1.1. Тенденции в развитието на световната икономика
Силното представяне на световната икономика продължава...
И през първата половина на 2006 г. световната икономика продължи да се развива динамично и да затвърждава глобалната експанзия. В много региони на света икономическата активност бе изцяло според прогнозните очаквания за икономическия растеж, като дори леко ги превиши. Индикаторите подсказват, че темпът на икономическа експанзия се запазва и през третото тримесечие. Ръстът бе особено силен в САЩ през първото тримесечие, но се забави леко през второто тримесечие в резултат от успокояването на пазара на недвижими имоти и покачващите се цени на горивата. Експанзията набра скорост и в евро-зоната, въпреки слабия старт на годината в Германия, а японската икономика продължи да расте с умерени темпове. В същото време растежът в Китай се ускори още повече (особено през второто тримесечие), докато икономиките на развиващите се страни от Азия, Европа и Южна Америка продължиха бързо да се развиват.
Според прогнози на Международния валутен фонд1 (МВФ) ръстът на световната икономика през 2006 г. ще бъде 5.1%, като през 2007 се очаква леко да намалее до 4.9%. Оптимистични са и прогнозите за световната търговия, чийто обем според МВФ ще нарасне съответно с 8.9% и 7.6% през настоящата и следващата година.
...но се очертава забавяне в растежа на американската икономика...
През второто тримесечие на 2006 г. реалният растеж на БВП на САЩ намаля до 2.6%2 спрямо 5.6% за първото. Този спад е в резултат на намаляването на разходите на домакинствата за дълготрайни стоки, резкия спад на инвестициите в недвижима собственост и на разходите за оборудване и софтуер, както и ограничаването на правителствените разходи. През втората половина на 2006 г. не се очаква засилване на икономическия растеж и американската икономика вероятно ще отбележи ръст на БВП от 3.4% за 2006 г. и 2.9% през 2007 година. Прогнозите са потреблението на домакинствата да се забави, корпоративните инвестиции да нарастват по-умерено, а Федералният резерв да започне постепенно да разхлабва рестриктивната си политика по отношение на лихвите. От друга страна, по последни оценки на Бюрото по бюджета на Конгреса (Congressional Budget Office) се очаква федералния бюджет да бъде с по-нисък дефицит през тази година (2% от БВП), главно в резултат на по-високите данъчни постъпления от първоначално прогнозираните.
...и в цените на петрола през 2007 година.
Цените на петрола и на останалите базови суровини следваха тренд на покачване през последните години и развитията досега през 2006 г. не са изключение в това отношение. Кулминацията в нарастването на цените на петрола бе в началото на месец август, когато петрола тип “Брент” се търгуваше на цена малко под 80 долара за барел, но впоследствие цената спадна, след като риска от продължаване на израелската офанзива в Ливан отслабна.
Графика №1: Цена на петрол тип“Брент”
В краткосрочен период възможността от неочаквани промени в баланса предлагане-търсене и геополитическата обстановка ще държат цените на петрола едновременно сравнително високи и непостоянни. В средносрочен план обаче не може да се очаква да продължи поскъпването на петрола, тъй като високите цени ще рефлектират върху растежа на световната икономика и това ще намали търсенето.
Започналото през 2002 г. поскъпване на еврото спрямо американския долар се забави. В края на 2005 г. едно евро се търгуваше за 1,19 щ.д. при 1,34 щ.д. в края на 2004 г. През периода 2006-2009 г. очакванията са по-скоро за поскъпване на еврото и средногодишен курс EUR/USD от 1,26 до 1,32.
1.2. Европейска икономика – тенденции и прогнози
Икономическата активност в Европа се засилва под влияние на растящо вътрешно търсене
От началото на 2006 г. европейските икономики се представят значително по-добре от очакванията, като икономическото развитие все повече се основава на вътрешното търсене и инвестициите. На тримесечна база реалният ръст на БВП се ускори до 0.8% през първото и 0.9% през второто тримесечие на 2006 г. както в еврозоната, така и общо за страните от Европейския съюз (ЕС 25).
По последни прогнози3 на Европейската комисия, ръстът на БВП за шест от по-големите европейски икономики ще се задържи над потенциала през 2006 г. Комисията предвижда темп на нарастване на БВП за еврозоната и ЕС 25 от 2.5% и 2.7% съответно през настоящата година. Очакванията на МВФ са еврозоната да расте с темпове от 2.4% през 2006 и 2.0% през 2007 година, докато ЕС 25 - с 2.8% и 2.4% съответно.
Очаквания за повишаване на основния лихвен процент
Задържалите се високи енергийни цени и растящи инфлационни очаквания бяха причина за допълнителното покачване на потребителските цени и инфлацията през последните месеци, което принуди Европейската централна банка (ЕЦБ) да продължи да повишава основния лихвен процент до 3.25% в началото на месец октомври. Очакванията са лихвите в еврозоната да достигнат 3.5% до края на 2006 г., без да се изключват и нови повишения в началото на следващата година. Тези очаквания до голяма степен бяха подкрепени и от наскоро направените прогнози на ЕЦБ за темп на инфлация между 2.3% и 2.5% за 2006 г. и между 1.9% и 2.9% за 2007 г., което надхвърля целта на банката за нарастване на цените до 2% на годишна база.
Позитивни развития на трудовите пазари.
В съответствие с оптимистичните прогнози за растежа, трудовите пазари в повечето европейски страни също показаха признаци на подобрение. От началото на 2006 г. нивото на безработица в еврозоната постепенно намалява и към август достигна 7.9% от работната сила, в сравнение с 8.6% година по-рано. По същия начин растежът на заетостта в еврозоната и ЕС 25 през второто тримесечие на 2006 г. се ускори до 1.2% на годишна база, което е най-високият ръст, отбелязан след 2000 г. Спадът на безработицата и умереният ръст на работните заплати укрепи потребителското доверие и насърчи потреблението, което дълго време бе в застой.
Фискална позиция в ЕС
Подобрение на бюджетната позиция в ЕС
През 2005 г. бюджетната позиция в евро-зоната и ЕС значително се подобри. В евро-зоната, номиналният дефицит спадна с 0.4 процентни пункта и достигна 2.4% от БВП. Общият номинален дефицит в ЕС също отбеляза подобрение с 0.3 процентни пункта и достигна 2.3% от БВП през 2005 г. Относително подобрената бюджетна позиция се дължи на икономическия растеж, чиито темп бе по-висок от очаквания, на приходите и бюджетното преструктуриране. В циклично-коригиран план, дефицитът в евро-зоната беше значително редуциран до 1.9% от БВП, което представлява подобрение с 0.7 процентни пункта спрямо 2004 г. Особено важно беше подобрението на бюджетната позиция в страните, които са в процедура на прекомерен дефицит. Германия, Гърция и Франция съществено понижиха техните дефицити. В Италия и Португалия фискалните дисбаланси нараснаха. Извън евро зоната, всички страни в процедура на прекомерен дефицит, с изключение на Унгария и Великобритания, подобриха бюджетните си баланси.
Графика№ 2: Бюджетен дефицит (-) / излишък (+) в Еврозона и ЕС
Стабилни очаквания през 2006 и 2007 г.
Очаква се дефицитите в евро-зоната и ЕС да останат относително стабилни през 2006 и 2007 г., при допускането че политиките не се променят. Съществуват различия в бюджетните позиции сред страните-членки. През 2006 г. се предвижда дефицитът да достигне 3% от БВП във Франция, Полша и Великобритания, докато в Германия и Чехия се очаква тази граница да бъде надвишена. Дефицитът ще бъде сведен под 3% през 2006 г. в Малта и Словакия. От друга страна, дефицитите в Италия, Португалия и Унгария се очаква да останат значителни. Сред страните от евро-зоната с високи циклично-коригирани дефицити, структурни подобрения се очакват само в Германия и Португалия.
Дълг/БВП ще спада плавно през 2006 и 2007 г.
През 2005 г. съотношението дълг/БВП в евро-зоната и ЕС се повиши за втора последователна година. В следствие на благоприятните тенденции в развитието на фискалните позиции се очаква подобрение на съотношението дълг/БВП. В евро-зоната то се предвижда да спадне от 71.7% през 2005 г. до 70.5% през 2006 г. и 70.1% през 2007 г. В ЕС съотношението дълг/БВП ще спадне от 63.4% през 2005 г. до 63.2% през 2006 г. То ще остане особено високо в Белгия, Гърция и Италия. Предвижда се делът на дълга към БВП през следващите две години да нарастне допълнително в Германия, Франция и Португалия.
Източник: World Economic Outlook, IMF, September 2006
1.3. Национална икономика
1.3.1. Развитие на националната икономика през 2006 г.
Висок икономически растеж
Растежът на брутния вътрешен продукт достигна 5.5% в реално изражение през изминалата 2005 г. и 5.6% за периода януари – март 2006 г. Основен принос имаше вътрешното търсене – както инвестициите, така и потреблението. Частният сектор стои в основата на високата инвестиционна активност, където са направени над 90% от общите инвестиции. Поради динамичната инвестиционната активност делът на брутните инвестиции в БВП достигна до 28% и 30.6% съответно през 2005 г. и първото тримесечие на 2006 г.
Потреблението нараства с 4.8% за първите три месеца на 2006 г.
Крайното потребление също допринася за реализирането на високи темпове на икономически растеж. Основен фактор, който подкрепя увеличаването на потреблението с 6.8% през 2005 г. и 4.8% за първите три месеца на 2006 г., е постепенно подобряващото се благосъстояние, изразено чрез реалния растеж на доходите и нарастването на заетостта.
Влошаване на салдото по текущата сметка
През януари-юли 2006 г. дефицитът по текущата сметка достигна 1 822.8 млн. евро при 1065.6 млн. евро за същия период на предходната година. Това влошаване е резултат от регистрирания през първото тримесечие влошен баланс по всички компоненти на текущата сметка, като с най-голямо значение са отрицателното търговско салдо и нетните услуги.
За периода януари-юли 2006 г. финансовата сметка е положителна в размер на 1 999.5 млн. евро, като през периода бе предсрочно погасен дълг към МВФ и Световната банка. Основна компонента в потока от постъпили в страната финансови средства са преките чуждестранни инвестиции, които отбелязаха ръст от 26.5%. Приходите от приватизация са 25 млн. евро, като очакванията до края на годината са те да достигнат около 150 млн. евро при условие, че бъде сключена поне една от заложените големи приватизационни сделки за годината. През 2006 г. се очаква нетните преки инвестиции да покрият около 80-85% от салдото по текущата сметка.
Натрупаното увеличение на потребителските цени за първите осем месеца на 2006 г. е 2.21%, а средногодишното изменение5 е 7.40%. С цел да намали инфлационния натиск през 2008 г. и по-лесно изпълнение на критерия за ценова стабилност в ERM II, правителството взе решение да въведе акцизите върху тютюневите изделия, първоначално планирани за 2008 г. през 2006 г. Това доведе до рязко увеличение на инфлацията в началото на годината.
Валутните резерви нараснаха с 10.4% за първите седем месеца на 2006 г.
Един от основните фактори за постигнатата макроикономическа стабилност в страната – валутният борд, продължи да функционира устойчиво през периода януари-август на 2006 г. Валутните резерви на БНБ нараснаха за периода с 10.4% (1.5 млрд.лв.) и достигнаха в края на юли 15.9 млрд.лв.
Заетостта нараства през първото полугодие на 2006 г.
Стабилният растеж на българската икономика създаде добра основа за продължаване на тенденциите на нарастване на заетостта и намаляване на безработицата в страната.
По данни от Наблюдението на работната сила (НРС) на НСИ през първото полугодие на 2006 г. средният брой на заетите (3 039.8 хил. души) нарасна със 116.2 хил. души (4%) спрямо съответния период на 2005 г., изцяло в резултат на по-високата активност в търсенето на труд от страна на частните предприемачи. Броят на безработните, по данни от НРС, достигна 312.1 хил. души средно за първите шест месеца на 2006 г. или 9.4% от икономически активното население. Те отчитат спад от 35.6 хил. души (10.2%) на годишна база, а нивото на безработица е с 1.3 пункта по-ниско в сравнение с първото полугодие на 2005 г.
Производителността на труда и доходите в страната продължиха да се повишават. През първото полугодие на 2006 г. номиналната средна работна заплата нарасна по-бързо (с 9.9%) в сравнение с предходните няколко години. Заплатите в частния сектор отбелязаха значително средно нарастване (12.2% номинално и 3.7% реално), като е възможно отчасти този растеж да се дължи на намалената социално-осигурителна тежест от началото на 2006 г., в резултат на което част от неотчитаните доходи са се появили в официалната статистика.
1.3.2. Икономически допускания и макрорамка за 2007 г.
Прогнозата за макроикономическото развитие на България за периода 2007-2009 г. е разработена при следните допускания:
Допускания
Очаква се средногодишната средна цена за незабавна доставка6 на петрола за 2006 г. да бъде около 66.1 долара за барел, като за следващите години през разглеждания период са залегнали цени в диапазона 65-66 долара за барел. Високите цени на петрола от своя страна ще окажат влияние върху инфлационните очаквания, което ще усили натиска върху увеличение на лихвите. През разглеждания период е заложено лихвите в долари да се движат в рамките на 5-5.5%, а тези в евро в диапазона 3-3.45%. В настоящата прогноза е залегнал среден валутен курс за 2006 г. от 1.58 лева за долар, като през следващите години на разглеждания период се очаква спад до ниво от 1.55 лева за долар.
2007 г. - 5.8% икономически растеж
През периода 2007-2009 г. ще се запази положителното икономическо развитие на България, което се наблюдава през последните няколко години. Прогнозният растеж на БВП ще се увеличи и за 2008 и 2009 г. ще надхвърли 6% на годишна база. Мотивацията за подобен сценарий се базира най-вече на ефектите, породени от очакваното присъединяване на България към ЕС през 2007 г.
Таблица №2: Основни макроикономически показатели на България
Показател
2004
2005
2006
Прогноза
2007
2008
2009
БВП – текущи цени
(млн.лв.)
38 275
41 948
46 704
51 141
55 671
60 683
- реален растеж (%)
5.7
5.5
5.3
5.8
6.2
6.1
Инфлация (%)
- в края на периода
4.0
6.5
6.9
3.1
2.8
2.9
- средна за периода7
6.2
5.0
7.7
4.4
2.8
3.1
Текуща сметка
(млн.евро)
- 1 131.4
-2 530.6
-2 946.0
-3 066.9
-2 947.3
-3 003.5
в процент от БВП
-5.8
-11.8
-12.4
-11.8
-10.4
-9.7
В т.ч. търговско салдо
(млн.евро)
-2 953.5
-4 369.1
-5 084.2
-5 725.1
-6 261.6
-6 900.0
в процент от БВП
-15.1
-20.4
-21.3
-21.9
-22.0
-22.2
Преки чуждестранни инвестиции (млн.евро)
2 727.5
1 789.0
2 350.5
2 708.6
3 009.5
3 097.4
в процент от БВП
13.9
8.3
9.8
10.4
10.6
10.0
Валутен курс USD/BGN
- в края на годината
1.46
1.65
1.55
1.55
1.55
1.55
- средногодишен
1.57
1.57
1.58
1.55
1.55
1.55
Доходи и директни плащания от ЕС – ръст на потребителските разходи
Крайните потребителски разходи на домакинствата ще продължат да нарастват с умерени темпове. Фактори за нарастването им ще са както по-високите доходи в икономиката така и директните плащания по линия на фондове от ЕС. Общото потребление ще увеличи темпа си на растеж от 4.4% през 2007 г. на 5.2% през 2008 г. и ще е 5.5% през 2009 г.
Делът на инвестициите в структурата на БВП е почти една трета
Средствата от структурните фондове директно ще рефлектират върху инвестиционната дейност в страната. Основният ефект ще се прояви през правителствения сектор, откъдето минават средствата за инфраструктурни проекти. Все пак трябва да се отчетат и косвените ефекти, дължащи се на по-бързия растеж на икономиката, които ще доведат до нарастване на инвестициите в частния сектор. В резултат на това делът на инвестициите ще е 30.0% от БВП през 2007 г., а средното им равнище за периода 2007-2009 г. ще бъде около 30.5% от БВП.
Износът и вносът през 2007 г. нарастват със сходни темпове
Присъединяването на страната към ЕС ще бъде един от основните фактори, определящи динамиката на външната търговия на България през периода 2007-2009 г. В резултат на интеграционните процеси търговските потоци между България и страните от ЕС ще нараснат, като сред очакваните ефекти са подобряване на конкурентоспособността на българските стоки и разширяването на достъпа до чужди пазари. Въпреки очакванията за постепенно забавяне на растежа на световната икономика се очаква външното търсене да се запази относително стабилно, осигурявайки средногодишен реален ръст на износа от около 12.5%. Заложеното реално увеличение на вноса на стоки за периода 2006-2008 г. от около 12% се базира главно на предположенията за повишаване на потреблението и запазване на висок ръст на инвестициите в страната, допълнително стимулирани от средствата по европейските фондове.
Ценовите ефекти върху външната търговия ще бъдат основно по линия на цветните метали и петрола, които се очаква да се задържат на относително високи равнища в началото на 2007 г., след което постепенно да започнат да спадат. Формирането на ниски дефлатори, малко по-високи при износа, отколкото при вноса ще ограничи номиналното нарастване на търговския обмен и ще подпомогне вече започналите процеси на постепенно и бавно затваряне на търговския дефицит.
Финансовата сметка ще покрие напълно дефицита по текущата сметка
Част от дефицита ще бъде компенсиран от една страна по линия на приходите от туризъм, чийто среден ръст се очаква да бъде около 6%, а от друга - от частните и официалните текущи трансфери, които се предвижда да осигурят покритие между 20 и 30%. Очакванията са за пълно покритие на дефицита по текущата сметка от паричните потоци по финансовата сметка. 80-90% от нетния приток на капитал ще представляват нетни преки чуждестранни инвестиции, като тази прогноза се основава на допускането за приключване на приватизационните процеси в страната. Тъй като посочените входящи капиталови и парични потоци създават ресурс за генериране на внос на стоки и услуги, търговският дефицит ще се задържи относително висок. Въпреки това в средносрочен план не се очаква салдото по платежния баланс на страната да окаже натиск върху валутните резерви на БНБ.
Широките пари ще нарастват с бавни темпове, стабилен валутен борд
Годишният ръст на паричното предлагане в края на 2006 се очаква да достигне около 23% благодарение основно на високия ръст на нетните чуждестранни активи на банковата система. През периода 2007-2009 широките пари ще нарастнат с по-бавни темпове (в рамките на 17-19% годишно) поради сравнително ниския прогнозиран ръст на валутните резерви и по-слабия очакван принос на кредитирането на частния сектор.
Условията на пазара на труда продължават да се подобряват
Очакваните високи темпове на икономически растеж в периода 2007-2009 г. се очаква да бъдат основна предпоставка за продължаване подобряването на условията на пазара на труда. Броят на заетите8 се очаква да забави темпа си на нарастване до около 0.8% средно за периода, като растежът на показателя ще бъде обусловен предимно от развитието на частния сектор на икономиката. Очакваното повишаване в търсенето на труд на първичния трудов пазар се очаква да бъде в основата и на намалението в броя на безработните в страната, които ще достигнат трайно до около 8%9 от икономически активното население средно за 2009 г. Очакваното повишаване на заетостта през разглеждания период се очаква да доведе до плавно покачване в коефициента на икономическа активност на населението на 15 и повече навършени години, чиято средногодишна стойност се очаква да бъде с около 1.3 процентни пункта по-висока в сравнение с очакваната средна стойност на коефициента през 2006 г10.
Средната работна заплата ще се увеличи с 8.4% през 2007 г.
Високите темпове на икономически растеж, очаквани в периода 2007 – 2009 г., в условията на забавящ се темп на нарастване на заетостта, обуславят очакваното по-бързо увеличаване на средната производителност на труда в икономиката. Това ще позволи и по-бързо нарастване на заплатите в страната, без да се наруши конкурентноспособността на българската икономика. Номиналният средногодишен ръст на средната работна заплата се очаква да възлезе на 8.4% през разглеждания период.
Мерки за изпълнение на инфлационния критерий за членство в евро-зоната
След очакваната относително висока инфлация в края на 2006 г. прогнозите са тя да спадне до ниво средно около 3.4% за периода 2007-2009 г. Предвид очакваното присъединяването на България към ЕС в началото на 2007г. и кандидатстването и за присъединяване в европейския валутен съюз, съчетано с координираните мерки на БНБ и МФ за изпълнение на критериите на ERM II, ще доведат до по-ниски нива на инфлацията през 2008 г.
Рисковете пред сбъдване на макроикономическата прогноза идват по линия на външните допускания и тяхното влияние върху платежния баланс. Сред външните рискови фактори могат да се посочат нивото на лихвените проценти, курса евро/долар, както и цените на петрола и на металите на международните пазари. Неблагоприятно развитие на цените и валутните курсове може да влоши допълнително търговския баланс. От друга страна по-рязко покачване на международните лихви от очакваното ще се отрази негативно върху платежния баланс, както през текущата сметка поради увеличаване на лихвените плащания по външния дълг, така и върху финансовата сметка, където е възможно да се наблюдава обръщане на финансовите потоците и намаляване на преките чуждестранни инвестиции.
Показател