Раздел I Маркировка на обозначението на ПИК

(2) На праговете на ПИК без изкуствена настилка също се нанася маркировка за обозначаване на ПИК.

(3) Маркировката за обозначаване на ПИК се разполага на прага на ПИК, както е показано на фиг. 8.

Фиг. 8. Маркировка на обозначението на ПИК, осевата линия и прага на ПИК

(4) Когато прагът на ПИК е изместен, може да се предвиди знак, обозначаващ ПИК, предназначен за излитащите самолети.
Характеристики

Чл. 138. (1) Маркировката за обозначаване на ПИК се състои от двуцифрено число, а на успоредните ПИК към цифровите знаци се добавя и буква, като:

1. на единична ПИК, на двойна или тройна успоредна ПИК това двуцифрено число е цяло число, равно на най-близката стойност на магнитния азимут на оста на ПИК с точност до една десета от градуса, гледано от страната на кацането;

2. при четири или повече успоредни ПИК една група съседни ПИК се номерира с точност до една десета от градуса на магнитния азимут, а другата съседна група ПИК се номерира с точност до една десета от градуса до следващата най-близка стойност на магнитния азимут;

3. ако по посочените в т. 1 и 2 правила се получи еднозначно число, пред него се поставя нула.

(2) При успоредни ПИК всяко число, обозначаващо ПИК, се допълва с буква, която се разполага в посочения ред отляво надясно, гледана от страната на кацането, като буквата е:

1. за две успоредни писти - "L", "R";

2. за три успоредни писти - "L", "C", "R";

3. за четири успоредни писти - "L", "R", "L", "R";

4. за пет успоредни писти - "L", "C", "R", "L", "R" или "L", "R", "L", "C", "R";

5. за шест успоредни писти - "L", "C", "R", "L", "C", "R".

(3) Цифровите и буквените знаци имат форми и пропорции, показани на фиг. 9.

(4) Използваните размери са не по-малки от показаните на фиг. 9, но в случаите, когато цифрите са включени в маркировката на прага на ПИК, размерите се увеличават така, че цифровите знаци по съответен начин да запълнят промеждутъка между маркировъчните линии на прага на ПИК.

Фиг. 9. Форма и пропорции на цифровите и буквените знаци, използвани за маркиране на обозначението на ПИК

(2) Маркировката на осевата линия на ПИК се разполага по дължината на осевата линия на ПИК между маркировката за обозначаване на ПИК, както е показано на фиг. 8, освен в случаите, предвидени в чл. 135, ал. 1 и ал. 2, когато тя се прекъсва.

(3) Маркировката на осевата линия на ПИК представлява линия, състояща се от маркировачни линии с еднаква дължина, разположени на еднакви разстояния една от друга.

(4) Общата дължина на осевата линия с интервала е най-малко 50 m и не повече от 75 m.

(5) Дължината на всяка маркировачна линия е равна най-малко на интервала или 30 m в зависимост от това кое е по-голямо.

(6) Маркировъчните линии имат широчина не по-малка от:

1. 0,90 m за ПИК, оборудвани за точен подход за кацане по категория II и III;

2. 0,45 m за ПИК, оборудвани за неточен подход за кацане, обозначени с кодов номер 3 или 4, и за ПИК, оборудвани за точен подход за кацане по категория I;

3. 0,30 m за ПИК, оборудвани за неточен подход за кацане, обозначени с кодов номер 1 или 2, и за необорудвани ПИК.

Раздел III

Маркировка на прага на ПИК

Приложение и местоположение

Чл. 140. (1) Маркировка на прага на ПИК се предвижда на оборудвани ПИК с изкуствена настилка и на необорудвани ПИК с изкуствена настилка с кодов номер 3 или 4.

(2) По възможност на ПИК без изкуствена настилка може да се предвиди маркировка на прага на ПИК.

(3) Маркировъчните линии на прага на ПИК започват на разстояние 6 m от прага.

(4) Маркировката на прага на ПИК се състои от редица надлъжни линии с еднакъв размер, разположени симетрично на осевата линия на ПИК, както е показано на фиг. 8 (А и Б) за ПИК с широчина 45 m.

(5) Броят на маркировъчните линии е в зависимост от широчината на ПИК:

1. при 18 m броят на маркировачните линии е 4;

2. при 23 m броят на маркировачните линии е 6;

3. при 30 m броят на маркировачните линии е 8;

4. при 45 m броят на маркировачните линии е 12;

5. при 60 m броят на маркировачните линии е 16.

(6) На ПИК, оборудвани за неточен подход за кацане, и на необорудвани ПИК с широчина 45 m или повече надлъжните маркировачни линии се разполагат така, както е показано на фиг. 8 (В).

(7) В напречна посока и маркировачните линии отговарят на следните условия:

1. разполагат се така, че да се намират не по-далече от 3 m от края на ПИК или на разстояние 27 m от двете страни на осевата линия на ПИК в зависимост от това, кое напречно разстояние e по-малко;

2. когато маркировката за обозначаване на ПИК се нанася в границите на маркировката на прага на ПИК, от всяка страна на осевата линия на ПИК се разполагат най-малко по три маркировъчни линии;

3. когато маркировката за обозначаване на ПИК се разполага върху маркировката на прага, маркировъчните линии се нанасят по цялата широчина на ПИК;

4. маркировъчни линии са дълги най-малко 30 m и широки приблизително 1,8 m с интервали между маркировачните линии, равни приблизително на 1,8 m;

5. между двете най-близки до оста на ПИК маркировъчни линии се спазва двоен интервал, а когато маркировката за обозначаване на ПИК се разполага в границите на маркировката на прага на ПИК, този интервал е 22,5 m.
Напречна линияи стралки

Чл. 141. (1) Ако прагът на ПИК е изместен или краят на ПИК не е перпендикулярен на оста на ПИК, към маркировката на прага се добавя и напречна линия, както е показано на фиг. 10 (Б).

Фиг. 10. Маркировка на изместен праг на ПИК

(3) При постоянно изместен праг на ПИК в частта на ПИК, която е разположена пред изместения праг, се нанасят указателни стрелки в съответствие с показаното на фиг. 10 (Б).

(4) При временно изместване на прага на ПИК той се маркира в съответствие с фиг. 10 (А или Б) и всички маркировъчни знаци, предшестващи изместения праг, се ликвидират с изключение на осевата маркировка на ПИК, чиито маркировачни линии се преобразуват в указателни стрелки.

(5) Когато прагът на ПИК е изместен за непродължителен период от време, е достатъчно да се използват маркери с формата и цвета на маркировъчните знаци на изместения праг, вместо да се нанасят знаци на ПИК с боя.

(6) Когато участъкът от ПИК преди изместения праг е непригоден за движение на въздухоплавателни средства, се нанася маркировка, предупреждаваща за затваряне на този участък, както е описано в чл. 373, ал. 1, ал. 2 и ал. 3.

Раздел IV

Маркировка на прицелната точка в зоната за кацане, зоната за приземяване и краищата на ПИК

Приложение

Чл. 142. Маркировката на прицелната точка за кацане се нанася от страната на подхода за кацане до всеки край на оборудвана ПИК с изкуствена настилка с кодов номер 2, 3 или 4.

Местоположение

Чл. 143. (1) За по-добра видимост на маркировката на прицелната точка за кацане, тя се нанася от страната на подхода за кацане до всеки край на:

1. оборудвана ПИК с изкуствена настилка с кодов номер 1;

2. необорудвана ПИК с изкуствена настилка, обозначена с кодов номер 3 или 4.

(2) Маркировката на прицелната точка за кацане започва на разстояние от прага на ПИК не по-малко от даденото в съответстващата колонка на табл. 8, освен за ПИК, оборудвана със система за визуална индикация на глисадата, където началото на маркировката съвпада с началната точка на глисадата.

(3) Маркировката на прицелната точка за кацане се състои от две добре забележими маркировачни линии.

(4) Размерите на маркировъчните линии по ал. 3 и напречният интервал между вътрешните им страни съответстват на стойността в съответната колонка в табл. 8.

(5) Когато има маркировка на зоната на приземяване, страничното разстояние между знаците е същото както това на маркировката на зоната на приземяване.

Таблица 8

Местоположение и размери на маркировката на насочващата точка за кацане

	Разполагаема дистанция за кацане, m
Местоположение и размери	под 800	от 800 до 1200	от 1200 до 2400	над 2400
(1)	(2)	(3)	(4)	(5)
Разстояние от прага на ПИК до началото на маркировката	150	250	300	400
Дължина на маркировачната линия а	30-45	30-45	45-60	45-60
Широчина на маркировачната линия	4	6	6-10 b	6-10 b
Напречен интервал между вътрешните страни на маркировачните линии	6 m с	9 m с	18-22,5 m	18-22,5 m

*а По-големите стойности на указаните размери са предназначени за използване, когато е необходима повишена степен на забележимост.

*b Напречният интервал може да се изменя в границите на указаните размери с цел да се намали замърсяването на маркировъчните знаци от следите на гумите.

*с Тези цифри са получени с отчитане на разстоянието между външните колела на основния колесник, дадени в колона 5 на таблица 1 "Кодови обозначения на летищата", дадени в глава първа.

(2) Зоната за приземяване на ПИК с изкуствена настилка, оборудвана за неточен подход за кацане или необорудвана и имаща кодов номер 3 или 4, желателно е да се маркира за да е по-добре видима.

(3) Маркировката на зоната за приземяване се състои от двойки правоъгълни знаци, разположени симетрично по отношение на осевата линия на ПИК.

(4) Броят на двойките знаци по ал. 3 се отнася към разполагаемата дистанция, където маркировка се нанася от двете посоки на подхода за кацане на ПИК с разстоянието между праговете, както следва:

1. при разполагаема дистанция за кацане или разстояние между праговете на ПИК, по-малко от 900 m, броят двойки знаци е един;

2. при разполагаема дистанция за кацане или разстояние между праговете на ПИК от 900 до 1200 m (без да включва 1200 m) броят двойки знаци е 2;

3. при разполагаема дистанция за кацане или разстояние между праговете на ПИК от 1200 до 1500 m (без да включва 1500 m) броят двойки знаци е 3;

4. при разполагаема дистанция за кацане или разстояние между праговете на ПИК от 1500 до 2400 m (без да включва 2400 m) броят двойки знаци е 4;

5. при разполагаема дистанция за кацане или разстояние между праговете на ПИК 2400 m и повече броят двойки знаци е 6.

(5) Маркировката в зоната за приземяване съответства на една от двете схеми, показани на фиг. 11, като:

1. на схемата, показана на фиг. 11 (А), маркировъчните знаци са с дължина и широчина съответно не по-малки от 22,5 m и 3 m;

2. за схемата, показана на фиг. 11 (Б), всяка маркировачна линия от маркировъчни знаци има дължина 22,5 m и широчина 1,8 m, с интервали 1,5 m между две съседни маркировачни линии;

3. напречният интервал между вътрешните страни на правоъгълниците е равен на аналогичния интервал за маркировката на прицелната точка за кацане, ако тя е предвидена; ако не е предвидена маркировка на насочващата точка за кацане, напречният интервал между вътрешните страни на правоъгълниците съответства на напречния интервал, указан за маркировката на насочващата точка за кацане в табл. 8 (съответно колони 2, 3, 4 или 5);

4. надлъжните интервали между двойките маркировъчни знаци са 150 m, започвайки от прага на ПИК, с изключение на двойката маркировъчни знаци в зоната за кацане, съвпадащи с маркировката на насочващата точка за кацане или разположени в границите на 50 m от тази маркировка, които се изключват от схемата.

Фиг. 11. Маркировка на мястото за приземяване и на зоните за

приземяване (показана е ПИК с дължина 2400 m или повече)
(6) На ПИК с кодов номер 2, оборудвана за неточен подход за кацане, се нанася допълнителна двойка маркировачни линии в зоната за кацане на разстояние 150 m от началото на маркировката на прицелната точка за кацане.

Странични маркировъчни линии на ПИК.

Приложение, местоположение и характеристики.

Чл. 145. (1) При липса на контраст между граници на ПИК с изкуствена настилка и страничните ивици за безопасност или околния терен и между праговете на ПИК се нанасят странични маркировачнни линии на ПИК.

(2) На ПИК, оборудвана за точен подход за кацане, страничните маркировъчни линии на ПИК се нанасят независимо от наличието или отсъствието на контраст между нейните граници и страничните ивици за безопасност или околния терен.

(3) Страничните маркировъчни линии на ПИК са две на брой линии, по една от двете страни, всяка от които се разполага по дължината на страничните граници на ПИК, така че външната страна на линията да съвпада приблизително с ръба на ПИК, освен в случаите, когато широчината на ПИК превишава 60 m.

(4) В случаите по ал. 3 маркировъчните линии се разполагат на разстояние 30 m от осевата линия на ПИК.

(5) При наличие на площадка за обратен завой маркировката на страничните маркировачни линии на ПИК продължава между ПИК и площадка за обратен завой.

(6) Общата широчина на страничната маркировачна линия на ПИК е най-малко 0,9 m на ПИК с широчина 30 m или повече и 0,45 m при по-тесни ПИК.

(2) Маркировката на осевата линия на ПР се нанася върху ПР с изкуствена настилка, когато е част от стандартния маршрут за рулиране и върху която отсъства маркировка на осевата линия на ПР и там, където осевата линия на ПР не съвпада с осевата линия на ПИК.

(3) Маркировката на осевата линия на ПР се нанася върху ПИК с изкуствена настилка, когато ПИК е част от стандартния маршрут за рулиране и:

а) там където отсъства маркировка на осевата линия на ПИК; или

б) където осевата линия на ПР не съвпада с осевата линия на ПИК.

(4) Когато е необходимо да се обозначи близост до място за изчакване при ПИК, маркировката на осевата линия на ПР се изпълнява допълнителна маркировка.

(5) Изпълнение на допълнителна маркировка на осевата линия на ПР може да бъде част от мерките за предотвратяване на нерегламентирани навлизания на ПИК.

(6) Когато е предвидено, може всички пресичания на ПР с ПИК на едно летище да се изпълнят с допълнителна маркировка на осевите линии на ПР.

(7) Върху праволинеен участък на ПР маркировката се нанася по продължение на осевата линия на ПР.

(8) На завой на ПР маркировката на осевата линия продължава от праволинейния участък на равно разстояние до външния край на криволинейния участък.

(9) При пресичане на ПР с ПИК, когато ПР служи за излизане от ПИК, маркировката на осевата линия на ПР се слива по крива линия с маркировката на осевата линия на ПИК, както е показано на фиг. 12 и фиг. 26.

(10) Маркировката на осевата линия на ПР продължава успоредно на маркировката на осевата линия на ПИК на разстояние най-малко 60 m от точката на допиране за ПИК с кодов номер 3 или 4 и на разстояние най-малко 30 m за ПИК с кодов номер 1 или 2.

Фиг. 12. Маркировка на пътеките за рулиране

(12) Когато е предвидена допълнителна маркировка на осевата линия на ПР, тя започва от от място за изчакване при ПИК (Схема А както е показано на Фиг. 12. Маркировка на пътеките за рулиране), и се простира на разстояние до 45 m (състояща се от минимум от три пунктирани линии), по посока на движение от ПИК или до следващото място за изчакване при ПИК, ако то е на разстояние по-малко от 45 m.

(13) Маркировката на осевата линия на ПР има широчина най-малко 15 cm и се нанася във вид на непрекъсната линия по цялата дължина, с изключение на случаите, когато тя се пресича от маркировката на местата за изчакване, както е показано на фиг. 12.

(14) Допълнителната маркировка на осевата линия на ПР се изпълнява както е показано на Фиг. 12-1.

(2) Радиусът на кривата е необходимо да е съобразен с маневрените способности на ВС за които е предвидена площадката за обратен завой.

(3) Ъгълът на пресичане на маркировката на площадката за обратен завой с осевата линия на ПИК, не може да е по-голям от 30 градуса.

Чл. 149. Маркировката на площадката за обратен завой продължава успоредно на маркировката на осевата линия на ПИК на разстояние най-малко 60 m от точката на допиране за ПИК с кодов номер 3 или 4 и на разстояние най-малко 30 m за ПИК с кодов номер 1 или 2.

Чл. 150. (1) Маркировката на площадката за обратен завой е необходимо да води самолета по такъв начин, че да осигури рулиране по праволинеен участък преди точката, където ще се извърши завоя на 180º.

(2) Праволинейният участък на маркировката на площадката за обратен завой е успореден на външния край на площадката за обратен завой.

(2) Проектирането на маркировката на площадката за обратен завой е необходимо да е такова, че когато кабината на екипажа на самолета е върху маркировката на площадката за обратен завой, отстоянието от което и да е от колело на вобещия колесник на самолета до ръба на настилката на площадклата за обратен завой, не може да бъде по-малко от показаните в чл. 81.

(2) За по-лесно маневриране на самолети с кодова буква E и F, може да се увеличи отстоянието от колелата на водещия колесник до външния край на площадката за обратен завой, съгласно чл. 82.

(2) Оборудването със знаци на мястото за изчакване за ПИК се извършва съгласно чл. 309 – чл. 313.

(2) На мястото на пресичане на ПР с необорудвана ПИК, ПИК за неточен подход за кацане или писта за излитане маркировката на мястото за изчакване за ПИК съответства на схема А от фиг. 12.

(3) Когато се осигурява едно място за изчакване за ПИК, на мястото на пресичане на ПР и ПИК за точен подход за кацане по категории I, II или III, маркировката на мястото за изчакване за ПИК съответства на схема А от фиг. 12. Когато в мястото на такова пресичане се осигуряват две или три места за изчакване за ПИК, маркировката на по-близкото (най-близкото) до ПИК място за изчакване при рулиране съответства на схема А от фиг. 12, а на по-отдалечените от ПИК маркировки - на схема Б от фиг. 12.

(4) Маркировката на мястото за изчакване за ПИК, нанесена на мястото за изчакване за ПИК, се изпълнява по схема А от фиг. 12.

(5) Когато се изисква мястото за изчакване за ПИК да се вижда по-добре, маркировката на мястото за изчакване за ПИК, се изпълнява по схема А или Б от фиг. 13.

(6) Когато маркировката на мястото за изчакване за ПИК, изпълнена по схема Б, се разполага в участък, където дължината й би превишила 60 m, на повърхността в края на маркировката на мястото за изчакване за ПИК се нанася условният знак "САТ II" или "САТ III" (в зависимост от категорията) с еднакви максимални интервали от 45 m между съседните знаци. Височината на буквите е не по-малко от 1,8 m и те се разполагат не по-далече от 0,9 m от границата на маркировката на мястото за изчакване.


Фиг. 13. Маркировка на мястото за изчакване за ПИК
(7) Маркировката на мястото за изчакване за ПИК, при ПИК или пресичащи се ПИК се нанася перпендикулярно на осевата линия на ПИК като част от стандартния маршрут за рулиране.

(8) Схемата на маркировката по ал. 7 отговаря на схема А от фиг. 13.

(2) Маркировката на междинно място за изчакване се нанася върху извеждащата граница на обособената площадка за премахване на обледеняването или противообледенителна обработка, свързана с ПР.

(3) Когато маркировката на междинното място за изчакване се нанася върху мястото на пресичане на две ПР с изкуствена настилка, тя се разполага напречно на ПР, на достатъчно разстояние от най-близкия край на пресичащата ПР за осигуряване на безопасно разстояние между рулиращи ВС. Маркировката съвпада по място със светлините на стоп-линията или светлините на междинното място за изчакване, ако има такива.

(4) Разстоянието между маркировката на междинното място за изчакване до извеждащата граница на обособената площадка за премахване на обледеняването или противообледенителна обработка и осевата линия на свързаната ПР е най-малко равно на разстоянието, дадено в колона 11 на табл. 4.

(5) Маркировката на междинното място за изчакване е пунктирана линия, както е показано на фиг. 12.
Маркировка на контролна точка за проверка на VOR.

Приложениe, местоположение и характеристики.

Чл. 155. (1) Когато на летището има контролна точка за проверка на VOR, тя се обозначава със съответстващи маркировка и знак (фиг. 14).

Фиг. 14. Маркировка на летищната контролна точка за проверка на VOR

(2) За център на маркировката на контролна точка за проверка на VOR служи мястото, където ВС се спира за приемане на проверяващия сигнал на VOR.

(3) Маркировката на контролна точка за проверка на VOR е окръжност с диаметър 6 m, очертана с линия с широчина 15 cm (вж. фиг. 14 А).

(4) Когато е желателно ВС да се спре в определена посока, през центъра на окръжността се прекарва линия в съответствие с нужния азимут.

(5) Линията по ал.4 излиза на 6 m от външния ръб на окръжността в нужната посока и завършва със стрелка. Широчината на линията е 15 cm (вж. фиг. 14 Б).

(6) Маркировката на контролната точка за проверка на VOR е с бял цвят, ако се отличава по цвят от маркировката на ПР.

(7) При необходимост за осигуряване на контраст маркировката се огражда с черна боя.

(2) Маркировката на местостоянките на ВС на перон, покрит с настилка, и в зоните за противообледенителна обработка на самолетите се разполага така, че да осигури безопасното разстояние, дадено в чл. 107 и чл. 114, ал.2, когато колелото на носевия колесник се движи по маркировката на местостоянката.

(3) Маркировката на местостоянките за ВС включва в себе си елементи, като:

1. обозначаване на местостоянката;

2. линия за влизане;

3. маркиращ знак за завиване в обратна посока;

4. линия за завиване в обратна посока;

5. линия за спиране;

6. "стоп" линия;

7. линия за излизане (в зависимост от схемата за разполагане на местостоянката и в допълнение за други средства за спиране на местостоянката).

(4) Обозначаването на местостоянката за ВС (с буква и/или цифра) е част от линията за рулиране при влизане и се разполага на неголямо разстояние от началото на линията за рулиране при влизане.

(5) Обозначаването е с достатъчна височина, за да бъде разчитано от кабината на екипажа на ВС, използващо дадената местостоянка.

(6) В местата, където на местостоянката за ВС са нанесени една върху друга два типа маркировки с цел да се осигури по-гъвкаво използване на перона и е трудно да се определи коя маркировка на местостоянката следва да се използва, или се поставя под заплаха безопасността, ако се използва несъответстващата маркировка, към обозначенията на местостоянката се добавя обозначаване на типа ВС, за които е предназначен всеки вид маркировка. (Пример: 2A-B747, 2B-F28)

(7) Линиите за рулиране при влизане, завиване в обратна посока и излизане от местостоянката са непрекъснати по цялата си дължина и с широчина не по-малка от 15 сm.

(8) Когато на местостоянка се нанасят един или няколко типа маркировки, линиите, предназначени за ВС с най-голям радиус на завиване, са непрекъснати, а за другите ВС - прекъснати.

(9) Радиусите на криволинейните участъци на линията за рулиране при влизане, завиване в обратна посока и излизане съответстват на типа на ВС с най-голям радиус на завиване в обратна посока, за които е предназначена дадената маркировка.

(10) Където се предполага, че ВС ще се движи само в една посока, като част от линията за рулиране при влизане и излизане се добавят стрелки, които посочват посоката на движение.

(11) Маркиращата линия за завиване в обратна посока се разполага перпендикулярно на линията за рулиране при влизане от страната на левия пилот, по посоката на движение, в точката на всяко предполагано завиване в обратна посока.

(12) Дължината и широчината на маркиращата линия е съответно не по-къса от 6 m и не по-тясна от 15 cm и има стрелка за посоката за завиване в обратна посока.

(13) Интервалите, които е необходимо да се спазват между маркиращата линия за завиване в обратна посока и линията за рулиране при влизане, могат да се изменят в зависимост от различните типове ВС с отчитане на полезрението на пилота.

(14) Ако са необходими повече от една маркировъчни линии за завиване в обратна посока и (или) линии "стоп", те се обозначават с условни знаци.

(15) Линията за спиране на местостоянката се начертава така, че да съвпада с продължението на осевата линия на ВС в определеното място за спиране и да бъде видима от пилота в крайния етап на маневриране при спиране на местостоянката.

(16) Широчината на линията за спиране е най-малко 15 см.

(17) "Стоп"-линията е перпендикулярна към линията за спиране на местостоянката, от страната на левия пилот по посоката на движение в предполагаемата точка на спиране.

(18) Дължината и широчината на “стоп-линията” са съответно са най-малко 6 m и 15 cm.

(19) Интервалите, които е необходимо да се спазват между "стоп" линията и линията за рулиране при влизане, могат да се изменят в зависимост от различните типове ВС с отчитане на полезрението на пилота.

(2) Линиите за безопасност се нанасят на перона така, че да се обозначат зоните, предназначени за използване от наземни транспортни средства и друго оборудване за обслужване на ВС, и да се осигури безопасно разстояние от ВС.

(3) Линиите за безопасност на перона включват в себе си такива елементи, като линия за безопасно разстояние от края на крилото и ограничителни линии за служебните пътища в зависимост от схемата за разполагане на местостоянката и разположението на наземните средства.

(4) Линията за безопасност на перона е широка най-малко 10 сm и се нанася непрекъснато по цялата дължина.

(2) Маркировката на място за изчакване по маршрута за движение се разполага напречно на маршрута за движение на мястото за изчакване.

(3) Маркировката на мястото за изчакване по маршрута за движение съответства на правилата за пътно движение вдясно.

Маркировка съдържаща задължителна за изпълнение инструкция. Приложениe, местоположение и характеристики.

Чл. 159. (1) Където няма възможност за поставяне на знак, съдържащ задължителна за изпълнение инструкция съгласно чл. 309, ал. 2, се осигурява маркировка върху повърхността на изкуствената настилка, съдържаща задължителни за изпълнение инструкции.

(2) Където е необходимо от експлоатационна гледна точка, както на ПР с ширина привишаваща 60 m или за подпомагане предотвратяването на нерегламентирани навлизания на ПИК, знакът, съдържащ задължителни за изпълнение инструкции, допълва маркировката, съдържаща задължителни за изпълнение инструкции.

(3) Маркировката на ПР, съдържаща задължителни за изпълнение инструкции, където кодовата буква е А, B, C или D се нанася върху ПР, по средата на маркировката на осевата линия на ПР, от страната за изчакване на маркировка на мястото за изчакване при ПИК, както е показано на Фиг. 15(А).

(4) Разстоянието между най-близкия край на маркировката и маркировката на мястото за изчакване при ПИК или маркировката на осевата линия на ПИК е не по-малко от 1 m.

(5) Маркировката на ПР, съдържаща задължителни за изпълнение инструкции, където кодовата буква е E или F се нанася върху ПР от двете страни на маркировката на осевата линия на ПР, от страната за изчакване на маркировка на мястото за изчакване при ПИК, както е показано на Фиг. 15(Б).

(6) Разстоянието между най-близкия край на маркировката и маркировката на мястото за изчакване при ПИК или маркировката на осевата линия на ПИК е не по-малко от 1 m.

Фиг. 15. Маркировка, съдържаща задължителни за изпълнение инструкции

(8) Маркировката, съдържаща задължителни за изпълнение инструкции, е бял текст върху червен фон.

(9) Надписът по ал. 7 предава информация, аналогична на информацията на съответния знак, съдържащ задължителни за изпълнение инструкции, освен надписът "ВЛИЗАНЕТО ЗАБРАНЕНО" ("NON ENTRY").

(10) Маркировката "ВЛИЗАНЕТО ЗАБРАНЕНО" ("NON ENTRY") е текст с бял цвят върху червен фон.

(11) Маркировката, съдържаща задължителни за изпълнение инструкции, се окантова с рамка в бял или черен цвят, когато маркировката и повърхността на настилката не са достатъчно контрастни.

(12) Височината на символите за надписите е 4 m където кодовата буква е C, D, E или F и 2 m където кодовата буква е А или B. Формата и размерите на надписите съответстват на изискванията съгласно Приложение № 8.

(13) Фонът е с правоъгълна форма и се простира на поне 0,5 m вертикално и странично извън края на границите на надписа на маркировката.
Указателна маркировка.

Приложениe, местоположение и характеристики.

Чл. 160. (1) В местата, където обикновено се предвижда поставянето на указателен знак, но поставянето му е практически невъзможно, на повърхността на настилката се нанася указателна маркировка.

(2) Където е необходимо от експлоатационна гледна точка, указателният знак се допълва с указателна маркировка.

(3) Указателна маркировка показваща местоположение или направление се разполага предимно на места, където се пресичат ПР и където оперативният опит е показал необходимост от допълнителни указателни знаци, за постигане на по-добра ориентация на екипажите при наземното движение на ВС.

(4) Указателна маркировка се поставя върху повърхността на настилката, през приблизително равни разстояния по протежение на ПР.

(5) Указателната маркировка се нанася напречно върху повърхността на ПР или перона, където е необходимо, и се разполага така, че лесно да се вижда от кабината на приближаващото се ВС.

(6) Указателната маркировка се състои от надписи:

1. жълт цвят върху черен фон, когато тя заменя или допълва знак за обозначаване на дадено място;

2. черен цвят върху жълт фон, когато тя заменя или допълва знак за обозначаване посоката на движение или определено място.

(7) Когато маркировката и настилката не са достатъчно контрастни, маркировката включва:

1. черна рамка при наличие на надписи с черен цвят;

2. жълта рамка при наличие на надписи с жълт цвят.

(8) Височината на знака е 4 m. Формата и размерите на надписите съответстват на изискванията съгласно Приложение № 8.

(2) За да се осигури безопасността на въздухоплавателните средства спрямо рисковите ефекти от лазерно излъчване, се установяват около летищата следните защитени зони:

1. Полетна зона, свободна от лазерно излъчване/ насочване (Laser-beam free flight zone (LFFZ);

2. Критична полетна зона с лазерно излъчване/ насочване (Laser-beam critical flight zone (LCFZ);

3. Чувствителна полетна зона с лазерно излъчване/ насочване (Laser-beam sensitive flight zone (LSFZ).

а) За адекватна защита на летателните операции, може да се използват фигурите 15-1, 15-2 и 15-3 за определяне на нива на експозиция и разстояния;

б) Ограниченията върху използването на лазерни излъчватели в трите защитени полетни зони, LFFZ, LCFZ и LSFZ и се отнасят само до видими лазерни излъчватели. Ограниченията не се отнасят за лазерни излъчватели, управлявани от властите, съвместими с безопасността на полетите. В цялото управлявано въздушно пространство, излъчваното ниво на лазерните лъчи, видими или невидими, е необходимо да бъде по-малко или равно на максимално допустимата експозиция (maximum permissible exposure (MPE)), освен в случаите в които за тези лазерни емисии е имало официално запитване до Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация” и е получено разрешение за инсталирането и експлоатацията им.

в) Защитените полетни зони се създават с цел да се намали рискът от опериращи лазерни излъчватели в близост до летищата.

(3) Наземна светлина, която не е аеронавигационна и вследствие на своята интензивност, конфигурация или цвят може да попречи или да дезориентира за ясното разпознаване на аеронавигационните наземни светлини, се премахва, екранира или по някакъв друг начин се модифицира за изключване на подобна възможност.

(4) Особено внимание е необходимо да се обърне на всяка наземна светлина, която не е аеронавигационна и виждаща се от въздуха в границите на следните райони:

1. за оборудвана ПИК, обозначена с кодов номер 4 - в границите на участъците преди прага на ПИК и след края на ПИК, имащи дължина от прага и края на ПИК най-малко 4 500 m и широчина 750 m от двете страни на продължението на осевата линия на ПИК;

2. за оборудвана ПИК, обозначена с кодов номер 2 или 3 - съгласно т. 1, с изключение на това, че дължината на зоната е най-малко 3000 m;

3. за оборудвана ПИК, обозначена с кодов номер 1, и необорудвана ПИК - в границата на зоната на подхода за кацане.
Наземни аеронавигационни светлини, които могат да създадат трудности за корабоплаването

Чл. 162. В случаите, когато наземните аеронавигационни средства са разположени до водни пространства, годни за корабоплаване, не се допуска наземните аеронавигационни светлини да създават трудности за корабоплаването.

Фиг. 15-1 - Защитени полетни зони

Фиг. 15-2 - Полетни зони свободни от лазерно излъчване/ насочване на многопистова система

Забележка: AGL – над терена

Фиг. 15-3 – Максимални нива на излъчване/ насочване на видими лазерни лъчи в защитените полетни зони.
Задигнати наземни светлини на подхода

Чл. 163. (1) Наземните светлини на подхода за кацане и техните опорни конструкции са чупливи, с изключение на тази част на светлинната система на подхода за кацане отвъд 300 m от прага на:

1. където височината на опорната конструкция превишава 12 m,, изискванията по отношение на чупливостта се прилага само към частта, превишаваща 12 m;

2. където опорната конструкция е заобиколена от нечупливи обекти, чуплива е само тази част от конструкцията, която се възвишава над околните обекти.

(2) В случаите, когато арматурата или опорната конструкция на светлините на подхода за кацане са недостатъчно забележими, те се маркират по подходящ начин.

(2) Задигнатите наземни светлини на ПИК, на крайния участък за спиране и на ПР се разполагат достатъчно ниско над земята, за да се осигури запас от разстояние до витлата и гондолите на двигателите на реактивните ВС.

(3) Арматурата на вградените светлини по повърхността на ПИК, КУС, ПР и перона се конструира и разполага така, че да издържи натоварването, създавано от колелата на ВС, без да разрушава светлините и без да предизвиква повреди на ВС.

(4) Температурата на допираната повърхност между вградената светлина (лампа) и гумата на колесника, появяваща се в резултат на топлопроводност или излъчване, не се допуска да превишава 160ºС в течение на 10-минутен контакт.

(2) Интензивността на системата светлини на подхода за кацане може да бъде по-голяма от интензивността на светлините на ПИК, но е необходимо да се избягват резките преходи с оглед да не се създаде лъжливо впечатление у пилота за изменение на видимостта по време на подхода за кацане.

(3) При наличие на високоинтензивна светлинна система се предвижда подходящ контрол на интензивността (средства за нейното регулиране), позволяващи да се корегира интензивността на светлините в зависимост от конкретните условия.

(4) В случаите по ал.3 се осигурява отделно регулиране на интензивността или други подходящи методи, за да може да се експлоатират при съвместима (съгласувана) интензивност следните системи, в случай на монтиране:

1. светлинна система на подхода за кацане;

2. странични светлини на ПИК;

3. прагови светлини на ПИК;

4. крайни светлини на ПИК;

5. осеви светлини на ПИК;

6. светлини в зоната на приземяване;

7. осеви светлини на ПР.

(5) По периметъра и в елипсата, които определят главния лъч, указани в Приложение № 9, фигури 9-1 до 9-10, максималната стойност на интензивността (силата) на светлината не може да превишава три пъти минималната стойност на интезивността на светлината измерена съгласно Приложение № 9, общи забележки на фигури 9-1 до 9-11, Забележка 2.

(6) По периметъра и в правоъгълника, които определят главния лъч, указани в Приложение № 9, фигури 9-12 до 9-20, максималната стойност на интензивността (силата) на светлината не може да превишава три пъти минималната стойност на интезивността на светлината измерена съгласно Приложение № 9, общи забележки на фигури 9-12 до 9-21, Забележка 2.
Аварийно осветление.

Приложениe, местоположение и характеристики.

Чл. 166. (1) Когато на летище с ПИК, оборудвана със светлинна система, липсват резервни източници за електроснабдяване, се предвиждат достатъчен брой аварийни светлини, които са пригодни да бъдат монтирани най-малко на основната ПИК в случай на отказ на основната светлинна система.

(2) Аварийни светлини могат да се използват и за маркиране на препятствия или за очертаване на ПР и перони.

(3) Поставените на ПИК аварийни светлини като минимум съответстват на конфигурацията на светлините, изискващи се за необорудвана ПИК.

(4) Цветът на аварийните светлини съответства на цветовите изисквания към светлинната система на ПИК.

(5) Изключение по ал. 4 се допуска, когато е невъзможно осигуряването на цветни прагови и крайни светлини на ПИК, то тогава всички светлини могат да бъдат променливо бели или възможно най-доближаващи към този тип.
Аеронавигационни маяци

Чл. 167. (1) На всяко летище, предназначено да се използва през нощта, се поставя летищен или опознавателен маяк, ако това се налага от условията на експлоатация.

(2) Експлоатационната необходимост се определя в зависимост от изискванията за въздушното движение, използващо летището, а също така с отчитането на ярко изразените отличителни белези на летището по отношение на обкръжаващата го среда и разполагането на други визуални и невизуални средства, помагащи да се установи местоположението на летището.

1. въздухоплавателните средства осъществяват навигацията главно с помощта на визуални средства;

2. има често ограничения в условията на видимост;

3. от въздуха трудно се определя местоположението на летището предвид наличието на околни светлини или особености на местността.

(2) Летищният маяк се разполага на летището или близо до него в зона с ниска фонова осветеност.

(3) Маякът се разполага така, че той да не се закрива от обекти във важни направления и да не заслепява пилота, подхождащ за кацане.

(4) Летищният маяк излъчва или цветни импулсни светлини (светкавици), редуващи се с бели, или само бели импулсни светлини (светкавици).

(5) Честотата на общия брой светкавици е от 20 до 30 в минута.

(6) Цветните светкавици излъчвани от маяка са:

1. зелен цвят на летище, разположено на суша;

2. жълт цвят на летище, разположено на водна повърхност;

3. с цветовите характеристики в частта на летището, което се смята за главно съоръжение на комбинирано летище, разположено както на суша, така и на вода.

(7) Светлината на маяка е необходимо да се вижда от всички направления.

(8) Разпространението на светлината на маяка във вертикална равнина е необходимо да се разпрострира от ъгъл с превишение не по-голямо от 1º до ъгъла, който Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация” е определил за приемлив за ориентация при максимален ъгъл с привишение, от което ще се използва маякът, а ефективната интензивност на светлинните импулси (светкавиците) е не по-малка от 2000 сd.

(9) В местата, където е невъзможно да се избегне високата фонова осветеност, е допустимо да се наложи увеличението на ефективната интензивност на светлинните импулси най-малко 10 пъти.
Опознавателен маяк. Приложениe, местоположение и характеристики.

Чл. 169. (1) Осигурява се опознавателен маяк на летище, предназначено за използване нощем, ако летището не може лесно да бъде опознато от въздуха с други средства.

(3) Опознавателният маяк излъчва импулси със зелена светлина на летище, разположено на суша и с жълта светлина на летище, разположено във вода.

(4) Опознавателните сигнали се предават с международната морзовата азбука.

(5) Скоростта на предаване е между 6 до 8 думи на минута, като съответната продължителност на предаване на една точка от Морзовата азбука е от 0,15 до 0,2 s.

(6) Опознавателният маяк се разполага в зона на летището с ниска фонова осветеност.

(7) Маякът се разполага така, че да не се закрива от обекти във важните направления и да не заслепява пилота, подхождащ за кацане.

(8) Опознавателният маяк на летище, разположен на суша, е необходимо да се вижда от всички направления.

(9) Разпространението на светлината на маяка във вертикална равнина е необходимо да е в границите от ъгъл с привишение не по-голямо от 1º до ъгъла, който Главна дирекция “Гражданска въздухоплавателна адимнистрация” е определила за приемлив за ориентация при максимален ъгъл с превишение, от което ще се използва маякът, а ефективната интензивност на светлинните импулси (светкавиците) е не по-малка от 2000 сd.