Циганите и проблемът с правата на собственост
Циганите и проблемът с правата на собственост
Изтегляне 363.76 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- Текущото положение
- Какво трябва да се прави
Циганите и проблемът с правата на собственостКрасен Станчев Предистория: всички са правиЦигани се настаняват на общинска земя, построяват си „къщи”. Те са в правото си да направят това, защото не знаят, че земята е общинска, няма табели или други знаци, които да ги уведомяват за стечението на обстоятелствата около тази собственост. Те действат по правилото на първия собственик – настаняваш се и земята става твоя. Впрочем не само циганите – никой не може да знае, дали дадена земя е общинска или държавна. Регистърът на държавните и общинските имоти не е публичен или поне не е непосредствено публичен. Т.е. трябва да питаш и може би ще ти отговорят. Масово настаняване на чужди земи в общи линии не се допуска през последните петнадесет-шестнадесет години. Възстановяването на собствеността върху селскостопанските земи е приключило в общи линии през 1998 г. Земите в очертанията на градовете, в близост или на територията на резиденции, военни (или бивши военни) обекти или не е реституирана и функционира като ресурс на разположение на управляващите в момента, или – в някои случаи – са обезщетени чрез т.нар. компенсаторни инструменти. (Част – неизвестно каква – от тези земи е записана от съответните министерства като класифицирана информация и е на практика двойно защитена тайна.) Завземанията на собственост се преследват от закона, независимо дали са направени от цигани или не. Това са случаите на т.нар. незаконно строителство и др.под. В съответствие със закона и практиката, кметове издават заповеди за освобождаване на собствеността от заселилите се върху нея цигани. Те обжалват на описаните по-горе основания. Но съдилищата потвърждават – също правилно – валидността и законността на въпросните заповеди.
Това стечение на обстоятелствата се тълкува от няколко радикално леви европейски народни представители като нарушаване на правата на циганите. Те пращат писма до когото трябва и до когото не трябва. В нито една от техните страни завземането на собственост не би било толерирано, поне не в такива размери. В резултат на тази изява обаче изпълнението за заповедите за възстановяване на правата на собственост бива спряно по политически съображения. Министърът на грижите вижда в създалата се ситуация поле за изява и скалъпва програма за ромски жилища. В осъществяването и се включват известни архитекти и уважавани проектанти. Кметът на София също е готов да помогне. Какъв е и какъв ще бъде резултатът от всичко това?
Какво трябва да се прави?Естествено изброеното по-долу е относително лесно да се каже и доста трудно да се направи. Първо, трябва да се спре въпросната „програма”. Второ, който е завзел собственост, трябва да я освободи и върне на правоимащия или правоимащите. Трето, общинските и държавните имоти трябва да бъдат обявени и обозначени. Хем никой няма да се изкушава да я завладява, хем временно управляващите няма да се изкушават да я прехвърлят комуто и да било, хем горе-долу ще се изяви размерът на държавата и общините като собственици, хем ще се проявят знаци, по които по-точно ще може да се съди за цени и потенциал на недвижимост, земя в частност и строителство. Четвърто, вместо по постановлението за оземляване на малоимотни семейства от 1995 г. да се оземляват примерно прокурори, служители на сметната палата и областните управи, крайно време е по този ред да се оземляват и цигани, и други малоимотни семейства. За онези, които не знаят или не си спомнят искам да кажа, че въпросното постановление бе фактически подготвено и обосновано от няколко будни ромски организации от Пловдив. Обстоятелството, че циганите се заселват предимно на хубави земи обща собственост означава, че те много добре знаят кое на кой е, свършили са си домашното добре и имат бизнес план. Пето, към всички в България трябва да се прилага правилото, че първо се работи, а след това се ползват помощи. Шесто, други права освен тези на живот, собственост и стремеж към щастие не трябва да се прокарват в България, освен на временна основа и при ясни правила. Макар конституцията да говори за някои такива права, те не бива да се осъществяват за сметка на правата на собственост, пък дори и да става дума за собствеността върху 78 лева.
Елена Маринова* Последният ден от работната седмица е ден, в който аз лично правя оценка на действията на правителството, министрите от правителството и изобщо на управляващата коалиция: доколко тези действия са икономически обосновани, т.е. отговарят на здравата икономическа логика за водене на политика. И откровено казано, много малко са моментите от икономическата политика, които наистина могат да бъдат отминати спокойно за относително дълъг период (докато на някой не му хрумне да остави своя принос в икономиката и предложи да се направи обрат). Обещание и съвет на министъра на земеделието и горите, направени през тази седмица, са два ярки примера, за това как министерството, като институция, чиито представител е г-н Кабил,: (1) не разбира същността на икономическата политика и приложението на нейните инструменти; (2) с действията си цели (може би и несъзнателно, но това не го оневинява, напротив прави вината му още по-голяма) да облагодетелства малка група от хора за сметка на потребителите; През седмицата министърът на земеделието и горите дал обещание (според статия на в. Сега) пред земеделски производители от Пазарджишко да разпореди проверка за дъмпингов внос на домати. И ако се установи, че е налице такъв – ще бъдат въведени защитни мита. Министърът също така дал съвет на производителите да се обединят в сдружения, които да пазят интересите им, и по този начин да диктуват цените на пазара. Въвеждането на мито в очите на министъра сигурно е едно много положително решение („червена точка”). Навярно разсъжденията са следните:
Не е нужно да се казва, че тези мотиви не са състоятелни. Естествено, въвеждането на вносно мито за доматите, ще повиши цената им и така вероятно „нашите” домати няма да бъдат пренебрегвани от потребителите, защото ако цената им е по-ниска от вносните, потребителите (които по-скоро вземат решения на база цена, отколкото произход на земеделската стока) ще купуват домати родно производство. По-високата цена на доматите обаче е възможно да доведе и до намаляване на потреблението. При положение, че доматите, произведени в България, не са в състояние да се преборят с конкуренцията на турските домати (които са виновни за ниските цени в България), няма никаква гаранция, че ще устоят на конкуренцията на доматите от други страни. И така мотивът за търсенето на други пазари се оказва поредната заблуда, освен ако не се има предвид разбира се субсидиране на производителите на домати. Но чрез субсидии положението ще стана още по-безнадеждно, защото вероятността да се появят производители, привлечени само от субсидията, не е никак малка. С други думи, потърпевши могат да се окажат и „сериозните” производители – производителите, които се занимават със земеделие с ясното съзнание, че това е един рисков сектор и са привлечени от печалбите, които могат да реализират на пазара след като са си преценили риска, а не от държавни пари или от гарантирани печалби. В този ред на мисли, съветът на министъра за създаване на обединения на производителите с цел определяне на цените на доматите звучи не по-малко странно: резултатът от тези обединения (скритата цел) ще бъде убиване на конкуренцията между производителите. Така тези предприемачи, които търсят начини за понижаване на себестойността на продукцията си и имат възможност да продават на по-ниски цени от останалите, може би частично ще бъдат дестимулирани за политиката си за подобряване на ефективността на производство и за постигане на икономия от мащаб. С митата като инструмент за водене на икономическа политика, трябва да се работи много внимателно. В ръцете на хора, които не са наясно за последиците, които могат да причинят, на митата може да се гледа като на средство за „масово унищожение” – в дългосрочен план нито производителите със сериозни намерения печелят, нито потребителите.
* Елена Маринова е бивш сътрудник в ИПИ. Понастоящем е финансов аналитик в Първа Финансова Брокерска Къща. Мнението, изразено в материала е нейно лично и е възможно да не съвпада изцяло с това на ПФБК.
Каталог: pdf docs -> weekly weekly -> Седмичник ипи weekly -> Седмичник ипи weekly -> Седмичник ипи weekly -> Законопроектът за изменение и допълнение на конституцията Относно консолидацията на дружествата в енергийния сектор weekly -> Реглед на стопанската политика weekly -> Седмичник ипи weekly -> Седмичник ипи weekly -> Реглед на стопанската политика weekly -> Покана за пресконференция: Алтернативен държавен бюджет с ниски данъци за 2007 година Ние препоръчваме Изтегляне 363.76 Kb. Сподели с приятели:
|