Четиридесетте безотговорни дни 1944 Никола М. Николов
Изтегляне 1.8 Mb. Pdf просмотр
|
| 40 Каменов не прие отначало с радост длъжността председател на Народния съд. Знаеше, че ще трябва да подписва смъртни присъди на невинни хора и това го смути. Колебанието не трая дълго. Възможността да ограбва подсъдимите заглуши всички нравствени смущения. Той се виждаше милионер за няколко месеца, което при други условия не би постигнал години наред. Смущаваше го и възможността, че ще има хора, които ще спечелят от това мероприятие, без да обременяват съвестта си със смъртни присъди. Възмездие! Възможно ли е възмездие? Превратности в живота на една малка страна като нашата не са изключени! Когато мислеше така, стигаше до решението: Не мога! Нямам сила да подписвам смъртни присъди! Сложете друг! Защо определихте за тази длъжност мен, земеделеца?.. Всеки се страхува от прозвището убиец! Ако откажа, ще изведат полицейското ми досие и това, че съм взимал подкупи от близки на подсъдимите. Това е достатъчно, за да увисна на въжето!.. За всичко друго е за предпочитане един час по-рано, но за смъртта и възмездието - един час по- късно. Обикнах радостта на властта и не можа да се откажа! - реши в себе си Каменов и се впусна във вихъра на беззаконията. Папката с писмата за безследно изчезналите растеше, списъкът стана страхотно дълъг. Толкова жертви околията не е давала през всичките войни, взети заедно! По гърба на Каменов полазиха студени тръпки, но не от това, че срещу него ще застанат невинни хора, на които той ще произнесе незаслужена присъда - смърт. Плашеше го дългият списък на безследно изчезналите... Когато вписваше имената на безследно изчезналите в общия списък, той подчерта три от тях, които познаваше добре и реши да проучи обстоятелствата, при които са „изчезна- ли" и обвинението срещу тях: 1. Първан Кръстев - собственик на две мелници, богат по рождение, предприемчив, помагал на много бедни. Последовател на Александър Цанков, предал Шикера (бившия околийски управител на Оряхово в ръцете на жестоки хора, които го убили) след юни 1923 година. 2. Цветан Йолов Макшутов - запасен фелдфебел, инвалид и пенсионер от войната 1915-1918 година. Патриот, политически неориентиран. 3. Петко Николов Петков от с. Цар Петрово - работлив и заможен селянин. Общински съветник, подпомагал бедните, политически неориентиран. Каменов записа срещу трите имена своите лични впечатления и нареди да бъдат извикани партийните секретари на съответните населени места за изясняване на случаите. - Атанасе, познаваме се и не бива да се лъжем! Вписах имената на вашите изчезнали през безотговорните дни на революцията и ще оформя присъдите, но искам да ми разкажеш точно и подробно как стана всичко това! Не за обществено достояние, а за моя информация. - Ще ви разкажа, другарю Каменов, но то не трябва да се записва, това е партийна тайна, 82 черно петно в историята на партията и трябва да умре заедно с нас! - Разбира се! Както виждаш, аз не записвам, не искам писмено, а за да знам обстоятелствата. Аз сам ще подпиша смъртния протокол и искам да бъда добре информиран за това, което подписвам. - Получихме указание от ОК на БКП да вземем властта, да арестуваме тези, които смятаме за опасни. Той беше първият, след него останалите му приятели, фактически тези хора нямаха никаква вина! Очаквах, че ще ги предупредим и ще ги пуснем, така мислехме ние, но другите надделяха: „За какво чакаме! Революция без кръв не е революция! Смърт!" Спорехме, карахме се, но те надделяха. Приготвиха тояги и като се стъмни на 14 септември, започнаха да бият жестоко един по един. Организатор на цялата работа беше д-р Баев, всички го слушаха като най-учен! Ние си окървавихме ръцете, а той събираше пари! Взе първи неговото злато! - Как е взел златото на човека? - Много лесно, но вина имаме и ние. Изпратихме Лазар бозаджията да го арестува. Намерил го вкъщи, когато бъркал в голямата желязна каса, пълна с пари. „Не мърдай - рекъл, - бай Първане, и с добро тръгвай пред мен! При съпротива ще стрелям! Такива са нарежданията!" Първан започнал да се моли: „Недей, Лазаре, от едно село сме, свои сме! Нали знаеш колко пъти ти давах безплатно брашно! Пак ще давам. На всички сиромаси помагах!.." Не приказвай какво е било! Сега е друго! Напред! -наредил Лазар. Като видял, че така не върви, Първан опитал с подкуп. „Ето, рекъл, в касата са 15 милиона и 800 жълтици! Половината за теб, половината за мен! Ще кажеш, че не си ме намерил! Аз ще замина през полето и през границата! Каквото бог даде!" - Млък! - изревал възмутен Лазар от опита за подкуп. - Не забравяй, че съм комунист! Ние сме против капитала! Така ни учи партията! - Партията не ви е учила еднакво, Лазаре. Вземи парите, за да живееш добре, а на мен ми дай живот! Не се преклонил бедният Лазар, опрял цевта в гърба му и към общината. Касата останала отворена. В къщата била само жена му на горния етаж. Тя не чула разправията. Баев чакал стаен в гората. Когато двамата се затулили зад завоя, той с шмайзер под шлифера влязъл и право на отворената каса!.. - Умувахме къде да го закопаем, най-после решихме - в Коляковската градина край реката, между двете големи върби. Лицето на Каменов беше все така мрачно, студено с гъсти хоризонтални бръчки, наредени като въжета на широкото му чело със землен цвят. Той допушваше седмата цигара, когато партийният секретар разправяше епизоди от революционната борба. - Благодаря, Атанасе, добре сте работили, сега е мой ред да прикрия със законна дрешка това, което сте вършили в безотговорните дни на революцията за укрепване на народната власт. Изтегляне 1.8 Mb. Сподели с приятели:
|