, въз­действащи върху умовете на замесените - не на всички, но на достатъчен брой. Религиите са се стремели към материалната и политическата власт и тя е била тяхната движеща сила. Те искат да контролират и отказват свобода на изразяването. Инквизицията, мъченията и масовото избиване на неверници са доказателство за това. Всяка вяра, която трябва да индокринира, плаши и да се налага чрез насилие и геноцид, не уважава човешкия живот, свободата на мисълта и изразяване­то, нито самите ценности, които се предполага, че проклами­ра. Ако са толкова уверени, че онова, което казват, е вярно и надеждно, защо изпитват необходимост да го налагат и да потъпкват алтернативните обяснения? Отговорът е, че без заблуда днес те нямаше да са тук.

Сега разполагаме с безброй фракции на християнството: мормони, методисти, баптисти и далеч повече десни обрабо­тени секти, които възникват, за да се възползват от духовната празнота на човечеството и липсата на смисъл, особено сред младите. "Дайте ни парите си, правете, каквото ви кажем, и ние ще ви дадем всички отговори, защото ние сме представи­тели на Бога. Ако не правите, каквото ви кажем, Исус ще се отвърне от вас и ще горите в пламъците на ада." Това обоб­щава основното послание на многото болни и заблудени групи, които тормозят онези, които търсят смисъл в този луд свят. Експлоатацията на духа е бързо развиваща се индустрия.

За близо две хиляди години християнството безпрепятс­твено е налагало своето вероучение на населението най-вече в западния свят. По правило британците са били карани насила да ходят на църква и дори днес, ден след ден, продъл­жава възмутителната практика Би Би Си и други телевизии да дават ефирно време на християнството, за да разпространява своята пропаганда. Отново по правило християнският мироглед се преподава в училищата. Английската църква е част от държавната институция. Премиер-министрите участват в из­бора на епископи, а монархът се коронясва като "защитник на вярата". Повечето хора са забравили, че църквата е станала част от държавата преди всичко, само защото Хенри VIII искал да се разведе, а папата отказал да му разреши. Както видяхме, решението на Хенри да пренебрегне папата и твър­дата решимост на дъщеря му Елизабет I да стане глава на протестантската църква в Англия довели до свързването на Църквата и Държавата на всички нива. До ден днешен епис­копите автоматично получават място в Камарата на общини­те, а по-голямата част от духовенството често не желае или се страхува да говори открито и силно против правителствата, злоупотребяващи с ценностите, които Църквата твърди, че защитава. Има някои изключения, но като цяло правилото важи. Християнството и другите религии са подбуждали, под­крепяли или наблюдавали безучастно някои от най-ужасните зверства срещу човечеството и Земята. Католицизмът, тази най-арогантна диктатура, контролирана от Братството, все още се опитва да принуждава хората да се държат по начин, който според него е приемлив.

И въпреки това, независимо от всичките си заблуди, при­вилегии и предимства, християнската църква се руши пред очите ни. Броят на постетителите продължава да намалява и църквите се затварят, защото вече нямат пари да си плащат сметките. Английската църква се финансира главно от прите­жаваните от нея земи и наследеното богатство. Голямата част от тази земя, а следователно и богатството на Църквата, е станала нейно владение чрез различни видове насилие, бру­тално или психологическо. В някои случаи земевладелците, тръгнали да се сражават за Бога (християнската власт и вли­яние) в кръстоносните походи, били убеждавани от Църквата да й предпишат цялата си земя и имущество в случай на смърт. Като давали всичко на Църквата, щели да си осигурят място в рая. Просто съвпадение било, че това щяло да осигури и обогатяването на Църквата. Духовниците винаги можели да излязат с библейски пасаж в своя подкрепа:

"И всеки, който остави къща или братя, или сестри, или баща, или майка, или жена, или деца, или нивя, заради Моето име, ще получи стократно и ще наследи живот вечен."

Но намаляващият брой на посетителите и злочестите спекулации с имущество от края на 80-те години драстично намалиха богатството на английската църква, а други църкви също са или скоро ще бъдат в подобна беда. Около три-четвърти милиарда лири бяха ликвидирани от активите на анг­лийската църква и това са само официално признатите иму­щества. На енорийските църкви е казано, че се налага сами да набират средствата си, защото централният фонд не може да си позволи да продължи с дарения в размера, в който са били в миналото. Дори възможността на Църквата да изплаща пенсии на своите духовници е поставена под съмнение.

Успоредно с удара върху нейните финанси се появи и публичното поставяне под съмнание на нейната догматика. Вече казах, че тази част от плана за трансформация е включ­вала някои доброволци да се преродят със задачата да станат част от бастионите на контрола над ума, като Църквата, медиите, монархията и науката. Те все още няма да си спомнят това, но в подходящия момент ще бъдат активирани, за да подкопаят тези организации отвътре. Мисля, че прекрасен пример в това отношение е бившият епископ на Дърам, Дей­вид Дженкинс. Той бе подложен на яростна критика от фана­тиците заради оспорването на християнската версия за раж­дането на Христос от Дева Мария, голяма част от историята за Коледа, Второто пришествие и съществуването на място, наречено Ад, където се предполага, че грешниците са осъдени за вечни времена. Подобно на повечето хора, които се възп­равят и говорят смело и открито, той просто даваше израз на онова, в което другите вярват, но се страхуват да изрекат. Фактът, че онези, които атакуват епископа, казват, че той поставя под съмнение цялата основа, на която християнската религия стои или от която пада, красноречиво показва колко слаби са опорите на християнството. Ако една вяра зависи от събития, за които се предполага, че са станали преди две хиляди години, както се разказва в една книга, написана от кой знае кой и кой знае кога, при кой знае какви обстоятелства, това не говори добре за тази вяра, нали? Но епископът е имал куража да продължи да говори и бавно и други от протестан­тската и католическата църква започват да правят същото. Хората започват да разбират, че повечето от древните текс­тове трябва да се четат символично, не буквално, и че те не могат да се използват като непогрешим летопис на истината. Тези хора трябва да извървят дълъг път, преди да обхванат темите, включени в тази книга, но те вече поставят под съм-нание догматичния възглед на Църквата. Ще виждаме все повече хора да напускат строя и да казват онова, в което отдавна вярват - че догматиката на християнската вяра прос­то не е правдоподобна. Трябва само да прочетете малко християнска литература, за да го разберете:

"Ако пренебрегваш (Исус) и го отхвърляш сега, в Деня на страшния съд, когато всички ние трябва да се изправим пред него, той ще се отвърне от теб и ще те отхвърли. "Не те познавам, отдръпни се от мен." (И това е "любещият" Исус и Принца на мира?)

"...след смъртта нямаш повече възможност да се обърнеш към Христос. Ще бъде твърде късно." (Това явно е лоша новина за бебетата, които умират няколко минути след раждането си или за малките деца, които не са имали възможността да узнаят, че Исус иска нещо от тях: А какво да кажем за децата от онези части на света, които дори не знаят за Исус?)

"Добрата новина в Евангелието е, че Исус, съвършеният заместник, веднъж завинаги изплати нашите дългове. То­ва Му струваше Живота. В резултат Бог дарява безплатно спасение на онези, които вярват в Неговия Син."

(Публикацията, от която е взет този цитат, включва глава, атакуваща алтернативната мисъл, наречена "Изящното изку­ство на разкриването на глупостта".)

В християнската църква има хиляди хора като квакерите, които са били привлечени от похвалните ценностти, припис­вани на Исус в евангелията. Те са понесли догмата, но са живели според ценностите. Те са използвали Църквата, за да работят за доброто на общността. Наистина, в редиците на християнството и на другите религии има някои прекрасни човешки същества. Това са хора, които биха намерили други начини да изразят своето благоприличие, ако Църквата не съществуваше. Те са затворници на догмата в структурата на Църквата, но не и в тяхното собствено съзнание. Когато тази структура вече няма да я има и това време не е далеч, тези хора на Църквата ще бъдат свободни да живеят и популяри­зират ценности като загриженост, споделяне, любов и толе­рантност, без да са принудени да настояват, че всичко в Библията е вярно и е Божие слово. Тези ценностти са били обезценени от догматиката, която всеки, който има ум в главата си, знае, че е измишльотина, и при това дори не вдъхновена измишльотина.

Повишаващите се честоти ще въздействат на непредубе-дените, водени от ценностите хора на Църквата по същия начин, по който пробуждат другите. Както видяхме в случая с епископа на Дърам, пробуждането за тяхната роля в този живот е толкова мощно, че те няма да могат да се възпрат да не говорят открито, независимо какви биха били кратковре­менните последици. Напрежение ще възниква между това пробуждащо се съзнание в Църквата и затворените умове, които ще търсят сигурност пред тези промени като популяри­зират догмата в най-крайни форми. Смъртта на икономичес­ката система ще изведе политическите права на повърхността, а религиозните права ще се увеличат в резултат на краха на Църквата. И двете ще се провалят с напредването на транс­формацията, но биха могли да причинят значителна болка и разкол за кратко време. Вероятно екстремистите ще поведат преследвания срещу онези прогресивни хора от религията, които не са съгласни с тях.

В светлината на променящото се съзнание виждам как чувствителните непредубедени мюсюлмани, евреи, християни и други ще отхвърлят догмите на всички религии. Те ще започнат да мислят самостоятелно и ще изискват свобода на мисълта и изразяването. Призовете своя кураж, вие, мислите­ли от Църквата, и надигнете глас. Религиозните роботи също трябва да въстанат. Екстремистите ще реагират на това предизвикателство, като създадат потенциални възможности за конфликт. Обработените фанатици, които ще бъдат още по-объркани от засилващите се вибрации, могат да прибягнат до насилие и инквицизия в опит да наложат своята воля. Ще се правят опити да се представят катаклизмите на прехода, включително времето и геологичните явления, като Божие наказание за човешката раса, която не се държи както той й казва (т. е. както религиозните догматици казват). Това ще успее само при малцина и онези, които се страхуват от става­щото, но не искат да поемат отговорността за своите собст­вени мисли и действия, ще се обърнат временно към тези религии. Вярвам, че Братството и учените от подземните бази могат да използват своята "Уолт Дисни" технология, за да проектират илюзии за невиждани религиозни чудеса, които да внушават, че Второто пришествие предстои и че хората тряб­ва да се разкаят (вместо разкаят, чети "да направят каквото им се казва").

В същото време Братството ще използва Църквата и ще я унищожи, когато настъпи моментът да представи своя "ме­сия" или "Царя на света" в облика, който се предполага да приеме. Манипулирайки Ватикана за своите собствени цели, то ще нанесе удар върху римокатолическата църква. От реша­ващо значение е хората да не купуват тяхната нелепа, но зловеща алтернатива:



"Ние няма да се намесим публично в съществуващите църкви, а ще се борим срещу тях с критики, които да предизвикат схизма... само години ни делят от момен­та на пълно унищожение на християнската религия. Що се отнася до другите религии, ще срещнем още по-малко трудности да се справим с тях." (Протокол на Илюминатите 17)

Религията е заплашвана от два фронта - Братството и променящото се съзнание, а начинът, по който реагираме на смъртта й, ще определи кой ще господства над колективния човешки ум.

Най-голямата опасност от неприятности ще дойде от онези страни, в които религиозните фашистки режими вече са на власт. На хората от тези страни бих предложил отново тези думи: "100 000 англичани не могат да контролират 300 мили­она индийнци, ако тези индийнци не им сътрудничат." Тъжно е, че след цял живот, а често и след множество животи, на жестоко индоктриниране мнозина от хората в страните, кон­тролирани от религиозната десница, имат да отстраняват слоеве обусловеност, преди да оспорят този контрол в доста­тъчно голям мащаб. Както е винаги при гледането напред, не е възможно да се каже какво точно ще се случи, защото това зависи от броя на отворените за новите честоти и от това как човечеството като цяло реагира на събитията.

Християнството вече добре осъзнава последиците за сво­ето влияние и съществуване, предизвикани от новото съзна­ние. Неговата реакция към тях е болезнено предсказуема. То се насочва към оръжията, които винаги е използвало във времена на беди - страха и погрешното представяне. Нищо не обобщава по-добре този подход и онова, което ще видим от страна на поддръжниците на догмата в близко бъдеще, от една книга със заглавие "Новата епоха срещу Евангелието: Най-голямото предизвикателство за християнството". Тя бе­ше пъхната в пощенската ми кутия от един местен християнин, който предлагаше да ме "спаси" от погрешния ми начин на живот. Сигурен съм, че го направи с най-добри намерения, но всичко, което постигна книгата, бе да ме убеди в (а) патетич­ната природа на догматичното християнство и (б) начина, по който догматиката реагира на алтернативната мисъл. Това са част от кратките бележки върху корицата на книгата:

"Внезапно стана шик да си "възвишен." (Извод: можеш да си възвишен, само ако си християнин.)

"Но днешната "духовност" се корени в езичеството, не в християнството." (Зашеметяващо изявление, когато хрис­тиянството е преработено езичество!)

"...(Новата епоха)... упоителна смесица от индуизъм, будизъм и твърд окултизъм представлява най-голямата заплаха за християнството в историята на вярата." (Тер­минът "твърд окултизъм" има за цел да стресне хората. Окултизъм е още една дума, подобна на езичество, която християнството е убило. Първоначално е означавала "скрит". Да разследваш окултните мистерии е като да кажеш, че разследваш тайните мистерии. Думата окултен е променена, за да загатва за почитане на дявола. Нито един друг орган не е популяризирал причината за край­ната негативност през вековете повече от християнство­то, с изключение на Братството. А най-голямата заплаха за християнството е и винаги е било самото то.)

"Християните трябва да знаят откъде идва Новата епоха и как да отговорят на нейните твърдения." (Да ги предс­тавят погрешно.)

"Новата епоха срещу Евангелието анализира заплахата, преборва се с Евангелието и насочва вниманието към силата за възраждане." (Появата на догматици еванге­листи, които заклеймяват пробуждащите се хора като последователи на злото и дявола и осъждат другите чле­нове на собствената си вяра, несъгласни с тях, като неис­тински християни.)

Вече съм бил порицаван "в името на Бога" от християнски евангелисти и съм бил наричан "антихрист" и нямаше нищо чудно, че цяла глава от тази книга беше посветена на мен. Трябваше да прочета разказа за моята личност два пъти, за да се уверя, че не сънувам. Беше нещо хистерично. Авторът казваше, че в една телевизионна програма съм потвърдил, че съм "проповедник на Новата епоха". Аз по-скоро бих се наре­къл Слончето Нели, отколкото така. Както ще видите, имам големи резерви към някои области от онова, което се обозна­чава като Нова епоха, макар и не по причините, посочени в тази книга. Нещо повече, цялата идея за проповедници ме ужасява. Бъдете безучастни зрители на многото такива обиди към интелекта, докато християнските догматици упорито ос­тават на своя потъващ кораб и се нахвърлят на всички онези, които се отправят към спасителните лодки.

Предговорът на книгата бе написан от един духовник от Църквата на Задушница - Лангъм Плейс от Лондон. Тя се намира срещу централния офис на радио Би Би Си и имено от Църквата на Задушница излиза голямата част от свободната християнска пропаганда, разпространявана сред нацията от "независимата" Би Би Си. Авторът на предговора имаше сериозен проблем с идеята, че всичко е Едно и всичко е Бог. Християнството е обсебено от идеята да представя Бог като външна сила, която не е част от нас. Хората не могат да намерят отговорите отвътре, информира ни книгата, ние трябва да бъдем "спасени", а това може да стане само ако "открием" Исус. Както изглежда, само като приемем, че Исус е трябвало да страда ужасно на кръста, за да може баща му да се съгласи да опрости греховете на останалите от нас, ние можем да бъдем "спасени".

Той казва, че "от началото до края движението за Нова епоха е проявление на занимание, дори увлечението по Аза. То поставя Аза на мястото на Бога и дори обявява, че ние сме Бог."

Догматичното християнство се основава на разделението и липсата на собствена цена - разделение между различните части на Сътворението и вярата, че ние се раждаме грешни. Обичта към Аза се разглежда като високомерна, егоистична и обидна за Бога. На практика липсата на любов към себе си, а оттам и на любов към останалите, е в основата на неразпо­ложението на човечеството. Ние не можем да обичаме, про­щаваме и уважаваме другите, ако не обичаме, прощаваме и уважаваме себе си. Тази връзка между обичта към себе си и обичта към другите е подчертана в книгата ми "Да излекуваме света". Хората, чието поведение към другите е агресивно, са хора, които се мразят. Тяхната омраза към тях самите се проектира навън като явна омраза към света. И при все това на мен ми бе забранено да говоря в централната зала в Уестминстър, Лондон, защото казвам обичайте себе си, оби­чайте света.

Исках да наема залата за беседа. Позвъних им и научих, че датата, която ме интересуваше, е свободна. Всичко се развиваше добре. После, след като се договорихме за подроб­ностите, дамата ме попита как се казвам. Когато й казах, от другата страна настъпи тишина. След няколко секунди тя възвърна гласа си, но отношението й се бе променило. Залата се държала от Методистката църква, каза ми тя. Трябвало да пиша и да нахвърлям какво ще казвам, преди да ми бъде дадено разрешение за наемане на залата. Толкова за свобода­та на словото, помислих си аз. Писах им, но те помолиха за още подробности. Отново писах, за да ги информирам, че отчасти ще казвам, че трябва да се обичаме, да си прощаваме и да уважаваме себе си, ако искаме да постъпваме така и с другите. Не бях изненадан, че методистите попечители на централната зала отговориха, че няма да ми бъде разрешено да говоря там. Но бях доста изненадан от причината, която посочваха за тази забрана. В част от тяхното писмо пишеше:

"...Доктрините на евангелистката вяра, които методизмът е поддържал от самото начало и все още поддържа, се основават на Божието откровение, записано в Светото писание. Методистката църква признава това откровение за върховно правило на вярата и практиката..."

С други думи, аз си го обяснявам, че те вярват, че Библи­ята, въпреки всичките си спорни моменти, подстрекаване към насилие и (според проучване от XIX век) 36 191 грешки в превода на версията на крал Джеймс, е сто процента истина и безпогрешна. Писмото продължаваше:

"В центъра на евангелистката християнска доктрина е вярата, че да обичаш Бог е първата Божа заповед и че безрезервното доверие в Него е пътят към спасението. Ние смятаме, че популяризирането на възглед за света, който се основава на "любовта към себе си", би бил в противоречие с християнското евангелие, което методиз­мът се стреми да поддържа."

И докъде стигнахме? На някого се забранява да говори, защото възгледът, който включва любов, уважение и прошка към себе си и другите, е "в противоречие с християнското евангелие...". Добре, ако случаят е такъв, има нещо сериозно объркано в Евенгелията или в тяхната интерпретация. Нищо чудно, че Църквата умира права, когато хората чуват тези прокламации от авмоните; нито е учудващо, че християнство­то се е опитвало и се е борило да смаже другите възгледи, които заплашват да разобличат гигантския номер с доверието в умовете на човечеството. Изправен пред новото съзнание, този вековен затвор за ума няма шанс да оцелее, независимо как представя вярванията на онези с различен мироглед. В своята критика към Новата епоха духовникът от Църквата на Задушница ни предлага прекрасна възможност да вникнем в погрешните разбирания и отчаянието на християнството. В своето въведение той казва:

"За привържениците на Новата епоха "трансформацията" няма нищо общо с морала или поведението на хората. Тя се отнася по-скоро до трансформация на тяхното съзна­ние, откриването и развиването на собствения им потен­циал."

И той казва, че това е критика? А какво да направи трансформацията на съзнанието, ако не да промени начина, по който хората мислят и се държат?

Християнството живее в един измислен свят, в който едно поколение индоктринира следващото. То говори за Божията воля и откровение, когато в действителност неговата догма-тика е била решена от един римски император, разни епископи и объркани люде, които са търсели икономическа и полити­ческа власт преди духовното проникновение. Нейните вярва­ния и церемонии са се зародили в езическите вярвания, които те толкова презират. Нищо по цялата планета няма да бъде по-засегнато от трансформацията от християнството и него­вите подобни. Непредубедените истински учени ще се вдъхно­вяват да намерят потвърждения, че цялото съзнание е вечно, че Сътворението се състои от честоти и че всичко е една и съща енергия в различни състояния на съществуване. Всичко е Едно. Това и други открития и разобличения ще ускорят края на християнството. Ще станем свидетели на истинска наука (не служещото на системата вариете) и духовност (не рели­гия), които говорят на един и същ език. Всъщност те вече го правят.

При новата духовност няма да има правила и разпоредби. Тя ще уважава правото на всеки да вярва в онова, което според него е правилно. Тя ще заплашва единствено онези, които искат да принудят другите с изкусни или не толкова изкусни средства да повярват в онова, в което те искат. Проблемът ми с християнството и други догматични религии не е във връзка с правото им да вярват в каквото си искат, а с начина, по които се опитват да наложат своите вярвания чрез страх, насилие и поддръжка от страна на държавата. Ако случаят не беше такъв, тази глава изобщо нямаше да бъде написана, защото християнската религия вече нямаше да е с нас.

По време на трансформацията хората естествено ще бъ­дат насочвани заедно, докато Висшият Аз се свързва изцяло с нашите физически личности. Това ще бъде свободна духов­ност, в която ние ще можем да се свързваме с Източника и висшите нива, когато сме сами у дома, с неколцина приятели или в големи групи. Изборът ще бъде наш и един избор няма да бъде по-валиден от друг. При толкова много църкви, пос­троени върху енергийни точки, вярвам, че много от тях биха могли да се използват от духовни групи, докато християнст­вото продължава да се проваля, а църквите да се затварят. Те могат да бъдат използвани за насочване на енергия и лечение, вместо за манията да честват събития, станали преди две хиляди години. Това ще са места на любов и радост, където дарът на живота ще може да бъде честван заедно с другите. Това няма да са места на страх и вина, които наблягат на "греха" за сметка на обичта на хората към самите себе си. Когато науката и духовността заработят като едно, ние ще посещаваме и ще си взаимодействаме с други любящи циви­лизации от Вселената и ще преминаваме през честотите. Това ще ни даде едно фантастично разбиране за живота и Сътво­рението в сравнение с онова, което имаме днес. В резултат нашата духовност ще се развива бързо, ако сме отворени за нея.

По този път обаче има опасности, дори за онези, които приемат темите в тази книга. Може да вярвате в прераждане­то, без да служите на другите. Може да говорите за мир и любов, без наистина да го мислите от все сърце. Лесно е любовта и мирът да се превърнат в еквивалент на "приятен ден". Не всичко, което блести, е злато и не всеки, който говори за любов и мир, е любящ и мирен. Имал съм няколко прежи­вявания, някои от които много крайни, които са ми разкрили това. Много от онова, което се определя като Нова епоха, е просто Старата епоха, но предрешена. Твърде често това са старите мисловни модели и реакции в действие под различно прикритие, това е всичко.

Новата епоха е огромен гоблен от хора и вярвания и не трябва да се разглежда като движение или създание, което мисли и вярва в едно и също. Отказвам да се нарека Нова епоха, защото, подобно на десетки милиони други, аз съм проявление на съзнанието, пробуждащо се за моя истински Аз, а за това не са нужни титли или всеобхватни "движения". Нужно е да следвам собствената си интуиция през цялото време. В сферата на Новата епоха има значителна експлоата­ция и много, които усложняват иначе прости теми. Колкото по-сложно го правите да изглежда, толкова повече хора ще зависят от другите за взимането на решение кое е най-доброто и ще им продават джунджурии - резервоари за прераждане, съвети, карма сеанси и бог знае какво още. Идеята е хората да се освободят от духовната зависимост и всякаква друга зави­симост - не да се създава нова зависимост от някой гуру, учител, медиум или вещ. Това не означава, че някои от тези услуги на Новата епоха не са полезни, когато участват прос­ветени хора, те определено са. Но прекаляването е неуместна и емоционално заплашваща експлоатация. Тя може да задър­жи вашето пробуждане и в области като съвети за кармата, може вероятно да ви накара да се почувствате наистина зле, ако съветникът ви каже неприятни неща, за които според него или нея сте били отговорни в минали животи. Същото важи и за много медиуми-канали. Много от предадената информация е безсъдържателна и към нея трябва да се отнасяте с голяма предпазливост. Има една жена, която за кратко срещнах с Ева и която сега ми изпраща порой странни писма, твърдейки най-абсурдни неща. Съвсем ясно е, че тя е в състояние на голямо объркване и се нуждае от просветена помощ, и при все това в своите визитни картички тя се представя като съветник по минали и сегашни животи. Бъдете внимателни.

Братството е инфлитрирало групи от Новата епоха и НЛО, а отрицателно настроени извънземни може да са изпол­звали медиумите канали в продължение на хиляди години. Помнете, те знаят, че този обрат в съзнанието е планиран, и искат да го спрат, защото знаят какви последици ще донесе за тях. Какъв по-добър начин от това да подадеш камара глупос­ти чрез медиуми и "гурута" на онези, които бива засегнати от тези глупости? В едно американско списание за Новата епоха прочетох някои послания от по-висши нива на съществуване, претендиращи, че са дошли от извънземни, в които се призо­ваваше за световно правителство. Имам резерви и към някои съобщения, които според слуховете идвали от "възнеслите се господари". Всеки път, когато чуя този термин, наистина ми става лошо. Разтрепервал съм се доста силно от някои от групите, които популяризират тази идея за "господарите", да не говорим за движението "Аз съм" в САЩ. "Господарите", според вярването на Новата епоха, са част от нещо, наречено "Великото бяло братство", за които се говори, че направляват човечеството и Земята през този период на промяна. Но така ли е? Някой със сигурност го прави, но дали това са същест­вата, за които се казва, че са "господарите"? Все още не съм убеден. Може би йерархичният тон на възнеслите се господа­ри ме кара да не съм толкова положително настроен към тях, а може би сляпото почитане на тези същества не е нещото, което те искат да стане. Но дори представите за господарите да са верни, дали всяко същество, предаващо съобщения, което твърди, че е от този поток на съзнанието, наистина казва истината? Отговорът на последното определено е "не", защо­то отрицателно настроените извънземни и Луциферното съз­нание използват някои медиуми, настроени на по-ниски чес­тоти, като средство за манипулиране. Да твърдиш, като гос­подарите, че си от онова, което е масово прието за положите­лен поток на съзнанието, е отличен начин да постигнеш цели­те си. Не се съмнявам, че съзнание с много висока степен на еволюция се опитва да ни насочва, както и потоците от поло­жителни, любящи изнънземни от други вселенски цивилиза­ции, но ние винаги трябва да подбираме и да внимаваме кой е в другия край на линията. Да си духовно ориентиран е жизненоважно за трансформацията, но същото важи и за мъдростта на улицата.

Отново, ключът е да следваме своите интуиции, да се вслушваме в съобщенията и в същото време да сме много селективни. Важно е какво ние чувстваме в сърцето си за правилно и то не се нуждае от името на нечий друг Господар, за да се сдобие с легитимност. То няма име. То просто е.

Според мен опасността се крие в това, че части от Новата епоха могат да се превърнат в друга религия. Белезите са вече налице. Имаме гуру, учители и "живите богове на Земята". Виждаме как "учениците" прехвърлят отговорността си да мислят и действат на тези хора по същия начин, по който християните постъпват по отношение на Библията и Исус, а мюсюлманите с Корана и Мохамед. Срещал съм хора, които са били отклонени от пътуването към просветлението, като са били обсебени от индийски гуру. Виждал съм как превръщат домовете си в техни светилища. Не казвам, че не трябва да се вслушваме във възгледите на тези гуру, но не повече, откол­кото слушаме който и да е друг. Онова, което оспорвам, е безпрекословното им боготворене. Това е друго изражение на колективното желание на човечеството да прехвърля своята отговорност на други за начина, по който мислят и действат. Точно това иска Братството. По цялата арена на Новата епоха има удобни малки ниши, където хората могат да бъдат хвана­ти и да спрат да развиват своето разбиране. Някои имат определено виждане за кармата и твърдо се държат за него, независимо каква информация излиза на бял свят; някои пре­дават съобщения от едни и същи нефизически същества през целия си живот, вместо да разширят своето съзнание, за да проникнат във все по-висши и по-висши нива на информация и познания; други се смесват само с онези, които са съгласни с тях, и избягват понякога неприятната и болезнена необходи­мост да разкриват своите знания на скептична публика, която има същото право да ги чуе, както всеки друг.

Разбирам защо някои хора си намират някое хубаво мес­тенце по пътя и разпъват палатката си. В миналото е имало много моменти, когато и аз съм искал да се спра край пътя и да почина за малко от безсилието и раздразнението да гово­риш на затворени умове. Но ако ще ускоряваме появата на новото съзнание и ще освобождаваме човечеството от затвора на индоктринирането колкото се може по-плавно, трябва да работим непрекъснато за разширяване на собственото си разбиране и да предаваме онова, в което вярваме, за да могат другите да го приемат или отхвър-лят. Никой не казва, че ще е лесно, а превръщането на Новата епоха в още една религия или прехвърлянето на нашата отговорност върху гуруто ще задържи духовната революция. Уважението и любовта са в основата на новото мислене - боготворенето на другите не е, бих казал. Това е старата песен на нов глас.

Но положителният принос на онова, което се определя като движение за Нова епоха и което аз наричам Духовен ренесанс, е далеч по-голям от отрицателния. Срещал съм хиляди прекрасни, любящи, непроизнасящи присъди човешки същества, които вършат страхотна работа като помагат на хората да се пробудят. Никой не иска повече от тях да спре експлоатацията на новото съзнание и всеки път, когато говоря в тази светлина на срещи, публиката винаги показва своята ентусиазирана подкрепа за този възглед. Онова, което ви казвам, е да бъдете предпазливи. Само защото някой твърди, че е медиум, астролог, съветник по кармични обвързаности или лечител, не означава, че владее тези умения. Нито дори известните. Потърсете онези, които са препоръчани и уважа­вани от други в тяхната сфера или от предишни клиенти. Нашата собствена интуиция трябва да ни бъде водач повече от всичко друго.

Вярвам, че по време на прехода ще можем да видим три ясно разграничими групи. Онези, които отхвърлят повишава­щите се честоти и които все по-лесно ще се разпознават с отминаване на годините. Онези, които са се придвижили до тук и са спрели, когато са открили удобна ниша. И други, малцина вероятно, които продължават да търсят, да се стре­мят и да предизвикват, независимо от последиците за тях в краткосрочен план. Колкото по-напред вървите по пътя, тол­кова по-самотен може да става, докато другите спират поради умора, материална изгода или страх. С всяка стъпка вие се настройвате към по-висока честота на вълната, която развива вашето разбиране и поведение. От гледна точка на онези, които са избрали да спрат в началото на пътя, може да изглеждате крайни и странни. Ако продължите да вървите и да търсите, ще бъдете осмивани и все по-често осъждани от първата група със заключени с катинар умове. Но според мен втората група, много от които ще бъдат в т. нар. движение за Нова епоха, също няма да оказват голяма подкрепа на онези в предната част на снегорина, които ще поставят под съмне­ние много от темите, от които зависят някои от нишите на Новата епоха. Пътят към просветлението е безкраен. Точно както оставяме догматичната религия зад себе си, така в крайна сметка ще постъпим и с много елементи от сегашната догматика на Новата епоха.

Третият пример за експлоатация на духа и ума е Братст­вото с технологията за контрол на поведението, за която говорех в предишна глава. Тук ние получаваме помощ от висшите нива, които предприемат стъпки, за да я блокират с напредване на трансформацията. Колкото повече хора искат това да бъде направено, толкова по-добре. Масовите форми на контрол над ума могат да ни засегнат, само ако позволим да бъдем откъснати от честотата на любовта, на която е настроена нашата сърдечна чакра. Ако мислим за любов и живеем в любов, ние можем да устоим.

Друг решителен начин за атакуване на нашите умове е програмирането чрез послания, които се проектират в нас чрез медиите и ежедневието ни. Ние не трябва да подценяваме техните възможности да експлоатират умовете и духа ни. През 1986 г. в една копирна машина на IBM, купена на втора ръка, бе намерен документ на илюминатите, озаглавен "Безшумни оръжия за тиха война". Той датираше от 1979 г. В него се съдържаше всичко, което казвам в тази книга, и представлява политиката на "Групата Билдерберг" от 50-те години насам:

"Опитът е доказал, че най-простият метод за осигуряване на безшумно оръжие и постигането на контрол над обществе­ността е да се поддържа липсата на дисциплина и те да не бъдат осведомявани за основните принципи на системата, от една страна, а от друга - да се поддържа състояние на обър­каност, дезорганизираност и вниманието им да се отвлича с несъществени въпроси.

Това се постига чрез:

1. Изпразване на умовете им; саботиране на мисловните дейности; осигуряване на нискокачествени програми за образованието на обществеността по матемакита, логика, проектиране на системи и икономика, и обезсърчаване на техническото творчество.

2. Ангажиране на емоциите им, засилване на задоволява­нето на страстите и отдаване на емоционални и физичес­ки дейности чрез:

(а) жестоки емоционални оскърбления и атаки (умстве­но и емоционално изнасилване) с помощта на непре­къснат, масиран огън по секса, насилието и войните вмедиите - особено по телевизията и във вестниците.

(б) като им се дава онова, което искат - в излишък - "наркотик за мисълта" - и се лишават от онова, от което наистина имат нужда.

(в) пренаписване на историята и законите и подлагане на обществеността на извратени твърдения, като по този начин мисленето им ще се отклони от личните потребности към силно изфабрикувани външни прио­ритети.

Това ще попречи на интереса им към безшумните оръжия на технологията за социална автоматизация и ще изключи въз­можността те да бъдат открити. Общото правило е, че обърква­нето носи печалба; колкото по-голямо е объркването, толкова по-голяма е печалбата. Следователно най-добрият подход е да се създават проблеми, а после да се предлагат решения.

Накратко:

Медиите: да отклоняват вниманието на възрастната пуб­лика от истинските социални проблеми и да го държат в плен на въпроси без реална значимост.

Училищата: да държат младите в неведение за истинска­та математика, истинската икономика, истинските закони и истинската история.

Развлеченията: да поддържат обществените развлечения под шестобалната скала.

Работата: да държи хората заети, заети, заети, без време за мислене; обратно във фермата с другите животни."

Познато ли ви е всичко това? Разбира се, че ви е познато. Това е светът, в който живеем, и е точно това, което се опитват да създадат илюминатите. Ако смятаме да отхвърлим тази форма на духовна и умствена експлоатация, трябва да започ­нем да мислим самостоятелно; да се ангажираме и да се информираме за онова, което наистина става; да сме сигурни, че нашите деца са информирани и осъзнават как са манипу­лирани; да се изправим и да започнем да използваме ума си в пълния му потенциал; да отхвърлим натиска да приемаме тривиалностите капка по капка, имащи за цел да умъртвят нашето съзнание.

Най-подходящият начин да се предизвика негативността е с радост, смях, мир... и знания. Негативното не разбира любовта и мира. И никога не подценявайти собствения си потенциал и силата на собствената си психика. Вие го прите­жавате. Той не принадлежи на никого другиго, нито на църк­вата, гуруто, възнеслия се господар, технология или извънзем­но. Чрез своя Висш Аз вие сте свързани с цялото Сътворение. Проникнете в него и никой, ама никой, няма да може да експлоатира духа ви.



1   ...   12   13   14   15   16   17   18   19   20


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница