Достъп до спомените Праkmukуването на съзнаване, отбелязва монахът Нянаnоника, укрепва интуицияma. Една от областите, в които можем да използваме тази интуиция, е при проследяването на незабележимите модели, свързващи епизодите в живота ни по значим начин. Съзнаването изостря познавателния ни апарат, така че възприятията стават по-ясни. Същото е с паметта. Много често, Когато хората отидат на дълъг ретрит, посветен на медиmацията за съзнаване, забелязват появата на спомени, които са оставали скрити десетилетия наред. Тези спомени може да са с особено качество. „Интензивността, яснотата и богатството на спомените ги прави по-достъпни и осигурява плодородна почва за развитието на интуицията - пише Нянапонukа в „Силата на съзнаването“. – Спомените от този вид ще имат по-органичен характер от припомнянето на смътни, изолирани факти, и по-лесно ще оформят нови смислови модели.“ Възстановяването на връзката ни с тези спомени, повечето от които са от детството, ни позволява да разберем случващото се вече в зрелия ни живот. И щом постигнем това разбиране, можем да направим следващата стъпка в схема meрапията – да проведем емпатичен диалог с онази част от своя ум, свързана с виждането на детето. Преживяването на човек добре илюстрира колко е важно да разбираме по-дълбоkume, символични значения на случkume, kоито остават заключени в сърцата ни с години. Мигът, в който беше действала импулсивно, оmеkваше в нея цял жuвom. И завръщането към онзи импулсивен момент й позволи да изпита емпатия Към дванадесетгодишното момиче от миналото. Когато правим подобни връзku, това може да освободи дълго сдържани чувства и да ни изпълни със състрадание за действията ни преди години.
