Четиридесетте безотговорни дни 1944 Никола М. Николов
Изтегляне 1.8 Mb. Pdf просмотр
|
| 18 Звезда се завръщаше от отдела със заповедта за назначаването й за учителка по литература в гимназията. Мъката по изчезналия й мъж не я напускаше. По лицето й личеше сянката на близка печал, но желанието да се справи с живота сама намаляваше страданието и през пролуките проблясваше надежда за нещо по-добро. Откакто я постигна лошото, тя ходеше с наведена глава. Така прикриваше хубостта си от погледите на мъжете,.и се съсредоточаваше в собствената си скръб. Тя беше надарена от природата щедро с най-красивите съчетания на грация и елегантност. Прозвището й Лястовицата не изчезна, напротив - ставаше все по- популярно. Един цивилен млад мъж, на когото дрехите не стояха добре, личеше, че отскоро е в тях, я видя от отсрещния тротоар, прекоси улицата и застана почти срещу нея, като й препречи пътя. - Добър ден, госпожо! Приятно ми е да ви видя! Звезда спря изненадано и плахо повдигна големите си кафени очи към него. Дългите й мигли хвърлиха над очите редки сенки. Тя се усмихна с тъжна нежност и на страните й се показаха две розови бапки. - Ох!.. Уплаших се!.. Здравейте! - Защо се плашите! Сега е ден, в града сте сред хора! - Именно от хората се плаша! - отговори тя поверително и запита с особен интерес: - Как успяхте да се уволните? - Изискаха ме от отдел „Просвета" с писмо като дефицитен кадър. Има голяма нужда за учители, особено по физика! - Радвам се, аз също получих заповед. - Много мило! За коя гимназия? - За мъжката - това е много неприятно! - Аз също съм там. Защо мислите така? Момчетата са по-добри, с тях по-лесно може да се разбере човек. - Да, но мъж като вас! Пък аз... беззащитна жена... след мен подхвърлят закачки... 43 - Ще бъдете доволна, това е защото не ви познават. - Едва ли, може би ще бъда унижавана, но нямам друг избор. Ако всичко върви добре, само това ще ме радва, това ще бъде малката ми радост в живота. - Кажете някоя квартира? Нямам претенции за наема и условията. Знам, че сега е късно да се търси нещо по-добро, затова ще приема, каквато и дае. Учениците ангажираха всички що годе добри стаи. Иначе ще се наложи да пътувам всеки ден, а това е неприятно и измери- телно! Мисълта на Звезда заработи на бързи обороти. Нейната квартира беше хубава, но скъпа. Тя не беше в състояние да изплаща месечния наем, без да се лишава от нещо друго. Беше решила да я подели с някого, но не беше обмисляла подробностите. Затова този въпрос я смути и като на хванат на местопрестъплението виновник по лицето й се разля червенина. Под носа се показаха съвсем ситни капки роса, но тя реши да действа. Това беше може би най-добрият случай - да се опре на силно рамо, да бъде в близост с човек, в когото да чувства опора и на- дежда. Самотата я плашеше, особено от набезите на руските войници и мъже с леко поведение. Тя преглътна смущението, премисли още веднъж и почти механически, но с желание каза: - Елате при мен, ще ви отстъпя една от стаите! Сама жена! Плаши ме самотата, пък и нае- мът... Сега смущението премина в събеседника. Даже ушите му станаха аленочервени и той за- почна да помръдва ту едното си рамо, ту другото. - Ама, вие, истина ли?.. Аз съм съгласен на всичко! Ще плащам целия наем! - Не е необходим такъв жест! Всеки ще плаща своето, ще го делим на две! - Казах ви, нямам нищо против! Съгласен съм и приемам с особена благодарност, ами хора- та!.. - Кои хора?.. - Вашите! Хазаите, съседите, обществото? - Аз съм пълнолетна и имам право да решавам сама всичко, което ме засяга! - Това е добро! Аз уважавам самостоятелните хора! Ние нямаме нужда от опекуни и попе- чителство! Главната улица гъмжеше от народ, всеки бързаше за някъде подгонен от грижи. Манчев премина от лявата страна на Звезда, направи го по изискванията на правилата за кавалерско поведение, изравни се с нея и поеха към квартирата. Младата жена изправи довчера клюм- налата си глава и буйните къдрици гъста коса потрепваха над ушите й. Над челото падна един кичур, който играеше над лявата вежда. Изтегляне 1.8 Mb. Сподели с приятели:
|