Екзистенциална фрустрация

78
Ноогенна невроза
Ноогенните неврози не възникват от конфликтите между нагоните и инстинктите, а по-скоро от екзистенциални проблеми. Измежду тези проблеми важна роля играе фрустрацията на волята за смисъл.
Очевидно е, че при ноогенните заболявания подходящо и адекватно решение е не психотерапията изобщо, а по-скоро логотерапията, тоест лечение, което дръзва да навлезе в специфично човешкото измерение.
Нека цитирам следния пример. Високопоставен американски дипломат дойде в моя кабинет във Виена, за да продължи психоаналитичното лечение, което бе започнал преди пет години с един аналитик в Ню Йорк. В началото го попитах защо смята, че трябва да бъде анализиран, и, на първо място, защо е започнал своята анализа. Оказа се, че пациентът не бе доволен от своята кариера и му бе изключително трудно да се примири с американската външна политика. Обаче неговият аналитик отново и отново му казвал, че трябва да се опита да се помири с баща си, тъй като правителството на САЩ, а също и началниците му „не са нищо друго освен“ образи на бащата и следователно неудовлетвореността от работата му се дължи на несъзнавано таената омраза към баща му. В продължение на пет години анализа пациентът бил подтикван все повече да приема тълкуването на своя аналитик и накрая бе неспособен да види гората на реалността от дърветата на символите и образите. След няколко разговора стана ясно, че неговата воля за смисъл бе фрустрирана от професията му и той всъщност копнееше да се занимава с някаква друга работа. Тъй като нямаше причини да не се откаже от професията си и да се впусне в друга, той го направи и резултатите бяха твърде задоволителни. Както наскоро съобщи, бе доволен от новата си работа след вече повече от пет години. Съмнявам се, че в този случай изобщо съм имал работа с невротично състояние, и затова мисля, че той не се нуждаеше от каквато и да е психотерапия, нито дори от логотерапия по простата причина, че всъщност не бе пациент. Не всеки конфликт е непременно невротичен; в известни граници конфликтът е нормален и здравословен. В този смисъл страданието невинаги е патологичен феномен.
То може да бъде по-скоро човешко постижение, отколкото синдром на невроза, особено ако израства от екзистенциална фрустрация. Категорично бих отрекъл, че търсенето на смисъл на човешкото съществуване, та дори съмнението в смисъла, във всички случаи произлиза от някакво заболяване или предизвиква такова. Екзистенциалната фрустрация сама по себе си не е нито патологична, нито болестотворна. Притеснението на човек, дори неговото отчаяние за смислеността на живота, е екзистенциален дистрес, но по никакъв начин не е психическа болест. Тълкуването на първото от гледна

79
точка на второто лесно може да мотивира лекаря да затрупа екзистенциалното отчаяние на пациента си под куп успокоителни лекарства.
Неговата задача е по-скоро да преведе пациента през екзистенциалните кризи на растеж и развитие.
Логотерапията смята, че предназначението ѝ е да помага на пациента да намери смисъл в живота си. Тъй като го кара да осъзнае скрития логос на неговото съществуване, тя е аналитичен процес. Дотолкова тя прилича на психоанализата. Обаче в опита да направи нещо съзнателно, логотерапията отново не ограничава дейността си до инстинктивните факти в рамките на индивидуалното несъзнавано, но се грижи и за екзистенциалните реалности, каквито са осъществяването на потенциалния смисъл на човешкото съществуване, а също и на волята за смисъл. Всяка анализа обаче, дори и когато се въздържа от включването на ноологичното измерение в терапевтичния процес, се опитва да накара пациента да осъзнае за какво всъщност копнее дълбоко в своето същество. Логотерапията се отклонява от психоанализата дотолкова, доколкото смята човека за същество, чиято главна грижа се състои по-скоро в постигане на смисъл, отколкото в просто задоволяване и засищане на нагони и инстинкти или в помиряване на конфликтуващите изискваниия на Ид, Его и Суперего, или в адаптация и приспособяване към обществото и околната среда.

Изтегляне 1.46 Mb.

Сподели с приятели: