Човек в търсене на смисъл
Не означава ли вашата формула отграничаване и от К. Г. Юнг?
Изтегляне 1.46 Mb. Pdf просмотр
|
- Навигация на страницата:
- Какво в крайна сметка представлява за вас религията, ако се отграничите от Юнг
| Не означава ли вашата формула отграничаване и от К. Г. Юнг? Разбира се. Не само че несъзнаваното не е божествено и всезнаещо, но доколкото съдържа една несъзнавана връзка с Бог, преди всичко не е едно: не е с характер на То. Ала това бе голямата грешка на К. Г. Юнг, защото въпреки че без съмнение той има заслугата, че е видял в несъзнаваното религиозното, той направи основна грешка: отклони несъзнаваната религиозност отново към То: погрешно локализира „несъзнавания Бог”. Юнг премества несъзнаваната религиозност в То, прибавя я към То – сякаш за религиозното в неговия смисъл Азът не беше вменяем, не беше отговорен; религиозното все още не беше в отговорността и решението на Аза. Според Юнг „то” в мен е религиозно, ала не и „Аз” – вярващ. „То” ме тласка към Бог, но аз в края не решавам за Бог. Защото при Юнг несъзнаваната религиозност е свързана с религиозни символи, архетипи, следователно с елементи на архаичното и съответно колективно несъзнавано. В действителност при Юнг несъзнаваната 102 религиозност не е лично решение на човека; по-скоро е колективно, „типично”, както и архетипно случване „в” човека. Но си мисля, че тъкмо религиозността не би могла да произхожда от колективното несъзнавано, защото принадлежи към личните, най-личните, точно към решенията на Аза, които могат наистина да са много несъзнателни, но това не означава, че трябва да принадлежат към сферата на нагоните. За Юнг и неговата школа обаче несъзнаваната религиозност е нещо твърде инстинктивно. Какво в крайна сметка представлява за вас религията, ако се отграничите от Юнг? Що за религиозност е това (трябва да се зададе въпросът), към която съм подтикнат – подтикнат като към сексуалността? Истинската религиозност няма инстинктивен характер, а характер на решение. Религията съществува чрез своя характер на решение и спира да съществува чрез своя инстинктивен характер. Защото религията или е екзистенциална, или изобщо не е. Както по-рано при Фройд и при Юнг, несъзнаваното и също така „религиозното” несъзнавано определят личността. Но за мен несъзнаваната религиозност вече е съвсем общо – духовното несъзнавано, решаващо несъзнавано, а не дразнимост, произхождаща от несъзнаваното; за мен духовното несъзнавано и още повече несъзнаваната „религиозност”, особено „трансцендентно несъзнаваното”, не е детерминиращо, а съществуващо несъзнавано. Като такова то наистина е част от (несъзнавано) духовната екзистенция, но не от психофизическата (телесно-душевна) фактичност. Ала Юнг разбира под архетипи „едно структурно качество или условие, което е присъщо на свързаната някак с мозъка душа”. По този начин религиозността се превръща в дело на човешката психофизика, докато в действителност тя е дело на носителя на психофизиката, а именно на духовната личност. За Юнг при религиозните първообрази иде реч за лични образи на едно колективно несъзнавано, които просто се намират, повече или по-малко готови, в индивидуалното несъзнавано – именно като психо- логически факти, като части от психофизическата фактичност; и оттук те се налагат произволно, ако не насила, то сякаш без да обръщат внимание на личността. Но аз мисля, че несъзнаваната религиозност произлиза от сърцевината на човека, от самата личност, и в този смисъл „съществува” истинно, доколкото не остава в дълбините на личността, тъкмо в духовно несъзнаваното, като изтласкана религиозност в скритост. |