ИНТЕРВЮ С ВИКТОР ФРАНКЪЛ.
Да си религиозен, означава да питаш за смисъла
Казват за логотерапията, че е отворена за религията. Можете ли да го обясните по-подробно? За логотерапията религията може да е само предмет. Религията е човешки феномен, един феномен сред останалите, с които логотерапията се среща. Ала по принцип за логотерапията религиозният и нерелигиозният живот са съвместно съществуващи. С други думи: спрямо тях логотерапията е задължена да има неутрална позиция. Логотерапията, като направление в психотерапията, трябва да е приложима в своята методика и техника към всеки болен, независимо дали е вярващ или не, независимо от личните възгледи на лекаря.
По какво се различават целите на логотерапията и на религията? Целта на психотерапията е изцелението на душата, а целта на религията е спасението на душата. Целите на психотерапията и на религията се намират на различни плоскости на съществуване. Измерението, в което е религиозният човек, е по-висше, така да се каже по-всеобхватно, отколкото измерението, в което се разиграва психотерапията. Пробивът в по-високо измерение обаче се случва не в знанието, а във вярата.
Независимо от това, че за логотерапията религията е „само” предмет, тя е много важна за нея по една проста причина: във връзка с логотерапията логосът мисли духа и отвъд това – смисъла. Под дух трябва да се разбира измерението на специфично хуманни феномени и за разлика от редукционизма, логотерапията не си позволява да ги редуцира до някакви субхуманни феномени…
Човек вярва в смисъла, докато диша. Дори самоубиецът вярва в смисъла, ако не на живота, на продължаването да живееш, то на смъртта. Ако не вярва вече в смисъла, то няма да е в състояние да помръдне дори пръст и да извърши самоубийство.
Паул Тилих казва: „Да си религиозен, означава да поставяш страстно въпроса за смисъла на нашето съществуване”. А Лудвиг Витгенщайн пише в своите дневници: „Да вярваш в Бог, означава да виждаш, че животът има смисъл”. Логотерапията се занимава не само с волята за смисъл, но и с волята за един последен смисъл, един свръхсмисъл, както имам навика да го наричам, а религиозната вяра е в края на краищата вяра и доверие в свръхсмисъла.
