Четиридесетте безотговорни дни 1944 Никола М. Николов
Изтегляне 1.8 Mb. Pdf просмотр
|
| 34 Зимата властваше над стихналия провинциален град. Прясната снежна покривка имаше ослепителнобял цвят и хората премрежваха очи, когато гледаха в пухкавото наметало. Комините на къщите бяха пременени с чудновати бели шапки, а през черните пръстени на отворите дишаха нажежени печки. Пушекът беше бледосив и вървеше право нагоре, сякаш се пазеше да не изцапа бялата премяна. Загъната в топлото си кожено палто, Звезда вървеше със ситни стъпки на женствената си грация по прясната пътека на тротоара. Адвокатите надничаха зад стъклените врати в очакване на клиенти, придумваха минувачите, коментираха събитията на деня и предсказваха бъдещето. Ценко Стойков забеляза отдалече младата жена и в очите му светна лукав блясък. „Тя е получила обвинителния акт на мъжа си и сигурно търси защитник" - мислеше той и сърцето му заигра в тревога, че най-после ще застане срещу него Лястовицата, която беше харесвана от много мъже. Не дочака да се изравни с него, страхуваше се да не я пресрещне друг или да се отбие в друга кантора. Затова се запъти срещу нея, като тренираше устата си за любезна усмивка, търсеше в словесния си арсенал подходящи думи и намести големия възел на износената си връзка. - Добър ден, госпожо Симеонова, желая да говоря с вас, заповядайте в кантората ми. - Той беше свалил мъхестото си сиво бомбе, докато разговаряше с нея. Държеше го с дясната си ръка малко встрани, на височината на гърдите. - Аз съм адвокатът Ценко Стойков. - Не виждам повод за разговор, непознати господине, още повече с адвокат! - възрази жената с решителен тон. - За делото на съпруга ви, искам да поема защитата, при това с нищожен, почти символичен хонорар! Ей така, колкото да не е без хич! Близък съм с председателя на Народния съд - другаря Петър Каменов, от една партия сме, БЗНС, и мога да ви бъда много полезен! Знам много хубави неща за него, ще ги изтъкна пред съда! Нахалните му очи се местеха по тялото на младата жена, която в смущението си изглеждаше неповторимо красива. - Любопитна съм да кажете какво знаете за него. - Разбира се, ще ви кажа, заповядайте в кантората! - Не! Там няма да дойда! Няма причина! - Но, разбирате ли, много е важно! Аз просто без пари, само така, от добри чувства към вас! - Благодаря, пестете си чувствата! Вашата съпруга има нужда от тях! - Звезда се опита да го отмине, но той й прегради пътя, като сипеше щедри обещания на безкористен благодетел и все още държеше шапката си в ръка, на височината на рамото. - Какво точно знаете за моя мъж? - Много, много работи, че е добър и ще се старая да смекча наказанието му до минимален предел! - Аз по-добре от всички знам това, че той е добър и невинен! Ако трябва, ще го доказвам, но няма да се наложи! Вие не живеете с пулса на времето, много работи не знаете! Друго ми кажете! Къде е той? - Къде?.. Там, в затвора! Събраха всички, които ще бъдат съдени! Аз поех защитата на 12 души от тях, често ходя там. Вчера го видях и ми дожаля за младостта му! Звезда трепна като ударена с камшик. Бялото обкръжение около нея потъмня, тя забрави, че е 74 зима, искаше да види света в пролетна премяна, озарен от златистото сияние на надеждата. Пред очите й изчезна жалката фигура на благодетеля и тя протегна ръце напред, за да прегърне илюзията, че Фердинанд е жив! Бистри сълзи като безценни камъни изплуваха в ъглите на очите й и увиснаха там, където започваха дългите мигли. - Господине, Вие шегувате ли се? Познавате ли добре моя мъж? Изпеченият мошеник разбра, че жертвата е в капана, и се увлече в лъжата, с която провали първоначалния си успех. 35 Разпитите в затвора не преставаха. Денонощно извикваха затворниците, обещаваха им снизхождение, ако се простят със съвестта си и наклеветят други невинни в деяния, които е възможно да заслужат възмущението на публиката в съдебната зала. Много от тях отказваха и се държаха достойно, но някои, като Вълкашин Михайлов от Кюстендил (бивш кмет в село Селановци, Врачанско) се огънаха и приеха да клеветят и лъжесвидетелстват пред съда, станаха агенти на органите на МВР и ДС, за което подписаха клетвени декларации. Чрез тях те научаваха това, което по друг път не можеха да узнаят. Тази мрежа впоследствие стана не обходимост за сигурността и органите на МВР използваха всевъзможни начини и средства за вербуване на агенти по най-чудновати начини, които една чиста съвест не може да допусне. Тук бяха на разположение всякакъв вид насилия, заплахи, изнуди и провокации. Целта беше да се подпише декларация за сътрудничество с органите на МВР. Изтегляне 1.8 Mb. Сподели с приятели:
|