Бюлетин съдебна практика по
Изтегляне 0.52 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Конвенцията не изисква държавата да признае жалбоподателката за наследник на мъж, с когото е имала сключен религиозен, но не и граждански брак. Няма нарушение на правото на личен живот по чл. 8
- СВОБОДА НА ИЗРАЗЯВАНЕ, НА СЪВЕСТТА И РЕЛИГИЯТА, НА СЪБРАНИЯТА И НА СДРУЖАВАНЕ
- ДЕЛА НА ЕСПЧ СРЕЩУ ДРУГИ ДЪРЖАВИ
- ЗАБРАНА ЗА ДИСКРИМИНАЦИЯ
- Конвенцията не изисква държавата да признае жалбоподателката за наследничка на мъж, с когото е имала сключен религиозен, но не и граждански брак.
- ПРАВО НА СОБСТВЕНОСТ ДЕЛА НА ЕСПЧ СРЕЩУ ДРУГИ ДЪРЖАВИ
- 9. ДРУГИ ПРАВА ДЕЛА НА ЕСПЧ СРЕЩУ ДРУГИ ДЪРЖАВИ
- В такива случаи съдебният орган, който задържа подсъдимия, по принцип не може да откаже предаването му.
- Решение на Съда на ЕС по преюдициално запитване по съединени дела C 57/09 и C 101/09 Германия срещу В и Германия срещу D Фактите
- Фондация „Български адвокати за правата на човека“ Гр. София 1000 Ул. „Гурко” № 3, вх. А, ет. 4 Тел.: 02/980 39 67
Няма нарушение на правото на личен живот по чл. 8 от Конвенцията, когато факторът за решението на съдилищата да ограничат контактите на транссексуална с нейното дете е бил най-добрият интерес на детето (риск за психологическото и личностното му развитие, осигуряването му на възможност постепенно да свикне с промяната на пола на родителя си), а не транссексуалността на родителя. Решение на Съда по дело P.V. v. Spain (no. 35159/09)  269 Kb - виж раздел 7
Конвенцията не изисква държавата да признае жалбоподателката за наследник на мъж, с когото е имала сключен религиозен, но не и граждански брак. Няма нарушение на правото на личен живот по чл. 8 Решение на Голямото отделение на Съда по дело Şerife Yiğit v. Turkey (no. 3976/05) 340 Kb– виж раздел 7.
Когато разглежда баланса между личния живот г-н Алексей Петров и свободата на изразяване на г-н Едвин Сугарев, ЕСПЧ отбелязва, че имайки предвид публичното положение на г-н Петров, ограничението на свободата на изразяване на г-н Сугарев в името на репутацията на г-н Петров би било непропорционално. Решение на Съда по допустимостта на дело Aleksey Petrov v. Bulgaria (no. 27103/04) 365 Kb – виж раздел 4
Осъждането на професор за отказ да предаде проучването си върху хиперактивни деца е оправдано и няма нарушение на свободата на изразяване по чл. 10 от Конвенцията. Решение на Съда по дело Gillberg v. Sweden (no. 41723/06) 390 Kb - Виж раздел 5
Налице е дискриминация по признак пол заради правилата на швейцарското законодателство относно избора на семейна фамилия при смесените бракове, тъй като се прилагат различни правила с оглед на това дали мъжът или жената са с швейцарско гражданство. Решение на Съда по дело Losonci Rose and Rose v. Switzerland (no. 664/06) 297 Kb
Фактите: Жалбоподателите са двойка мъж и жена, живеещи в Швейцария. Мъжът е унгарски гражданин, а жената е с швейцарско гражданство. Те възнамерявали да сключат брак и поискали от властите да запазят фамилиите си, вместо един от тях да добави фамилията на другия към своята. Мъжът изразил желание спрямо неговото име да се прилага унгарското право, което е неговото национално право и което му позволява да носи само собствената си фамилия (по швейцарското право лицата трябва да изберат „семейна” фамилия, която е фамилията на един от съпрузите). Властите им отказали, а съдът отхвърлил жалбата им срещу отказа. Жалбоподателите се оженили, като избрали като „семейна” фамилия фамилията на жената, а мъжът я добавил към своята фамилия. След брака той поискал промяна в регистрите, като поискал да бъде записан само с фамилията си, което се позволява от неговото национално право, но му било отказано. Жалбоподателите се оплакват пред ЕСПЧ, че това положение е дискриминационно на основата на пола им, тъй като, ако положението при тях беше обратното – т.е. ако съпругът беше швейцарец, а съпругата с чуждо гражданство – то тя по швейцарското право щеше да може да избере към фамилията й да се прилага националното й право. Решението: Съдът отбелязва, че въпреки че държавите имат свобода на преценка за приемане на мерки с цел гарантиране на „семейния съюз” (правителството твърди, че тези мерки целят да защитават „семейния съюз” чрез обща „семейна фамилия”), той отбелязва, че само много сериозни основания могат да оправдаят различното третиране на основата на пола. Съдът още отбелязва, че съществува консенсус сред държавите членки на Съвета на Европа по отношение на равенството между съпрузите при избора на семейна фамилия, а ООН насочва усилията си към гарантиране на правото на всеки съпруг да запази своята фамилия и да има равно право при избора на семейната фамилия. В конкретния случай съпругът не е могъл да остане само със своята фамилия, което обаче щеше да може да стори, ако той беше швейцарец, а съпругата му с чуждо гражданство. Съдът напомня, че името на лицето е основен начин то да се идентифицира в обществото и основен аспект от личния му и семеен живот. Той заключава, че такова различно третиране не е оправдано и е дискриминационно по отношение на смесените бракове. Следователно е налице нарушение на забраната за дискриминация по чл. 14 във връзка с чл. 8 (правото на личен и семеен живот) от Конвенцията. Конвенцията не изисква държавата да признае жалбоподателката за наследничка на мъж, с когото е имала сключен религиозен, но не и граждански брак. Решение на Голямото отделение на Съда по дело Şerife Yiğit v. Turkey (no. 3976/05) 340 Kb
На жалбоподателката й било отказано да й бъде отпусната наследствена пенсия и да й бъде прехвърлена здравната осигуровка на мъжа й, с когото имала 26-годишен религиозен брак. ЕСПЧ е намерил, че няма нарушение на забраната за дискриминация по чл. 14 от Конвенцията във връзка с чл. 1 от Протокол 1 (право на собственост). Съдът е приел, че разликата в третирането е обоснована и разумна, законът е бил недвусмислен и жалбоподателката е била наясно, че не може да има очаквания да наследи пенсията на партньора си, ако няма сключен граждански брак с него, а освен това законът не е поставял прекомерна тежест върху нея и за 26 години жалбоподателката е можела спокойно да легализира връзката си, без да минава през някаква тежка административна процедура за това. Съдът е отхвърлил като неоснователно и оплакването за накърняване на правото на семеен живот (чл. 8 от Конвенцията) на жалбоподателката. Съдът посочва, че никой не се е намесвал в семейния живот на жалбоподателката, че не е имало никаква санкция за избора й да има само религиозен брак. Съдът посочва, че чл. 8 не може да се тълкува, в смисъл, че държавата има задължение да признае религиозния брак; нито има изискване държавата да установи специфичен режим за конкретна категория неженени двойки. По тази причина, фактът, че г-жа Yiğit не е придобила статут на наследник, сам по себе си не означава, че е имало нарушение на правата й по чл. 8. Недопустими са жалбите на двама унгарски роми, които се оплакват, че като деца са били дискриминирани, тъй като са били сегрегирани в помощни училища въз основа на експертно заключение, че имат леки ментални затруднения, а образованието в тези училища е било на ниско ниво. Решение на Съда по дело Horváth and Vadászi v. Hungary (no. 2351/06) 239 Kb
ЕСПЧ намира, че оплакването за нарушение на правото на образование по чл. 2 от Протокол 1 на Конвенцията е недопустимо, защото жалбоподателите не са завели граждански иск за вреди, каквито искове вече имало уважени от националните съдилища в подобни случаи (в случая били водени само наказателни производства срещу длъжностни лица). Недопустимо е и оплакването за нарушение на забраната за дискриминация – Съдът приема, че оплакване за дискриминация не е невъзможно по националното право да се разгледа и в наказателното производство, но жалбоподателите не са направили оплакване пред националните съдилища, изрично или по същество, за расова сегрегация или дискриминация, поради което не са изчерпали местните правни средства за защита. Няма дискриминация, когато националните съдилища са ограничили контактите на транссексуална с нейното дете заради най-добрия интерес на детето (да му дадат възможност постепенно да свикне с промяната на пола на родителя си), а не заради транссексуалността на родителя. Решение на Съда по дело P.V. v. Spain (no. 35159/09) 269 Kb
Жалбоподателката е транссексуална, която се оплаква, че съдилищата са ограничили контактите й с детето й заради транссексуалния й статус. ЕСПЧ не приема този аргумент, тъй като отчита, че съдилищата не са ограничили напълно контактите й с детето, а само са ги намалили, докато е траел процесът по подготовка на операцията й за смяна на пола, с мотива, че съществува риск за психологическото и личностното развитие на детето. Освен това съдилищата постепенно са увеличили часовете за контакти, за да дадат възможност на детето постепенно да свикне с промяната на пола на родителя си. Съдът заключава, че факторът за решението на националните съдилища е бил най-добрият интерес на детето, а не транссексуалността на жалбоподателката, поради което не е налице нарушение на правото на личен живот и на забраната за дискриминация по чл. 8 и чл. 14 от Конвенцията.
Допустимо е национално законодателство, което предвижда задължителното пенсиониране на университетските професори на 68-годишна възраст, и дава възможност те да продължат да упражняват професията си след 65 годишна възраст само посредством срочни договори за една година, доколкото това законодателство преследва законосъобразна цел. Решение на Съда на ЕС по преюдициално запитване по съединени дела C-250/09 и C-268/09 Georgiev Фактите: През 1985 г. г-н Георгиев започва работа като доцент в университет. Трудовото му правоотношение е прекратено, считано от 06.02.2006 г., поради навършване на предвидената пенсионна възраст - 65 години. До 2009 г., когато г-н Георгиев навършва 68 годишна възраст, той работи по срочни едногодишни трудови договори с университета. Г-н Георгиев предявява два иска пред запитващата юрисдикция (националния съд). С първия, който е в основата на дело C 268/09 пред СЕС, иска да се установи, че е недействителна клаузата в срочния му договор, която ограничава срока на договора до една година, и че този договор трябва да се счита за безсрочен. Вторият иск, който е в основата на дело C 250/09, се отнася до заповедта на директора на университета за прекратяване на трудовото правоотношение на лицето, когато навършва 68-годишна възраст. Решението: Член 6 § 1, ал. 1 от Директива 2000/78/ЕО на Съвета от 27.11.2000 г. за създаване на основна рамка за равно третиране в областта на заетостта и професиите предвижда, че разлики в третирането на основание възраст не представляват дискриминация, ако в контекста на националното право са обективно и обосновано оправдани от законосъобразна цел, включително законосъобразна политика по заетостта, трудов пазар и цели на професионалното обучение, и ако средствата за постигане на тази цел са подходящи и необходими. В това отношение посочените от университета и от българското правителство аспекти, свързани с образованието и наемането на работа на преподавателите, както и с прилагането на конкретна политика на пазара на труда, позволяваща да се отчете особеното положение на работещите в рамките на съответната дисциплина лица, могат да отговорят на желанието да се разпределят оптимално професорските длъжности между поколенията (по-специално чрез наемането на работа на по-млади професори). Относно последната цел обаче Съдът вече е постановил, че насърчаването на наемането на работа безспорно е законосъобразна цел на социалната политика или политиката по заетостта на държавите членки (Решение по дело Palacios de la Villa), по-специално когато става въпрос за благоприятстване на достъпа на младите до упражняването на професия (вж. в този смисъл Решение по дело Petersen). Така насърчаването на наемането на работа във висшето образование чрез предлагането на професорски длъжности на по-млади лица може да представлява такава законосъобразна цел. Освен това, съвместната работа на преподаватели и научни изследователи от различни поколения благоприятства обмяната на опит, както и нововъведенията, и следователно спомага за повишаване на качеството на образованието и научноизследователската дейност в университетите. За да се прецени обаче съвместимостта на подобно законодателство по отношение на директивата, е необходимо точно да се издири целта, която то преследва, и тази задача следва да се изпълни от националния съд. Той също така следва да разгледа фактическата обстановка и да провери дали посочените от университета и от българското правителство цели съответстват на действителното положение. Колкото до проверката дали средствата, използвани за постигането на подобни цели, са „подходящи и необходими“ по смисъла на член 6, параграф 1, първа алинея от Директива 2000/78, следва да се напомни, че държавите членки разполагат с голяма свобода на преценката не само при избора на конкретна цел наред с други в областта на социалната политика и политиката по заетостта, но и при определянето на мерките, които могат да я осъществят. Възрастовата граница от 68 години е с пет години по-висока от възрастта, на която мъжете нормално могат да придобият право на пенсия и да бъдат пенсионирани в посочената държава членка. Така тя позволява на университетските професори, на които е предоставена възможност да работят до 68-годишна възраст, да продължат кариерата си през един сравнително дълъг период. Подобна мярка не може да бъде разглеждана като прекомерно увреждаща законните искания на работниците, тъй като релевантната правна уредба взема предвид и обстоятелството, че в края на професионалната си кариера заинтересованите лица се ползват от финансово обезщетение чрез предоставянето на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Национална правна уредба, която с цел насърчаване на достъпа до заетост на по-млади хора позволява на работодател да уволнява работниците, придобили право на пенсия, при положение че жените придобиват това право пет години по-рано от мъжете, представлява забранена пряка дискриминация, основана на пола. Решение по Съда на ЕС по преюдициално запитване по дело С-356/09 Kleist Фактите: Г-жа Kleist, родена през 1948 г., е заемала длъжността главен лекар към касата за пенсионно осигуряване. Касата решава да уволни всички наети лица – мъже и жени, които отговарят на условията за пенсиониране – осигурителен стаж и възраст (60 г. за жените и 65 г. за мъжете). Г-жа Kleist уведомява своя работодател, че не желае да бъде пенсионирана с навършването на 60-годишна възраст, а иска да продължи да работи до 65-годишна възраст. Австрийската правна уредба допуска спрямо лицата, придобили право на пенсия за прослужено време и старост, да не се прилага общата закрила срещу уволнение, тъй като са социално (финансово) обезпечени чрез предоставената им пенсия за осигурителен стаж и възраст. Правото на тази пенсия се придобива в различен момент от мъжете и жените. Според г-жа Kleist тази правна уредба представлява дискриминация, основана на пола. Касата за пенсионно осигуряване поддържа, че правната уредба води до разлика в третирането, която е непряко основана на пола и е обоснована от целта за насърчаване на заетостта на по-млади хора и която следователно не представлява незаконна дискриминация. Касата освен това счита, че трябва да се избягва положение, при което жените могат да получават едновременно своите заплати и полагащи се по закон пенсии, докато мъжете не разполагат с тази възможност. Решението: СЕС припомня, че както вече е постановил, обща политика по уволнение, която води до уволнението на работничка само поради това, че е достигнала или надхвърлила възрастта, с навършване на която придобива право на пенсия за осигурителен стаж и възраст и която съгласно националното законодателство е различна за мъжете и за жените, представлява дискриминация, основана на пола, забранена по силата на Директива 76/207/ЕИО1 (вж. в този смисъл Решение по дело Marshall). От разглежданата национална правна уредба следва, че определени категории работници, в конкретния случай лекарите, които, съгласно особената закрила, предоставена им от колективен трудов договор, не подлежат на уволнение, все пак могат да бъдат уволнени, когато придобият право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. От разглежданата национална правна уредба следва, че работниците от женски пол могат да бъдат уволнени с навършването на 60-годишна възраст, докато работниците от мъжки пол могат да бъдат уволнени едва с навършването на 65-годишна възраст. Тъй като използваният в тези разпоредби критерий е неделимо свързан с пола на работниците, противно на поддържаното от касата за пенсионно осигуряване, е налице пряко основана на пола разлика в третирането. Колкото до аргумента, че разликата в третирането е обоснована от целта за насърчаване на заетостта на по-млади хора и която следователно не представлява незаконна дискриминация, СЕС отбелязва, че допускането различното третиране да не се счита за дискриминационно, когато е обосновано от легитимна цел и средствата за постигането на тази цел са подходящи и необходими, е допустимо само когато става дума за непряка дискриминация. Такава възможност обаче не се предвижда за разликите в третирането, които представляват пряка дискриминация по смисъла на чл. 2 § 2, първо тире от Директива 76/207/ЕИО. Следователно посочената разлика в третирането не може да бъде обоснована от целта за насърчаване на заетостта на по-млади хора, както твърди касата за пенсионно осигуряване.
Съдебните разноски, надхвърлящи присъденото обезщетение за отчуждаване на земя, е в нарушение на изискването за пропорционалност по чл. 1 от Протокол 1. Решение на Голямото отделение на Съда по дело Perdigao v. Portugal (no. 24768/06) 382 Kb
Фактите: Жалбоподателите са собственици на 130 000 кв. м. земя, отчуждена за магистрала. Тъй като те не били съгласни с определеното им обезщетение (155 000 евро) завели дело, претендирайки 20 млн. евро. Съдът постановил, че дължимото им обезщетение е близо 197 236 евро, но ги осъдил да платят държавни такси в размер, надвишаващ размера на присъденото им обезщетение с още 15 000 евро. Така жалбоподателите не само загубили земята си, но трябвало да платят на държавата допълнителни 15 000 евро. Решението: ЕСПЧ отбелязва, че държавата има широка свобода на преценка при избора на средствата, които да гарантират защитата на обществения интерес относно финансирането на съдебната система. Съдът отчита възражението на правителството, че задължението на държавата да плати обезщетение за отчуждена земя и задължението на ищеца да плати съдебните разноски са две различни неща. Въпреки това в конкретния случай жалбоподателите са били ищци срещу държавата по спор относно определянето на обезщетение за земя, отчуждена от държавата при упражняване на нейните публично-властнически правомощия. Според Съда въпросът за пропорционалността между преследваната от властите цел и използваните от тях средства за постигането й в този казус следва да се разглежда различно от случаите, когато се събират съдебни разноски по частно-правни спорове. В случая държавата „взима с едната си ръка” под формата на разноски повече, отколкото е „дала с другата” за обезщетение. В такава ситуация разликата в правната същност на двете задължения не може да е пречка за Съда да разгледа въпроса дали сумата за съдебни разноски е пропорционална на целта на властите да отчуждят земята на жалбоподателите срещу обезщетение. Съдът отбелязва, че съобразно португалския закон жалбоподателите са поели риска да бъдат осъдени да платят големи суми за съдебни разноски, решавайки да претендират висока сума за обезщетение. Но тяхното процесуално поведение не може да е оправдание за осъждането им на толкова високи такси, съпоставено с присъденото им обезщетение. Следователно ЕСПЧ намира, че г-н и г-жа Perdigão са понесли прекомерна тежест и това е накърнило справедливия баланс, който властите е трябвало да спазят между обществения интерес и правото на собственост на жалбоподателите. Плащането от страна на държавата на обезщетение за отчуждена земя за обществени нужди и продажбата й след това за двойно по-висока сума на търговец за строеж на фабрика, не е нарушение на чл. 1 от Протокол 1, тъй като по-високата сума отразява дейностите, извърешени от държавата като прокарване на вода или електричество в имота, а освен това сумата, с която жалбоподателят е обезщетен, е подобна на сумата, плащана от държавата по приятелски споразумения с други собственици на отчуждени земи със същите характеристики на земята, а жалбоподателят не е твърдял, че тези имоти са с по-ниска стойност от неговия. Решение на Съда по дело Dervaux v. France (no. 40975/07) 263 Kb
9. ДРУГИ ПРАВА
Бланкетната забрана пред затворниците да гласуват на изборите във Великобритания е в нарушение на чл. 3 от Протокол 1 (право на свободни избори). Решение на Голямото отделение на Съда по дело Greens and M.T. v. the United Kingdom (no. № 60041/08 и 60054/08) 384 Kb
Националният съд, който издава европейска заповед за арест, е компетентен да констатира, че постановена по реда на националното право предходна присъда не обхваща същите деяния като деянията, посочени в заповедта за арест. В такива случаи съдебният орган, който задържа подсъдимия, по принцип не може да откаже предаването му. Решение по Съда на ЕС по преюдициално запитване по дело С-261/09 Mantello Фактите: През 2005 г. Районен съд – Катания, Италия осъжда г-н Mantello за незаконно притежание на кокаин, предназначен за препродажба. Впоследствие г-н Mantello изтърпява ефективно наказание от 10 месеца и 20 дни лишаване от свобода. През 2008 г. същият съд издава срещу него европейска заповед за арест във връзка с участието му между 2004 и 2005 г. в трафик на наркотични вещества като част от организирана престъпна група в множество италиански градове, както и в Германия. В края на 2008 г., след като се запознават със заповедта за арест в Шенгенската информационна система (ШИС), германските власти задържат г-н Mantello. Италианският съд – в качеството си на издаващ заповедта за арест – уведомява Висшия областен съд на Щутгарт, че присъдата от 2005 г. не е пречка за изпълнението на заповедта за арест. Германският съд обаче сезира Съда на ЕС, като иска да установи дали може да не допусне изпълнението на заповедта за арест въз основа на принципа ne bis in idem, доколкото към момента на разследването, довело до осъдителната присъда на г-н Mantello за притежание на кокаин, италианските разследващи органи вече са разполагали с достатъчно доказателства, за да му бъде повдигнато обвинение за трафик на наркотици като част от организирана престъпна група. В интерес на разследването обаче, за да разкрият трафика и да задържат и останалите участници, разследващите органи не са предали на съдия следователя всички данни и доказателства, с които разполагат, нито към онзи момент са поискали образуване на наказателно производство за тези деяния. Решението: СЕС отбелязва, че за да се приеме, че съответното издирвано лице има влязла в сила присъда за същите деяния, е необходимо да е водено наказателно производство за тези деяния и с него окончателно да са изчерпани възможностите за наказателно преследване или лицето окончателно да е оправдано за тези деяния. Дали има „влязла в сила“ присъда се преценява съгласно правото на държавата членка, в която е постановена. Следователно решение, което не води до окончателно изчерпване на възможностите за наказателно преследване за определени деяния на национално равнище, не съставлява процесуална пречка за евентуалното започване или продължаване на наказателното преследване за същото деяние в някоя от държавите членки на Съюза. Когато издаващият заповедта за арест съдебен орган – въз основа на националното право – изрично констатира, че постановената по реда на националното право предходна присъда не е влязла в сила спрямо деянията, посочени в заповедта за арест, и не обхваща тези деяния, изпълняващият съдебен орган по принцип не може да откаже да изпълни европейската заповед за арест. На едно лице може да му бъде отнет статута на бежанец, ако то е лично отговорно за действия на организация, която ползва терористични методи. Сам по себе си фактът, че лицето е било член на такава организация, не може автоматично да води до изключване от статута на бежанец. Решение на Съда на ЕС по преюдициално запитване по съединени дела C 57/09 и C 101/09 Германия срещу В и Германия срещу D Фактите: Революционното народоосвободително движение/ Фронт (DHKP/C) и Кюрдската работническа партия (РКК) са сред организациите от списъка на ЕС за лицата, групите и формированията, участващи в терористични действия. Г-н В. и г-н D. са турски граждани от кюрдски произход. Г-н В. симпатизирал на DHKP/C и поддържал въоръжената борба на партизанското движение в планините между края на 1993 г. и началото на 1995 г. След задържането му от властите през февруари 1995 г. бил подложен на тежки физически мъчения и бил принуден с изтезания да даде показания. Г-н D. бил боец в партизанското движение и заемал висока постоянна длъжност в РКК. Докато г-н В. подал молба за убежище и закрила на бежанец в Германия, то на г-н D. вече му било предоставено право на убежище и му бил предоставен статут на бежанец от германските власти. И двамата заявили, че са напуснали въпросните организации и че се страхуват от преследване както от турските власти, така и от съответните организации, в които са членували. Германската федерална служба за миграция и бежанци отказала молбата на г-н В. като необоснована и приела, че не са покрити условията за предоставяне на статут на бежанец. Статутът на бежанец и правото на убежище на г-н D. му били отнети. Във връзка с тези случаи Федералният административен съд на Германия се обърнал към Съда на ЕС с искане за тълкуване на разпоредбите на Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29 април 2004 година относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила. Решението: СЕС отбелязва, че изключването от статут на бежанец на лице, което е било член на организация, използваща терористични похвати, зависи от индивидуалната преценка на специфичните обстоятелства. Тази преценка трябва да позволи на компетентните власти да определят дали са налице сериозни причини, за да се приеме, че в контекста на дейностите на организацията, лицето е извършило сериозни неполитически престъпления или е виновно за действия, противоречащи на целите и принципите на ООН, или че то е подбудило към такива престъпления или действия, или е участвало в тях по друг някакъв начин, посочен в Директивата. СЕС отбелязва, че включването на организацията в посочения по-горе списък прави възможно установяването на терористичната същност на групата, към която съответното лице е принадлежало, но обстоятелството, че организацията е в списъка, не може да замени индивидуалната преценка на отделните факти, които трябва да се вземат предвид преди каквото и да е било решение за изключване на лице от статут на бежанец, съгласно Директива 2004/83. СЕС също така счита, че участието в дейността на терористична група само по себе си не е достатъчно за автоматичното прилагане на клаузите за изключване на Директивата, които предполагат пълно разследване на всички обстоятелства във всеки отделен случай, включително установяване на личния принос и действителната роля на лицето в терористичните деяния, извършени от организацията, на която то е било член, неговата позиция в организацията, информацията, която то е имало или която е можело да има за нейната дейност, било ли е подложено на някакъв натиск, както и други обстоятелства, които са могли да повлияят на неговото поведение. Член 3 от Директива 2004/83 трябва да се тълкува в смисъл, че държавите членки могат да признаят право на убежище (като друг вид хуманитарна закрила) по националното им право на лице, изключено от статута на бежанец съгласно член 12, параграф 2 от Директивата, доколкото това не води до опасност от смесване на този друг тип закрила със статута на бежанец по смисъла на Директивата. 
Фондация „Български адвокати за правата на човека“ Гр. София 1000 Ул. „Гурко” № 3, вх. А, ет. 4 Тел.: 02/980 39 67 Тел./Факс: 02/980 66 33 e-mail: hrlawyer@blhr.org www.blhr.org Редактор на броя Полина Русинова. За изготвянето допринесоха адв. София Разбойникова, адв. Диляна Гитева, адв. Йорданка Бекирска, Милена Ванкова и Габриела Горанова. Е-mail за връзка: hrlawyer@blhr.org © Всички права запазени
Настоящата публикация е осъществена с подкрепата на Институт „Отворено общество“ – София. Изложените в нея мнения и позиции принадлежат единствено на авторите на този материал. Те по никакъв начин не могат да се приемат за израз на мнения и позиции на Институт "Отворено общество“ – София. 
1 Директива 76/207/ЕИО на Съвета от 9 февруари 1976 година относно прилагането на принципа на равното третиране на мъжете и жените по отношение на достъпа до заетост, професионалната квалификация и развитие, и на условията на труд, изменена с Директива 2002/73/EO на Европейския парламент и на Съвета от 23 септември 2002 г.  
Каталог: media -> documents documents -> Право на зачитане на личния и семейния живот documents -> Равенството в нормотворческата практика на Международната организация на труда documents -> Media information documents -> Бюлетин съдебна практика по documents -> Chevrolet Orlando внася ваканционната атмосфера на Флорида в класа на семейните автомобили documents -> Бюлетин съдебна практика по Изтегляне 0.52 Mb. Сподели с приятели:
|