Чернобилска молитва

След Чернобил страната губи 485 села и селища - 70 от тях са вече завинаги погребани в земята. По време на войната загива всеки четвърти беларусин, днес всеки пети живее на заразена територия. Това са 2,1 млн.
души, от тях - 700 хил. деца. Сред факторите за демографския срив радиацията заема основно място. В Гомелска и Могильовска област (най- много пострадали от чернобилската катастрофа) смъртността превияава раждаемостта с 20%.
В резултат на катастрофата в атмосферата са изхвърлени 50 x 10 6
Ci
[1]
радионуклиди, като 70% от тях падат върху Беларус: 23% от територията ѝ
са заразени с радионуклиди - повече от 1 Ci/км
2
по цезий-137. За сравнение: в Украйна са заразени 4,8% от територията, в Русия - 0,5%.
Площта на селскостопанските имоти с плътност на замърсяване от 1 и повече Ci/км
2
е над 1,8 хектара, със стронций-90 с плътност 0,3 и над Ci/
км
2
- около 0,5 млн. хектара.От оборота на селското стопанство са извадени
264 хил. хектара земя. Беларус е страна на горите. Но 26% от горите и повече от половината от ливадите по поречията на реките Припят, Днепър,
Сож са в зоната на радиоактивното замърсяване…
В следдствие на постоянното въздействие на малки дози радиация с всяка година в страната се увеличава броят на ракови заболявания, на деца с умствена изостаналост, на нервно-психични разстройства и генни мутации…“
Сборник „Чернобил“. „Белорусская энциклопедия“,
1996 г., стр. 7, 24, 49, 101, 149
„По данни от наблюденията на 29 април 1986 г. висок радиационен фон е бил регистриран в Полша, Германия, Австрия, Румъния, наа 30 април в Швейцария и Северна Италия, на 1-2 май във Франция, Белгия,
Холандия, Великобритания, Северна Гърция, на 3 май в Израел, Кувейт,
Турция…
Изхвърлените на голяма височина газообразни и летливи вещества се разпространяват глобално: на 2 май са регистрирани в Япония, на 4 май в
Китай, на 5-и в Индия, на 5 и 6 май в Сащ и Канада.
За по-малко от седмица Чернобил става проблем на целия свят…“
Сборник „Последствията от Чернобилската
авария в Беларус“, Минск.
Международен висш Сахаровски колеж

по радиоекология, 1992 г., стр. 82
„Четвъртият реактор, наричан „Укритието“, и досега пази в своето оловно-железобетонно черво около 200 тона ядрени материали. При това горивото е частично примесено с графит и бетон. Какво става с тях днес, не знае никой.
Саркофагът е построен набързо, конструкцията е уникална и сигурно инжинерите проектанти от Санкт Петербург могат да се гордеят с нея.
Трябвало е да служи трисет години. Обаче е монтиран „дистанционно“,
плочите са съединявани с помощта на роботи и вертолети - оттам са и тези пролуки. Днес, съгласно някои данни, общата площ на луфтовете и пукнатините превишава 200 квадратни метра, от тях продължават да излизат радиоктивни аерозоли. Ако вятърът духа от север, на юг се стеле активна пепел с уран, плутоний, цезий. Освен това в слънчев ден при изключено осветление в реакторната зала се виждат снопове светлина,
падащи отгоре. Какво означава това? вътре влиза и дъждът. а ако в горивосъдържаща маса попадне влага, е възможна верижна реакция…
Саркофагът е покойник, който диша. И издишва смърт. Докога ще издържи? На това никой не може да отговори, засега е невъзможно да се достигне до много сглобки и конструкции, за да се установи срокът им на годност. Затова пък всички разбират: разрушаването на „Укритието“ би довело до последствия, по-страшни от тези през 1986-а…
Списание „Огоньок“, №17, април 1996 г.
„Преди Чернобил… на 100 хиляди беларуски жители имаше 82 случая на онкологични заболявания. Днес статистиката е следната: на 100 хиляди -
6 хиляди случая на болни. Увеличението е почти 74 пъти.
Смъртността за последните десет години се е увеличила с 23,5%. От старост умира 1 човек от 14, основно трудоспособни - на 46-50 години. В
най-заразените области при медицински преглед е установено: от 10 души
7 са болни. Пътуваш по селата и оставаш поразен от това колко са се разраснали гробищата…“
„И досега много цифри са неизвестни… Все още ги държат в тайна,
защото са чудовищни. Съветският съюз прати на мястото на катастрофата
800хиляди отбиващи редовната си служба войници и мобилизирани от запаса ликвидатори, като средната възраст на последните е 33 години. А
момчетата ги вземаха да служат в армията веднага след училище…

Само в Беларус в списъците на ликвидаторите са 115 493 души. По данни на Министерството на здравеопазването от 1990 до 2003 година 8553
ликвидатори са починали. По двама души на ден…“
„Така започна историята…
1986 година… На първите страници на съветските и чуждестранни вестници - репортажи за съда над виновниците за чернобилската катастрофа…
А сега… Представете си пуст пететажен блок. Блок без жители, но с вещи, мебели, дрехи, които вече никой не използва и никога няма да може да използва. Защото този блок е в Чернобил. Но именно в такъв блок в мъртвия град неголяма пресконференция за журналистите дават онези, на които им предстои да съдят виновниците за атомната авария. На най-високо равнище, в ЦК на КПСС решават, че делото трябва да се гледа на мястото на престъплението. В самия Чернобил. Съдът заседава в сградата на местния Дом на културата. На подсъдимата скамейка са шестима:
директорът на атомната централа Виктор Брюханов, главният инженер
Николай Фомин, заместник главният инженер Анатолий Дятлов,
началникът на смяната Борис Рогожкин, началникът на реакторния цех
Александър Коваленко, инспекторът от Госатоменергонадзор на СССР
Юрий Лаушкин.
Зрителските места са празни. Има само журналисти. Впрочем тук няма и хора, градът е „затворен“, тъй като е „зона на строг радиационен контрол“. Не е ли тази причината, поради която е избрано мястото на съда - колкото по-малко свидетели, толкова по-малко шум? Няма оператори, няма и западни журналисти. Разбира се, на подсъдимата скамейка всички искаха да видят десетки отговорни чиновници, в това число и московските.
Съвременната наука също трябваше да понесе своята отговорност. Но се задоволиха и с по-дребни риби.
Присъдата… Виктор Брюханов, Николай Фомин и Анатолий Дятлов получават по 10 години. На другите присъдите им бяха по-малки. Накрая
Анатолий Дятлов и Юрий Лаушкин умират от последиците от силното радиационно облъчване. Главният инженер Николай Фомин полудява… А ето че директорът на централата Виктор Брюханов изтърпява наказанието си от началото до края - всичките десет години. Посрещат го роднините му и няколко журналисти. Събитието минава незабелязано.
Бившият директор живее в Киев, работи като обикновен служител в една фирма.
Така свършва историята…“

„В скоро време Украйна ще пристъпи към грандиозно строителство.
Над саркофага, покрил през 1986 година разрушения четвърти блок на
Чернобилската АЕЦ, ще се появи ново укрития на име „Арката“. За този проект 28 страни-донори в най-скоро време ще отделят първоначалните капиталовложения - повече от 768 милиона долара. Новото покритие трябва да действа не трийсет, а сто години. И е замислено по-грандиозно,
защото трябва да има достатъчен обем, за да може там да се извършва работата по препогребването на отпадъците. Нужен е масивен фундамент:
фактически предстои да се направи изкуствен скален терен от бетонни стълбове и плочи. След това трябва да се подготви хранилището, където ще се превозват радиоактивните отпадъци от стария саркофаг. Новото покритие ще бъде направено от висококачествена стомана, способна да издържа на гама-лъчението. Само металът ще е 18 хил. тона…
„Арката“ ще стане безпрецедентно в историята на човечеството съоръжение. Първо, поразяват мащабите му - двойна обвивка с височина
150 метра. А естетически ще наподобява Айфеловата кула…“
По материали от беларуските интернет
вестници от 2002 - 2005 г.

Изтегляне 2.23 Mb.

Сподели с приятели: