Четиридесетте безотговорни дни 1944 Никола М. Николов

76
Черните миши очи, които блестяха злобно под гъстите вежди, надвиснали над сплеснатия нос, заиграха нервно, широката редкозъба уста се разтвори от изненада. По изпъкналото чело се явиха червени петна и Звера кресна:
- Партньорството свърши, драги! Който желае да си запази мястото, ще се прости с единството между нас и ще приеме слугинството! Друг път няма! Който не е съгласен и е против нас - бесилки има! Комунистическата партия ще ръководи, а вие ще слушате! Такива са инструкциите от Москва, така нареждат другарите от ЦК. Гемето и Велчев не ни плашат!
Техните дни са броени!
- Защо го казвате сега? Така ли мислят в ОК на БКП?
- Точно така! Аз имам инструкции, затова говоря така! Ако желаеш да ни служиш и да живееш добре, остани, ако не - напусни. Досието ти е готово, ще те изправиме пред Народния съд! Вместо ти да съдиш, други ще съдят теб!
- Аз нямам провинения, нали бях интерниран?
- Наивнико, нима тези, които измряха без съд, бяха виновни? Що се отнася до теб, от лю- бовницата ти Овчарова знаем всичко. Тя събира подкупи от близките на подсъдимите и де- лите. Освен това по своя линия ги изненадваш! Първите оплаквания срещу теб постъпиха!
- Как? Кой се оплаква?.. Аз нищо... никого!..
- Оплака се жената на полковник Ангелов! Освен пари взел си скъпите накити от чисто злато!
- Не е вярно! Врагове! Искат да ме компрометират! Ще подпиша всичко, което предложи- те! Смърт на всички, които хвърлят кал по нас!
Звера подпря с длан брадата си и черната бразда се покри с мазна пот. Той се мъчеше да си спомни нещо по тоя въпрос и даде на Каменов следния съвет:
- При всички случаи остани при земеделците, ние ще те приемем в партията тайно, така ще ни служиш най-добре! Ще членуващ в БЗНС, а фактически в БКП. Ние ще те издигнем на ръководни постове, това е нужно само за заблуда у нас, а и за външния свят. Ще създадем впечатление, че КП управлява в коалиция с БЗНС, с когото е в братски съюз. Такава е инструкцията от ЦК, това го искат другарите от Москва!
- Това е добре, но начело на БЗНС стоят хора, които няма да се поддадат на изнудване и заплаха - това са Гемето и Никола Петков. Те ще разберат двуличната ми дейност и ще ме изключат! Тогава край на всичко!
- Защо се плашиш? Ти фактически ще членуваш при нас, ние ще те закриляме! Там ще си в командировка! Не се страхувай, тяхната мяра е взета! Досиетата са готови! Тяхното свършва на бесилото!
- Те са чисти, не са корумпирани, безспорни водачи на народа и тяхното отстраняване е трудно!
- Ще ги обвиним в предателство, в контакт с чужди разузнавания против интересите на
България и СССР. Така ще отчуждим народа от тях и един по един ще бъдат ликвидирани.
На тяхно място ще поставим наши хора, така че от горе до долу ръководителите на БЗНС да са тайни членове на БКП.
Каменов не беше много весел. Той тъгуваше вътрешно за хубавата демократична програма на БЗНС, за любовта на селяните, но тайно се радваше, че запазва високия пост на председател на Народния съд, който се оказа много доходен. Това раздвоение той сподели със Звера:
- В такъв случай край с партийните идеали на съюза, край на аграрната програма, след която вървяха масите!
- Идеалите и програмите умряха, не само на БЗНС и нашата на БКП. В бъдеще няма да работиме по програмите на досегашните си партии, а по инструкции от Москва. Там ще се планира вътрешната и външната политика. Ние ще бъдем само изпълнители! Задачата засега е да ликвидираме тези, които са в затворите като останки от миналото! След тях ще има други, ще се редят процес след процес!
Каменов се учудваше на събеседника си. Той не подозираше в него такова проникновение в бъдещето и запита любопитно:
- Откъде знаете, че ще бъде така? Аз мисля, че с този съд всичко ще бъде свършено!
- Знам го от историята на КПСС - каквото е било там, ще бъде и тук! Ние буквално

77
копираме модела на комунизма оттам! Свършиме ли с тези, ще започнем с ваши и наши!
Първо ще се опълчат земеделците и ще бъдат ликвидирани! След тях, за да се утвърди генералният секретар и да има един безспорен водач, трябва да паднат главите на много други!
Вземете процесите в СССР. Там загинаха милиони, за да утвърдят безспорното господство на другаря Сталин! Може би те са негодували, имали са други идеи, но засега той е начело, него ще слушаме, защото с него победихме в жестоката война! Ако не беше той...
- Благодаря ви, другарю Недялков, за добрата лекция и никому нищо! Партийна тайна! Пък не слушайте женските приказки за подкупите, това са клюки - днес за мен, утре за вас, ще се опитват да ни злепоставят, но ние трябва да бъдем единни!
* * *
Цветана Овчарова беше от ония кораби, които не се застояват дълго в едно пристанище.
Странствуването и разнообразието бяха нейното хоби. Като любовница на председателя на
Народния съд тя влизаше в контакт с близките на подсъдимите. Някои я търсеха, а другите тър- сеше тя, като предлагаше скъпоплатени услуги.
За да си създаде авторитет на влиятелна застъпница, тя издейства освобождаването на някои хора, задържани по стереотипните обвинения. Разбира се само срещу голям откуп!
Онова, което получаваше за ходатайството си, според уговорката с Каменов тя трябваше да дели с него винаги по равно. В търговията със съдбите на хората няма честност и не може да се търси такава. Каменов знаеше това и следеше отблизо дейността на партньорката си. От друга страна, Овчарова знаеше, че това е временно и изнудваше, грабеше с две ръце, а делеше полу- ченото с една. От печалбата тя задържаше за себе си 2/3, а 1/3 даваше на Каменов. Сумите бяха големя, защото тя беше жестока и това създаваше у Каменов впечатлението, че получава половинката. Възможността му да провери беше твърде малка. Той избягваше да влиза в кон- такт с изпадналите в немилост. Знаеше от Звера, че го следят и винаги се съобразяваше с това.
Веднъж съвсем случайно във влака той се натъкна на човек, чийто син беше между задържаните и предадени за съд.
- Господине, синът ми е невинен, даскал беше в съседното село, залъга тамошно момиче.
Ех, хубаво беше, но го харесал и друг. Той беше учил, недоучил, не му вървеше в училище и напусна. Започна работа и там не удържа, умешаха го в кражба и беше в затвора, ама нали от вориха вратата за всички, излезе и той и сложи на ръката си червена лента. Нарами пушка и една нощ извикаха момчето уж за малко, та до днес! От хората чувам, че една вечер насила грабнал девойката, повлякъл я, но тя се въргаляла на земята, плакала, викала, отървали я хо- рата. Друга вечер с пушка отишъл у тях и казал на родителите й: За жена я сакам, ако не рачи, ще ви довърша до един! Една седмица срок ви давам! Изтекла седмицата и той пак отишъл с пушката.
Какво, кае, решихте ли? Хайде, тръгвай ма! Какво се скумросваш, оня фашист нема да се върне, на въже ще увисне!
Рекъл бащата да запази чедото си, но от този непрокопсаник спасение няма. Какво стана, да те е страх нощем в двора да излезеш! Не е лъжа, господине! Ако познаваш някой от
Бранковци, питай, ще ти кажат за Тодор убиеца! Най-важното, не го осъдиха! Било такъв месец, дето всеки можел да убива, без да го съдят!..
- Как така ще убие човек? Какво стана с убиеца?
- Нищо, нали ти казвам какъв месец имало, него улучил и нищо! Убитият го нарекоха фа- шист и толкоз! Заканил се на партиен член! Вие сте учен, ваша милост, та кажете - има ли закони, няма ли? Всеки те лъже, всеки обещава, всеки скубе и аз дадох, за да спася живота на сина си, но...
- Кой те лъже? Кой ти обещава и на кого даде? - запита Каменов.
- Човек, когато е в нужда, от дявола помощ търси! Една жена ми препоръчаха, Овчарова се казва, била близка с тоя, дето ги съди. Най-главният бил, 400 хиляди сака и язе ги дадох! На заем взех 100 хиляди, защото нямах толко, но щом е за живот!... Измина седмица и ни пари, ни момче!.. Отивам пак при тая Овчарова да видя какво ще ми каже. Ако и сега мънка, ша ида при един, дето му думат Звера! Ще му разправа както на ваша милост, пък каквото бог даде!

78
Некоя нива бих дал, ама да видя сина си свободен! Предварително не давам!
Черно-жълтото лице на Каменов потъмня, доби землен цвят, хоризонталните бръчки на челото му се сгъстиха, той извади тефтера и запита стария:
- Как се казва синът ти, господине?
Старецът го изгледа уплашено и каза:
- Господине, ти дали нещо се засегна? Да не направиш лошо на момчето, добро вече не чакам!
- Добро ще ти направя, след два дни момчето ще бъде вкъщи! Но ти ще ме слушаш и ще изпълняваш!
Селянинът все така уплашено гледаше събеседника си. Преглътна заседналата в гърлото мъка, каза трите имена на момчето и се прекръсти.
- Бог здраве да ти даде, господине, на жена, на деца, пък дано ми помогнеш! Помогни на един невинен! Бог ще помогне и на теб! Пари немам, каквото имах, дадох. Ако си дойде момчето, ще продам една нива от 5 декара и ще се отчета! Ограби ме оная градска гевендия!
Други са фалат, че помага!
- Разбрано, дядо, няма да ходиш никъде! Слез на другата спирка и право вкъщи!
- Ще те послушам, ваша милост! Учен човек сте!.. -каза старият и нарами червената торба, от която се показваше глава праз лук. Сети се нещо, застана пред Каменов и каза:
- Ти кой си, ваша милост, нали ти казах, ще продам една нива, кажи как ще те намеря?
- Няма да търсиш ти, аз ще те намеря, адреса нали имам!
- Е, хайде тогава, сполай ти, пък бог здраве да ти дава. Да не затриете тефтера, ваша милост, да беше записал още веднъж?
- Бъди спокоен, дядо, в тефтера има още много важни неща.
- Ваша работа, вие сте учени, знаете си работата! Язе сакам само да кажа! Да не остане там в тефтера!
Старият слезе на следващата гара, огледа пустия перон. Вятърът духаше студен от север и гонеше бели къдрави облачета. Обратният влак беше късно следобед. Той наметна червената торба през рамо и си каза:
- Кой ще чака сега влак? Язе криле имам, ще прехвръкна баира и за два часа съм в дома!
Ще се радва бабата, сълзите й изтекоха и прозорците протри да се взира в тях!

Изтегляне 1.8 Mb.

Сподели с приятели: