Критичен недостиг на лекари в десетки специалности

Критичен недостиг на лекари в десетки специалности

Критичен недостиг на лекари в десетки специалности. За да се запълни кадровият дефицит, в много болници работят пенсионирани медици.

Велико Търново, Габрово, Русе, Силистра, Кърджали и Смолян. Това са областите, в които има най-сериозен недостиг на медици. През последните години групата на изчезващите лекари все повече се разраства. Така в момента България разполага едва с 23 лицево-челюстни хирурзи. Под критичния минимум са и специалистите по физиология, спешна медицина, токсикология и патология. Твърде малко се оказват още неврохирурзите, ендокринозлози и уролозите.

В цялата Смолянска област има само 2 пулмолози. Единият от тях е д-р Григор Лалов

Специалността, в която продължава да има сериозен недостиг на лекари, е анестезиологията. Дори в реанимацията на Военна болница.

Един от останалите е д-р Евангелос Вавудакис. Завършва медицина в България, но се връща в Гърция, за да отбие военна служба. След казармата отново идва у нас.

Макар да е емигрант, проблемите на българското здравеопазване изобщо не са му чужди.

Университетските болници са привилегировани, защото са желано работно място. Има обаче и изключения.

Инфарктната липса на млади кадри в момента не очертава особено светли хоризонти.

Най-новото проучване на Медицинския университет показва, че около 70% от завършилите лекари възнамеряват да заминат зад граница.

Парите за здраве - разговор с д-р Юлиян Йорданов, ген. Стоян Тонев и Ани Бонева

Нова телевизия  "Събуди се"

Водещ: През седмицата едно изследване показа, че 51 процента от хората в България са склонни да плащат допълнителни здравни вноски, така че им гарантира лечение, при което няма да им се искат още допълнително пари, когато имат нужда от помощ. През седмицата един доклад на Центъра за защита правата в здравеопазването показа доста сериозни нарушения на много места. През седмицата, една от най-дискутираните теми си останаха промените в Закона за здравното осигуряване, които предвиждат три пакета. Казвам сега добро утро на Ани Бонева – член на УС на Център за защита правата в здравеопазването, добро утро; д-р Юлиян Йорданов, който е заместник-председател на Български лекарски съюз; ген.Стоян Тонев, който е председател на здравната комисия в парламента. Около вас се завихря буря, генерал Тонев, ще говорим за това след малко, ще изясним детайлите след малко. Но преди това, понеже в паузата доктор Йорданов казахте, че сметките на осем, поне осем общински болници са запорирани. Това е много сериозно, кажете за какво става въпрос?

Юлиян Йорданов: Това е изключително сериозен проблем и тук може би трябва спешна намеса от Министерство на финансите и Министерство на здравеопазването, тъй като декември месец излезе едно постановление на МС № 788, с което над 100 хиляди лева, които има да се разплащат с определени фирми и т.н., включително и лечебни заведения, ако имат задлъжнялост към НАП, се запорират техните сметки. Към момента осем общински болници, вчера имаше..., събиране, събрание на Сдружението на общинските болници в България, колегите бяха изключително тревожни и напрегнати, защото те са осем болници до този момент...

Водещ: За кои става въпрос?

Юлиян Йорданов: Става въпрос за болниците в Димитровград, в Никопол, Чирпан, Поморие..., някъде около осем болници в момента, но може би в понеделник още болници ще ми изпратят съобщения, информация...

Водещ: А от кога са запорирани сметките?

Юлиян Йорданов: Вече са запорирани, тези дни буквално.

Водещ: Те със запорирани сметки какво могат да правят? Нищо.

Юлиян Йорданов: Нищо не могат да направят и това поставя страхотен проблем, тъй като тези болници фактически са изправени пред фалит. Те не могат да се разплащат със своите служители. Вие знаете миграцията на медицинския персонал колко е сериозна, това ще означава смърт на тези болници.

Водещ: Не могат и да лекуват безплатно.

Стоян Тонев: Проблемът възникна още месец януари на отделни болници. Например Димитровград, още януари. Това е едно недоглеждане от Министерство на финансите, най-вече от НАП...

Водещ: Не може ли да се намесите вие с правата на здравната комисия?

Стоян Тонев: Намесихме се, опитахме чрез... просто да не се прави от НАП запор, но се оказа, че трябва да се промени законодателно... Но, на първи етап аз мисля, че Министерството на финансите трябва да реши въпроса конкретно за болниците.

Водещ: Добре, о,кей, значи това е текст, който предвижда, че когато имат..., когато са неизрядни към НАП... се запорират сметките...

Стоян Тонев: Даже доктор Йорданов предложи един друг, по-соломоновски вариант - да има някакво разсрочване.

Юлиян Йорданов: Да се даде възможност за разсрочено плащане.

Водещ: Добре, кажете обаче сега...

Юлиян Йорданов: Извинявайте, има още един проблем. Касата по принцип НАП искат осигуровките да се плащат до 25-то число. НЗОК обаче казва: -Ние до 25-то число не може да извършим преводите, ние ги извършваме към 28-29-ти до края на месеца. Какво означава това? Една болница предварително преди да получи сумите, трябва да си даде осигуровките?

Водещ: Добре, това са елементарни неща, няма ли кой да ги съобрази? Аз много се извинявам, но това е чиновническа работа, извинете... Може ли болници да стоят без пари, заради такъв тип недоглеждания...

Стоян Тонев: Ще ви кажа и нещо друго, например в софийска община, където аз имах отношение към това, самата община даваше за три дена субсидия, за да не се получава тази разлика.

Водещ: Да, безумно е... Сега, генерал Тонев, кажете за този чутовен скандал. Вие казвате, че няма нищо такова, но това, което се завихря около вашето име с няколко думи: Разследване на БТВ, в последствие беше публикуван и един доклад на Министерство на отбраната, одитен доклад, който доказва за какво става дума. Накратко: Необяснимо бездействие и приватизация отвътре, заради договор, който вие сключвате, като директор на ВМА, с една частна фирма „Делтаприм”. От това сътрудничество болницата печели 2 милиона лева, губи 12. Междувременно се оказва, че собственик на 80 процента от тази частна фирма е шефът на клиниката по дерматология във ВМИ, доктор Кадурина.

Стоян Тонев: А може би и затова е насочено, тъй като аз съм дерматолог, но се изважда от контекста и се взима конкретна фирма, за да може да бъда атакуван и аз. Но, за какво става въпрос?

Водещ: С много ли такива фирми са сключвани договори?

Стоян Тонев: 54, тоест, в болницата има 54... Всъщност какво се прави? Прави се смесване на факти, смесва се една държавна клиника, която е към болницата, с едно частно звено, което представлява..., всъщност то е взело под наем един кабинет в поликлиниката...

Водещ: Обаче се оказва, че ВМА губи много пари от това сътрудничество?

Стоян Тонев: От какво губи пари, като... всъщност ВМА получава пари от това... И ви давам конкретен пример. Значи 10 милиона е загубата за 12 години на клиниката, която е по дерматология. Но аз ви давам пример. Например, от Клиниката по реанимация за тези 12 години загубата е 36 милиона, от Спешното звено, което е към болницата, загубата е 48 милиона. И, веднага ви казвам друго. Във всяка болница, и специално и във ВМА, има не повече от 30 процента печеливши звена. Това са инвазивната кардиология, гасроентерология, урологията, едно друго губещо звено е онкохематологията... Аз ви давам примера. Ако аз трябва да разпределям според печалбата на всяка клиника, аз трябва да давам на гастроентеролозите 50 хиляди лева заплата, а на реаниматорите да не им давам въобще заплата.

Водещ: Тука става дума за друго. Става дума за това, дали през този договор е ощетена болницата и облагодетелствана една частна фирма...

Стоян Тонев: Не, болницата е печелила от това.

Водещ: А между другото, редно ли е, да се сключва...шефът, когато е едно и също лице шефът на клиниката и собственикът на почти 100 процента от тази частна фирма?

Стоян Тонев: Законовата част е... ви я цитирам точно: управителят не може да бъде на трудов договор... В случая управителят не е на трудов договор. А собственик може да бъде всеки.

Водещ: Добре, спрямо закона може да е о,кей, обаче... как да кажа, морално дали е чисто всичко?

Стоян Тонев: Добре, вижте, това е практиката във всички болници и не само във военна. А практиката и морала в случая е, че болницата печели от това нещо.

Водещ: Добре, 5 до 10 пъти през този период болницата надвишава разходите си над приходите. Вярно ли е, че е закупен лазерен апарат за 180 хиляди лева, който не работи?

Стоян Тонев: Как да не работи?

Водещ: Че не се използва. Той сигурно работи, но не се използва, защото няма кой да го използва?

Стоян Тонев: Няма такова нещо. Този лазерен апарат през него минават на месец около 800 души.

Водещ: Че са купувани биологични продукти, които също не се употребяват, но пък са били част от дисертацията на доктор Кадурина?

Стоян Тонев: Това е..., вижте, това е смешно. Значи, биологичните продукти се употребяват и в гастроентерологията, и в ревматологията, и в дерматологията... за псориазис се употребяват най-често. Те са най-модерното лечение. И ако човек го няма това в арсенала си на действие, значи той не е в медицината. Иска да ви кажа, какво е това обвинение, участва в дисертацията? Всеки лекар, който прави някаква дисертация, в крайна сметка той използва клиничният материал, който е на клиниката му. И това е все едно да обвиним... да кажем, Генчо Начев, че е закупувал клапи, които струват по... да кажем 100 или 200 хиляди лева...заради това.

Водещ: Разбрах ви, това е важна тема, аз ще я прекратя тази тема, за да не остават изолирани нашите гости, защото има и много други теми за разговор днес, свързани и със здравеопазването...

Стоян Тонев: Ако има някакъв момент, който аз ще потърся правата си по съдебен път, но тук мен ме учудва...

Водещ: Кого да съдите? Екипът, направил разследването, или Министерство на отбраната, което публикува този одитен доклад?

Стоян Тонев: Министерство на отбраната, и то не Министерство на отбраната, а конкретния човек... Освен това, забележете, одитът е направен юни месец миналата година. Минало е през прокуратура, минало е през „Медицински одит”, минало е през Инспекторат, конфликт на интереси, всички са казали, че няма нищо. И осем месеца след това... Може би законите, които сега ще приемаме за лекарствените средства, може би и те имат значение за това.

Водещ: Така си обяснявате атаката срещу вас?

Стоян Тонев: Да.

Водещ: Добре, разбрах ви. Толкова по тази тема, въпреки че бяха важни разясненията.

Юлиян Йорданов: Една думичка да кажа. Действително има неравномерно финансиране в здравеопазването. Има някои специалности, някои дейности, които са свръхфинансирани, или поне достатъчно добре финансирани, и има някои, които са недофинансирани. И по някой път трябва да се прави компенсация, тоест, да се вземат от там..., един болничен мениджър взима от там, където е печелившо, за да го даде там, където е губещо, защото това лечебно заведение трябва да оказва комплексна помощ. И нека да не се вадят поединично нещата, защото действително от контекста се променят много като смисъл...

Водещ: Добре.

Стоян Тонев: Вземете една патоанатомия, може ли да бъде печеливша?

Водещ: Е, задавате риторичен въпрос.

Стоян Тонев: Добре, и да не я финансираме?

Водещ: Разбира се, че трябва да се финансира.

Стоян Тонев: А, между другото, патоанатомията също има частни договори, тъй като..., там е друга причината, няма патоанатоми в България и от цяла България изпращат на шефа на патоанатомията на ВМА препарати да ги гледа.

Водещ: Добре, нека обаче сега малко да поговорим за живите, които имат нужда от помощ. От изследването, което споменах в началото на разговора, изследване на „Алфа рисърч”, 51 процента от запитаните са склонни да плащат допълнителни вноски, ако това ще им гарантира качествено и заплатено вече наистина до край лечение. Ани, вие ако бяхте участник в тази анкета, щяхте ли да бъдете сред тези 51 процента?

Ани Бонева: Знаеш отговора, но аз ще го повторя, как през годините се е случвало. На мен досега не ми се е случвало държавата да ме лекува, въпреки онкологичното заболяване. Когато ми се налагало да извикам линейка, от личен опит, когато кажа, че имам рак, линейката не идва.... Безспорен факт. Сигурна съм, че двамата господа тук няма да го отрекат. Така, или хайде сега, да не се лъжем... Така, и при цялата тази хамалогия, след като на мен ми се е наложило да си плащам и да си доплащам за всичко, изводът е точно един – ако аз не съм си плащала, сега нямаше да стоя тук. Нали така? Познаваме се, знаем много добре, че съм била принуждавана през цялото време да купувам лекарства, които уж държавата трябва да осигури, следствие, на което сме спечелили и дела, защото държавата не ги е осигурила. Следователно, ако трябва да говорим за това, дали сме готови да платим, ние искаме да платим за това, което знаем какво е, защо е, кога ще бъде... Точно заради това в Центъра за защита правата в здравеопазването ние не само защитаваме пациенти, които са пострадали, ние защитаваме и лекарите. Лекари, които са глобени неправомерно от каса, лекари, които са били принудени да...

Водещ: Ние в момента говорим за доплащането.... Сигурна съм, че при вас идват много сигнали, тип – аз съм здравноосигурена, имам всички права и т.н., но ми казват – донеси си консумативи, купи си еди какъв си имплант, направи това...

Ани Бонева: Това винаги се случва...

Водещ: Тогава, вариант ли е възможно ли е например да има лични партиди?

Ани Бонева: Не е възможно, за съжаление не е възможно, защото аз съм искала многократно...

Стоян Тонев: Да кажем думата „засега”...

Ани Бонева: На мен това не ми звучи обещаващо засега... Когато аз имам нужда от лечение сега, утре не е важно за мен, нали така, съгласен сте с мен. Когато нещата трябва да се случват сега...

Стоян Тонев: В този конкретен случай, да.

Ани Бонева: Разбира се, когато аз бях на 26 години, сигурна съм, че вие сте гонили гаджета, когато сте били на 26 години, а аз се борех за живота си. Не може някой да седне да ми обяснява, че на 29 аз мога да получа лечение. Ако аз не бях намерила човека, който да ми помогне да се лекувам, защото банките отказват пари на хора, което са с хронични заболявания, за лечение, и това отново не е тайна, тоест, говорим едно и също нещо години наред, както е и нашият доклад. Тоест, няма нищо невярно в този доклад, няма нищо грешно в този доклад, и най-малкото звучи непрофесионално, и това държа лично от моята уста да се чуе, непрофесионално, ако някой каже, че едно изречение в този доклад е лъжа.

Водещ: Добре, понеже там има критики и към Спешна помощ, малко по-късно ще включим и доктор Каталиева от Спешния център в София, но така или иначе – кажете по отношение на доплащането, наистина и по отношение на личните партиди. Защото, има рискове разбира се, и рискът е по-богатите хора да имат... то и сега в някакъв смисъл е така, в много голям смисъл е дори, но дали няма да стане още по-страшно положението, когато бедните хора наистина ще имат по-малко достъп до лечение. Но хората си казват – аз си плащам вноските, плащам си осемте процента, плащам и за тези, които не плащат, пък получават помощ, а накрая като отиде в болницата ми казват – плати си това, това и това... Доктор Йорданов?

Юлиян Йорданов: Вижте, нашата система в момента е базирана на солидарния модел. Ако всички в тази система участват действително солидарно, тогава няма да има това изкривяване и няма да говорим за частните партиди. А когато говорим за частните партиди, да, това може би е най-справедливо спрямо отделния човек, но за най-бедната държава от Европа, това ще бъде крайно несправедливо. Така че, нека да говорим за здравноосигурените...

Водещ: Тоест, бедните хора няма да имат достъп до лечение на практика...

Юлиян Йорданов: Те ще имат достъп, но няма да имат този достъп в достатъчен обем, който е нужен за тях.

Водещ: Генерал Тонев?

Стоян Тонев: Аз съм съгласен напълно с това, защото ние наистина с този солидарен модел, това е единственият изход за България, пък и не само за България, в повечето страни е смесен модела. Обаче важното е друго, че ние трябва да дадем..., все пак да направим и стъпка за в бъдеще и една част от парите, които се дават за осигуряване, би трябвало да помислим да бъдат наистина в собствени партиди. И, даже една страна с добро здравеопазване, като....

Водещ: Ще бъде несправедливо, казва доктор Йорданов.

Стоян Тонев: Ще бъде несправедливо, ако се направи изцяло. Но ако се вземе само част, това е първата... Ето, аз ви давам пример с Холандия, където има едно добро здравеопазване...

Юлиян Йорданов: Най-доброто в Европа.

Стоян Тонев: За момента е най-доброто.

Водещ: Кажете, обърнете се към Ани и ? кажете, в нейния случай, как биха изглеждали нещата?

Стоян Тонев: Значи, биха изглеждали така – 6.6, а не 8, и не 2 процента, отиват за осигуряване. Над тази сума държавата осигурява всичко.

Ани Бонева: Ама тя така или иначе ще си го осигури, ако аз отида и си платя на касата...

Стоян Тонев: Не, не, тя плаща всичко...

Ани Бонева: Ама колко пъти ще плащаме на касата? Ще доплащаме ли на касата?

Стоян Тонев: Нищо няма да се доплаща.

Ани Бонева: Не, не ви вярвам.

Водещ: Няма да има – купете си консумативи, идете за спринцовки, купете си пластина...

Стоян Тонев: Аз казвам, не на мен, или че ще стане...

Ани Бонева: Не, не ви вярвам, директно ви го казвам.

Юлиян Йорданов: Понеже ние говорим...

Стоян Тонев: Защо не ви се вярва?

Ани Бонева: До тук аз не видях да се случи нещо хубаво, в което да повярвам.

Юлиян Йорданов: Понеже говорим за промените в Закона за здравноосигуряване, действително към момента ние може да си позволим този пакет, който беше изключително разширен и затова се стигаше до този недостиг – няма лекарства за тези хора, за тези пациенти, тези са ощетени и т.н. Трябва ясно да кажем – това е базовия пакет, държавата с всичките осигуровки, които се правят и от хората може да си позволи това. Който има възможност, който иска нещо в повече, ето ви допълнителният пакет. И тука мисля, че беше съвсем добре казано...

Водещ: Има хора, които никога няма да могат да си позволят допълнителният пакет....никога, никога.

Юлиян Йорданов: ...Базовият пакет той ще гарантира едно нормално здравеопазване за приоритетните заболявания...

Водещ: Ще гарантира ли?

Юлиян Йорданов: Разбира се, че ще гарантира. Кой ще си сложи главата в торбата и да каже – базовият пакет частично ще лекува, частично няма да те лекува?

Водещ: Ани, тази идея с трите пакета – спешен, базов и допълнителен пакет. Как ти се струва?

Ани Бонева: На мен ми звучи... не ми звучи, че може да се случи, правилно искам да ме разбереш. Ще кажа и защо. Когато отивам да се диагностицирам в чужбина има достатъчно причина, за да се случи това, когато отида да се лекувам в чужбина – също. Пак едно е ясно. Ако тук го няма специалистът, ако тук я няма апаратурата, ако аз не мога да се доверя и на лекаря, който няма опита, това са достатъчно важни неща и съм сигурна, че отново ще се съгласите с мен. Опити не искам да се правят с мен. Много български лекари съм видяла също да се лекуват в чужбина, мисля, че това също е показателно. Но тук не става дума дали си осигурен или не, тук става дума за лична борба. А това, което някой може да ми обещае, дали ще го направи? В какъв срок?

Водещ: След малко ще говорим и за още констатации във вашият доклад, но преди това два примера, където има много тежки съмнения и подозрения – пациенти плащат хиляди левове за импланти, които здравната каса не поема. Купуват ги, за да си гарантират здраве, но никой нищо не им гарантира на тях, че ще им бъдат поставени точно тези консумативи, за които те са платили. В следващия репортаж ще ви покажем, ще ви разкажем всъщност за два такива случая. /Репортаж:/

Репортер: 2011 година Иван Цветанов от Монтана счупил пета. В софийска болница му направили операция и му поставили плака, за импланта Иван платил близо 900 лева. Два месеца след операцията обаче се появили силни болки, а кракът му започнал да отича. Последвал преглед в плевенска болница, където установили вътреболнична инфекция. След още няколко операции, плаката в крайна сметка била премахната.

Иван Цветанов: Остеомиелит е болест, при която меките тъкани и костта се разпада вследствие на зараза, това е вътрешноболнична инфекция.

Репортер: Плаката поставил доктор Тивчев.

Николай Тивчев: Този човек е имал четири операции, на всеки етап от неговото хирургично лечение съществува теоретичен риск да се развие инфекция.

Иван Цветанов: А когато ми махат импланта костта вече е започнала да се разпада, тези болтове са ги извадили, част от тях са ги извадили на ръка. Перспективата беше да ми ампутират крака, ако не се спре заразата.

Репортер: Именно инфекцията накарала Иван да се съмнява, че вместо импланта, за който е платил 900 лева, са му поставили друг, употребяван.

Иван Цветанов: Имплантът не е нов, може би е втора употреба, тука е надраскан много, което може би е... Ако е бил слаган на десен крак, а на моя е ляв... При имплантирането на този имплант е внесена и заразата...

Николай Тивчев: Този имплант е бил няколко месеца в неговото тяло, когато се извади той няма как да изглежда чисто нов... Той има следи от манипулации, от огъване, има следи от престой в тялото, така че... Разбира се, че е използван, защото е използван за неговото лечение.

Репортер: Днес Иван Цветанов е с 80 процента инвалидност....

Репортер: На 15 март 2007 година Недка Стоянова пада и чупи един от прешлените си. Преглежда я доктор Людмил Гецов и ? препоръчва титаниеви импланти. Имплантите струват 4000 лева, пари, които Недка трябва да плати, защото тези консумативи не се поемат от Здравната каса.

Недка Стоянова: От чекмеджето си извади нещо като тази стабилизация, за която се говори – титаниева – и действително ми се видя, че е титаниева. При излизането бяха ми направили една снимка, такава рентгенова, погледнах и ми се видя, че това не е нещо, обаче викам – това сигурно се бъркам...

Репортер: След близо три години Недка претърпява втора операция, при която имплантите са извадени. След като ги вижда, жената се усъмнява, че Гецов ги е подменил със стоманени, които са доста по-евтини.

Недка Стоянова: Аз ако бях видяла това нещо преди операцията, никога нямаше да се съглася да се оперирам.

Людмил Гецов: Това, което е приказвано с пациентката, че ще се имплантира титаниева система с наименование „Рико” е имплантирана по този начин.

Репортер: Нещо повече, доктор Гецов обяснява, че на Недка са направени постоперативни снимки.

Людмил Гецов: И там нямаме грешка, нямаме нищо, което да покаже, че тази система не е тази, която сме описали.

Репортер : Доктор Гецов е директор на болницата във Велико Търново между 2010 и 2013 година. Освен покрай случая на Недка, името му стана известно и около друг скандал. Става въпрос за обществена поръчка, в която болницата във Велико Търново е наемало медицинска апаратура на стойност 800 хиляди лева, като скандалното в случая е, че фирмата-изпълнител и фирмата-възложител на поръчката имат един и същи адрес.

Людмил Гецов: Не мога да разбера 2009 година поради каква причина има адрес за кореспонденция личният ми адрес, макар че, аз на този адрес не живея от 2007 година. Тези две поръчки 2006 година и 2009 година не са провеждани от мен.

Служител от болницата : Има досъдебно срещу неизвестен извършител. Защо се правят интерпретации, че е срещу доктор Гецов, аз не мога да отговоря...

Репортер : Има ли наистина злоупотреби с фалшиви импланти и обществени поръчки? Има ли виновен, ще реши Районната прокуратура във Велико Търново.

Водещ: Така, оживена дискусия в студиото за качествата на лекарите, къде е възмездието? – пита Ани Бонева. При първият случай, специално и двамата лекари реагирахте, че какво, това е невъзможно да се случи такава подмяна? Това ли казвате?

Юлиян Йорданов: Абсолютно несериозно звучи... да се сваля отнякъде такъв имплант и после да се слага наново... Какво, от патологията долу на някой труп ще му се свали импланта, за да може... Това просто са несериозни неща, а другото, което е, никой лекар няма да си го позволи това, защото това все пак е негов пациент и той носи отговорност за него. Така че, нека да говорим малко по-сериозно за тези неща. Но, проблем има. Ако държавата успее и гарантира на всички пациенти, за които е необходимо тези консумативи, които са импланти и каквито и да са, стентове и т.н, тогава няма да го има този проблем. Но държавата не може да си го позволи, нашите здравни осигуровки не го позволяват това да се случи. За лекарите това е най-добре, ние няма да караме пациентът и да му казваме – извинявайте, обаче касата не го поема, ето там отидете и си го купете или в болничната аптека, защото и това да се промени, за да няма тези превъртания... Вече болничните аптеки доставят съответните консумативи... Но, нека всичко бъде заплатено от държавата, лекарите ще бъдат най-доволни от това.

Водещ: Понеже държавата има толкова и толкова, събирано от вноски, и това е...

Юлиян Йорданов: За това става дума, но не трябва да се обвиняват лекарите.

Ани Бонева: Аз искам да се запознаете с този казус. Тук делото е свързано с другият проблем, с некачествено медицинско изделие.

Водещ: Ти говориш за втория случай от репортажа вече, нали така?

Ани Бонева: Аз говоря за мъжа, за първия случай... Тук говорим за некачествено медицинско изделие, което е предизвикало инфекция. Тоест, ние говорим за нещо, което некачествено ще се сложи в твоето тяло, то преди да бъде сложено е било некачествено, което отново доказва, че трябва да има специалисти, които както казвате вие – да носят отговорност. Защото, ако това е некачествено изделие, то струва ли 900 лева? Нека оттам да тръгнем...

Водещ: Риторичен въпрос, нали?

Ани Бонева: Да.

Юлиян Йорданов: Извинявайте обаче тук нещата се подменят. Какво значи некачествено изделие? За да се предлага това изделие то е минало през съответните институции, които са дали разрешение да се употребява. То не се използва само в България, то се ползва навсякъде по света. А що се касае за вторичната инфекция, извинявайте, но никой не може да гарантира, че при слагането на един имплант няма да възникне инфекция. Никой в света, и в най-модерните държави...

Водещ: Безспорно е така, важно беше да видим тези случаи, защото получаваме всеки ден такива сигнали. Ани, във вашия център със сигурност също...

Ани Бонева: Аз съм на мнение, че след като пациентът се чувства зле, той винаги ще се чувства зле докато този проблем не бъде отстранен. Аз точно това казах и на генерала и на доктор Йорданов, че след като пациентът ще се чувства зле, къде е наказанието за нанесената вреда? Не може да продължава този...

Водещ: Понеже имаме много малко време, Ани, моля те, доктор Каталиева ни чака на прякото включване от Центъра за спешна помощ. С едно изречение – какво се казва във вашият доклад за Спешната помощ?

Ани Бонева: Че не идва навреме...

Водещ: Дискриминация по възрастов и по етнически признак, нали това се казва?

Ани Бонева: Не само, и по хронични заболявания.

Водещ: Нека да чуем доктор Каталиева, защото тя реагира много остро в едно писмо срещу тези заключения. Ева Котова е с нея. Добро утро и на двете, дано ме чувате добре.

Ева Костова: Добро утро, Мира, да чуваме те добре. С доктор Каталиева изслушахме внимателно разговора в студиото. Доктор Каталиева – председател на Асоциацията на работещите в Спешната помощ, които са доста възмутени, дори бих казала – обидени на този доклад. Защо, доктор Каталиева.

Десислава Каталиева: Защото този доклад предизвика много обида в нас и наля масло в огъня, който гори между пациенти и спешни медици, за съжаление.

Ева Костова: Как реагирате вие на обвиненията – дискриминация, възрастова дискриминация, расова дискриминация...?

Десислава Каталиева: Първо искам да кажа, че не съм съгласна с първата точка на доклада, че системно нарушаваме правилото за своевременно оказване на спешна медицинска помощ. Няма как въз основа на жалби, въз основа на анкети и разговори с пациенти да се стигне до такъв извод, че системно закъсняваме. Ние сме една от най-записаните служби в тази държава, записват ни на спешния медицински телефон, записват ни на телефон 112, имаме джипиеси, и въз основа на тези записи Министерство на здравеопазването е установило, че ние достигаме до пациентите си 60 процента до 20-та минута, 25 процента до 30-та минута, и едва на 0.3 процента от населението, което живее в трудно достъпни райони, бива обслужвано след 30-та минута.

Ева Костова: Как отговаряте на обвиненията в дискриминация?

Десислава Каталиева: Това е пълен абсурд, никога не отказваме адреси, независимо какво е заболяването, каква е възрастта, или откъде постъпва адреса. И фактите са следните: Ние сме длъжни да уточняваме възрастта на пациента, за да решим какъв екип да бъде изпратен – педиатричен или терапевтичен, за да преценим какви заболявания трябва да очакваме. Това е задължителен елемент в попълването на документацията ни. Това не определя дали ще посетим пациента или не, определя го единствено състоянието му, дали е животозастрашаващо или потенциално животозастрашаващо.

Водещ: Доктор Каталиева, аз не оспорвам, абсолютно съм сигурна, че в Спешната помощ работят изключително добре подготвени и професионалисти наистина лекари, но съгласете се, проблем има в Спешната помощ и всеки от нас, убедена съм, всеки от нашите зрители има по една история със спешната помощ. Ани Бонева казва – кажа ли, че съм болна от рак, линейка не идва.... Аз имам ситуации, примерно с моят свекър, в момента, в който кажа, че той е на 76 години или повече години, като че ли нещата спират до там... Тоест, какво правим от тук нататък, какъв е пътя, за да не се стига до тези реплики и дуплики, а в крайна сметка да имаме спешна помощ наистина?

Ева Костова: Да, доста остро реагира доктор Каталиева, когато чу това изказване на Ани Бонева в студиото.

Десислава Каталиева: Съжалявам много, но не съм съгласна с вас. Казах, единствен критерий за това дали да бъде посетен един пациент или не, е животозастрашаващото му състояние. Самият факт, че ние не отказваме адреси на хора в животозастрашаващо състояние трябва нещо да ви говори. Не съм съгласна, че дискриминираме по възраст, по заболявания, че дискриминираме според това към какво малцинство подлежи пациента.

Ева Костова: Тоест, вие отричате да има подобни случаи?

Десислава Каталиева: Отричам, 70 човека от центъра в град Варна....

Водещ: Последен въпрос от мен, доктор Каталиева. В писмото, което прочетох написано от вас, вие намеквате за частни интереси, които обясняват атаките срещу Спешната помощ. Нещо за частна спешна помощ говорите там. Имате ли такива подозрения, наистина? Колко са основателни те?

Десислава Каталиева: В момента правителството предприема някакви мерки за да стабилизира Спешната помощ, а не знам защо този доклад беше точно сега изнесен. И не случайно, по време на изказването на доктор Кацаров, наш екип в Хасково беше посрещнат с юмруци... Разберете, преднамерено е това наливане на масло в огъня, на конфликти между нас и пациенти, от това страдат и пациентите и ние. По този начин не се помага.

Водещ: Добре, благодаря ви. Факт е това, наистина в последните дни имаше такъв случай пореден с напрежение... Да, спешни екипи в Хасково...

Ани Бонева: Това заради нашият доклад ли стана?

Водещ: Не.

Ани Бонева: Абсурдно е, мила госпожо, не може да обвинявате Център за защита правата в здравеопазване за това, че някой е нападнал ваш екип, много съжаляваме за което. В нейното писмо е написано по друг начин... Искам да бъдете наясно, аз не съм адвокат на доктор Кацаров, аз работя с него и смятам да продължавам да го правя. Но този доклад не излиза сега за първи път и този доклад не е просто някаква химера. Този доклад е написан вследствие на сигнали, вследствие на проверени сигнали и вследствие на заведени дела. Не можете да твърдите, че вследствие на нашия доклад имате проблем с пациентите или недостиг на линейки... Аз не приемам това нещо.

Водещ: Имам предложение, поканата ми е към доктор Каталиева и към теб Ани – да направим продължение на този разговор, защото наистина времето ни изтече, а темата е много голяма и е поредното доказателство как никой не е виновен. Да завършим така. За да работи системата за нас трябва всички ние да работим за системата. Права ли съм? С да и не само?

Юлиян Йорданов : Аз само искам нещо да добавя. Едно изследване, което е за здравеопазването и преди месец излезе, става въпрос за изследване, което установява качеството на здравеопазването от една шведска организация. България е на 27-мо място от 30 и няколко страни. Но, тези 47 показателя, по които е правено това допитване, в показателите, които са свързани с работата на лекарите, на медицинските екипи, ние сме на едно от най-челните места. Говоря веднага – достъп до джипи, казвам точно нещата, достъп до джипи, чакане за оперативна интервенция, достъп до специалист. Това са неща, които са точно благодарение на нашите лекари.

Водещ: Разбрах ви, времето ни изтече, за съжаление. Абсолютно съм убедена в професионализма на болшинството български лекари, но проблеми има и това е факт, и ги виждаме всеки ден и се сблъскваме с тях. Благодаря ви.



Д-р Хасан Адемов, депутат от ДПС :

Каталог: news press
news press -> Тема: здравеопазване
news press -> Тема: здравеопазване
news press -> Тема: здравеопазване
news press -> Тема: здравеопазване
news press -> Тема: здравеопазване
news press -> Тема: здравеопазване
news press -> „Здравеопазване
news press -> В обувките на Москов
news press -> Лекции за естествено раждане. Борисов: Учим чужденци, после ги „продаваме

Изтегляне 282 Kb.

Сподели с приятели: