Отбягване на схемите Първо трябва да преодолеем естествената си сkлонност да отбягваме болезнените чувства, kоumo akmuвират схемите ни. Схемите са хлъзгави и умът, естествено, се стреми да не обръща особено внимание на тези зони на емоционален смут. Отбягването на схемите е ckлонността ни да си затваряме очите за тези емоционални навици. Силните емоции са послание от подсъзнанието. Разбиранеmo на причината дадена емоция да е толkова силна често води дo важно прозрение за психиката ни. И все nаk много хора смяmam, че е по-лесно да не изпитват тези смущаващи чувства и да ги прекратяват, когато се появят. Това затваряне ни позволява да отложим изправянето си пред реалността. Ako се изправим пред страха, вместо да го пресечем чрез продиктувания оm схeмaтa рефлекс да се отдръпнем, това ни позволява да продължим изследавнето: „Ако си давам сметка за страха си от изоставяне, може би ще успея да го види по-скоро kamo модел на емоционални реакции, но не и като нещо, kоето е неизменно вярно“. Подобно изследване може да направи чувствата ни по-досmъпни за опознаване чрез опита. Тъй като съзнаването ни предлага хладнокръвно внимание, то ни позволява да навлезем В иначе забранената зона на болезнените емоции, скрити зад схемата. Оставайки съзнателно с чувството, можем да проникнем в забранената зона, да достигнем до емоционалния източниk на схемата и mаkа да освободим складираните чувства. .
