Монолог за това, че отдавна сме слезли от дървото и не сме

земя. Не! От една страна, нашата цивилизация е антибиологична, човекът е най-страшният враг на природата, а от друга страна - той е творец.
Преобразява света. Айфеловата кула например или космическият кораб…
Само че на прогреса му трябват жертви и колкото по-напред, толкова повече жертви. Не по-малко, отколкото по време на война, вече го разбрахме. Замърсяването на въздуха, отравянето на почвата, озоновата дупка… Климатът на земята се променя. И ние се ужасихме. Но знанието само по себе си не може да бъде вина или престъпление. Чернобил… Кой е виновен - човекът или реакторът? Безспорно човекът, той го е обслужвал зле, били са допуснати чудовищни грешки. Сума ти грешки. Няма да се задълбаваме в техническата страна на нещата… Но това е факт… Работиха стотици комисии и експерти. Най-голямата техногенна катастрофа в историята на човечеството, загубите ни са фантастични, материалните все някак могат да бъдат изчислени. А нематериалните? Чернобил беше удар по нашето въображение. Върху нашето бъдеще. Изплашихме се от бъдещето… Тогава не е трябвало да слизаме от дървото или е трябвало да измислим такова дърво, което да расте с колело. По количеството жертви не чернобилската катастрофа, а автомобилът заема първо място в света. защо никой не забранява производството на автомобили? да пътувш с велосипед или с магаре е по-безопасно… С каруца…
Мълчат… Опонентите ми мълчат…
Обвиняват ме… Питат ме: „А какво мислите за това, че децата тук пият радиоактивно мляко? Че ядат радиоактивни горски плодове?“ Лоши неща мисля. Много лоши! Но смятам, че децата си имат майки и бащи, а ние имаме правителство, което трябва да мисли за това. Аз съм против едно нещо… Против съм това хора, които не знаят или вече са забравили
Менделеевата таблица, да ни учат как да живеем. Да ни плашат. Нашият народ така или иначе винаги е живял в страх - от революцията, от войната.
От онзи кървав вампир… Дявол! Сталин… Сега от Чернобил… А после се чудим защо хората у нас са такива. Защо не са свободни, защо се страхуват от свободата. По им приляга да живеят с цар. С цар-бащица. Той може да се нарича генерален секретар или президент, каква е разликата. Никаква. Но аз не съм политик, аз съм учен. Цял живот мисля за земята, изучавам земята. Земята е толкова загадъчна материя, както и кръвта. Уж знаем всичко за нея, но все някаква тайна остава. Разделихме се - не на такива,
които са съгласни да живеят тук, и на такива, които са против, а на учени и неучени. Ако ви се възпали апандиситът и трябва да се оперирате, към кого ще се обърнете? Разбира се, към хирурга, а не към шумните общественици.
Ще слушате специалиста. Аз не съм политик. Аз размишлявам… какво има

в Беларус освен земя, вода, гори? Много нефт ли има? Или брилянти?
Нищо няма. Затова трябва да пазим това, което имаме. Да го възстановяваме. Да, разбира се… Съчувстват ни, много хора по света искат да ни помогнат, но няма безкрайно да живеем от западни подаяния. Да разчитаме на чуждия портфейл. Всички, които поискаха, заминаха,
останаха само тези, които искат да живеят, а не да умрат след Чернобил.
Тук е тяхната родина.
- Какво предлагате? Как да живее човек тук?
- Човек се лекува… И мръсната земя също се лекува…
Трябва да се работи. Да се мисли. Нека да е с малки стъпчици, но да се мърда нанякъде. Да се върви напред. А ние… Какво правим? С нашия чудовищен славянски мързел по-скоро ще повярваме в чудо, отколкото във възможността да направим нещо със собствените си ръце. Вижте природата… От нея трябва да се учим… Природата работи, самопочиства се, помага ни. Държи се по-разумно от човека. Стреми се към първобитното равновесие. Към вечността.
Викат ме в областния изпълком…
- Странна работа… Разберете ни, Слава Константиновна, не знаем на кого да вярваме. Десетки учени твърдят едно, вие - друго. Слушали ли сте за прочутата магьосница Параска? Решихме да я поканим при нас, тя каза,
че за едно лято ще намали гамафона.
Смеете се… А с мен разговаряха сериозни хора, въпросната Параска беше подписала договор с няколко стопанства. Бяха ѝ платени големи пари.
Преживяхме това увлечение… Замъгляването на съзнанието… Общата история… Помните ли? Хиляди… Милиони седяха пред телевизорите и маговете, те наричаха себе си екстрасенси, Чумак, след това Кашпировски,
„зареждаха“ водата. Мои колеги с научни степени наливаха трилитрови буркани с вода и ги слагаха пред екрана. Пиеха тази вода, миеха се…
Мислеха, че изцелява. Маговете излизаха по стадионите, където се събира толкова хора, за колкото Алла Пугачова може само да си мечтае. Народът отиваше, пътуваше, пълзеше натам. С огромна вяра! Че с едно махване на вълшебната пръчица ще се излекуваме от всички болести! Е, какво беше това?Нов болшевишки проект… Публика, пълна с ентусиазъм… Глави,
пълни с новата утопия… „Е - мислех си, - сега врачките ще ни спасяват от
Чернобил.“
Питат ме:
- Какво мислите? Разбира се, всички сме атеисти, но казват… И по вестниците пишат… Да ви организираме ли среща?
Срещнах се аз с тази Параска… Откъде се е взела, не знам. Сигурно от

Украйна. Две години ходеше напред-назад и намаляваше гамафона.
- А какво ви трябва за това?
- Трябва ми хеликоптер.
Е, тук вече се ядосах. И на Параска, и на нашите чиновници, слушащи с отворена уста глупостите, които тя им говореше.
- За какво ви е - казвам - хеликоптер. Ей сега ще донесем и ще посипем на пода заразена пръст. Даже половин метър. И давайте… Намалете фона…
Така и направихме. Донесохме пръст… Нещо шептеше, мърмореше.
Гонеше някакви духове с ръце. И какво? Е, какво стана? Нищо не стана.
Сега Параска лежи някъде в Украйна, в затвора. За мошеничество. Друга магьосница… Обеща, че може на сто хектара да ускори разпада на стронция и цезия. Откъде се бяха взели? мисля, че тях ги роди нашето желание за чудо. Нашите очаквания. Техните снимки, техните интервюта.
Някой им даваше цели колонки във вестниците, най-гледаното време по телевизията. Ако вярата в разума напусне човека, в душата му се заселва страхът, както при диваците. Влизат чудовища…
Мълчат… Мълчат моите опоненти…
Помня само един от големите ръководители, който ми звънна и ми каза: „Ще дойда при вас в института да ми обясните какво е това кюри.
Какво е това микрорентген. Как този микрорентген се превръща в импулс.
Ходя по селата, питат ме, а аз стоя като идиот. Като ученик“. Един такъв се намери. Алексей Алексеевич Шаханов… Запишете си името му… А
мнозинството ръководители нищо не искаха да знаят, никаква физика и математика. Всички бяха завършили висшата партийна школа, там са училии добре само един предмет - марксизъм. Да вдъхновяват и вдигат масите. Комисарското мислене… То не се е променило от времето на конницата на Будьони… Помня един афоризъм на любимия сталински командир: „А на мен ми е все тая кого ще трепя. Обичам да размахвам шашки“.
Що се отнася до препоръките… Как да живеем на тази земя? Струва ми се, че ще ви е скучно, както и на всички. Няма да намерите сензация.
Фойерверк. Колкото и пъти да съм говорила пред журналистите, съм разказвала едно, а съм чела на следващия ден друго. Читателят трябва да умира от страх. някой видял в зоната макова плантация и наркоманско селище. А пък друг котка с три опашки… Знамение на небето в деня на аварията…
Ето ги разработените от нашия институт програми. Напечатани бележки за колхозите и за населението. Мога да ви дам…
Пропагандирайте…

Бележка за колхозите… (Чете.)
Какво предлагаме? Да се научим да управляваме радиацията така,
както електричеството, да минава покрай човека като байпас. За това е необходимо преустройване на нашия вид селскостопанство… Корекция…
Вместо мляко и месо да се започне производство на технически култури,
които не попадат в храната. Също така рапица. От нея може да се добива масло, в това число и моторно. Да се използва като гориво за двигателя.
Може да се произвеждат семена и разсади. Семената специално се обработват против радиация в лабораторни условия с цел съхранение на чистотата на сорта. За тях тя е безопасна. Това е единственият път. Има втори… Ако все пак произвеждаме месо… Няма начин да се изчисти готовото зърно, затова намираме изход - храним добитъка, пропускаме го през животните. Така наречената зоодезактивация. Преди клане бичетата за два-три месеца се отделят на друго място в обора и им се носи „чиста“
храна. Те се прочистват…
Мисля, че е достатъчно… Няма да ви чета лекция. Говорим за научните идеи… Даже бих ги нарекла философия на оцеляването…
Бележка за частниците…
Ходя по селата при бабите и дядовците… Чета им… А те ми тропат с крака. Отказват да слушат, искат да живеят така, както техните дядовци и прадядовци. прадедите. Искат да пият мляко… А не трябва да се пие мляко.
Купи си сепаратор и прави от него извара, масло. Отделя се суроватка - а суроватката в земята. Искат да сушат гъби… Първо ги накисни, изсипи ги за една нощ в коритото, залей ги с вода, после ги суши. А по-добре изобщо да не се ядат. По цяла Франция има печурки, че да не ги отглеждат по улиците. В парници. Къде са нашите парници? Къщите в Беларус са дървени, от векове беларусите живеят сред гори, а по-добре къщите да се облепят с тухли. Тухлата екранизира добре, тоест разсейва йонизиращото излъчване, двайсет пъти по-добре, отколкото дървото. Един път на пет години постройките трябва да се варосват. Стронцият и цезият са лукави.
Чакат времето си. Не трябва да се използва торта от кравата, по-добре да се купят минерални торове…
- За изпълнението на вашите планове е необходима друга страна, друг човек и друг чиновник. На старите хора у нас пенсиите трудно им стигат за хляб и захар, а вие ги съветвате да си купят минерални подобрители. Да се сдобият със сепаратор…
- Мога да ви отговоря… Сега защитавам науката. Доказвам ви, че не науката е виновна за Чернобил, а човекът. Не реакторът, а човекът. А
политическите въпроси не ме интересуват. Не ме засягат…

Ето… Трябваше! Изскочи ми от главата, а даже си го отбелязах на листче, за да не забравя. Да разкажа… При нас от Москва дойде един млад учен, мечтаеше да участва в чернобилския проект. Юра Жученко… Доведе със себе си бременната си жена… В петия месец… Всички се хванаха за главите - защо? Защо? Нашите бягат, а чуждите идват. А това е истински учен, той искаше да докаже, че грамотният човек може да живее тук.
Грамотният и дисциплиниран, точно тези две качества, които най-малко се ценят у нас. Дай ни с голи гърди да се изправим срещу картечницата. Да префучим с факела. А тук… Трябва да се накисват гъбите, да се излива първата вода, когато картофите заврат… Да се пият редовно витамини… Да се носят за анализ в лабораторията горските плодове. Пепелта да се заравя в земята… Бях в Германия и видях как там всеки германец внимателно сортира боклука - в този контейнер бутилките от бяло стъкло, там - от зелено… Капачката от кутията с мляко отделно - при пластмасата, самата кутия - при хартията. Батериите от фотоапарата на друго място.
Биоотпадъците отделно… Човекът работи… Не си представям нашият човек да го прави това - бяло стъкло, червено, за него това би било скука и унижение. Безмислица. Дай му да обърне сибирските реки да текат наобратно… Нещо такова… „Опъни рамо, замахни с ръка…“
[10]
. А за да оцелеем, трябва да се променим.
Но това вече не са моите проблеми… А вашите… Проблемите на културата. На манталитета. На целия наш живот.
Мълчат… Мълчат моите опоненти… (Замисля се.)
Иска ми се да си помечтая… Че в скоро време ще затворят чернобилската централа. Ще я съборят. А площадката под нея ще превърнат в зелена полянка…“

Изтегляне 2.23 Mb.

Сподели с приятели: