101 понякога Бог е несъзнаван от нас, че нашата връзка с
Него може да е несъзнавана, а именно изтласкана и така скрита от нас самите.
Още в Псалмите иде реч за „скрития Бог”; а през елинистичната античност е съществувал олтарът на „непознатия Бог”. Формулата за „несъзнавания
Бог” има предвид скритата връзка на човека със скрития от своя страна Бог.
Как трябва да се разбира формулата за „несъзнавания Бог”? Не трябва да разбираме тази формула пантеистично, сякаш Бог и светът са идентични. Защото нищо не ми е по-далечно от това да твърдя, че самото несъзнавано или дори
То е божествено. И
макар да се е показало, че несъзнаваното като „духовно” крие в себе си също несъзнавана религиозност
– заради това не бива самото то да се увенчава с ореола на божествеността.
Това, че вече имаме несъзнавана връзка с Бог, изобщо не означава, че Бог „е в нас”, че
ни обитава несъзнавано, че изпълва нашето несъзнавано – всичко това са тези на една дилетантска теология.
Но е мислима и една друга заблуда: тезата за „несъзнавания Бог” би могла да се интерпретира погрешно в духа на окултизма; в смисъл, че онзи парадокс,
който тя съдържа, а именно парадоксът на „несъзнаваното знание” за Бога, води до съгласието, че несъзнаваното е всезнаещо или поне повече знаещо, отколкото самият човек – че
То знае повече, отколкото знам аз. Ала несъзнаваното не
само че не е божествено, а и нито един божествен атрибут не му подобава, включително атрибутите на всезнанието и премъдростта. И докато първата спомената заблуда отговаря на една дилетантска теология, то втората – на една недомислена метафизика.
Сподели с приятели: