Четиридесетте безотговорни дни 1944 Никола М. Николов

50
държеше ножката.
- Абе, остави се, нали ни виждаш, военна работа, да служиш на народ не е лесно! По мобилизацията обикаляме селата.
Георгиев наближаваше запъхтян и другарят му говореше високо, за да го въведе в разговора. Отдалече той приличаше не на човек, а на плашило, сглобено с гвоздеи. Дясната му ръка държеше кърмата и рамото, което беше по-високо от лявото, сега стърчеше много над другото. Юмрукът на дясната ръка беше слязъл ниско под коляното и описваше полукръгове.
Главата му беше извърната на изток, а групата беше на югоизток, но под този ъгъл той успяваше да вмести хората във фокуса на злобните си очи. Стараеше се да измери силата и решителността им за съпротива. Интересуваше го дали ще дадат парите доброволно, или ще трябва да употреби оръжие.
Двамата селяни гледаха едновременно новопристигащия в краката, за да видят коя от обувките беше със скъсана връзка, но се изненадаха, като видяха, че той беше обут с високи спортни обуща, здраво пристегнати в глезените. На раменете му се полюшваха нескопосно, лошо завързани пагони на капитан.
„Ножката е излишна. Това беше номер" - съобрази селянинът, прибра я в джоба и подкани другаря си:
- Хайде, Атанасе, да тръгваме!
Пристигналият Георгиев бутна колелото на дясно в канавката. Поемаше бързо дъх с широко отворената си уста, в която стърчаха редки едри зъби. Разсъмваше се. Очертаха се увисналите краища на мустаците, а белегът в лявата устна потръпваше нервно, покрит с морав цвят. Безмиглените му очи святкаха жестоко в жълто- бялото поле, челото му почти беше се сляло с веждите и представляваше настръхнала къса четина.
- Чакай! Къде ша одите? Затова ли ви вардиме цела нощ? - започна заканително той. Двама- та селяни се спогледаха уплашено и тоя с ножката каза:
- Бързаме! Имаме важна работа!
- Ще вървите, ние също имаме работа, денят е напред! - намеси се Налъма.
- Знам каква ви е работата! Синовете ви са задържани като фашисти и отивате да ги освобождавате. Така ли е? - запита строго Георгиев.
- Т-а-к-а-е! - отговориха смутено хората.
- Слушайте, без много увъртане, оти слънцето се показа, а ние сме службаши на партията.
Дайте по 150 000 лева и синовете ви ша си додат! Давам ви чесна офицерска и партийна дума!
Синовете ви ща си додат.
- Така е, щом другарят Георгиев обещае - свършена работа! Думата му минава навсякъде.
Тия пагони, е-ей, не така се дават, как да е! Партията е мислила! Човек със заслуги!
Арестуван, бит, съден, лежал в затвора, каквото каже, това става! Дайте парите, кажете имената на момчетата и се връщайте. Нема защо да си губите времето в града. Другото е наша работа.
- Имената не са важни, ще ги открия! Парите са важни! - намеси се пак Георгиев.
- Ние в града с някой учен да се допитаме, с адвокат! Момчетата не са виновни, ученици са! Някаква ергенска работа трябва да е. Сакаме и в гимназията да идеме при директора, той може да помогне!
- Виновни са! Щом са арестувани, виновни са! Партията не греши! Какво си мислите, вие, партия е това - ей, не е шега работа! Това не е фашистка власт, да не знае какво прави! Тук има комитет! Дайте парите и се връщайте!
- Ние немаме пари! Требва да се върнем и да съберем от роднини. Сиромаси сме!
Очите на Георгиев светнаха жестоко. Замахна с опакото на ръката си и удари човека в лицето. Той се олюля и седна на земята. От носа му потече кръв и един зъб изпадна от устата.
Другият се опита да побегне, но Георгиев стреля ниско над главата му и изрева със страшен глас:
- Стой! Мамка ти фашистка! Убих те!-селянинът спря уплашен и започна да се моли:
- Оставете ни! Деца имаме! Сиромаси сме!
- Парите! Или живота или парите! Избирайте, ама без парите няма живот! Няма време! -

51
крещеше озвереният човек и гледаше под ъгъл уплашените нещастни хора. На светлото жълтите пръстени на редките му едри зъби изглеждаха отвратително. От увисналия ъгъл на устата течеше обилно слюнка, която се стичаше по гърдите на куртката.
- Недейте бе, хора, сиромаси сме, нещастни сме, децата си не знаем къде са! Пуснете ни, нали и вие имате деца! - молеха нещастниците.
Георгиев хвана единия за ревера на дрехата с лявата си ръка, а с дясната опря цевта на парабела в гърдите му, като нареди на Налъма:
- Пребъркай го! Щом мръднеш - стрелям! - просъска той и от редките му зъби изхвръкна кълбо слюнка, която опръска жертвата. При обиска от джобовете му бяха извадени 150 000 лева.
- Немаш, а! Немаш! Мама ти гадна! - просъска озверелия човек и с цевта удари човека по челото. По пребледнялото му лице потече струя червена кръв.
- Пребъркай и тоя!
На втория той подложи цевта под брадата, като натискаше силно желязото и главата му се обърна към небето. От пазвата му изкараха пакет, завит в селска кърпа, със 120 000 лева.
Вторият селянин беше ударен и от устата му течеше кръв.
- Хайде! Обратно и никому нищо! Обадите ли се, пак ще дойдем.
- Ами имената на момчетата? - запита човекът, на когото беше избит зъбът.
- Не са важни имената! Вазе с имена ли ви намерихме? - отговори грубо адютанта.
Селяните изчезнаха в равното поле на Златния рог, а иманярите останаха да делят парите на поляната, където стана обирът.
- Айде, Налъм, бъркай в чувала и на мен 270 хиляди, а за теб 200. Обещал си ми 300, ама от мен да мине. Опрощавам ти другите. Ако преизпълниме плана друга вечер, ще си ги зема! Ако не съм язе с парабела, нема пари! Мек си ти! Революционерът требва да е като кремък! Нема прошка, нема милост!
- Не - възрази Налъма - говорихме по братски, по равно!
- Това е братството! По-силният повече взима, виж - по равно е друга работа.
- Тогава по равно - коригира се Налъма.
- Не видиш ли, че язе изкарах парите! Ние сме комунисти и по комунистически - според заслугите - заключи Георгиев.
- Не! По равно - упорстваше Налъма.
Двамата спориха дълго, започнаха да се обиждат, да се заканват един на друг. Налъма отброи половината от парите, хвърли ги в краката на другаря си и каза:
- Ако щеш! Такъв ни е пазара! Довечера не си с мен! Ще викам Звера!
- Ей, ти си бил много докачлив бе! Виде, че оня е мой човек, зарад мен ще събере фашагите заран. Голямата пара ще падне заран и ти веднага намери друг! Оти да викаш Звера, той малко е събрал от града!
- Съгласен съм, ама такива пазарлъци не ща! Казахме по равно, така ще бъде!
- Приемам, бе, айде да видиш, че съм човек! Нали ми обеща 300 хиляди, те - приех и по- малко. Нали сме комунисти, требва да се разбираме, ние не сме за парата, ама като немаме и сме затънали в борчове!
- Верно, че обещах, ама на- гадовете не дават! Скриха се като мишки, кога ги гони котка!
- Нема да дават ли, нека ги съберат моите ора и ша видиш довечера, как ша ги фъргат все на големи пачки!
- Рано е, не бързай! Когато дойдат в торбата, тогава са наши! Не знаеш какъв ще се случи довечера, току виж подушил некой от комитета, че в това село не са идвали и ни предвари, пък не идват един по един, ами на тайфи. Щом са по-големи по партиен ранг, за нас нема леб!
- Не думай ей, Налъм! Може ли да се случи това?
- Като нищо! Само да се сети некой и край!

Изтегляне 1.8 Mb.

Сподели с приятели: