Цикъл от 14 сказки

След това ученикът е насочен да развие силата, която ще му позволи, при следващата степен, не само да понася тялото страдание на света, но също да си каже: "- Аз притежавам едно свещено благо, за което залагам цялото си същество. Нека светът ме отрупа с подигравки, нищо не ще бъде в състояние да ме отвърне от това върховно съкровище, даже ако трябва да остана сам. Аз се чувствам отговорен за него "тогава той изпитва духом в себе си "поставянето на трънения венец". Без помощта на никакъв исторически документ, сцената описана в Евангелието на Йоана се разгръща пред неговия вътрешен поглед. След това ученикът е насочен към следващата степен, при която трябва да достигне да чувства цялото физическо съществувание като нещо външно, включително и неговото физическо тяло, да чувства, че той носи това тяло като един външен предмет. Той стига с това чувство дотам, че може да си каже: Моето физическо тяло е един инструмент, който аз трябва да нося в света. При тази четвърта степен на християнското посвещение той изпитва вътрешно "носенето на кръста". С това той съвсем не става като един помощен аскет, а напротив се научава да управлява с много по-голяма сила своето тяло отколкото по-рано. Когато е свикнал да счита своето тяло като нещо, което той носи, ученикът е достигнал тази четвърта степен. Тогава той има духовното видение което му показва Христа носещ кръста на своето рамо. Той чувства, че неговата душа също така носи неговото тяло като едно дърво.

При следващата, петата степен ученикът изпитва това, което се нарича "мистична смърт". Неговата душа е напреднала в своето развитие дотам, че светът му се явява като угаснал. Мрак заобикаля ученика. И идва един момент, когато този мрак се раздира като една завеса и зад физическия свят се явява духовният свят. Тогава към видението се прибавя и нещо друго. От този момент ученикът вижда греха и злото в техния истински образ; при тази степен става "слизането в ада". Тогава ученикът се научава не само да счита своето тяло като нещо чуждо, но и да се отъждестви с всичко, което съществува на Земята; той чувства всяко нещо до същата степен както своето собствено тяло, както са го чувствали през време на старото ясновидство. Той вижда също страданията на другите хора като един единствен организъм, от който той самият е част. Тогава той е съединен със Земята, "положен в земята"; това е "полагането в гроба". Но съединявайки се със Земята човек възкръсва, защото той е изживял с цялото си същество, какво значат думите: "Земята е на път да стане едно Слънце".

Четвъртата, петата и шестата степени на християнското посвещение са позволявали на ученика да стигне чрез вътрешно съзерцание да изживее събитието на Голгота. Сега вече той няма нужда от никакви документи.

Писанията са послужили само, за да изкачи първите стъпала. Шестата степен възкресението.

След това идва с седмата степен наречена "възлизане на небето" възнесение в духовния свят. При тази степен в човешкия език не се намират вече думи, които да изразят това, което ученикът изпитва; само онзи, който може да мисли без да си служи с инструмента на физическия мозък, може да си представи какво значи това "възнесение".

Тези, които в миналото присъстваха на събитието на Голгота, бяха вярващи; техният духовен поглед беше отворен; ето защо те можеха да видят Христа изпълващ земната аура. Но тези хора не биха искали да видят Христа, даже ако той би запазил в известен смисъл формата, която имаше в тоя момент, ако Христос не би добил нещо повече от факта, че беше победил смъртта. Сега ние стигаме до едно понятие, което е трудно за разбиране.

Развивайки се човекът не престава да се учи. Но не само човекът се учи в течение на своето развитие; всички същества също се учат, от последното до най-възвишеното от божествените същества. Ние описахме вече това, което божественото същество Христос направи, когато се намираше в тялото на Исуса от Назарет; ние видяхме резултата от това действие за цялото човечество. Но нека си зададем въпроса: Не е ли стигнал Христос чрез това да се издигне с една степен по-високо? Да, това на истина е станало. Божествените същества също могат да имат опитности, които ги правят да напредват и това издигане към един по-висш свят, намира своя израз в това, което е описано като "възнесение" и което се разиграва пред духовните погледи на Христовите ученици. Един човек, който не е нито посветен, нито ясновидец, може, ако не да види, поне да разбере с помощта на физическия мозък първите шест степени на християнското посвещение. Седмата степан е достъпна само за онзи, който не е вече обвързан за физическия мозък и който знае, какво значи човек да мисли и да вижда без помощта на мозъка.

Когато Христос изцели сляпородения, ние видяхме вече, той обяснява, че грехът в един минал живот се проявява в настоящия. Тук Христос застава пред човечеството като такъв, който учи за идеята на прераждането, на кармата, веригата от действия, която се отразява от един живот в следващия. И той предава това учение практически, като го свързва със самия живот. Той иска да покаже, че ще дойде време, когато хората ще знаят, че кармата действа и ще разберат, че когато човек върши зло, от това не следва непременно едно външно наказание на Земята. Злото ще има по необходимост своите последствия, но това ще бъде може би в следващото въплъщение; но при всички случаи грехът е записан в книгата на Акашовите записи, в духовния свят. Не е необходимо хората да осъждат съгрешилия, те могат да се позоват на духовните закони, на кармата! /Йоан, гл. VIII, ст. 1-6/.

"А Исус се изкачи на маслиновата гора. И рано сутринта той отново дойде в храма и всичкият народ дойде при него; и като седна, той ги поучаваше.

"Тогава книжниците и фарасеите доведоха при него една жена хваната в прелюбодействие; и те я поставиха посред тълпата.

"И казаха на Исуса: Учителю, тази жена току-що бе хваната в прелюбодействие. А в закона Мойсей заповядва такива жени да се убиват с камъни. Ти какво ще кажеш?

"Те казваха това, за да го изкусят, и после да могат да го обвинят. Но Исус, като се наведе, пишеше с пръста си на земята. "

Но какво пише той така? Той записва греха в духовния свят. Там грехът ще получи своето необходимо възмездие. След това той запита другите, дали тяхната съвест е чиста, дали тя не ги упреква за някакъв извършен грях. Защото само в случай, че не чувстват да са съгрешили в нещо, те биха имали право да не се чувстват свързани през някаква нишка с греха на жената и да я съдят. Но такива каквито са, те не могат да знаят, дали те самите в един минал живот не са положили семето: А деянието, което сега осъждат или дали в един друг живот не са извършили същия грях. Всичко е записано в кармата. Исус начертава знаците на Земята, която той вече е проникнал със своята Светлина; с други думи, той поверява на Земята кармата, която това прелюбодействие ще породи. И с това иска да каже; "- Вървете в пътя, който ви начертавам тук; бъдете такива, че да можете да кажете: Ние не осъждаме; ние изоставяме греховете на закона на Кармическото възмездие." Ако хората следват това правило, те разбират закона на кармата; няма нужда да им се налага една догма учението е доказано чрез действието. Това именно направи Христос.

Тези неща можа да напише само ученикът, когото Христос беше посветил, Лазар-Йоан. Само той можеше да разбере действието на едно същество, което след кръщението на реката Йордан беше станало господар на своето етерно тяло, а чрез това и на физическото тяло. Той можеше да разбере как това, което не беше друго освен вода можеше да бъде превърнато, изменено така, че да действа в човешкия организъм като вино, как, разполагайки само с няколко риби и хлябове, това същество можеше да действа така чрез силата на своето етерно тяло, че да бъде наситена цяла тълпа хора. Ето всичко, което ни обяснява авторът на Евангелието на Йоана: Когато знаем да го четем. Казва ли той някъде, че хлябовете и рибите са били изядени по физически начин? Не. Но той казва ясно и всяка негова дума трябва да се претегли добре, че Христос разчупи хлябовете и благодари на небето /гл. VІ, ст. 11/:

"Тогава Исус взе хлябовете и като благодари той ги раздели на онези които бяха насядали; даде им също и от рибите, колкото искаха. "

Но точният смисъл на тези думи е лошо предаден от преданието; в първичния текст думите са следните: Учениците предадоха на другите хлябовете и рибите и ги оставиха да правят каквото си искаха с хлябовете и рибите; но в този момент никой не искаше да прави нещо друго освен да изпитва силата, която се излъчваше от мощното етерно тяло на Христа. И кое ги насити? 23-тият. стих го казва:

"В това време други лодки пристигнаха от Тивериада, близо до мястото където бяха яли хляба, защото Господ беше благодарил"

Чрез молитвата на Господа бяха яли те хляба. Те бяха яли без да извършат физическия акт. Също и Христос може да обясни по-късно, какво се беше случило, казвайки: "Аз Съм хлябът на живота. "

Това, което те бяха приели в себе си, което бяха яли, е силата излъчваща се от Христовото тяло и от него остават остатъци. Тази сила действа с такава мощ, че след като ги е наситила всички, те можеха да съберат още.

За духовния поглед човешкото тяло е съставено от дванадесет части, на които могат да се дадат следните на именования: Овен-за главата; Телец-за гръкляна; Близнаци-за горните крайници; Рак-за гръдния кош; Лъв-за областта на сърцето; Дева-за туловището; Везни-за кръста: Скорпион-за половите органи; Стрелец-за бедрата; Козирог-за коленете; Водолей-за пищялите: и Риби-за краката.

Човешкото тяло е съставено следователно от дванадесет части. Когато се събере всичко, което остава, след като Христовата сила е била погълата от насядалите хора, трябва да бъдат събрани следователно дванадесет мярки /гл. VІ, ст. 13/:

"И те ги събраха и напълниха дванадесет коша с парчетата, които бяха останали от петте хляба, след като всички бяха яли. "

Те не бяха яли хлябовете. Те бяха се наситили от силата, която Христос беше получил като благодари на сферите, от където беше слязъл. Така трябва да разбираме действието на духовния свят във физическия и да виждаме как подробностите са свързани заедно в това велико събитие на Земята, която се превръща в Слънце. Всяка подробност заема своето място в това събитие. И ние схващаме също, че огромният импулс даден на Земята в този момент не може да завладее човечеството освен постепенно.

Както показахме вчера, Евангелието на Марка е било първото, което е събуждало в човека смисъла на тези велики истини през първите векове на християнството. Тогава човечеството трябваше чрез своите собствени сили да намери пътя към света, от който то произхождаше. То е слязло от духовните висини до най-ниската точка, която съвпада с времето на Голготската тайна; но от тази тайна бликна огромният импулс, който му дава възможност отново да възлезе. Христос му дава силата да добие отново изгубеното благо, ако човечеството приеме в себе си новата духовна светлина. Още от първите столетия, кои то последваха идването на Христа на Земята, човекът трябваше да започне да се изкачва по нагорнището, по което беше слязъл през първите векове преди Христа. Тогава можеше да помогне Евангелието на Марка. Това, което човекът беше изгубил през още по-далечни времена, той трябваше да го добие отново през столетията следващи началото на християнската ера; и Евангелието, което му показа тогава пътя, беше това на Лука.

Видяхме, че шестстотин години преди явяването на Христа на Земята, всичко, което беше станало по-рано, бе събрано във великото съзнание на Буда, който чувстваше цялото изгубено духовно съкровище. Когато Буда дойде на света, раждането му е предсказано на неговата майка Майа и предсказано бе, че това дете ще стане Буда, спасителят, ръководител на хората към безсмъртие, свобода, светлина! Легендата за Буда разказва, че когато бил на дванадесет години, родителите му го изгубили и след това го намерили под едно дърво, заобиколен от певците и мъдреците на древността; той ги учеше. Шестстотин години след Буда, същият разказ се явява в Евангелието на Лука, макар и под една друга форма.

Евангелието на Йоана, както и трите евангелия, които го допълват, са документи изпълнени с безкрайни дълбочини. Ние разгледахме някои от тях. Ако бихме искали да продължим, бихме разкрили още много. Ние никога не бихме свършили да изследваме тези писания и да извлечем от тях всичко, което те съдържат. Наистина ние не бихме искали да достигнем тяхното дъно.

Не трябва да се прибавя нищо; трябва само човек да се подготви чрез познанието на окултните истини, за да намери всичко, което се съдържа в тях. Тогава Евангелията разкриват целия план на развитието на човечеството и връзките на това развитие с вселената; те ни дават възможност да разберем все по-добре духовния свят.

Но когато сме слушали всичко, което бе казано тук, не трябва само да извлечем от него спомена за някакви изолирани истини. От това нашата душа има най-малко нужда, въпреки че този спомен е необходим, защото без него ние не бихме искали да запазим това, което трябва да бъде резултат от нашето разглеждане: Това, което е изпълнило нашия дух, трябва да слезе в нашето сърце и да се превърне там в чувства, в импулси.

Когато истината става по този начин една вътрешна топлина, тя действа като една лечителна сила върху духа, душата и тялото. И тези чувства остават; те са безсмъртни в нас; ние продължаваме да живеем с тях в този свят. Ние не сме само научили нещо, ние сме станали по-живи чрез това, което сме научили. Ако от тези сказки ние извлечем чувства от такова естество, духовната наука ще бъде тогава за нас един източник на живот, който ни прониква като жива субстанция. Без да се отдалечавате от външния живот, тя ще стане един вид отражение на тези върховни сили, за които говорихме през тези дни. Без съмнение, смъртта е трябвало да проникне в света, но идеята, която си съставяме обикновено за нея, не е точна, и само Христос ни научи да я познаваме в нейния истински облик. Чрез това смъртта стана семе на един по-висш живот.

Вън от кръга, където тези лекции могат да проникнат, външният живот продължава своя ход. Хората са примесени в този живот. Духовната наука не ще направи да обеднее нито на йота този живот. Но разбирането, което обикновено хората си съставят за съществуванието, преди да го разберат чрез духа, е погрешно; трябва да се разбере илюзията на живота. Тази илюзия трябва да умре в нас. От семето на тази умряла илюзия ще се роди един по-висш живот. Ето защо един духовен смисъл на живота не ще ни направи да живеем като аскети, но напротив ще ни научи да познаваме истинския образ на нещата, ще ни даде истинска власт над живота; Христос ще проникне цялото наше съществуване, когато ще знаем да намерим отново духовната наука, и ние ще разберем как смъртта може да бъде едно отражение на живота. Усвоявайки духовните познания, ние не се отчуждаваме от живота, но в нашите съждения ще различаваме това, което е погрешно. Ние ще преследваме тогава нашия път, укрепнали чрез истински мисли, като работници, които не отстъпват пред живота, защото в контакт с идеите, които водят към духовния свят, те са добили сила.

Ако съм успял макар и малко да направя тези лекции плодотворни за вашия живот, те ще допринесат да ви покажат колкото и малко, че познанията на духа проникват с една жива топлина чувството, мисълта, волята, труда. Светлината, която черпихме от тези антропософски истини, ще лъчезари върху вашето съществуване. И когато този огън ще е станал достатъчно мощен, за да освети целия ви живот, целта, която си бях поставил чрез тези лекции, ще е била постигната.

С тези думи аз поверявам на вашите сърца грижата да използвате като една тема за вътрешна медитация чувствата, за които говорих.