Човек в търсене на смисъл
Изтегляне 1.46 Mb. Pdf просмотр
|
- Навигация на страницата:
- Теория и терапия
| Живот след 1945 През 1947 г. Франкъл се жени за Елеонора Катерина Швинд. Двамата имат дъщеря – Габриеле. Дълги години той е професор по неврология и психиатрия във Виенския университет, но заема професура в Харвард и в университетите в Далас и в Питсбърг. Американският международен университет в Калифорния създава за него професура по логотерапия. Удостоен е с 27 почетни докторски титли от университети от цял свят. Неговите 31 книги са преведени на 34 езика. Само от американското издание на „Човекът в търсене на смисъла“ са продадени 9 милиона копия. Според Библиотеката на Конгреса във Вашингтон става дума за „една от десетте книги с най-голямо влияние в Америка“. Последната си лекция Виктор Франкъл изнася на 90-годишна възраст във Виенския университет през 1995 г. Теория и терапия Според някои изследователи логотерапията е едновременно философски, медицин- ски и популярно-религиозен конструкт. Тя е еклектична не само в психотерапевтичен смисъл, но и като културен феномен. Лечението чрез смисъл успешно предизвиква интереса както на специалистите в областта на приложната психотерапия, така и на изкушените във философията. Освен всичко друго, логотерапията настоява за реабилитирането на религиозния опит на личността и използването му в оздравителния процес, което дава основание на Доналд Туиди да я определя като „религиозно ориентирана теория“. А сантименталният привкус на някои от по-популярните текстове на Франкъл привлича немалко автори на наръчници по самопомощ, в които логотерапията се представя по правило като спасително средство за хора в беда. Лого-теорията не е учение за това, кой е смисълът на живота. Убеждението на Виктор Франкъл в безусловния смисъл на всеки човешки живот, независимо от обстоятелст- вата, е само последица от неговите антропологически усилия да открои автентичната форма на човешкото битие. Какво представлява човекът екзистенциално е въпросът, който логотерапията неизменно задава, опитвайки се да покаже, че антропологическите резултати на психодинамичната психология, бихейвиоризма и теорията за потребностите на Ейбрахам Маслоу, са незадоволителни, което на езика на Виктор Франкъл означава „неавтентични“. Лого-теорията конструира човешкото битие като отворено към света. Личността съществува не за да задоволява своите нагони или потребности, не единствено за да оцелява, а най-вече, за да се справя със задачите, които животът назначава и така да обезпечава смислово личния си житейски път: „Човешкото съществуване не е автентично, ако не е изживяно като самотрансцендиране“. Човекът не е самозадово- ляващо се битие, той съществува, за да бъде в-света, а не за да бъде в-себе си: „оцеля- ването зависи от насочеността към „за какво“ или „за кого“. Затова и смисълът в живота, макар и персонален, никога не е субективен, защото винаги идва „отвън“, вследствие на срещата между личността и обективния свят, в който се намират задачите и ценностите. А ценностите не се правят, те не са субективни решения, а универсални смисли. 7 Ценността на екзистенцията произтича от отговорността – готовността на личността да участва в света, независимо от обстоятелствата. Отговорността, мислена лого- терапевтчино, е многоизмерна и изисква по-скоро гъвкавост, отколкото праволинейно посвещаване на една кауза. Отговорността означава ангажиране с ценности, а ценностният свят е достатъчно голям, за да предложи възможности за достоен живот дори и при най-тежките условия. Франкъл формулира три основни групи ценности, които според него покриват целия спектър на човешката отговорност: ценностите на творчеството са свързани с професионалната реализация; ценностите на преживяването отговарят на задачата да се преживява радост, щастие и любов; ценностите на нагласата стават приоритет при условия, в които животът не е „нито творчески плодотворен, нито богат на преживявания“. Въпреки своя психиатричен натюрел Франкъл определя логотерапията като „лечение с думи“. По време на срещата между лекаря и пациента основно значение има това, което ще бъде споделено и това, което ще бъде дискутирано. Като строго логотерапевтични Франкъл определя две свои техники – парадоксалната интенция и дерефлексията. Според него те представляват личният му, уникален принос към психотерапевтичния инструментариум на екзистенциалните терапии и при това работят безотказно и в много кратки срокове, средно 8 сеанса, според свидетелството на Туиди. Франкъл определя целите на лого-терапията, като лечение на неврозите, така: „да отнеме вятъра от платната на неврозата”; „да обърка сметките на неврозата“. Логотерапевтът има за цел да изненада, да обърка невротичната чувствителност на пациента, като се държи така, както той най-малко очаква – като отрази невротичния проблем по възможно най-абсурдния начин. В случая с дерефлексията – да не се говори за болестта, а в случая на парадоксалната интенция – да се настоява за осъществяване на най-големите страхове. В действителност парадоксална интенция започва с хуморизиране на симптома и завършва с насърчаването на пациента с фобии или натрапливости да си представи по възможно най-реалистичния начин как преживява своите най-страшни опасения. „Екзистенциален вакуум“ е понятие, което Франкъл пуска в обръщение през 1955 г., обобщавайки своите, вече описани през 1946 г., интуиции за болестта на времето. Тъй като логотерапията тръгва от предпоставката за една вродена „воля за смисъл“ у човека, трябва да се очаква, че тъкмо нейната „изправност“ ще гарантира на човека някаква форма на „добър живот“. Волята за смисъл е логотерапевтична идея, описваща и обясняваща основната движеща сила на човешкото поведение – става дума за естествен „подтик“ да се живее съобразно някаква ценностна логика. Човекът не може да живее без да оформя своите преживявания като събития, чието съдържание надхвърля непосредствено даденото. „Аз съм на 22, имам образователна степен, кола, сигурност и повече секс и власт, отколкото реално мога да използвам“ – пише на Франкъл един 8 американски студент – „остава ми само да си обясня какво означава всичко това“. Всеки иска и може да разбира живота си; това е посланието на понятието „воля за смисъл“. Екзистенциалният вакуум е феномен на следвоенния икономически и социален растеж, когато обикновеният човек се оказва атакуван от няколко неблагоприятни фактора. Първо, „увеличение на неангажираното в работа време“ и после, „загуба на инстинктивната подсигуреност на живота“ и „на традициите, които са насочвали човека в по-предишни времена“. Общият резултат от тези на пръв поглед атрактивни новости е масовото невротизиране на обществата. Хората, които иначе разпознават себе си като сравнително задоволени в материално и емоционално отношение индивиди, са нерядко депресирани, агресивни или зависими. Причината за това според Франкъл трябва да се търси в новите затруднения, пред които е изправена волята за смисъл, особено т.нар. от него редукционизъм – гледната точка, според която човекът и ценностите не са нищо друго освен „биохимичен механизъм“ и „хомеостатично задържане в рамките на процеса стимул-реакция“. Хората вече не знаят какво искат, нито какво трябва да правят и това неминуемо се отразява на ентусиазма и енергията за живот: „Редукционистката интерпретация на ценностите е в състояние да подкопае и да разруши ентусиазма на младите“. Екзистенциалният вакуум обозначава колективното затруднение да се живее страстно и с вяра в значимостта на делата. Книги „Увод в логотерапията: Смисълът на живота“, Планета 3, НБУ, 2000 (Оригинално заглавие: „Човекът в търсене на смисъл“) „Ненаписаното в моите книги“, Изд. Леге Артис, 2000 „Теория и терапия на неврозите“, Изд. Лик, 2001 „Лекарят и душата“, Леге Артис, 2001 „Воля за смисъл“, Леге Артис, 2011 „Човекът в търсене на смисъл“, Изд. Хермес, 2013 (По съдържание отговаря на „Увод в логотерапията“ на изд. Планета 3) „Човекът в търсене на висш смисъл“, Изд. Хермес, 2016 „Психотерапия и екзистенциализъм“, Изд. Леге Артис, 2017 „Теория и терапия на психичните разстройства“, Изд. Леге Артис, 2018 „Когато има за какво да живееш“, Изд. Изток-Запад, 2018 |