104 Какво значение придавате на измерението на религиозното в човека? Може ли религиозното да повлияе на състоянието на душата? Религиозността е
автентична само там, където е екзистенциална, където следователно човекът не е някак тласнат към нея, а е направил избор. Целта на религията не
е изцелението на душата, нейната цел е спасението на душата. Религията не е застраховка за спокоен живот, за възможна липса на конфликти или някакво психохигиенно целеполагане.
Религията дава на човека повече от психотерапията – и изисква повече от него. Но ако религията според нейната първоначална интенция се грижи така малко за душевното здраве или предпазването от болести, то
тогава тя в своите резултати, а не според своята интенция – въздейства психохигиенно, дори психотерапевтично, като осигурява на
човека сигурност и пристан, каквито той никъде другаде няма да открие, сигурността и пристана в трансцендентността, в абсолютното.
Оказва ли от своя страна психотерапията положително влияние върху религиозното в човека? Подобен непредвидим страничен ефект можем да отбележим и за психотерапията, доколкото в отделни случаи може да се види как в хода на психотерапията пациентът се връща към отдавна затрупани извори на първоначална несъзнавана изтласкана религиозност. Но когато това се случи, то не би могло да бъде положено в легитимното
намерение на лекаря, освен ако лекарят и пациентът не се срещат на една и съща конфесионална почва и се изхожда от един вид персонален съюз – но тогава той от самото начало не е лекувал своя пациент като лекар.
Целта на психотерапията и на религията – както в началото беше споменато – се намират на различни плоскости. „Старшинството по чин” на душевното здраве е различно от това на спасението на душата. Измерението, в което религиозният човек прониква, е
по-високо, по-всеобхватно от измерението, в което се разиграва психотерапията. Пробивът в по-високо измерение обаче не се случва в знанието, а във вярата.
Сподели с приятели: 
