Реалната конвергенцията на доходите с Европейските равнища е дългосрочен процес
С приемането на страната в ЕС от 1 януари 2007 г. България е изправена пред едно главно предизвикателство през следващите години, за да може страната да бъде не просто пълноправен член на ЕС, а равнопоставен партньор на останалите европейски държави – предизвикателството на конвергенцията. Въпреки отбелязания висок и устойчив икономически растеж в България през последните години, реалната конвергенция на доходите и производителността на труда все още предстои. По оценки на Евростат средният БВП на глава от населението в България през 2007 г., изразен в паритет на покупателните сили ще възлиза на едва 34.5% от средния БВП на страните-членки на ЕС.
Сред основните фактори за ускоряване процеса на конвергенция на българската икономика са поддържане на висок и устойчив икономически растеж, повишаването на производителността на труда и на участието на населението в пазара на труда в България.
Икономическият растеж следва да се поддържа на ниво над 5.5%, а производителността на труда да нараства с около 1% годишно
Анализът в доклад на Световна банка от ноември 2005 г.11 показва, че за да се удвоят за 20 години доходите на глава от населението, така че да достигнат две трети от нивата на 25-те страни-членки на ЕС, БВП на заето лице ще трябва да се увеличава най-малко с 5.5% годишно. Тенденцията към намаляване на броя на лицата в трудоспособна възраст показва, че само за да компенсира влиянието от намаляване на числеността на работната сила върху доходите на глава от населението, производителността на труда трябва да нараства с около 1 процентен пункт годишно. Това нарастване ще трябва да бъде по-голямо, ако участието в пазара на труда продължава да е слабо. Ръстът на производителността не може да компенсира ниското участие на пазара на труда. Без повишаване на участието в пазара на труда до 70 % преди 2015 г. - дори ако производителността на труда се увеличи - доходите на глава от населението в България ще останат под една трета от нивото в 25-те страни-членки на ЕС.
Оползотворяване потенциала на трудовите ресурси
Намаляването на хората в трудоспособна възраст и процесът на застаряване на населението налагат пълно включване и оползотворяване на потенциала на наличните трудови ресурси и подобряване на тяхното качество, за да може да се отговори на нуждите на развитието на бизнеса. В дългосрочна преспектива ръстът на производителността не може да компенсира ниското участие на пазара на труда в България. В тази връзка конвергенцията предполага освен повишаване на производителността на труда и повишаване на участието на населението в пазара на труда.
Предстоящото присъединяване към Европейския съюз и достъпа до евро-фондовете предоставя безпрецедентна възможност значителни ресурси да се използват за ускоряване процеса на конвергенция, продължаване на реформите и нарастване на инвестициите за модернизиране на българската икономика. Средствата от ЕС могат да окажат дългосрочен положителен ефект върху икономическия растеж, ако бъдат инвестирани с висока възвръщаемост в инфраструктурно изграждане и повишаване качеството на човешкия капитал, те носят сериозен потенциал за принос към икономическия растеж в дългосрочен план. Те трябва да са комбинирани с националните инвестиции и инвестициите от международни финансови инстиуции, подкрепени от ускоряване на реформите в отделни сектори и активни усилия за подобряване на адиминистративния и институционален капацитет на национално и местно ниво.
НСРР – дългосрочна визия за развитие на страната
Стратегията за цялостното развитие на България през програмния период 2007-2013 г. се съдържа в Националната стратегическа референтна рамка (НСРР). Дългосрочната визия за развитие на страната е България да бъде конкурентноспособна страна-членка на Европейския съюз с високи доходи, качество на живот и социална чувствителност на обществото.
В НСРР се извежда ролята на Структурните фондове и Кохезионния фонд в подкрепа на действия в следните приоритетни области за повишаване на конкурентноспособността: човешки ресурси, инфраструктура, управление и ефективна държавна администрация, и териториално сближаване. Националните стратегически приоритети, описани в НСРР за периода 2007 – 2013 г. са съобразени с приоритетите на ЕС за разпределението на средствата по различните сфери в етапа на програмиране.
Участие на местните власти и частния сектор
За успеха на предвижданите мерки от съществено значение е и включването на частния сектор чрез използване на механизма на публично-частното партньорство, както и участието на местните структури в проектите. следва да отразява, както и Усвояването на средствата по отделните програми във всяка година ще зависи най-вече от проектната готовност и спецификата на разпределението на разходите във времето.
Необходимост от предпазливо и разумно разходване на средствата от ЕС
Следва да се отбележи, че ако Европейските средства се използват неразумно, те могат да имат краткосрочен положителен ефект върху икономиката, но в дългосрочен план ще доведат до реално поскъпване на валутата и намалена конкурентоспособност, зависимост от помощи и подценяване на усилията за подобряване на управлението.
За да се справи с рисковете, които могат да попречат на поддържането на висок и устойчив темп на растеж, икономическата политика трябва да се фокусира върху подобряване на качеството на физическата инфраструктура (като се засили свързаността и достъпността), инвестиране в човешки капитал и повишаване на стандартите в образованието и здравеопазването за поддържане на качеството на работната сила, отстраняване на административни и пазарни недостатъци с цел да се стимулира предприемачеството и инвестирането, да се подпомогне балансирано териториално развитие.
2.3. Финансова перспектива 2007 – 2013 и финансов пакет за България
Финансова перспектива на ЕС за следващия програмен период 2007 – 2013 г. си поставя три основни приоритета:
Завършване на Единния вътрешен пазар, което ще допринесе за постигането на по-широкообхватната цел за устойчиво развитие - политиките включват областите сближаване, конкурентоспособност, както и устойчиво управление и опазване на природните ресурси;
Завършване на процеса на създаване на пространство на свобода, сигурност и справедливост и осигуряване на достъп до основните публични блага, с цел да се придаде още по-пълен смисъл на европейското гражданство;
Утвърждаване на ЕС като глобален партньор, воден от основните ценности при поемането на регионална отговорност, подпомагането на устойчивото развитие и приноса към гражданска и стратегическа сигурност.
Таблица№3: Финансова рамка на ЕС за периода 2007-2013 г. в млн. евро(по цени 2004 г.)
млн. евро цени 2004 г.
2006
2007
2008
2009
2010
2011
2012
2013
Устойчив растеж
47 582
59 675
62 795
65 800
68 235
70 660
73 715
76 785
Конкурентоспособност за растеж и заетост
8 791
12 105
14 390
16 680
18 965
21 250
23 540
25 825
Кохезия за растеж и заетост
38 791
47 570
48 405
49 120
49 270
49 410
50 175
50 960
Устойчиво развитие и опазване на природните ресурси
56 015
57 180
57 900
58 115
57 980
57 850
57 825
57 805
в т.ч. Селско стопанство - пазарни мерки и директни плащания
43 735
43 500
43 673
43 354
43 034
42 714
42 506
42 293
Европейско гражданство, свобода, сигурност и законност
Предвиден е също така т.нар. “Инструмент за улесняване на бюджетните парични потоци и за подпомагане изпълнението на Шенгенското споразумение”. Изискването е най-малко 50% от разпределената сума да се използва за финансиране на дейности по укрепване на новите външни граници на Съюза.
Реформа на ОСП
Общата селскостопанска политика (ОСП) на ЕС ще бъде реформирана с цел повишена конкурентоспособност, солидарност и интегриране на проблемите с околната среда. Реформата включва значително опростяване на мерките за пазарна подкрепа и преките плащания чрез необвързване на директните плащания с продукцията, засилване ролята на подкрепата за развитието на селските райони и поставяне на таван на разходите за пазарна подкрепа и преките плащания през периода 2007 – 2013 г.
Пренасочване на фокуса към политиките за подкрепа на конкурентноспособността за растеж и заетост
Финансовата подкрепа за България, получавана по линия на Еврофондовете и ОСП се включва в първия приоритет „Устойчиво развитие”. Както става видно от горната таблица, средствата по тази цел представляват по-голямата част от разходите на ЕС за програмния период. Във финансовата рамка на ЕС за периода 2007-2013 г. се предвижда пренасочване на фокуса от селскостопанска политика към политиките за подкрепа на конкурентноспособността за растеж и заетост. Финансовите ангажименти, насочени към повишаване на конкурентоспособността ще нарастват с всяка изминала година, докато средствата, отделяни за директни плащания и пазарна подкрепа намаляват. Тези тенденции отразяват новите приоритети в политиката на ЕС (образованието, научните изследвания и иновации, социалното включване) и са в подкрепа на усилията за постигането на устойчив икономически растеж в съответствие с Лисабонската стратегия.
Кохезионната политика на ЕС си поставя три приоритета:
Конвергенция;
Регионална конкурентоспособност и заетост;
Европейско териториално сътрудничество.
България ще получава финансова помощ по първия и третия приоритет. Приоритетът „Конвергенция” е насочен към модернизиране и натрупване на физически и човешки капитал, с цел повишаване на дългосрочната конкурентоспособност; подкрепа за екологична устойчивост и разработване на най-добри практики в управлението и институционалния капацитет. Средствата по този приоритет ще постъпват по линия на Европейския фонд за регионално развитие и Европейския социален фонд. Третият приоритет ще акцентира върху стимулирането на обмяната на опит и добри практики между България и съседни страни, като по този начин допринася за икономическата интеграция в рамките на ЕС.
С цел унифициране и съвместимост, през следващия програмен период програмирането на интервенциите по Кохезионния фонд ще се осъществява по същия начин, както и това на Европейския фонд за регионално развитие. Със средства по Кохезионния фонд в България ще се финансират Оперативните програми „Транспорт” и „Околна среда”.
Таблица №4: Финансово разпределение за България (млн. евро - текущи цени)
млн. евро цени 2004 г.
2007
2008
2009
2010
2011
2012
2013
Общо
Кохезионен фонд
171.5
245.8
330.5
347.9
371.8
395.8
419.9
2 283.0
Конвергенция
319.3
467.4
636.5
670.7
718.0
765.6
813.1
4 390.6
Сътрудничество
23.7
24.2
24.8
25.6
26.3
27.0
27.7
179.2
Стратегическите интервенции, финансирани със средства от европейските фондове в България, ще подкрепят инвестициите, необходими за икономическото развитие.
Главната цел на стратегическите интервенции, които ще бъдат финансирани със средства от европейските фондове в България, е да се подкрепят инвестициите, необходими за икономическото развитие, като същевременно се обръща внимание на социалните аспекти на развитието – здравеопазване, образование, социално включване. Интервенциите са организирани и формулирани в седем Оперативни програми и два Национални стратегически плана и програми. Тяхната структура е организирана съобразно институциите в България, които отговарят за националните политики в съответните сектори, така че да се гарантира адекватна секторна координация. Оперативните програми ще се финансират със средства от европейските фондове и съфинасиране от страна на националния бюджет.
Оперативна програма „Транспорт” ще се финансира от Европейския Фонд за Регионално Развитие (ЕФРР) и Кохезионния фонд. Стратегическата цел на програмата е изграждането на балансирана и устойчива транспортна система чрез развитие и модернизация на ключовата транспортна инфраструктура за връзки с национално, трансгранично и европейско значение. За Управляващ орган на Оперативна програма „Транспорт” е определено Министерството на транспорта.
Основните цели на Оперативна програма „Околна среда” е подобряване, запазване и възстановяване на природната среда и биоразнообразието, както и развитие на екологичната инфраструктура. Изпълнението на тези цели ще се подпомага със средства от Кохезионния фонд и от Европейския фонд за регионално развитие. Управляващият орган на Оперативната програма е Министерството на околната среда и водите.
Чрез Оперативна програма “Развитие на човешките ресурси” ще се координира ефективното усвояване на финансовите средства от Европейския социален фонд в рамките на програмния период 2007 – 2013 г. Целта на тази Оперативна програма е повишаване качеството на живот чрез подпомагане на заетостта, достъпа до образование с високо качество, обучаване през целия живот и социално включване. Министерството на труда и социалната политика е Управляващ орган на Оперативната програма.
Целта на подкрепата в рамките на Оперативната програма “Развитие на конкурентноспособността на българската икономика” е развитие на динамична икономика, подобряване на конкурентноспособността на българските предприятия на европейския и световния пазар. Предвижда се подкрепа за развитието на производителността и ефективността на малки и средни предприятия, подпомагане развитието на иновациите и новите технологии, подобряване на бизнес средата. Управляващ орган на Оперативната програма е Министерството на икономиката и енергетиката.
Оперативна програма „Административен капацитет” има за цел подпомагане изграждането на ефективна и модерна администрация, способна да отговори на високите очаквания на българските граждани, бизнеса и ЕС за по-добро обслужване и висока професионална етика. Изграждането на административен капацитет е нов приоритет на Европейския социален фонд (ЕСФ) за програмния период 2007-2013 г. ЕСФ ще подкрепя инвестициите в човешкия капитал в държавната администрация на централно, регионално и местно ниво. Управляващ орган по тази Оперативна програма е Министерството на държавната администрация и административната реформа.
Оперативна програма „Регионално развитие” включва всички основни елементи на регионалното развитие, които се изпълняват със средства от Структурните фондове на ЕС. Политиката за регионално развитие се фокусира върху регионите, тяхното устойчиво развитие и минимизиране на регионалните неравенства. Някои от политиките в рамките на тази Оперативна програма ще бъдат изпълнени в партньорство и координация с други секторни политики, докато други са обект само на регионалната политика. Във всички случаи предстоящите дейности винаги са свързани със задължителното участие на регионалните и местни власти. Управляващ орган на тази Оперативна програма е Министерството на регионалното развитие и благоустройството.
Оперативна програма „Техническа помощ” има за цел осигуряване на необходимата логистична и материална подкрепа на Централното координационно звено, Сертифициращия орган и Одитния орган (чиито функции се изпълняват от дирекции в Министерството на финансите), както и повишаване качеството на финансовия контрол и одитните системи по отношение на европейските средства. Управляващ орган на тази Оперативна програма е Министерството на финансите.
Нацонален стратегически план за развитие на селските райони и Програма за развитие на селските райони. Основните стратегически цели, са насочени към подобряване на икономическите и социалните условия в селските райони, са свързани с развитието на конкурентноспособно земеделие и горско стопанство и основан на иновации хранително-преработвателен сектор; съхраняване на природните ресурси и опазването на оклоната среда в селските райони, както и подобряване качеството на живот в тези райони.
Нацонален стратегически план за рибарство и ОП Рибарство. Специфичните интервенции ще бъдат насочени към устойчив природосъобразен мениджмънт на природните ресурси; развитие на производството на аквакултури, включващо и маркетинга на риба и рибни продукти;устойчиво развитие на крайбрежните зони и подобряване на условията на живот в тях;приспособяване на капацитета на риболовния флот и неговата модернизация.
Осигурява се допълняемост и съгласуваност между дейностите, които ще бъдат финансирани от Структурните фондове и Кохезионния фонд от една страна, и Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд за рибарство от друга.
2.4. Фискален ефект от членството на България в ЕС
Положителният ефект върху икономиката на страната се очаква да бъде съпроводен от негативен фискален ефект в краткосрочен план
Средствата от ЕС като цяло ще имат пряк положителен ефект върху икономиката, който при ефективно и рационално насочване на средствата ще бъде дългосрочен и мултиплициран. Нетният ефект върху бюджета от членството на България в ЕС обаче се очаква да бъде отрицателен през 2007 г. и трансферите от ЕС могат да допринесат за влошаване на бюджетния баланс. Ефектите, които ще се явят в тежест за националния бюджет, са свързани с изплащането на вноската в бюджета на ЕС и необходимостта от осигуряване на национално съ-финансиране и предварително финансиране. Съществуващите ограничения пред фискалната политика обаче следва да бъдат спазвани и в първите години на членство в ЕС.
Вноската на България в бюджета на ЕС през 2007 г. е 634.4 млн.лв.
България ще има задължение да прави вноска в бюджета на ЕС като страната ни следва да започне да изплаща своята вноска от първия ден на членство в ЕС. Общата вноска на страната в бюджета на ЕС за 2007 г. възлиза на 634.4 млн. лв., в която са включват т.нар. традиционни собствени ресурси (митни сборове, селскостопански мита и такси върху производството на захар и изоглюкоза); вноската на база данък добавена стойност; вноската на база брутен национален доход; и осигуряване участието на България във финансирането на корекцията за Великобритания.
Графика №3: Структура на вноската на България в бюджета на ЕС
В допълнение към ангажимента за вноска, повечето политики на ЕС изискват участие на национални средства под формата на съ-финансиране. Освен това трансферите, които постъпват по линия на Еврофондовете и Общата селскостопанска политика, предполагат вече направени разходи или ангажимент за това, с което се създава допълнителен натиск върху бюджета.
Съществуват и косвени ефекти от членството на страната в ЕС като например поети ангажименти за повишаване на акцизите до достигане на минималните за ЕС нива.
Икономическата политика на правителството не предполага компенсиране на негативния ефект върху бюджетното салдо чрез засилване на данъчната тежест. Дългосрочната цел на България е осъществяване на реална конвергенция към средните равнища за икономиките от ЕС, което от своя страна предполага ускорен икономически растеж, заетост и инвестиции. Тези цели могат да се постигнат чрез продължаването на тенденциите във водената до момента данъчна политика.
Притока на средства от ЕС и фискалните ограничения налагат преструктуриране на публичните разходи
В процеса на изготвяне на бюджета за 2007 г. се спази ангажиментът за ограничаване на публичния сектор в икономиката (без да се включва вноската в ЕС) до 40% от БВП. Този ангажимент налага ограничение на разходите като дял от БВП въпреки значителните разходи, свързани с членството в ЕС. В тази връзка е необходимо да се извърши преструктуриране на публичните разходи. За да се постигне преструктуриране на отделните сектори и на разходния пакет като цяло, следва да бъдат реформирани и рационализирани големите публични сфери, които показват ниска ефективност на разходите. Това преструктуриране обаче не трябва да става за сметка на ограничаване на националните инвестиции. Освен това изискването за „допълняемост” на Структурните фондове също налагат това условие – европейските ресурси следва да допълват националните ресурси, като последните не трябва да бъдат редуцирани.
Възможното разминаване във времето на приходи и разходи, свързани с потоците от ЕС, изисква пре-финансиране от държавния бюджет.
От 2007 г. чрез бюджета на Националния фонд ще се извършва и финансовото управление и разходване на средства от Структурните и Кохезионния фондове на ЕС, както и на бюджетното съ-финансиране, което страната следва да осигури. Вътрешните правила на Европейската комисия позволяват изместване във времето на крайния срок на ЕК за одобрение. Освен това одобрението на траншовете от ЕК по Структурните и Кохезионния фондове ще бъде обект на детайлна проверка от страна на ЕК дали установените в страната системи по отношение на тези фондове действат задоволително. Това може да доведе до сериозно забавяне при получаването на заявените от Национален фонд средства по финансираните проекти, което от своя страна да доведе до изместване на прогнозираните разходи към бъдещ период или необходимост от осигуряване на пре-финансиране от държавния бюджет.
Указанията на Евростат относно възможното разминаване във времето на приходи и разходи, свързани с потоците от ЕС, са за едновременното им отчитането в националните сметки, като така нетният бюджетен ефект във времето е нулев. На практика обаче при планирането на бюджета и още повече при неговото изпълнение въпросът за предварителното финансиране на разходите не може да се пренебрегне.
