Четиридесетте безотговорни дни 1944 Никола М. Николов

93
случай да е задържан войник или друг чин с недоказано провинение! Нямаме смъртни присъди, а имаше хора, които заслужаваха това! Предлагахме минимални наказания с оглед да дадем възможност за разкаяние и приобщаване!
Председателят на съда запита присъстващите в залата дали има някой, който да докаже, че е задържан, тормозен и бит по недоказано обвинение. Не се яви никой!
- Свидетеля А.К., бяхте ли следствен при Димитров? За какво и биха ли те?
- Като нощен обход на района видях когато Генади Тодоров от с. Търняне, Видинско, счупи прозореца на лавката и обра пари и продукти. Поделихме всичко почти по равно. На сутринта това стана известно и задържаха първо мен. Намериха при обиска парите, а продуктите бях скрил в конюшнята. При разпита аз издадох Генади и ни затвориха заедно. Генади ми довери, че е направил това по указание на партията, защото й трябвали пари. Дали е дал за партията пари не знам, аз не съм давал:
- След като направи признание, биха ли те още?
- Димитров ми удари един шамар и ми каза: „Така ли ще пазиш границата бе? Ако подам рапорт, ще те осъдят 10 години! Това да е за последно!"
- Съдиха ли те?
- Не, защото признах всичко, върнах и вещите! Полковникът ме наказа 10 нощи арест!
- Свидетел Б.Д., бяхте ли следствен при капитан Димитров? Биха ли те и защо?
- Бях приятел с артелчика, той намаляваше войнишката дажба, излишъците даваше на мен, защото имах свободен билет. Можех да излизам когато поискам, защото бях пощальон. Аз изнасях продуктите и ги продавах на Синто евреина. Парите деляхме по равно.
- Какви продукти изнасяхте?
- Предимно кашкавал, бекон, шунка и салам. Разкриха ни и още първата вечер ни подложиха на разпит и бой. Биха ни войници, но първо ни би лично капитан Димитров.
- С какво ви би, с дърво или с желязо?
- Капитанът ни би с ръце, а войниците ни биха с дърво!
- Много ли ви биха?
- Докато признахме всичко!
- От парите давахте ли за съпротивата?
- Аз бях организиран ремсист и давах пари за марки на отговорника на петорката. Два пъти съм дал на ръка по три хиляди също на отговорника!
- Как ви разкриха?
- Един ден бях скрил под шинела четири парчета шпек салам и един плик от два килограма захар. Точно бях излязъл из портала и ме срещна поручик Орленкин. Изпънах тялото си да козирувам и две от парчетата паднаха в краката ми. Издух гърдите си да запазя другите, но се скъса книжния плик и захарта изтече на земята. Поручикът ме арестува и започна следствие. В карцера ме държаха осем дни, без да ме питат нищо! На деветия ден ме извика Димитров, даде ми хартия и ме накара да пиша, като отговарям на въпросите: Къде занасям продуктите? Кой ми ги даде? От кога върша тая дейност? Колко пари съм спечелил? Къде съм ги дал? Кои са другите? Отговорих на всичките въпроси с един отговор. Това е първият път, взводът се отказа от дажбата си, за да я. разменим с коняк! Димитров не остана доволен, удари ми два шамара, извика трима от резервния караул и нареди да ме бият, докато призная. Боят продължи близо час, след което признах всичко.
- Съдиха ли ви?
- Не, наказаха ни четири месеца след набора!
- Свободен сте! Да дойде свидетелят В. Г.
Пред съда застана млад човек, на когото цивилните дрехи не стояха добре, личеше, че ско- ро беше ги облякъл.
- Разкажете за следствието? Биха ли ви и защо ви съдиха? Как се държа с вас капитан
Димитров?
- Като войник работех в склада. Ключарят ми имаше доверие и често оставах сам.
Подреждах оръжието, вещите, балите. През една неделна отпуска се запознах с младежи от града, разказах им къде работя и единият каза:
- Ти си човек само за нас! Ние сме ремсисти! Бориме се за равенство между хората, за свобода и правда! Скоро ще вземем властта и всеки, който ни помага, ще стане началник! От

94
теб искаме да ни снабдяваш с оръжие и патрони, но само от склада!
- Хареса ми това, дето ми го казаха, и аз приех! Започнах да търся удобен момент, за да изнасям от склада каквото мога. Започнах от патроните. Взимах от всички чешити и в неделната отпуска ги предавах на другарите. Работата им хареса и в едно неделно свиждане дойде нов младеж - името му беше Кръстан. Решихме да не чакаме неделята, а всяка вечер
Кръстан ще минава край портала в определено време и аз, каквото имам, ще му го предавам.
Така започна работата! Веднъж подреждах кутии с оръжие (пистолети). От една изпадна един, сложих го в пазвата, а кутията оставих на мястото. Вечерта го предадох и Кръстан остана въз- хитен! „Голяма работа е - каза - партията ще ти бъде благодарна!" След похвалата заработих по-старателно. Предадох всичко седем пистолета, но сгреших, че празните кутии слагах в края.
Фелдфебелът забелязал, че една се е огънала под тежестта на другите, извадил я, а тя празна. Хвана ме за яката и в ръцете на Димитров! Започна бой; цяла седмица поред! Накрая не издържах и издадох Кръстан, който продължи да идва вечер на портала. Хванаха го и започ- наха с него, мен ме оставиха на мира. Какво са го правили, не знам, но той издаде шест души школници, разкриха цяла конспирация! В съда се видяхме 22 души! Осъдиха четирима на смърт, единият беше Кръстан! При обжалването ги помилваха, но присъдите бяха тежки!
- Свободен сте! Останете в залата! - каза Каменов и даде думата на Георги Попандреев.
Той излезе напред, застана почти с лице към публиката за по-голям ефект и започна:
- Като разглеждам противонародната дейност на капитан Димитров, аз я свързвам с тази на Орленкин, защото той е арестувал свидетеля Б.Д. и е станал причина за разкриване на конспирация, която е подпомагала нелегалната дейност на партията.
Каменов наклони глава към другия обвинител, казаха си нещо и отговори: - Приема се за съвиновност!
Защитниците на двамата подсъдими застанаха един срещу друг и агитираха за освобождаване, като отхвърлиха обвинението изцяло като неоснователно, но съдът и обвине- нието останаха глухи.
- Моят доверител Васил Орленкин не е извършил никакво противонародно или противоза- конно деяние освен това, че е изпълнил съвестно войнишкия и гражданския дълг да предотвра- ти изнасянето на продукти от войнишката дажба от недобросъвестни хора с користна цел! На това основание апелирам към почитаемия съд за пълно оправдание - заключи защитата.
Защитата на Димитров обясни, че дейността му е била продиктувана от войнишкия устав и закона за защита на държавата, фактът, че не се яви нито един гражданин да докаже, че е задържан и малтретиран като невинен по подозрение, говори за обективност в действията на
Димитров и липса на превишена власт. Защитникът на Димитров призова за пълно оправдание.
Съдът се оттегли на кратко съвещание. Обвинителите и председателят изпушиха по една цигара, но за делата, за съдбата на подсъдимите - нито дума. Всичко беше решено предварително в ЦК на БКП.
Когато се завърнаха след почивката, съставът на съда остана прав и Каменов прочете предварително написания протокол:
- Съдът, като прецени деянията на подсъдимите, показанията на свидетелите и данните по делото, намира обвиняемите за виновни и определи присъдата: смърт чрез обесване!
Димитров и Орленкин се спогледаха като хора с обща съдба, в ъгълчетата на устните им цъфна едва доловима тъжна усмивка на безнадеждност, в очите им трепкаха последните искри от пламъка на живота. Подсъдимият Димитров, имате последната дума - обяви
Каменов.
- Последната ми дума е към тези, които не познават комунизма, да го опознаят и да се предпазят от него! Да не попадат живи в хищните му лапи! Нашата кръв ще ерозира основите му и той един ден ще рухне! Тогава ще дойде денят на истинския народен съд!
- Стига! Без пророчества! Отнемам ти думата! - намеси се председателят, след което се обърна към Орленкин - имате думата!
- Не можех да постъпя по друг начин! Не се признавам за виновен и от престъпници като вас не желая милост!
В залата настъпи оживление, неорганизираните ръкопляскаха, а групата на ОФ викаше

95
истерично: „Смърт на царските офицери!.."
Темида протестираше под пръстите на Каменов за спокойствие и тишина.

Изтегляне 1.8 Mb.

Сподели с приятели: