Четиридесетте безотговорни дни 1944 Никола М. Николов
Изтегляне 1.8 Mb. Pdf просмотр
|
| 36 Двама цивилни изведоха полковник Ангелов, като му сложиха белезници още в килията. - Напред към канцеларията на директора! – нареди човекът с белега на лявата буза. Когато застана в рамката на вратата, Ангелов се обърна към съкилийниците си и каза: -Ако не се видиме, сбогом, господа! Бъдете войници до последния миг от живота си! - Сбогом, господин полковник! Ще се стараем!... - отговориха групово обитателите на ки- лията. Стаята на директора беше приятно топла, зад широкото бюро седеше непознат за Ангелов човек във военни дрехи и пагони на майор. - Свалете белезниците! - нареди майорът, после посочи на Ангелов един тапициран стол и запита: - Какво кафе предпочитате, Ангелов? Сладко или горчиво? - Никакво! - отговори той глухо с нотки на възмущение. - Четири сладки кафета! - нареди майорът на човека с белега. Встрани от Ангелов, на тапициран стол седна човек с автомат..Настана една дълга и мъчителна пауза, в която майорът и полковникът се гледаха очи в очи, без да разговарят. Двамата се разбраха един друг. Третият, който присъстваше, не разбра нищо. Погледът на майора говореше: Безсмислена е всяка съпротива! Колко си жалък, като си безвластен, приличаш на разгримиран артист, по чието лице още личат следи от грим! Говори, каквото те питам! Погледът на полковника говореше друго: Краят е ясен. Щом смъртта е неизбежна, ще я посрещна достойно. Човекът с белега донесе четири кафета, от които подаде едно на Ангелов. Тримата започнаха да сърбат от чашите шумно, а Ангелов не се докосна до неговото. В устата му се разля горчива слюнка и той я преглътна. - Вземете, Ангелов! В него няма отрова! Нинов, отпийте, за да се увери! - човекът с белега сръбна на два пъти и остави чашата срещу него. - Не се страхувам от отровата, майоре! Въжето е по-страшно! Не ми се пие! - Както желаете! Искам да поговорим откровено като мъже. - Слушам ви! 75 - Имаме сведения, че Стефанов искал да срещне Червената армия с бой и после да се оттег- ли с германците. Дивизията е била готова за действие! - Никога! Това е клевета! - Някои офицери знаят това и го потвърждават писмено! - Могат да говорят всичко, аз говоря това, което знам! - Откъде знаете, че не е вярно? - Ние с него коментирахме и той твърдо вярваше в загубата на Германия. Силно желаеше да останем извън войната и да запазим армията. Имаше влияние пред покойния цар Борис и военния министър. Във Военния съвет винаги заставаше на това становище! - Беше ли той германофил? - Не, той беше родолюбец, патриот от голяма класа! - Мразеше ли СССР? - Почиташе руския народ, но не се възхищаваше от комунизма, тази идеология му беше противна. - Значи мразил е комунизма? - Отговорих! - Да се върнем назад. Да не би да сте забравили, че той е подготвял дивизията за бой с Червената армия? Припомнете си и признайте това, като се подпишете. С това ще облекчите собствената си участ! - Неверни сведения не мога да давам! Моята участ е ясна! - Грешите, Ангелов! Ние имаме сведения, че той е враг! Вие го прикривате и отежнявате собственото си положение! Това ще се отрази на присъдата! - Стефанов е толкова враг, колкото съм и аз! Други нареждаха на него, той на мен! Нищо незаконно не сме вършили! Майорът почервеня от гняв, удари с юмрук в бюрото и кресна силно: - Той е враг и е вече мъртъв! - Бог да го прости! Мъртвият не ви е враг! Вчера той, утре аз... всички, които не са с вас! - За тоя език ще увиснеш на въжето! Ела подпиши тук! -поднесоха му един готов протокол за разпит, в който Стефанов беше оклеветен, за да бъде оправдано убийството. Остави го на бюрото и каза: - Не мога да подпиша! Генералът не беше враг! - Марш, гад с гад! Отведете го! Пригответе и въжето! - крещеше истерично майорът. В килията свалиха белезниците и отново закачиха тежката верига. Той стоеше сред килията с тревожна готовност, прекръсти се и съобщи: - Генерал Стефанов е убит! Бог да го прости! Човекът с белега подписа клеветническия протокол вместо полковник Ангелов - Господин полковник, за производството няма ли да черпиш - иронично подхвърли майо- рът на човека с белега. - Как няма, за смъртта на такъв гад като Стефанов -отговори той и извади от полирания бюфет голямо парче бекон, кашкавал и плетена дамаджана с новоселска гъмза. - За здравето на другарката Гръбчева, добре е оцелила врага, върви й на генерали, след Луков, този е втори! Изтегляне 1.8 Mb. Сподели с приятели:
|