Не смятатерелигията за нещо инстинктивно, както обяснявате. Възможно ли е тя да е вродена? Не. За да признаем на несъзнаваната религиозност нейния духовно-екзистенциален характер, вместо да я причисляваме към психофизическата фактичност, е невъзможно да я смятаме за нещо вродено. Религиозността не може да е вродена още защото не е свързана с биологическото. Затова изобщо не трябва да се оспорва, че цялата религиозност се движи в известни предпоставени рамки и схеми; но като такива схеми ѝ служат не мними вродени, наследени архетипи, а вече открити конфесионални форми, в които тя винаги се излива.
Следователно трябва непременно да се признае, че са налице такива предварителни форми; но при тези религиозни първообрази не става дума за дремещи в нас, предаващи се по биологичен път архетипи, а за приети по традиционен път първообрази от нашия религиозен културен кръг. Следователно този образен свят не ни е вроден, а ние сме родени в него. Заварени са мотивите на нашите бащи, ритуалите на нашите църкви, откровенията на нашите пророци и образците на нашите светци.
Имаме на разположение достатъчно предания. Никой не трябва тепърва да открива Бог. Но и никой вече не го пренася във формата на вродени архетипи. Следователно автентичната и в този смисъл самобитна религиозност няма нищо общо с една архаична и в този смисъл примитивна религиозност.
Друго нещо е, разбира се, когато констатираме, че самобитната и впоследствие изтласкана религиозност при някои хора е наивна; наивна в смисъла на детинска религиозност. Защото, доколкото несъзнаваната религиозност е изтласкана религиозност, не може да се очаква нещо друго, освен че навсякъде, където тя си проправя път през пластовете, все още се съдържат преживявания от детството. И наистина: доколкото екзистенциалният анализ води до спомняне на такава потискана религиозност и тя осъществява анамнеза (спомняне) в истинския смисъл на думата, виждаме как тя непрекъснато изважда несъзнавана религиозност, която може да се нарече детинска в най-чистия, в най-добрия смисъл. Но макар тя да е детинска и в този смисъл наивна – в никой случай не е примитивна, архаична в смисъла на Юнг. Нищо не се открива там в резултат от непредубедения анализ, нищо от цялата онази архаизираща митология, както ни се представя в тълкуванията на юнгианската школа; а както разкрива екзистенциалният анализ, такива несъзнавано-религиозни преживявания просто се припокриват с милите стари образи от детските дни.
