МЕТОДИ ЗА ИЗСЛЕДВАНЕ НА ЧОВЕКА

Физиологични методи

• 
  физиологичните характеристики са твърде информативни относно състоянието на човека;
  
• 
  всяка психична проява има физиологична основа;
  
• 
  в клиничната практика и във физиологията на труда има натрупан опит и апаратура за провеждане на физиоло­гични измервания.
  

• 
  делта-ритъм (Δ) : 0.5-4 Hz;
  
• 
  тита-ритъм (θ) : 5-7 Hz;
  
• 
  алфа-ритъм (α) : 8-12 Hz;
  
• 
  бета-ритъм (β) : 15-35 Hz;
  
• 
  гама-ритъм (γ) : 35-100 Hz.
  

Преобладаването на високочестотните колебания показва съществу­ването на процеси на възбуждане в кората на главния мозък, а това е сигнал за психофизиологична или емоционална напрегнатост.

Използването само на един физиологичен показател като правило не дава еднозначен отговор за състоянието на човека. Затова се използва полиефекторен метод, заключаващ се в едновременен запис и анализ на комплекс от показатели, наречени симптомо-комплекс. Използването на полиефекторната методика позволява значително да се повиши надеждността и достоверността при диагностиката на функционалното състояние на човека [25].

При необходимост в инженерната психология и ергономия се използват редица:

• 
  психо-физиологични методики като измерване времето за реакция (на проста сензорна и моторна реакция, реакции при избор на движещ се обект и др.), определяне на праговете и динамиката на чувствителност на различни анализатори; изследване на перцептивни, мимически, конгнитивни процеси; личностните характеристики [25, 33].
  
• 
  социометрични методи за изследване на личностни характеристики, междуличностните отношения, работа в екип, осъществяване на ръководни функции, организа­ционни способности и др. [23].
  

За антропометрични изследвания се прилагат методи от биомеха­никата като ускорени видеозаписи, снимки, циклография, електри­ческа тензометрия – получават се данни за деформация на човеш­ките части в процеса на работа чрез датчици за електрическо регис­триране на механични величини и др. [4, 19, 30].

Широко приложение намира соматографията: антропологичен ана­лиз на положението на тялото и изменението на работните пози на човека, съотношения на размерите на човека и машината. Резул­татите от този анализ обикновено се представят в графична форма. Соматографията позволява да се определят работните зони на опти­мална и лека досегаемост, ергономичното проектиране на работното място с отчитане на пропорциите в размерите на човека и обо­рудването.
Методи за изследване влиянието на условията на средата

При изследване на условията, в които протича дейността на човека, в ергономията и инженерната психология се използват специа­лизирани методи на научноприложното направление „хигиена на труда”. С тяхна помощ се анализират параметрите на работната среда – температура, влага, движение и състав на въздуха, освет­ление, шум, вибрации, лъчения, електромагнитни полета и др.

Разгледаните по-горе психологични и физиологични методи могат да бъдат приложени в реално съществуващи системи ”Човек – Машина”. При проекти­ране на нови системи тези методи са неприложими. Тогава се прилагат математи­чески методи, които позволяват форма­лизирано описание и изграждане на математически модел на дей­ността на човека-оператор и на системата “Човек – Машина” [7, 29, 37].

Използването на математическите методи за целите на инженерната психология и ергономия се осъществява при:

• 
  статистическата обработка на резултати от психологи­чески, физиологически и други изследвания;
  
• 
  при проектиране на дейността на човека-оператор;
  
• 
  при създаване на имитационни модели на дейността на човека-оператор на базата на компютърни системи.
  

• 
  размерност – възможност за описание на процесите в СЧМ с многото взаимосвързани променливи;
  
• 
  динамичност – възможност за отчитане на фактора време;
  
• 
  неопределеност – възможност за отчитане на случайни съставящи в дейността на човек-оператор;
  
• 
  факторност – възможност за отчитане на специфични особености в поведението на човека-оператор като емо­ции, напрегнатост;
  
• 
  описателност – възможност за описване на вътрешни, психологични и психофизиологични механизми на дей­ността на човека като мотиви, желания, интереси.