Четиридесетте безотговорни дни 1944 Никола М. Николов

87
- Така е, но гъделичка по носа, това е от морския мирис!
- Позна, ей! Не вярвах, като го гледам така задрямало!
- От дядя съм научил това! Ти го запомни от мен!
Пушекът от комините на градските къщи отиваше нагоре, а краят му се губеше във високия син купол. Над смълчания провинциален град се сипеха леки едри пашкули от пухкав сняг.
Петър Каменов излезе последен от адвокатската си кантора, постоя на горното стъпало, вдъхна жадно пресен въздух и го изпусна през устата си шумно. Огледа се в двете посоки на улицата, обмисляше как да прекара тази дълга нощ. Надяна на зиморничавите си ръце коже- ните ръкавици, подплатени с вълна, и пое към калето, където беше разкошната квартира на
Овчарова.
Електрическата крушка рисуваше на бялото перде профила на жена, после изчезваше, когато тя седеше на дивана, и бялата рамка оставаше примамливо чиста.
- Здравей! Добре, че си тук, трябваш ми! – започна Каменов, като наместваше балтона си на стоящата закачалка.
- Тук съм, поръчах да дойдеш! Не ти ли казаха? Един клиент донесе моруна. Изпържих я, оставих я да се препече в печката и както виждаш, чакам! Знам, че тя е любимото ти ядене!
- Тъй ли? Никой не ми каза! Случайно идвам! Каза, че ти трябвам! По кого поръча?
- По Ценко Стойков и той обеща да ти каже!
Лицето на Каменов доби кисела гримаса, защото си спомни за днешния инцидент.
- Забравил е, днес имаше тежък ден. Ангелов ще дойде ли? Защо не си го поканила?
- Зает е, тая вечер посреща брат си. Нали знаеш, че не мога да го понасям! Никой не е чист като снежната покривка, но той е най-гадният и нечестен човек, който може да съществува!
- Не грешиш ли, в комитета го уважават. Единодушно го избраха за кмет.
- Какво чудно? Кои са в комитета? Много съм права!
Каменов махна небрежно с ръка встрани, сякаш гонеше нахална муха и добави:
- Всяка коза за свой крак! Ние за нашия! Ще приемеш ли една задача?
- Кажи, нали сме съюз!
- Съюз, но тоя път печалбата ще бъде за мен!
- Вие сте слуги, за които е предназначена черната работа! Ще ви изхвърлят, щом станете излишни! - предупреди Овчарова
- Аз съм в БЗНС, защото трябва да бъда тук! Аз. съм войник на БКП!.. - Каменов изплю камъчето, което му сложиха в устата хората от ОК на БКП. Той в нервен пристъп разкри двойното членство. Признанието му изненада жената с леко поведение. Тя се отврати от него, отдръпна се в един страничен фотьойл и с отчаяно възмущение каза:
- Една нечестна жена е светица пред един политически нечестен мъж! Нечестната жена мами един, пет, десет или петнадесет блудни мъже, а един политически нечестен мъж мами цял народ, обществото, света!.. Вземете вечерята и вървете!.. Оставете ме!.. Победена съм!.. Аз мислех, че съм най-долното същество!.. Господи!.. Имало по-страшно!.. Да мамиш собствената си партия, заради идеите на която са умирали смели мъже!.. Това е най-долното!.. Да мамиш собствения си народ заради сладостта на властта!.. Това не го познавах... Такова мъжко падение не очаквах!.. Вероятно не си първият! Като теб има хиляди! Това е дело на комунистите! Само те могат да направят това, защото нямат човешко достойнство и убиват това и в другите! Тогава какво представлява ОФ. Върви си!
Моята врата ще е затворена за теб! Баща ми и брат ми са земеделци и ти вярват!.. Ще им кажа, че си слуга на двама господари!
Каменов грабна балтона от закачалката и изхвръкна навън. Той беше свикнал Овчарова да му държи, когато се облича, да му оправя раменете и шалчето, но тоя път традицията беше нарушена.
44
За заседателна зала на Народния съд беше определен най-големият салон в града - военният клуб!
Там, където офицерите и първите хора на града устройваха разкошни балове в доброто старо време.
Някои от паркетните кавалери днес трябваше да застанат на същия подиум като обвиняеми в най-чудовищни престъпления.
Помещението беше добре затоплено от собствено парно отопление, стените украсени с червени знамена и партийни лозунги.

88
Съставът на съда беше следният: председател Петър Каменов, народни обвинители
Недялко Ненов (Звера) и Георги Попандреев. За тях беше приготвена дълга тежка маса, обвита в червен плат. На средата и в двата края на масата имаше саксии с разцъфнало червено мушкато.
Близките на подсъдимите чакаха на тъмно. Те бяха направили тунел от човешки тела от вратите на затвора до входа на съдебната зала. След разсъмване пред Военния клуб се събра хилядна тълпа от народ. Това беше най-голямото събиране на хора, което помни градът! Едни - дошли да видят близките си, а други - да задоволят любопитството си, да видят довчерашните ръководители на града и околията.
От предвидените за съд в първото заседание бяха определени 45 души, които всяка сутрин бяха извеждани от затвора и вечер ги връщаха обратно. След първите започнаха други за втория и третия състав. Това продължи близо 42 дни.
Рано в зори подсъдимите бяха грижовно обръснати от военни бръснари, подстригани и облечени в прилични дрехи. Който нямаше, даваха му военни. С това се целеше да се докаже великодушието на комунистическата партия към човека въобще, независимо от неговото по- литическо убеждение и временно състояние. Всичко беше строго режисирано и имаше за цел да заблуди общественото мнение в справедливостта, с която БКП се отнася към своите политически противници.
Пред появата на арестантите хилядната тълпа бучеше непрестанно и неразбрано. Когато от огромната рамка на затворническия портал се показаха първите подсъдими, оградени от гъст кордон тежковъоръжени хора за охрана, шумът занемя, стихна всеки звук сякаш това огромно море заспа. Съвсем тихо, шепнешком се назоваваха отделни имена: Ангелов, Апостолов,
Райков, Орленкин... В лицата на подсъдимите се четеше видимо вълнение, твърдост и гордост, че ще бъдат съдени като защитници на един конституционен ред.
Викаха деца, познали бащите си, ревяха майки и протягаха за прегръдки ръце към синовете си. Виеха като ранени вълчици млади жени за мъже, братя и бащи! Картината беше неописуемо трагична. Писъците на близките заразиха и тези, които бяха дошли от любопитство. Сълзите и стенанията се предаваха верижно. Плачеха едновременно хиляди хора...
В тълпата пред входа на съдебната зала, над всички беше се извисила една женска глава на старица с побеляла коса. Един кичур беше виснал над лявото ухо и вятъра го развяваше като бяло знаме. Едрата стара жена се провикна:
- Синко... Александре!.. Не забравяй, че си войник и имаш клетва да пазиш България и нас! Всичко е изгубено! Остава една достойна смърт!
Тълпата настръхна от тоя страшен вик. Сълзите пресъхнаха и отстъпиха място на омразата и ненавистта.
Специално построена агитка, дирижирана от ремсисти, скандираше непрекъснато:
- Смърт на народните убийци! Смърт на фашизма! Смърт! Смърт!
Публиката ги гледаше с презрение и ненавист. Това бяха фанатизирани млади хора, които не знаеха какво вършат. Всеки от тях беше обременен от някакво престъпление от криминален или моралноетичен характер. Много хора от публиката започнаха да питат:
- Коя е тази смела българка?
- Баба Райна, майката на полковник Ангелов! - отговаряха други.
На първата редица в огромната зала, която не можа да побере тълпата, насядаха подсъдимите, плътно обградени от въоръжени хора. След тях бяха хората с пропуски от политическите организации, след тях близките на подсъдимите и останалите слушатели.
Встрани по дългите стени на салона в специални тапицирани столове бяха близките на убитите партизани и политзатворници. Срещу бронзовата Темида имаше три празни стола - за председателя и двамата народни обвинители.
Шумът в салона не стихваше, говореше се от всички страни и нищо не се разбираше. Стана задушно и един от охраната отвори два странични прозореца, откъдето влизаше студен свеж въздух.
Зад дебелата завеса на сцената се правеха последните срамни пазарлъци за живот и смърт.
Секретарят на ОК на БКП даваше последни указания, Каменов покорно навеждаше глава в знак на съгласие и поведе състава към определените за тях места. Прислужникът от окръжния

89
съд извика гръмогласно:
- За съда стани!
Каменов сложи пред себе си две големи папки, в които бяха досиетата на подсъдимите.
Погледът му започна да кръстосва огромната зала, препълнена с народ. Взираше се в лицата на публиката, търсеше присъствието на някой, пред когото искаше да се представи като влас- тен и силен. На ревера на новия му кафяв костюм, ушит за заседанието на съда, се усмихваше смутено четирилистна детелина, емблемата на БЗНС, а във вътрешния джоб плахо се таеше партийният билет на БКП.
В залата шепнешком от уста на уста се споменаваха имената на безследно изчезналите. От тях ни сянка, ни призрак, само кратките писма с имената, които трябваше да се впишат в общия протокол на осъдените на смърт.
Каменов се изкашля през сила, което показа, че тренира гласа си, за да започне работа и шумът в залата затихна.
- Тук ли са всички подсъдими за днес? - запита той началника на охраната.
- Тъй вярно, другарю народен съдия! - отговори човекът с белега на лявата буза, като лениво стана от стола, след това тежко се намести отново.
- Ще извиквам по списък, а вие ще отговаряте с тук! -после се обърна към секретаря. Ще се стараете да записвате всяка дума!
Подсъдимите изпълниха указанията на председателя, ставаха скромно и без стеснение се обаждаха: „Тук!" Така се изредиха всички от първата редица, но Каменов продължи да чете имена на хора, които не се обаждаха - отсъстваха. След първото име, от което не последва отговор, той спря и погледна Звера. Последния извади същия списък и отговаряше вместо отсъстващите:
- Задочно, безследно изчезнал! Така от този списък бяха извадени 37 души в първия със- тав.
Ремсовата агитка беше се вмъкнала до вратите и започна да скандира в салона:
- Смърт на народните убийци! Смърт на фашизма!
Хоризонталните бръчки на челото на Каменов се сгъстиха, тънките му устни се свиха в ядовита гримаса, той чукна силно с молива в блюдото на бронзовата Темида и се провикна:
- Тишина! Тук не е митинг, а съдебна зала!
Някои от агитаторите знаеха миналото и част от настоящето и се провикнаха:
- Познаваме те, гад! - Звера и Каменов скочиха едновременно на крака и се развикаха:
- Вън! Вън!
Двама от охраната ги изтикаха и застанаха на пост пред вратите.
- Всички свидетели с призовки по първото заседание да влязат!
Разсилният предаде думите му навън, като отвори вратите и в залата стана още по-задушно и тясно.
- Задължени сте да казвате истината, за лъжесвидетелствуване се налага санкция до 3 години лишаване от свобода!
Свидетелите повториха думите му и излязоха отново навън, откъдето бяха извиквани по един в зависимост от разпита на подсъдимия.
От средата на залата се изправи високият ръст на старата белокоса жена, която завика високо:
- Господин съдия, искам да бъда свидетел по делото на полковник Ангелов! Заклевам се, че ще говоря само истината!
Каменов наведе глава към левия обвинител, после към десния и отговори:
- Не може, вие сте страна! Вие сте майка!
- Точно затова, аз най-добре го познавам! Ще говоря самата истина!
Ценко Стойков пошушна нещо на ухото на Звера и последният се намеси:
- Нямаш думата! Ако нарушаваш реда, ще те изгоним!
Каменов потвърди думите на обвинителя и бабата примирено седна на място.

Изтегляне 1.8 Mb.

Сподели с приятели: