Част 1 насоки в контекста на социалната политика

Предвиждания за бъдещето

• За да могат стандартите да се използват, те трябва да бъдат добре разяснени и да се прилагат на национално ниво.

• Цената за събирането на данни и на анализите е по-висока от това, което библиотеките могат да си позволят.

• Въпросите се считат за „трудни" и не са добре разбрани.

• Водещият опит се разпространява бавно и трудно се прилага успешно [между държавите и например от академичните към публичните библиотеки].

• Отчитането на показателите в публичната мрежа е практически трудно, но това е ключът за ползването в бъдеще на статистиката.

• Структурите, които извършват тези дейности понякога не работят добре на национално и на международно ниво. Водещият опит не е достатъчно известен.

Европейското изследване се омаловажава (например инициативата на ЕС EQUINOX за реализиране на развитието на електронни услуги в библиотеките беше финансирано само две години - за разлика от Съединените щати, където беше финансиран дългосрочен проект). Необходимо е не само да се популяризира водещия опит, но и да се разработят механизми и методология, които да се прилагат в международен мащаб и на доброволни начала.

Тази част ще представи водещия опит и включва материали, които са:

• Достъпни за ползване и чрез Web-страница

• Доказани и полезни [не само малки предварителни проекти]

В същото време сме включили:

• Някои проекти, които смятаме значими

• Материали на други езици, освен на английски, ако услугите /дейностите имат особено значение.

Представили сме главно европейски материали, но сме включили и други важни материали. Например, Сайтът за статистика на Joe Ryan’s е американски, но е перфектен за статистическа информация и оценка на показателите. Представяме препратки, обширна библиография и източници за статистически данни за академични, музейни и училищни библиотеки, както и препратки за статистически данни за европейски библиотеки.

LIBECON

Equinox беше проект, финансиран от програмата на Европейската комисия „Телематика за библиотечни програми". Проектът беше създаден, за да помогне на библиотеките да развиват и използват методи за оценка на дейностите в новите условия - работа в мрежа и електронни услуги, успоредно с традиционните показатели за изпълнение, и да поставят тези методи в рамката на оценка на организацията. Проектът разработи критерии за показателите за електронни библиотечни услуги.

CAMILE беше подкрепен от проекта „Телематика за библиотеките" на Европейската комисия. Целта беше да се популяризират резултатите от четири проекта, подкрепени от Европейската комисия - DECIDE, DECIMAL, EQLIPSE и MINSTREL. Всеки един от теми проекти трябва да разработи модели и механизми за вземането на решения в библиотеките в Европа и да представи въпросите и предизвикателствата пред библиотекарите в Европа, свързани с новите условия.

Стандартизирани анкетни карти за оценка на образованието (квалификацията) и на услугите, предлагани от публичните библиотеки.

Датска Национална библиотека

Този сайт [актуализиран и безплатен за ползване] представя резюме от националната статистика на публичните библиотеки. Представен е на английски.

http://www.bs.dk/index.ihtml
Германия

Библиотечна Статистика на Германия

Има национални показатели за оценка на дейностите за всички видове библиотеки в Германия, тези статистически показатели са сравнително остарели и са доста неефективни. Засега няма друга национална статистика .

През 1999 г. Фондацията приложи оценка с контролни параметри за публичните библиотеки. Предстои този начин на оценка да се приложи и за научните библиотеки.

Оценка с контролни параметри [в цифри и като развитие]

Статистика на библиотеките в Норвегия

Статистиката за публичните библиотеки е по-детайлна, отколкото в датския пример.

Няма резюме на английски.

Институт за Обществени Финанси и Счетоводство (CIPFA)

Този сайт предлага достъп до статистиката на публичните библиотеки в Обединеното Кралство, но само за абонати. Достъпът до анкетни карти и коментари е безплатен.

http://www.ipf.co.uk/sis/leisure/publiclibraryactuals/default.asp
Отдел за стандарти за публичните библиотеки в Англия в областта на културата,

медиите и спорта

Повечето показатели ще бъдат оценявани, като се ползва статистиката, предоставяна годишно на CIPFA. Има също така стандарти за производителност, съобразени с мнението на ползувателите, което ще се оценява чрез редовни проучвания и изследвания.

http://www.culture.gov.uk/PDF/libraries pls assess.pdf
Дружество за оценка на публичните библиотеки.

Оценяване с контролни параметри (в цифри и като процес на развитие)

Lisu публикува компилации от статистическа информация за библиотеките, предназначена за библиотекари. Версията за 2001 година на годишния статистически модел и Таблиците за библиотечна и информационна статистика (L.I.S.T.) са предоставени за ползване. Те обхващат публични, академични, специални, национални и училищни библиотеки. Изданията за 2000, 1999, 1998 и 1997 също могат да бъдат ползвани.

Актуални насоки за развитие на библиотеките и съответната литература и показатели за дейностите за електронните библиотеки, работещи в мрежа. Един раздел предлага резюме на предишни текстове и наръчници. Главно за академични библиотеки.

Това са резултати от сравнителен преглед на главните показатели за изпълнението в библиотеките. Прегледът е направен по поръчка на проекта DECIDE и е изпълнен от John Sumsion.

Този проект ще свърже всички 4300 публични библиотеки в Обединеното Кралство с Интернет до края на 2002 година. Проектът на стойност 170 милиона лири е организиран в сътрудничество между Фонда за нови възможности (NOF) и Съвета за музеи, архиви и библиотеки. Web-сайтът ще бъде използван за публикуване на конкретни резултати.

Национална мрежа: успехи в областта на квалификацията. Страницата представя ретроспекция, развитие и интересни случаи, свързани с програмата за квалификация.

http://www.peoplesnetwork.gov.uk/
Стандартизирани анкетни карти

PLUS [Проучване на ползувателите на публичните библиотеки]

Въпросът е „Каква е оценката и влиянието от осигуряване на достъп до услуги в публичните библиотеки, създадени на базата на нови информационни технологии? Главната цел на проекта е не само да събере данни за отговорите на този въпрос, но и да разработи приложими методологии, които библиотеките да могат да използват при оценяването на своите услуги. Web-сайтът предлага Заключителния доклад на проекта и други работни документи.

Има много сайтове, които включват публични библиотеки и други сектори.

Насоки за статистическа оценка на ползването на показалци, резюмета и пълнотекстови източници, представени в web-сайт. (ноември 1998)

Това е ценно и всеобхватно произведение; езикът е точен и ясен.

Заключителен доклад на проекта PRILIB, известен като „Изследване с инструментариум". Цели на проучването:

1. да проучи насоките за развитие на библиотеките в Европа,

2. да препоръча приоритети за развитието им,

3. да предложи инструментариум за оценка на дейностите и показатели, приложими за всички видове библиотеки в Европа.

Разисква въпроси, свързани с оценката на новите електронни услуги.
Предлага на библиотечните мениджъри примерни модели за оценка на дейностите.
Обратно към страницата със съдържание.
ФИНАНСИРАНЕ И ВЪЗМОЖНОСТИ ЗА ДОПЪЛНИТЕЛНО ФИНАНСИРАНЕ
РЕЗЮМЕ
ОБХВАТ

Този раздел на Насоките разглежда източници за финансиране на библиотеките, извън основното финансиране от местни или държавни институции. Специално внимание се обръща на набирането на средства, увеличаването на приходите и кандидатстването за субсидии чрез специални проекти.

Публичните библиотеки в голяма степен са финансово зависими от годишните субсидии, които получават от местни или държавни институции. В повечето страни основното финансиране нараства относително бавно в последните години, когато ролята на услугите се променя от присъствието на нова медиа и Интернет и от необходимостта от по-голям обхват на информационните услуги. За много библиотеки е трудно да посрещат увеличените разходи със средствата, установени от закона, без това да е за сметка на основната или традиционната им дейност. Следователно, те трябва да решат дали да търсят начини за допълнително финансиране, какви източници да използват и какви усилия да полагат за проучване на възможностите.

Възможни са различни начини за допълнително финансиране на библиотеките, съобразени с различните регулаторни системи в Европа. Библиотеките, в много случаи, получават пари от таксите за услугите, които предлагат, както и от кандидатстване за средства от организации, които отпускат субсидии за реализиране на проекти.

Библиотеките са използвали различни подобни стратегии за осигуряване на допълнително финансиране, включително чрез участия в сдружения и назначаване на служител, който да търси начини за финансиране и да помага при подготовката за кандидатстване за субсидии.
ПРЕДВИЖДАНИЯ ЗА БЪДЕЩЕТО

Тенденцията библиотеките да стават все по-зависими от външно финансиране е трайна, но несигурна.

Организации с добро развитие, опитен персонал и установени и работещи програми за партньорство, продължават да се развиват успешно. Други се нуждаят от компенсация, чрез специални програми, които дават възможност на по-слабите кандидати „да се изравнят". Стимулът една местна власт и библиотека да достигне успеха на друга може, сам по себе си, да стане мощна движеща сила за откриване на възможности за местно финансиране.

Рискът държавните или местни власти да оттеглят основното финансиране от библиотеки, които са осигурили суми от помощи е голям и това трябва да бъде наблюдаван процес. Оценката на резултатите е извънредно важна.

В този раздел на Насоките се разглеждат следните въпроси::

Насоките разглеждат източниците на финансиране за публичните библиотеки - от държавата (обществения сектор), библиотечни приходи (такси, абонаментни вноски) и външни източници (помощи, дарения, участия в проекти). Тези източници на финансиране се разглеждат в контекста на:

• Законодателни и регулаторни изисквания за осигуряване на библиотечните услуги;

• оценка на въздействието на моделите на финансиране върху библиотечните услуги;

• растящата роля на публичните библиотеки в дигиталната ера.

Публичните библиотеки са все още финансово зависими от публичния сектор (местното управление или държавата), но моделът постепенно се променя. Финансирането от публичния сектор (чрез събиране на данъци) е твърде статично, докато има много възможности за финансиране чрез дарения и помощи или въвеждане на такси за нетрадиционни услуги.

В същото време публичните библиотеки са предизвикани да определят правото си на съществуване и услугите, които предлагат. Увеличението на институционалното или основното финансиране на публичните библиотеки в Европа е само 16% в годините 1991-1998 (Виж LibEcon), в същия период:

• Приходът от такси и абонаментни вноски се е увеличил до 134%

• Приходът от друго финансиране - до 133%

Примерите илюстрират промяната на модела на финансиране на публичните библиотеки в Европа.

Библиотеките се нуждаят от постоянно основно финансиране, за да могат да планират такива основни дейности като покупка на книги и други документи, поддържане на сграден фонд и издръжка на персонала. Това финансиране обикновено се насочва от правителството чрез местните власти като част от едно по-общо осигуряване на средства за извършване на тези дейности. Това финансиране не е съобразено с някакви препоръчителни стандарти по отношение на количеството или разпределението на разходите, въпреки че изпълнението на законовите задължения в някои страни се контролира и подлежи на ревизия (виж Ревизионна комисия). Публичните библиотеки трябва да развиват и осъществяват нови програми и услуги, за да отговорят на растящите нужди на обществото, което обслужват, следвайки програмата за социалната политика: соцнална ангажираност; образование; ангажирано участие; бизнес, лица в неблагоприятно състояние, деца; виж набиране на средства; дигитализация; мултимедиа. Публичните библиотеки трябва да предлагат нови дигитални услуги и да осигурят библиотечен персонал, който да има знанията и уменията да работи в новите условия.

Публичните библиотеки трябва да развиват своите дейности в рамките на законодателството, установено за библиотеките и определящо библиотечните услуги, В някои страни публичните библиотеки са задължени със закон да предоставят някои „основни услуги" на ползувателите си без заплащане. Няма универсално определение за основни услуги. Законодателството в много страни е прието преди настъпването на дигиталната ера.

Библиотеките трябва да преценят дали да търсят увеличение на основното си финансиране чрез някои или всички предложени начини:

• 
  Финансиране чрез помощи (дарения)
  
• 
  Приходи от такси за неспецифични библиотечни услуги
  
• 
  Лобиране пред националните и местни власти
  
• 
  Влияние върху общественото мнение
  
• 
  Създаване на групи от приятели на публичната библиотека
  
• 
  Предоставяне на съвместни услуги
  
• 
  Увеличаване на приходите или въвеждане на платени услуги