Четиридесетте безотговорни дни 1944 Никола М. Николов

71
33
С наближаване на заседанията на „Народния съд" по неописуем начин растеше обществената възбуда. За първи път в хилядолетната история на страната цялата ин- телигенция беше повалена в пепелта и на нейно място застанаха невежи лумпени, обременени с криминални и неморални престъпления в миналото, с кърваво и корумпирано настояще.
Вратите на адвокатските кантори бяха отворени от тъмно до тъмно, настана богата жътва за блюстителите на закона. Близките на подсъдимите търсеха защита, помощ и правда, но и едното, и другото бяха мъртви, властваха неправда, жажда за отмъщения, незаслужено въз- мездие, пари и кръв!
Всеки обещаваше на клиентите това, което не можеше да му даде, а получаваше много пари и злато. Нуждаещите се, които искаха справедливост за несправедливо обвинените, даваха всичко - пари, злато, чест и съвест... Срещу лъжливи обещания за живот!
Недялко Звера беше определен от ОК на БКП за народен обвинител. Той не разбираше от закони, такива фактически нямаше. Той се ръководеше от инструкциите на ЦК и ОК на БКП, а те бяха: Колкото е възможно повече смърт! Сега е времето да се ликвидира всичко, което би пожелало в бъдеще да има свое мнение, всеки, който не вярва в непогрешимостта на партията и историческия път за победата на марксизма.
Речникът на Звера беше беден и той старателно, с много усилие заучаваше наизуст, без да разбира същността на новата фразеология, която ставаше все по-популярна и модерна.
Търсеше в миналото на подсъдимите черни петна в сферата на корупцията и беззаконията.
Като народен обвинител Звера получи модерен, луксозно обзаведен кабинет, в който се чувстваше неподходящ със зверската си мутра. Той разбираше това и се стараеше да измени фасадата си с нещо фалшиво, но приемливо. Понеже не можеше да измени естествените си ка- чества, той се стараеше да балансира с любезност при посрещането и изпращането на посетителите. Такива бяха и указанията на Комунистическата партия. Ръкуваше се с посетителите, предлагаше удобно настаняване във фотьойлите, черпеше с цигари и шоколадови бонбони. Изслушваше, записваше имена и дати в бележника. Обещаваше справедливост и живот от името на партията и най-важното - старателно приемаше големите откупи в пари и злато.
Един баща на задържан син след много молби за живота му тикна в ръцете бяла кърпа, завързана на възел, и добави:
- Ето, вземи господине, това е цялото ни имане! Парите ги взеха други, когато тарашиха в селата за пари. Тези десет жълтици бяха скътани във възглавницата на жената, останали са от деди и прадеди, но щом е за живот, за право!.. Пък ти, господине, запиши името му и помогни! Войник е бил, наредили му: „Стреляй!" И той какво да прави! Заповед! Стрелял!
Ама човек не е убивал! „Язе кае, тате, стрелях високо, да се изплашат и побегнат!" Стреляли и от другата страна. От войничетата има жертви, сакали да им вземат оръжието! Не е отишъл на своя глава! В домовете на хората не е влизал! Това е било до складовете с оръжие и храна!
- Добре, дядо, бъди спокоен, ето - записах името му, ще проуча всичко и ако е така, както казваш, ще го освободим! - отговори обвинителят и стана от стола, с което искаше да каже на стария, че разговорът е свършен и трябва да си отива.
След стареца той превъртя ключа в бравата, гореше от желание да види с очите си блясъка на златото. Златните пари звъннаха напевно в дланта му, блясъкът на жълтия метал изпрати на тавана бели петна и той самодоволно потри с ръка ръбестото си чело, което приличаше на главата на одран козел. Така, и книжните пари са пари, но златото е пара на парите!
Притежателят на злато е винаги богат! Виж ги ти, фашистите му с фашисти, десет жълтици минавали от ръка на ръка, от поколение на поколение и никой не ги прахосвал, за да стигнат до мен като цена на един човешки живот! Значи във възглавниците на селяните имало пари!
Виж ти, хитреците му с хитреци! Как не знаех това тогава, когато можех да ходя по къщите!
Защо само 40 безотговорни дни определиха другарите от ЦК, защо не бяха поне 100, човек би се поучил от грешките си, ако не от грешките на другите, би спечелил повече, би спечелила и партията, защото ще изпълниме призива за изземване на капитала от ръцете на богатите! Сега е вече друго, закони, прокурори, формалности, то още ги няма, ама ще се родят! Нищо, те ще

72
бъдат, за да съдиме по тях безпартийните, нас, партийните членове, ще ни пази майчицата партия, тя няма да ни изправи пред закона!
На вратата се почука и Звера трепна уплашен. Мушна жълтиците в джоба на сакото, като не успя да ги завърже в кърпата, а само ги зави няколко пъти. Груб мъжки глас запита:
- Кого търсите?
- Господин народния обвинител? - отговори плътен женски глас.
- Другарят Недялко ли? Тук е, чукайте по-силно!
Женските стъпки се стаиха до вратата и тоя път чукането беше по-силно. Звера се обади отвътре с грубия си глас:
- Влез!
Месинговата брава се наклони надолу, но вратата не се отвори.
- Сега! - отново се обади той, завъртя ключа в обратна посока, отвори и направи път на жената за влезе. Измери я с разногледия си поглед от петите до главата, заобиколи я, като продължи да я оглежда нахално и седна зад широкото бюро.
- Заповядайте! Седнете! Кажете какво има? - запита той, като се мъчеше да се усмихне, но това не му се отдаваше сполучливо, той взе една празна папка и започна да я премества от лявата си страна на дясната и обратно, с което създаваше впечатление на деловитост.
Жената направи неуверено две крачки напред, преглътна заседналото в гърлото смущение, ъглите на тънките й устни трепнаха.
- За мъжа ми, господин обвинител.
Звера остави папката на мира и подпря с длани брадата си. С това създаде впечатление на човек, готов да слуша съсредоточено.
- Получихме обвинителния акт, искат му смърт - обясни тя и посрещна със снежнобялата си кърпичка накипели сълзи.
- Какво? Не сте ли доволни? Какво друго може да се иска за него, един командир на полк, където са разкривани конспирации, измъчвани са хора, минали са през съд и лагери!
- Не сме доволни! Той беше войник, изпълнявал е заповеди, не е вършил произволие.
Каквото е имало, то е било по закон! Всеки е получавал заслуженото. Съпоставете деянията му със съществуващите тогава закони и ако намерите престарание или недоказана вина – съдете го! Вие знаете, че нелегалните нападаха общини, изгаряха архивите, убиваха хора, обираха пощите! Войската беше силата, която пазеше реда и създаваше сигурност в гражданите!
- Не забравяйте, че тези хора бяха комунисти! Те изпълняваха поръчението на партията за провеждане на саботажни действия, за подриване основите на фашистката държава. Това бяха прогресивни хора. За техните страдания ние искаме възмездие! Старите закони умряха, сега ще умрат и тези, които ги прилагаха!
- Нима тези, които крадяха от хората и държавата, вършеха предателства и атентати, са патриоти?
- Щом са комунисти, те са патриоти! Те са се борили за партията, за нейната програма!
Нашата партия е за наша, комунистическа държава!
- Повярвайте ми, моят мъж обичаше България! Той не е враг! Помагаше на задържаните, тъгуваше, когато ги съдеха, застъпваше се да няма смъртни присъди! Много останаха живи, той измоли живота им от полковник Гологанов!
- Нека докаже това пред съда! Обещавам ви да му дам възможност. Той и защитата трябва да го доказват!
- Той не иска защита, не вярва в нея! Сам ще се защитава!
- Може и така, но с адвокат е по-добре! Вярно, те искат пари, но за това са учили. Вие цял живот сте взимали, сега ще давате.
- Плащаме пари! Не сме богати, живеехме от заплатата му. Това, което успявахме да спестим за цял живот, отиде наведнъж!..
- Как отиде? Къде?
- Взеха го тези, които обещават живот! Свекървата го дала, нали й е син! Съдбата му зависи от вас!
- От мен не зависи, пари нямам!
Звера направи несполучлив опит да се усмихне и беззъбата му уста се отвори грозно.
Ъгълът на мустаците му увисна надолу, а косматата бразда на брадата се разшири и в долния

73
й край лъсна мазна пот.
-Ако немате пари... имате ... тяло!..
- Тялото не се продава! - възрази Тинка и почервеня от срам и погнуса. Стана от стола и тръгна към вратата.
Стана и Звера и се упъти към нея с разтворени ръце. Жената се опита да побегне, но той я стигна до вратата и я обви с грубите си ръце. Борбата трая късо. Тинка се изплъзна и избяга.
Зад нея просъска Звяра:
- Така ли, бягаш!.. Той ще бъде обесен!

Изтегляне 1.8 Mb.

Сподели с приятели: