Четиридесетте безотговорни дни 1944 Никола М. Николов

52
южното крило изчезна Милушев, конвоиран от двама млади мъже, облечени полувоенно, полуцивилно (черни панталони с войнишки куртки и обратно). Стаята беше тясна, но дълга, приличаща на огромен гроб. В средата имаше две стари бюра, на едно от тях на вестник имаше нарязани домати, чушки, няколко буци сирене и 1/4 пита кашкавал. В една гола петлитрова дамаджана сияеше рубиненият цвят на прочутата „Видинска гъмза", до нея жълтееше бутилка със сливова ракия. Встрани до стената имаше наредени празни бутилки от кондензирани напитки. В стаята миришеше на лошо. Остра миризма на чесън и червен лук пареше на очите и дразнеше лигавицата. Вратата на стаята се отваряше наляво и навътре. Милушев направи две крачки към средата. Скрит зад вратата човек го боксира в стомаха. Той загуби съзнание и падна по очи.
- Вържете му ръцете и го изправете до стената! - нареди Недялко Звера и съсредоточи в не- го малките си миши очи, които светнаха злобно в основата на сплеснатия нос. Изпъкналата напред като на ловджийски пес уста беше полуотворена и в голямата пролука между двата горни зъба се показваше острият като на змия език.
Звера надигна бутилката с ракия, отпи една голяма глътка шумно, млясна с голямата си уста, самотният долен зъб се потапяше в празното между горните зъби. Белезите от шарка по разлятия му широк нос изглеждаха пълни с кръв и на електрическата светлина кафенееха.
Както винаги, в долната част на косматата бабка, която разделяше брадата на две, лъщеше мазна пот.
След 1/4 час Милушев се съвзе, разтри главата си с длани, оправи разпиляната коса, опря се с ръце в пода и стана. Двама от инквизиторите вързаха ръцете му с ръждива тел и те безпомощно виснаха пред корема му.
- Говори бе, гад, какви планове сте имали за нашето ликвидиране в затвора и лагерите? - запита Звера.
- Такива инструкции не съм получавал!
- Нареждано ли ти е устно или по телефона да ни ликвидираш?
- Никога! Гешев винаги нареждаше да се придържаме към закона, да освобождаваме тези, които смятаме, че не са опасни за властта.
- Кои според вас са били опасни и кои не?
- Тези, които подписваха декларации, че се отказват от политическа и криминална дейност, порицаваха миналото си, разкайваха се за извършените нарушения на реда и закона, обещавах да ни съобщават за бивши техни съмишленици, когато замислят политическа или криминална акция.
- Имаше ли такива?
- Някои от тях станаха наши сътрудници и ни помагаха.
Последното признание на Милушев стресна инквизиторите. В стаята бяха петима. Трима от тях, включително и Звера, бяха подписали такива декларации, даже имаха направени доноси срещу бившите си съмишленици. Тази престъпна дейност беше избледняла в съзнанието им и те я смятаха за нещо отдавна забравено.
Като си спомни за декларацията и доносите, които беше направил, Звера преглътна някаква горчилка, но тя не отиде с глътката, а застана в гърлото и започна да го души. Той отпи още една глътка ракия, млясна пак шумно с голямата си уста, взря се в Милушев с малките си черни очи, но вече уплашен за собствената си съдба не знаеше какво да пита. Езикът му излизаше напред в пролуката на двата горни зъба, по лицето се показаха бръчки от голяма грижа.
- Спомняш ли си хората, които са подписвали декларации и са правили доноси? - запита един от двамата, които бяха чисти.
Милушев замълча, но с поглед обходи лицата на тримата, сякаш питаше без думи:
„Спомняш ли си?" Дълго задържа погледа си срещу мъничките злобни очи на Звера, които играеха плахо в орбитата. Той се обърна към човека, който зададе въпроса:
- Това е тактиката на изпечения враг! Клевети другарите ни! Всява страх в стоманените ни редици! Ние, честните комунисти, не може да подписваме такива декларации, защото никога не сме падали духом. Вземете тоягите и смажете тоя гад, дето клевети честни комунисти!
Винаги сме вярвали в силата и непогрешимостта на нашата партия и великия СССР.

53
Един от тримата уличени измъкна изпод бюрото две тояги, едната подаде на другаря си, а с другата започна да бие, където намери. Мъжът, който зададе въпроса, се противеше, настояваше да го разпитват, искаше да узнае имената на провокаторите, но тоягите вече бяха повалили Милушев. Той беше в безсъзнание, проснат на пода, окървавен. Протестът остана глас в пустиня.
Заляха го с вода, изчакаха да се съвземе и щом погледна, човекът с чиста съвест запита:
- Кои са хората с декларации?
Инквизираният стискаше зъби и от челото му обилно се стичаше пот. Устата му беше из- съхнала и той облиза устните с език, а те бяха се напукали от болка и боляха.
- Питах ви кои са подписвали декларации пред вас и са правили доноси? Кажете имената им!
Звера смигна на тези с тоягите и те започнаха отново. След първите няколко удара той падна, но тоя път по гръб. Лицето му пребледня, в ъглите на устните избиха кълба от рядка пяна. Клепките се срещнаха и хвърлиха по бледото лице зловещата сянка на смъртта.
- Стига! Той може би умря! - обади се мъжът, който задаваше въпроса. Тримата нанесоха още няколко удара в почти безжизненото тяло на Милушев. Запъхтени, инквизиторите седнаха на местата си. Питащият плисна с каната вода на лицето му, хвана дясната му ръка, вдигна я нагоре и тя падна като отсечена.
- Какво направихте! Умря и тайната отиде с него! Ще доложа на Баку (партизанското име на командира на отряда „Г. Бенковски") - протестираше чистият комунист. Плисна още една кана вода в лицето му. Инквизираният промърда устни, ближеше водата, която се стича по ли- цето му, и погледна с едното си око. Другото беше затворено от подутина със заседнала кръв.
Там беше попаднал юмручен удар.
Дамаджанката с мискетовото вино с цвят на човешка кръв обикаляше между инквизиторите. Те пъхаха в устата си големи късове кашкавал и сирене, изнесени от складовете на казармата. Звера пиеше на големи глътки, устата му преля и едри капки паднаха на пода и се сляха с кръвта на Милушев. Жадното дюшеме попиваше смесицата от човешка кръв и вино. На мястото остана едно розово петно.
- Не поглежда! Дали няма да умре? - питаше един от двамата чисти.
-Такава гад не умира лесно! От куче издържа повече! - обясни Звера.
Човекът, който искаше Милушев да оживее, взе от ревера си една карфица, клекна до него, забоде иглата в мекото между палеца и показалеца. Мускулът трепна бавно, сви се и отново се отпусна. Това беше признак, че в тялото има искра от живот.
- Стига му засега! Няма да го мъкнем до килията, хвърлете го отсреща, там няма никой - нареди Звера и четирима изнесоха почти мъртвото тяло на Милушев. Проснаха го сред стаята на голото дюшеме и заключиха стаята отвън.
- Отвързахте ли му ръцете?
- Не сме - отговори един от четиримата, които го изнесоха.
- Отвържете му ръцете, но заключете отвън! Няма да избяга! - нареди Звера и вдигна отново дамаджаната. Натъпка в устата си среда от домашен хляб, покрит с парче кашкавал.
Инквизиторите допиха виното и Звера предложи на двамата чисти да отидат с дамаджанката за още, а другите двама изпрати да доведат още един за обработка.
Всеки се зае със задачата, която постави Звера. Той остана сам. Споменът за подписаната декларация и доносите против другарите го смущаваха. Той се опасяваше от разкритие, защото по негов донос беше разкрита конспирация и имаше осъдени на 10 години затвор. Ня- кои от тях сега заеха високи постове и ако разберат за провокационната му дейност, очакваше го съдбата на Милушев. Отвори вратата на инквизиционната стая. Дългият коридор беше пуст и тих, в съседните стаи продължаваха мъченията на други и се чуваха тъпи удари с дърво в човешки тела. Огледа се встрани и се мушна в стаята, където изхвърлиха полуживия
Милушев. Инквизираният промърда с устни, като че ли пиеше вода, отвори бавно очи и видя над себе си силуета на Звера.
Звера се огледа и ослуша като хищник, готов да направи решителен скок за унищожаване на жертвата. Коленичи на гърдите му, хвана го за шията здраво, като натискаше с палци гръкляна. Милушев започна да хърка, опита се да го събори от себе си, но силите не му достигаха. Размърда рамене, за да го отърси от себе си, но и това не помогна. Очите му се

54
отвориха широко, краката ритнаха няколко пъти и се изпънаха смирено един до друг. Очите замръзнаха устремени в една точка от прашния таван. Езикът увисна удебелен в ъгъла на устата и свърши...
Звера го съблече, докато беше още топъл. Взе потника, нави го около шията, домъкна го до вратата, окачи го с мъка на бравата от вътрешната страна на стаята, затвори отвън и заключи, както беше преди.
„Така, сега ще мълчиш, за декларацията няма да споменаваш никъде! Да бях го попитал поне къде е? Кой друг знае за нея, за дейността ми?" - говореше сам с гузната си съвест Звера и на душата му стана леко, че мръсотията му ще остане скрита.
Останалите двама от новите властници, които също бяха подписвали декларация, бяха решили в себе си да ликвидират свидетеля, за да остане тайната скрита. Всеки от тях намери време да влезе при Милушев сам с намерение да го убие, като създаде впечатление за самоу- бийство под тежестта на минали престъпления. Единият влезе с ножка, с която беше решил да му разпори корема. Другият беше приготвил желязо, с което да удари Милушев в тила. Така смъртта на почти мъртвия човек настъпва моментално и възможността за откриване на вън- шна намеса е нищожна.
Двамата с декларациите останаха доволни от това, което видяха. Външната намеса при обесването за тях беше извън всяко съмнение, тъй като той не можеше да става и едвам дишаше, когато го изнесоха от инквизиционната, а за такова деяние бяха необходими сили, които в него не бяха останали.
- Не само аз съм подписвал декларация! Има още един! - мислеха поотделно двамата от но- вите властници и се питаха кой е вторият. За трети не подозираха. В Звера не се съмняваше никой.

Изтегляне 1.8 Mb.

Сподели с приятели: