Четиридесетте безотговорни дни 1944 Никола М. Николов
Изтегляне 1.8 Mb. Pdf просмотр
|
| фашизма!" Двамата печалбари омърлушено се обърнаха кръгом, но не по улицата, по която дойдоха. Там кучетата още лаяха тревожно и уплашени хора надничаха в тъмнеещите рамки на прозорците. При интервалните проблясква-ния на луната двамата спираха пред красивите фасади на високите къщи и умуваха как да пипнат стопанина, за да му вземат парите. - Язък за убавия сън! Как благо бих спал до топлия гръб на жената! Обеща ми триста хиляди и торба взех, а то - нищо! Затова тия двеста са за мен! Ако не беше пищова - нищо! Ти си вземал и друг път! - настояваше ядосан Георгиев. - Такива да ги немаме! Говорихме по равно, така ще бъде! Хората ги събирали с години, а ти ги искаш за часове! Не може, батинка! Между двамата започна спор за подялбата на парите. Хем спореха тихо, хем се вглеждаха в портите и прозорците на богатските къщи, като се движеха в близост до оградите, където тъмнината беше по-гъста. Налъма се спря до ствола на кичеста круша и се освободи от една естествена нужда. Георгиев последва примера му. Една порта се хлопна на близо и в тъмното се чу женски глас: - Не жали парите, мъжо! Давай! Откупи го, да го видят очите ми, тия голтаци са ненаситни на пари! - Ще дам, нали затова съм тръгнал! - отговори мъжът, зави по първата пряка вдясно и заудря с юмрук портата на един добре ограден дом. - Готов съм, чакай да погледна животните в обора -обади се мъжки глас. Двамата иманяри чуха разговора в стихналата нощ и с прибежки в сенките на зидовете и дърветата се приближиха до човека, който чакаше на портата. Стаиха се в засечката на една входна врата, защото луната се показа в една разредена раковина и по улиците стана светло като ден. - Колко взе? - запита човекът, който излезе от двора. - Сто хиляди, толкова можах да събера! Мои са 120, другите заех от тъста. Това ми е всичкото, дано откупиме децата си. - Чакай, връв ми се разви, не е на добро - обясни ново-излезлият и седна на прага, за да си оправи цървулите, като същевременно разправяше на другаря си: - Един ми каза днес, че в града задържали по-видни богаташи, натикали ги в едно мазе където преспали едно денонощие, без да ги питат нещо. Вечерта влязъл при тях някакъв стар партиец, познат на един от задържаните, и арестантът му казал: - Защо ни мъчите? Съграждани сме, да дадем по нещо за партията, пък ни пуснете. Погледни тук са все най-видните хора на града! - Сан-ким тук с рушвет не става! Вие за партията пак ще дадете, ама ще си кажете как сте измъчвали народа! - отговорил партиецът и излязъл. След него идва друг, от по-младите, с белег на бузата и шмайзер на рамото, изгледал ги кръвнишки и запитал: - Имате ли пари бе, гадове? - Имаме - отговорили вкупом всички. Човекът с шмайзера си подложил каската и казал: Вадете портфейлите и сипвайте тук и да ви няма! Олекнали портфейлите, ама и той отворил вратата и ги пуснал! - Такива са, голтаци и обирджии! Знаеш ли кой какъв е, на кого ще попаднеш! Някой ти вземе парите и свърши работа, друг само парите и те изгони. Двамата селяни поеха към града със задача да откупят задържаните си синове. Отечественофронтовците ги оставиха да се отдалечат на безопасно разстояние и се втурнаха след тях. Грабнаха колелетата, но в тъмното за колоездене беше трудно, особено за Георгиев, който често падаше. Гумите на колелото му спаднаха, той караше по капли, ядосан и потънал в пот. - Бягай напред! Стигни ги, заговори ги така, по другарски, отдалече, покани ги да поседнат, 46 докато ви настигна. Опънат ли се ще им светя маслото, нали знаем, че не са наши, а носят със себе си триста хиляди. Това е пара. И 200 имаме, за тая вечер стига, макар че не изпълнихме плана, а по комунистически това е слабост! Дано заранта да го преизпълниме и ще заменим едното за другото! Важното е да няма загуба! 20 Една военна каруца стовари пред входа на Кръстатата казарма дебели люлякови тояги. Товарът беше прикрит със зелен брезент, но преди разтоварването войникът смъкна брезента и под него се показаха помагалата за инквизиция. Над входната врата имаше силна електрическа лампа, която светеше цяла нощ. От килиите арестантите гледаха как стоварват тоягите и по телата на тези, които не бяха бити, проливаха студени тръпки. Комендантът на сборния околийски карцер - русият човек с белега на лявата буза, се пресегна през ритлата, взе в ръка една от тоягите, подхвърли я в дланта си и недоволен каза: - Неразбрани хора! Казах им вършинови ръстаци да наберат, защото са тежки и се повиват, без да се чупят, а те ми докарали от люляк! Тези ще се счупят още при първите удари и ще трябва да довършваме работата с ръце! Войникът беше момче от село, на когото бяха съобщили, че баща му е задържан. Забележките на коменданта го стреснаха, разтреперан той не смееше повече да се докосне до товара, а вече беше внесъл един нарамък... - Бързо, момче, бързо, какво се шляеш! - подвикна му човекът с белега. Без да отговори, но без да увеличи темпа на работата и все така плахо, на няколко пъти разтовари тоягите и зами- на с каруцата за казармата. От килиите арестантите наблюдаваха как в осветения вход влизаха на групи и поединично новите властници -довчерашни криминални престъпници и политически конспиратори. Милушев (бившият началник по обществената безопасност) беше застанал до полковник Ангелов и двамата наблюдаваха инквизиторите, които се събираха за жестоката разправа с беззащитните. - Господин Ангелов, половината, а може и повече от тези, които ще ни убиват, бяха мои агенти! Издаваха другарите си за пари и за по-леки присъди по извършени криминални и конспиративни престъпления. Политически ориентираните, които разбираха от идеология, бяха съвсем малко, повечето от тях не знаеха какво искат. Агитаторите им обяснили, че при комунизма всеки ще получава според нуждите си, а ще работи според възможностите си. Това им харесало и станали комунисти. Като ги питам: Кой ще произвежда благата, те вдигат рамене. Много от тях разбират, че марксизмът е една утопия, но те са в редовете на партията, за да бъдат водачи. При всички режими за водачите е имало всичко, на тях им е позволено и най-долното престъпление, щом е извършено за сигурността на партията. - Не съм изненадан, господин Милушев, от военните, които изплуваха в тази мътилка, виждам хора, които донасяха на военното разузнаване за комунистическите убеждения на другарите си, без някой да е искал от тях това. Сега същите са членове на войнишките комитети и решават съдбата на чистите и добрите. Нещо повече, за да прикрият деянията си, те унищожават всеки, за когото предполагат, че знае за подлата им дейност и може да ги издаде. Спомням си такъв случай. Трябваше да предложим младежи среднисти за школата за запасни офицери. Имаше указание да не бъдат изпращани там отявлени комунисти. В щаба се яви школникът Камен Николов Гребенаров от с. Видбол, Видинско, който изяви желание да посочи имената на комунистите от полка, и капитан Димитров му даде полковата книга. Срещу имената на хората, които са с леви убеждения, той постави със своя почерк мъничка буквата к. Разбира се, това помогна на Димитров. Този човек сега е във войнишкия комитет, и убива хора. Той не е полезен за партията, в душата си той ще остане завинаги предател. - Как мислите, господин Ангелов, да кажем ли това пред съда? - Излишно е! На нас няма да ни вярват! Деветдесет процента от тях са такива, даже и тези, които са по върховете. Всички, които са заемали постове в централните ръководства на политическите партии и са разпитвани от апарата на Гешев и лично от него, са подписали 47 декларации за сътрудничество, включително и Антон Иванов - отговорникът за военните въпроси при ЦК. Руският разузнавач! Той единствен знаеше нелегалната квартира на Трайчо Костов като генерален секретар. Тя беше на улица „Патерица" 17. На 25.03.1943 г. арестуваха Антон, след два дена - на 27 март арестуваха Трайчо, издаден от него! Какво повече? Кой от тях е чист? Остави ги, те ще започнат да се самоизяждат! Това е характерно за всяка революция! Нали знаете, така беше и в СССР -верига от нескончаеми процеси, в които се обвиняваха и загиваха едни лидери, за да укрепват господстващото си положение други. Тук няма да е по-различно - самата същност на комунизма е такава, че тези процеси се повтарят и ще си приличат. Разбира се, ако се задържат на власт! - Ще се задържат, господин Ангелов, те не се спират пред нищо, когато преследват целта си! Това са хора без морал, без вяра и без бог! Създадоха Отечествения фронт, за да се прикрият зад него. Обявиха демократично правителство, за да ни подмамят - да ги оставим живи, а сега не признават нищо! Ако бяхме убили всички, които заслужаваха това, днес нашата съдба да е по-лека! В тези, които сега се приобщават към партията, липсва тази злоба и жестокост, която я има в тези, които бяха съдени, интернирани и задържани. Голяма доза от нашето страдание е плод на отмъщение! Ние сме се лъгали когато им прощавахме и занижавахме наказанията, разчитайки на признателност. Министрите от другите партии, които участват в това правителство, са разочаровани от жестокостта и бруталността на партията. Те изгубиха вярата, че може да съществува някаква демокрация при комунистите, и ще започнат да ги напускат. Те ще бъдат следващите жертви! Ще падат министерски глави от първия кабинет на Оф! Вземете за пример Дамян Велчев. Той е възмутен от ареста на офицерите от дъното на душата си, но е безсилен да ви спаси. Комунистите знаят, че той би отмъстил за вас при първия удобен случай, затова няма да го изпуснат. Тяхната цел е самостоятелна комунистическа власт, под маската на някакъв демократичен Отечествен фронт. Това са инструкциите от Москва! - Какво ще кажат западните демокрации? Те няма да допуснат това! - възрази Ангелов. - Няма да се обадят! Първо, те не са единни, второ, не познават комунизма! Беда е, че в тоя важен исторически момент начело на икономически силната Америка стои един паралитик, който се сработва със СССР, за да деко-лонизира Англия, мамен от илюзията, че там ще се настани американското влияние. Той не подозира, че с това помага за разпространението на комунизма! Ще разберат грешката, но ще бъде много късно и цената ще бъде много висока! Хвали ли те противникът, знай, че си на грешни позиции! СССР го хвали, значи, че иска, той да върши най-черната им работа! Целта на комунистите е една - комунизиране на света! За да се успокои планетата, трябва да се премахне това раково заболяване, и то докато е време, за да е по-малък рискът за Запада! Заекът се хваща, докато не е изкачил баира! Последна ще загине Америка, заедно с нея и демокрацията като най- добра форма на държавно управление. Има само една надежда за спасение- ако някой разумен президент на САЩ прозре коварството на комунизма и реши с цената на много жертви да го ликвидира..., ако това е възможно, ако бъде подкрепен от разумни съюзници... - Това ще струва много жертви, господин Милушев, тогава да не съжаляваме, че ще умрем по-рано от другите - иронично добави Ангелов. - Лично аз не съжалявам, че ще умра въобще! Съжалявам, че ще умра недостойно! Това важи и за вас, офицерите! Ангелов слушаше лекцията на Милушев със затаен дъх. Той се убеди, че като полицейски началник е бил по-добре информиран по много въпроси на вътрешната и световната политика. Наклони глава към него и му каза почти шепнешком: - Всичко, което казвате, е така. Съжалявам, че го разбират късно! Ако от нашата грешка се поучат други, нашият живот не е отишъл напразно! Страхувам се, че ще си отидем от тоя свят, без да ни видят и без някой да чуе за нас. Остава ни само едно - да се подготвим психи- чески за една достойна смърт! В дългите коридори щракнаха ключалките. Извеждаха първите партиди от новия арест за инквизиция. Ключалката на килия № 6 щракна и груб мъжки глас нареди: - Ангелов, Милушев и Райков да излязат! Милушев успя да целуне Ангелов по бузата и му прошепна: |