Четиридесетте безотговорни дни 1944 Никола М. Николов
Изтегляне 1.8 Mb. Pdf просмотр
|
| 25 Есенният ден беше мрачен и хладен. В небесния купол дефилираха устремени на югоизток облаци. Те идваха от север, подгонени от студен вятър. Късно следобед слънцето слезе ниско над града и се показа бакърено-жълто. Северозападните фасади на градските къщи пос- рещнаха слънчевия блясък и по тях заиграха златисти стрели от слънчевото злато. Звезда, с гръб към вратата на стаята, търсеше нещо в шкафчето на тоалетката. Едно почукване във вратата я сепна и тя се изправи. Бравата щракна и в рамката застана Манчев, облечен в изтри- тия шлифер. Той отвори уста да каже нещо, но възторжена изненада го задави и той постоя известно време така. Обичайната кротост в очите му избяга и в тях блесна мъжка лудост. При щракването на бравата Звезда изправи гъвкавата си снага с ярките очертания на 57 високия си бюст. Тя попадна в онова златисто сияние на залязващото слънце, което беше влязло през чистите стъкла на прозорците, и цялата изглеждаше в слънчева позлата. Едрите къдрици на кестенявата коса отразяваха златистата мрежа, в която се оплита душата на учителя, и той едвам успя да каже: - Отивам на кино, ще се върна късно. - Колко късно? Нали след филма? -Да. - Ще ви чакам. И без друго ще си плета блузата... Учителят затвори вратата след себе си и пое към киното в оживената улица. Беше разсеян, развълнуван. В стаята при Звезда остана нещо от него и нещо взе от нея с поглед, което го смути и запали в гърдите му една далечна надежда за притежание... Днес Звезда имаше рожден ден, но никой не знаеше това освен майка й, която донесе любимите сладки - едри праскови, оваляни в ситна захар, които Звезда обичаше от дете, тлъста гъска, поръсена със сол и червен пипер, тънка селска турта, опечена в подница, дамаджана вино и букет от първите цъфнали хризантеми. Манчев не беше в квартирата, когато старата дойде. Тя не знаеше, че Звезда е приела съквартирант и по навик отдели от букета за вазата в гостната. Когато остави цветята и се обърна да излезе, видя на закачалката непознати мъжки дрехи. - Боже мой! Що е това? - тя се взря в дрехите, опипа ги, с което се потвърди първоначалното й впечатление, че са непознати. - Звездо, какви са тези мъжки дрехи в гостната? - На съквартирант, мамо, на учителя, бившия ординарец на Ферчо... - Но как!?.. Ти?.. Чужд мъж!.. Без да знаеш гроба на мъжа си! - питаше изумена старата и от вълнение грохна на стола до масата. - Няма да го узная, мамо, той гроб няма и няма да си дойде! Дунава не се връща... - отговори Звезда и брадичката й заигра от мъка, от очите й текнаха сълзи. Трапчинките на страните й сияеха игриво с тъжните спазми на лицето. - Мамо, не мисли лошо... той е съквартирант. Всеки си има стая, наема делиме на две, а кухнята почти използвам само аз, той се храни в стол. - Знам ли, ти не си малка, учена си! Ако той си дойде!.. - Ех, мамо, той да дойде! Другото е лесно, но няма да се върне! От оня свят връщане няма! Виждаш ли какво време, в прозорците ми надничат мъже! Има ли мъж, друго е! - Тъй е, знам го от опит, малко ли живях! - Майката не знаеше, че Звезда беше нападната от руски войници и приемаше нещата по иначе. Старата приготви багажа за път, целуна Звезда по страните и поръча: - Не мислех така, но... За вечеря покани момчето. Нали имаш празник!.. - Добре, мамо. - Звезда отговори на целувката и изпрати старата до пътната врата. Изтегляне 1.8 Mb. Сподели с приятели:
|