Четиридесетте безотговорни дни 1944 Никола М. Николов

90
Да влязат свидетелите на подсъдимия! Запознати ли сте с обвинителния акт и признавате ли се за виновен?
В залата настана тягостна тишина. Мястото на защитата беше празно. Той се защищаваше сам и отговори:
- Обвинението ми е известно! Не се признавам за виновен! Всяка моя дейност е била в съгласие със съществуващите закони!
- Защо не обезоръжихте отстъпващите немски части в Скопие, след като имахте на разположение цял полк?
- Не беше възможно! Ние бяхме полк, а те бяха армия! Добре екипирана и калена в боевете! Всяка съпротива от наша страна означаваше самоубийство на 2500 души! Тези млади хора сега са живи и за тях аз съм готов да платя със смърт!
- Известно ли ви е, че тези части сега се бият срещу Съветската армия и там сега гинат червеноармейци?
- Известно ми е! Те има защо да умират, а нашите не!
- Защо трябва да умират съветски войници? - запита сърдито Каменов.
- Защото не друг, а Съветска Русия подтикна Хитлер към война! С подписването на германо-съветския пакт от 22.05.1938 година Съветска Русия предостави на гигантската военна машина на Райха огромни суровини, с които разполага необятната руска земя. Сталин и Хитлер се заклеха във вечна дружба за подялбата на Европа и след като почувства осигурения си тил от изток, Хитлер започна жестоката война. Западът тогава протестираше, англо-френско-руските преговори бяха обявени за пропаднали на 10.08 и на 22.08 светът беше поставен пред свършен факт! Тайно, коварно, зад гърба на евентуалните си съюзници
Виноградов и Рибентроп водеха преговорите в Анкара и съюзът беше свършен факт! Апетитът на двамата претенденти за световно господство дойде с яденето, те се скараха и резултатът е налице! Нашият народ не искаше война. Правителството и царят се вслушаха в тоя глас! Ние използвахме този исторически момент и взехме само нашето, българското!
- По тоя пункт вие имате вина! С бездействието си вие подпомогнахте противникът да се измъкне невредим! - каза Каменов.
- Не е вярно! Спасих полка! Немският щаб имаше задачата да обезоръжи полка, а може би и да го плени. Те не знаеха, че аз разбирам немски и не скриха това си решение! Целта беше на следващата гара да спрат композицията и да я пленят. Аз разбрах това и преди да замина за щаба на немците, наредих на адютанта Фердинанд Симеонов да не използват влаковата композиция, да преведе полка по черни пътища и кози пътеки, за да бъде спасен. Мен ме откараха в щаба и там бях арестуван. След два дни избягах и настигнах частите, тъй като знаех посоката, защото указанията бяха мои. Това е историческата истина! Всичко друго е невярно!
- Няма кой да ти вярва, Ангелов! - възрази Звера.
- Имали ли сте план с генерал Стефанов да срещнете Червената армия с бой?
- Не! Такъв план не ми е известен! Това е клевета! Стефанов винаги твърдеше, че
Съветска Русия се стреми да ни завладее, да ни зароби икономически и политически чрез едно послушно комунистическо правителство!
- Той е враг! Това е клевета срещу нашата двойна освободителка! Русия никога не е имала такава цел, тя ни желае само доброто! - възрази Георги Попандреев.
- Бъдещето ще каже истината! Тя е видна и днес! Останалите ще го разберат по-късно!
- Вие трябва да признаете заговора си със Стефанов, за да облекчите положението си!
Свидетелите ще ви опровергаят!
- Не мога да признавам това, което не е било!
- Свидетел Х.Г., говорил ли е Ангелов, че трябва да се биете с Червената армия?
- Да, говорил е!
- Чувате ли, Ангелов, каква е истината?
- Говорих, че нашият войник трябва да срещне с бой всеки, който идва в страната като завоевател!
- Свидетел Х.Г., можехте ли да сломите и обезоръжите немските части?
- Можехме да се бием! За победа - не знам.
- Ето опровержение на твърденията ви, Ангелов! По тези два пункта сте виновен!

91
Ангелов замълча, а Каменов продължи.
- Давали ли сте указания да се преследват партизаните, да се арестуват и инквизират прогресивни войници?
- Да, задачата на армията е да пази реда и спокойствието на гражданите!
- Това не е отговор на въпроса! Отговорете точно!
- Преследвахме атентатори, грабители на складове и магазини, на пощи и мандри! Всеки войник, нарушил правилника, биваше наказван! Масово явление беше кражба на вещи и оръжие! На много опростих провиненията, не ги съдих, бях убеден, че са подведени, че не знаят какво вършат. Някои минаха с няколко дни арест.
- С тази си дейност, която признахте, сте извършили престъпление срещу народа, наказва- ли сте народни синове, прогресивни хора! - обясни Каменов.
- Този закон вие го създадохте сега. Тогава съществуваха други закони, други обществени норми и морал!
- Свидетел Г.Д. обяснете - арестувани ли сте по нареждане на Ангелов? Бити ли сте и съдиха ли ви?
- Нека поясни защо! - настоя Ангелов.
- Съдиха ме, биха ме и лежах в затвора. Боят продължи, докато направих признание, че съм взел за партизаните два пистолета и 100 броя патрони. Осъдиха ме на три години затвор.
- Достатъчно - каза Каменов.
- Свидетеля Б.Т. разкажете, арестувани ли сте в полка и биха ли ви?
- Арестуваха ме, биха ме, лежах в карцера 8 денонощия, защото взех за партията 4 брезентови платнища. Питаха ме за конспирация. Не съм съден!
- Делото е изяснено, другарю Недялков, имате думата по обвинението!
Обвинителят застана с полугръб към публиката, на която искаше да направи голямо впечатление. Костните издутини на челото бяха покрити с червени петна, червен беше и широкият му нос, в чиято основа светкаха злобно две черни миши очи. В пролуката на горната челюст, където липсваха два предни зъба, се показваше змийският му език.
- Другарю съдия, пред вас е един голям враг на народа и на всичко прогресивно, един фашист и опасен монархист. Като царски офицер е извършил престъпления срещу народа, които бяха потвърдени от свидетелите. Той си позволи пред вас да клевети великия Съветски съюз, нашия двоен освободител, като го нарича завоевател! Отказва да се признае за виновен и да обещае, че ще се приобщи към партията и народа. За извършените от него провинения поддържам обвинението и настоявам да му се присъди смърт чрез обесване!
Тишината в залата беше нарушена от гласа на старата белокоса жена. Тя вдигна очи нагоре и извика:
- О, спи ли бог! О, бог не види ли?
Каменов почука с молив във везната на бронзовата Темида и съобщи:
- Обвиняемият Ангелов, имате думата!
Ангелов изпъна войнишката си стойка и започна със спокоен равен глас:
- Аз знам, че моят край е близък, че моята присъда е решена в комитета на комунис- тическата партия, а не в тази зала! Не от тази лошо режисирана трагикомедия! Казах и преди, че съм невинен, потвърждавам го и сега. Аз действах съобразно съществуващите закони и съ- вестта на патриотичен гражданин. Застъпвах се за минимални присъди и санкции срещу теж- ки провинения и успявах! Не се страхувам от смъртта, не затова избегнах сражението с немците! То беше безсмислено, лудост, аз не бях луд! Запазих войниците, вашите синове и братя. Вие чухте показанията на свидетелите - кражби! Криминални престъпления с противообществена подбуда! За тях се предвижда смърт. Правосъдието даде минимални при- съди по мое настояване! Няма осъден на смърт, а това заслужаваха много! Тези, които спасих, сега ме обвиняват! Заедно с фелдфебел Данко Лалов се застъпихме пред полковник Гологанов и отменихме смъртните присъди на шестима школници, един от тях сте вие, Цветков! Днес сте свободен и жив благодарение на моята намеса! Оставих ви, за да ме обесите! Аз трябва да бъда обесен за назидание на тези, които от непознаване на комунизма по един или друг начин, от милосърдие и човечност го подпомагат! Такава ще бъде съдбата на всеки, който бездейства тогава, когато комунизмът чука на вратата на неговия дом! Не желая милост! Нека моята

92
смърт е предупреждение към всички, които са готови да вярват в комунистическата правда!
Виновен съм и не мога да си простя това, че възпрях хората, войника от поста и останалите, които са били по-далновидни от мен. Те искаха да ликвидират всички задържани и заподозрени, да очистят обществото от комунистическия бацил и да поемем пътищата на политически емигранти! Колкото и тежък да е емигрантският път, той е за предпочитане пред вашата бесилка! Вие ровите в миналото ни, за да намерите оправдание за смъртта! Не намирате, защото пред вас са честни граждани, които УМИРАТ ПРАВИ, осъдени от криминалисти, корумпирани, морално и битово разложени хора! Това сте вие, отдолу до горе и от горе до долу!
Ръцете на Каменов заиграха нервно, той чукаше силно с молива в главата на бронзовата
Темида и крещеше истерично:
- Стига! Отнемам ти думата! Стига! Вървете на мястото си!
Звера и Попандреев му пригласяха, а организираната отечественофронтовска публика за- почна да скандира:
- Смърт на фашистите!.. Смърт на фашиста Ангелов!..
- Не съм завършил защитата си! Аз имам право на това! - извика с усилие Ангелов, защото беше много изтощен от инквизициите.
- Да му се даде думата! - скандираше неорганизираната публика. Каменов удари силно в бронзовото блюдо и обяви:
- Продължавайте, но без обиди и без съвети!
Отново в залата настъпи мълчание. Ангелов смени тежестта на тялото си на другия крак и басовият му глас се извиси:
- На подсъдимата скамейка е цялото национално ръководство, политическо, културно, икономическо, начело с мъртвия коронован владетел, който даде живота си, за да спаси българския войник от ненужна смърт! Той умря от царска болест! Убиха го германците, защото отказа да даде войска за източния фронт! Това е историческата истина! Единствено той имаше смелостта да противостои на бесния Хитлер и това му струваше живота! Смъртта го издигна на пиедестала на национален герой! Вие сте безсилни да го свалите! Това е истината, която трябва да се знае и да се предава от поколение на поколение!
- Подсъдимият Ангелов, не се отклонявайте от собствената защита! - предупреди Каменов.
- Моята дейност като офицер е неделима от българската национална политика! На 9 септември ние ви предадохме една обединена в националните граници България! Това го постигнахме без бой, без да проливаме войнишка кръв! Постигнахме го с търпение, по един дипло-матичен път, който не може да остави семена на вражда и жажда за отплата в нашите съседи! С един необмислен замах вие разрушихте националното обединение, изградено от нас с търпение, умение и труд! Историята ще ви търси отговорност за това, нейната Темида е с вързани очи! Посмъртно ще бъда удовлетворен, ако моите думи бъдат записани в съдебния протокол така, както ги казвам днес и един ден станат достояние на потомците! Присъдата си няма да обжалвам по размер и изпълнение! Милост не желая! Един невинен не може да иска милост, с това би се признал за виновен! Очаквам бесилката!
Неорганизираната публика изпрати последните му думи с ръкопляскания, а другите скан- дираха: „Смърт на фашиста Ангелов!"
Каменов въдвори тишина с надвикване, след което закри заседанието.

Изтегляне 1.8 Mb.

Сподели с приятели: