Бюджет 2016: ктб, дългове и досиета
Интервю с проф. Милан Миланов, председател на Столичната колегия на БЛС
Изтегляне 0.84 Mb.
|
Интервю с проф. Милан Миланов, председател на Столичната колегия на БЛСБНТ Денят започва http://bnt.bg/part-of-show/parite-za-zdrave-shte-stignat-li 
Водещ: Продължаваме на здравна тема. Вчера София беше домакин на конференцията „Власт, лекари и пациенти заедно в реформата”. В нея участие взеха представители както на държавните институции, така и на съсловните организации и на фармацевтичната индустрия. Част от въпросната среща станаха и пациентите. Там беше и премиерът Бойко Борисов, който на въпросната конференция роди репликата: който пуши, пие и яде сланина да си плаща лечението”. Водеща: А тук в студиото при нас вече е проф. Милан Миланов, председател на Столичната колегия на БЛС. Добро утро и добре дошли! Да започнем от конференцията. Какви новини останаха скрити за нас журналистите? Милан Миланов: Никакви. Тя беше отразена добре. Имаше едно пространно изложение на министъра на здравеопазването, след това изказвания на различни колеги в различни сфери. Добре беше като информационно поднасяне. Сериозните неща обаче останаха зад кадър. Водеща: Ние затова ви питаме, да ги изведем на светло? Милан Миланов: Казвам го, защото в същия този момент, когато се провеждаше конференцията, един от най-важните закони за здравната сфера, т.е. бюджетът на НЗОК се гледаше в парламента. И имам чувството, че вътре в залата хората, които бяхме информирани за това, с надежда и страх очаквахме това гласуване. Това е. Иначе като информационна продукция не беше лошо. Водещ: Гласуването обаче мина и оттам нататък едно притеснение леко, че лекарите, май, тръгват към протест отново, поне по думите на председателя на БЛС. Недоволни останахте от това, което мина? Милан Миланов: Вижте, имаше текстове, аз не знам кой от администрацията на министър Москов ги е сътворил и как те бяха вкарани? Т.е. текстове, които касаят отношенията здравна каса – лекарски съюз – министерство, бяха вкарани в заключителни разпоредби, както така се прави от скоро време, бяха вкарани в закона за бюджета на касата. Нещо абсолютно недопустимо. Бяха поети ангажименти, че те ще паднат. Не съм чел, не съм проверил точно какво се е случило. Надявам се, че са паднали и този път парламентът е проявил здрав разум. През тези текстове лекарският съюз се изваждаше от преговорния процес и това беше абсолютно недопустимо. Но така или иначе пак няма да има виновни, защото някой там чиновник или дявол знае кой е сътворил това нещо, то е влязло в МС, в карано е след това и така. Това беше важното. И разбира се информацията, сега думите на премиера как да ги коментирам? Може би така трябва да се говори. Може би така трябва да се говори, за да бъде натъртено на нещо, което е много важно, това е здравето. Само че, знаете ли, не ми се връща на този закон за вредните храни. Ние хората сме като кучетата. Кучето знае колко сол да яде. Ние също. Ние също. Всеки човек, който хапне нещо солено го хвърля. Всички тези неща изкривяват чувството на човека за негов собствен живот, което мен ме притеснява, защото по принцип съм малко по-свободолюбив, отколкото се очаква. Но нека да се върнем на здравната карта, това е изключително важно. Водеща: Да, аз това исках да изясним, защото е важно. Какво предвижда тя за област София? Водещ: Плюс, това е много свързано и с бюджета за здраве. Милан Миланов: Да, вижте, откакто е създадена здравна система, говоря за стара Гърция, когато е направена някаква здравна система, оттогава има два основни параметъра, два основни. Тези параметри са услуга, зад която стои пациент и лекари, които я изпълняват. Всички останали параметри са допълнителни. Брой на легла, брой на болници, смъртност, заболеваемост – всичко това е допълнително. Дали ще разположиш на територията на една държава съобразно пациентите и съобразно лекарите такава система е отговорност на държавата. И тя на 4 години си носи, и в по-кратки периоди си носи отговорност за това, което е направила. За съжаление, такава системна крачка и много тежка крачка, може да се усети ефектът ? едва след 4 до 5 години. Защо го казвам? Защото сега на преден план излиза допълнителен параметър, това е броят на болници. Допълнителен параметър брой на легла. Защо е така? Защото има болни, има и лекари, които изпълняват услуги – дали ще са на 4 хил. (...) легла или на 28 хил., това има значение за здравната система, но няма значение за медицината, което е основата на всичко, базата на всичко. От 14 години говорим за тази здравна карта. Първата здравна карта беше приета 2001 г. Оттогава ние говорим за нея. Превърнахме я в мантра и я превърнахме в нещо, аз с много голям интерес слушах вашия предшестващ събеседник, точно по същия начин тя се превърна в нещо като някакъв взрив, който като гръмне и ще реши всички проблеми на здравеопазването на България, а няма да реши всички проблеми, ще ги реши само в комплект с останалите неща. Водещ: Дисциплина, каза премиерът, ще вкара ли тази здравна карта дисциплина, и за финансова дисциплина ли става въпрос, за дисциплина от страна на пациентите? Милан Миланов: Ако здравната карта е съобразена със страшно много неща, тя може да дисциплинира здравната система разбира се, не медицината. Медицината е неподвластна на никой, тя е подвластна само на лекарите и на Господ Бог. Така че в това нещо няма да се вкара дисциплина. Ето, аз ще ви дам пример. Може би двата най-трудни града, защото знам, че ще имаме контакт с д-р Кръстев, шефа на Пловдивски лекарски съюз, двата града, и Варна разбира се, сме най-сложните градове от гл.т. на здравна система. В София има ведомствени болници, има държавни и университетски болници, има общински болници. Тук е един тежък карашък и разбира се частни. Здравната карта кой от тях ще засегне? На каква база ще направим сравнението, защото има национални болници, които не подлежат на тази карта, която е само за София. Същото е състоянието и в Пловдив. Но кое е много важно? През здравната карта не бива да се променя, има такъв опит, и даже моите колеги, имам двама колеги от управителния съвет, които днес участват в София-град в здравната карта. Те между другото подписаха с въздържал се предложението, тъй като според Лекарски съюз – София то не отговаря на нуждите на София, и днес ще имат отново среща, на която им се предлага тази комисия да реши какви промени в София, казвам го много грубо, какви промени в София да бъдат направени с болниците – раздробяване, обединяване, съкращаване и т.н. Ако ние от 48-49 хил. легла в момента искаме да ги докараме до 26 хил., някои трябва да се замисли, че това неминуемо трябва да доведе и наполовина съкращаване на персонала. Водещ: Това ли е най-голямото ви притеснение, свързано със здравната карта? Милан Миланов: Разбира се, че не. Най-голямото ни притеснение е, че здравната карта се превърна в една мантра, и тя е строго вкарана в някакви правила и няма флексибилност. А флексибилност това значи следното. Ние сме свидетели на тежка демографска инвазия по места. Нали си представяте лятото как крайбрежните градове се препълват с над 2 млн.човека, зимата се връщат обратно, движението от различните градове към София, но за София и Пловдив е много важно нещо друго. Около 60% от пациентите, които се лекуват в София, не са от София. Водеща: това щях да ви питам, какво ще стане с тези пациенти? Милан Миланов: Не, те пак трябва да се лекуват и пак ще се лекуват тук, защото все пак, каквото и да говорим, и архитектурно, и кадрово, и с обезпечаване с апаратура София е най-добре. И през частните си болници, и разбира се, през университетските си болници, и през общинските болници, които в последните 7-8 години доста добре вървят напред. Така че ние не можем да избягаме от това. още повече, че все пак и Конституцията и законите казват, че гражданинът е свободен по свой избор къде да се лекува. Ако не вземе предвид здравната карта, която ще бъде наложена, това обстоятелство, това движение и възможностите за промяна, ако не вземем предвид това, че в големите градове – Варна, Пловдив, София, Бургас – има наплив на пациенти от съседни области, аз не говоря, че бургаската болница трябва да лекува, тя така е и създадена, трябва да лекува област Бургас, но от съседните области, защото да кажем, там има по-добри специалисти... Водеща: По-добри специалисти, да. Милан Миланов: Второ, ние не трябва да забравяме, че в момента частният сектор в България се развива изключително бързо. Защото тя природата не търпи празно място. частният сектор се развива много бързо и този частен сектор е неподвластен на... как да го кажа, на държавна регулация. Неподвластен. Той, вярно, се намесва там, където са повечето пари, където е по-сладката работа, както каза вчера премиерът, това е вярно. Но така или иначе щом той съществува, щом работи и печели, това значи, че той е на линия. Ние него не можем да го затворим, не можем да го вкараме в рамките, в които може да бъде вкарана една университетска, държавна, общинска болница. Така че за мене най-големият недостатък на тази здравна карта и на всяка здравна карта, защото знаете, че всеки министър като дойде, казва, ще правя здравна карта, ама те го уволняваха преди да я е направил, е нефрексибилността във времето. И не само по сезони, а и в това да прецени какви ще са демографските движение вътре в държавата – и като възраст, и като население – и да може да се променя съобразно тези условия. Ако целта е да съкратим легла, отсега казвам, че тази цел е недостойна за това, което ние сме възложили на здравната карта. Водещ: За съжаление, май, няма да можем да осъществим връзка с д-р Кръстев в Пловдив... Милан Миланов: Не, ситуацията е същата. Ние вчера с Жоро обменихме много мисли по този повод, тъй като на 4-и имаме национален съвет, на който тези неща ще бъдат гледани. Там ситуацията е същата. Същата е и във Варна. Може би от части да, е същата и в Плевен. Това са големите университетски градове, така че в този аспект няма разлика. Няма разлика. Всичко зависи от това какъв е областният управител и доколко той ще се справи и ще чуе разума. Но все пак... Водещ: Говорихме за частните болници преди малко... А! Имаме връзка, казват колегите с Пловдив. Нели Ангелова е на линия там. Репортер: Ние сме с д-р Георги Кръстев, председател на регионалната колегия на БЛС, за да разберем какво предвижда проектът за здравна карта на област Пловдив. Добро утро! Георги Кръстев: При нас нещата са не по-различни както в големите градове София, варна, Бургас, Стара Загора. Пловдив е университетски център, той се развива много бързо. Към настоящия момент имаме 7 289 легла. Коефициентът, който ни е даден, трябва да съкратим 2200 легла. Трябва да стане ясно, че това е стряскащо, защото законната база разреши разкриване на доста легла и в един момент, ако университетската болница, общинската и областната трупат задължения, частният сектор покрива кредити. Някой е разрешил тази леглова база. По-голямата част от лекуваните в област Пловдив са от прилежащи области. Тук е онкоцентърът, психото, тубдиспансерът, стратегически неща – детска хирургия, съдова хирургия, неврохирургия, термична травма. Това е университетски център и аз не виждам как тази здравна карта ще заработи. Репортер: Това са почти една трета съкращаване на легловата база, доколкото смятам. Ще създаде ли това напрежение? Георги Кръстев: Естествено, че ще създаде едно напрежение. Участниците в изработването на здравната карта са се подписали с особено мнение, защото чакаме наредбата, чрез която ще бъдат определени критериите за сключване на договор с НЗОК. Регионална колегия – Пловдив в годините сме алармирали и сме искали до 15 септември да бъде обнародвана нормативната база, която да бъде константна величина за предстоящата година. Тази година чрез бюджета на касата, закона за бюджета на касата се променят основни закони. Не е редно нормативната база да върви след определяне на бюджета... Репортер: А проектът за здравната карта предвижда ли закриване изцяло на болници? Георги Кръстев: Определено тук е гвоздеят. Те не се закриват болници, не се закриват легла, определят се критерии за сключване на договор с НЗОК. Затова на събора се взе решение, което е гласувано и всичко това ще бъде проконтролирано на предстоящия национален съвет, който е разширен, със зам.-председателите, секретарите, за да видим какво правим. Имахме обещания от законодателя, че ще бъдат променени определени параметри, но както виждате нищо не се случва и чрез закона за бюджета на касата касата се превърна в законодателен орган. Репортер: Много ви благодаря за това включване! Водещ: Общо взето едно и също говорите? Милан Миланов: Да, аз казах, че ние като основни градове не се различаваме и проблемите са едни и същи. И за София се предлага съкращаване на легла, разбира се не затваряне на болници, но пак казвам, съкращаване, вижте, леглото е някакъв друг параметър. Основното е услугата. Нещо във философията на медицината... извинявайте, на здравната система, медицината е друго нещо, във философията на здравната система не е въпросът на колко... въпросът е колко болни имаш и колко броя лекари ще извършват услугата. Сега, разбира се, всеки болничен мениджър би ме контрирал и казал: извинявай много, но едно свободно легло струва колкото едно заето, на болницата е така. Там се плаща ток, вода, парно, персонал и т.н., това е вярно. Дали тези легла са излишни или не са излишни, това е задачка на държавата. Още един път казвам, държавата трябва да каже, ние сме за такава здравна система, която в комплект със здравна карта, закони за осигуряване, закони за лечебни заведения, новите методики, основен, допълнителен пакет, да не ги изброявам всичките, на хората сигурно им е писнало, както им е писнало и от взривовете да ги слушат такива приказки и от нас. Само в комплекс можем да решим проблема. Здравната карта нищо няма да направи освен да разбута до такава степен, ако неразумно се постъпи, да разбута до такава степен системата, че тя да се взриви. Водещ: Сега, на нас ни остава само изкъсо да следим какво ще бъде крайното решение на лекарския съюз. Благодарим ви! Каталог: uploaded uploaded -> Магистърска програма „Глобалистика" Дисциплина „Политическият преход в България" Доц д-р П. Симеонов политическа система и политически партии на българския преход студент: Гергана Цветкова Цветкова Факултетен номер: 9079 uploaded -> Конкурс за научно звание „професор" по научна специалност 05. 02. 18 „Икономика и управление" (Стопанска логистика) при унсс, обявен в дв бр. 4/ 15. 01. 2010 uploaded -> Здравната каса забавя парите за болници, аптеки, пациенти uploaded -> Автобиография Лична информация uploaded -> Отчет на ип "Реал Финанс" ад към 31 декември 2009 г. А. Статут и предмет на дейност ип „Реал Финанс" uploaded -> „Здравеопазване uploaded -> „Здравеопазване uploaded -> „Здравеопазване uploaded -> Москов се закани на директори на болници заради борчове и ктб uploaded -> „Здравеопазване Изтегляне 0.84 Mb. Сподели с приятели:
|