Прага, 30 март 1924 г.
Вчера аз започнах с това, да дам някои гледни точки върху разбирането на човешката съдба, как в човека може да изгрее предчувствието за царуването на съдбата, когато той има в живота си важни опитности. И аз казах: да предположим, че срещаме един друг човек в определена възра- ст; че срещаме този човек така, щото по-далечната съдба на двамата срещнали се разиграва общо, но също и целия живот, които те са води- ли до тогава, се изменя по един решаващ начин. Когато настъпва едно такова събитие, тогава би било безсмислено, ако всичко онова, което човекът е изживял преди това на Земята, не би стояло в никакво отношение с това събитие. Но не е така. Защото за едно безпристрастно наблю- дение, което насочва поглед назад, се показва ясно, че всъщност всяка стъпка в живота, която сме направили, е била стъпка в посоката на въпросното изживяване. Можем да хвърлим поглед в миналото до детските години, винаги ще открием, че едно деяние, което сме извършили и което по време е далече от това изживяване, целият жизнен път, който сме извървели, е така насочен към това събитие, като че сме избрали този път съзнателно и обмислено. Именно едно такова наблюдение е способно да насочи постоянно и постоянно вниманието върху онова, което в Антропософията можем да наречем кармически връзки.
След това аз обърнах вниманието също върху това, как срещите с хората се представят по различен начин и Ви преведох два крайни случая: сре- щаме един човек и към него се ражда едно такова отношение на жи-
вота, напълно независимо от това, как той изглежда външно за наши- те сетивни възприятия, за нашето естетическо чувство. Ние не се интересуваме по-нататък за неговите особени качества. Нещо от нашата вътрешност изниква, което ни вдъхва влечението към него. Срещаме обаче други хора, казах аз, при които не се проявява един такъв вътрешен стремеж. Нашето внимание е насочено повече към качествата, които те ни показват отвън, които те вдъхват на нашите сетива, на нашето мислене, на нашето естетическо чувство. Въздействието от срещата с първата категория хора се простира чак до сънищата, казах аз. Ние срещаме тези хора от първата категория и след това, веднага щом заспиваме през нощта, се занимаваме с тях, когато се намираме с нашето астрално тяло и с нашия Аз вън от физическото и етерното тяло. Явяват ни се сънища за тях. Тези сънища са именно един знак, че при срещата в нас се е раздвижило нещо вътрешно. Напротив срещаме други хора, за които не можем да сънуваме, защото те не ни раздвижват вътрешно, в нас не се събужда нищо. Ние живеем може би много близо до тях, обаче не сънуваме за тях, защото не събуждат нищо вътре в нас, което може да ни занимава чак в астрално то тяло и Аза.
След това ние свързахме тези неща със силите, с които човекът е свързан вън от земната същност, което днешният светоглед малко взема под внимание, със силите, които действуват върху Земята от заобикалящия извън земен свят. И обърнахме вниманието върху това, че човек трябва да свързва онези сили, които действуват излизайки от духовните лунни Същества, с всичко онова, което е за самия него минало. Да, обични приятели, за нас е минало, когато се сближим с един човек и веднага в нас се събужда нещо, което ни привлича към него.
Обаче как тези неща са свързани едни с други, това става ясно едвам тогава, когато на мястото на външното предчувствуващо наблюдение застане науката на посветените, онази наука на посветените, които действително може да разкрие вътрешните връзки. Посветеният, пред когото духовният свят стои открит, има тези две изживявания, за които аз гово- рих. Той ги има в един по-интензивен смисъл, отколкото може да ги има обикновеното съзнание. В единият случай, при който обикновеното съзнание изпитва вътрешно раздвижване, посветеният, когато той среща другия човек, изпитва, как действително от неговото вътрешно същество възниква един образ или също една редица образи. Положението е та- кова, като че тези образи се раждат вътре в него и излизат наяве, като че той има пред себе си една писменост и може да чете смисъла, който тази писменост иска да изрази. Така на такъв посветен му става ясно изжи- вяването, което той има при тези образи: образът, който изниква в те- бе, който идва от твоята вътрешност, ти го изживяваш като един
вътрешен съвместен живот с образа, както когато художникът нари- сува една картина и не би стоял пред тази картина, пред платното, е самият той би тъкал вътре в тази картина, би се разливал в багрите и би изживял вътрешно всяка една багра. Така изживява нещата посветеният и той знае, че образът, който изниква в него, има нещо общо с чо- века, когото среща в живота. И чрез едно подобно изживяване, каквото е това, когато след години отново срещнем един човек - ние винаги изживяваме това - ние познаваме в човека, който стои физически пред нас, повторението на онова, което изниква вътрешно в нас. Ние знаем, когато сравним вътрешно изникващия образ с това, което стои външно пред нас: това, което изниква вътрешно, то е образ на онова, което сме из- живяли общо със самия човек и един предишен земен живот. И ние дей- ствително се пренасяме в минали времена, в които сме имали общи изживявания заедно с него. И чрез това, през което сме минали, за да се подготвим за науката на посвещението, ние изпитваме не само като едно смътно чувство, както в обикновеното съзнание, а като в една жива картина онова, което сме изживели заедно със срещнатия човек в един минал земен живот или в няколко минали земни съществувания. Ние можем вече да кажем, че науката на посвещението ни дава възможност да видим това, което сме преживяли с един човек, с който сме свързани кармически, изникващо от собствената ни вътрешност така интензивно, щото изглежда като че човекът, който стои пред нас, изниква от нашето себе, застава пред нас в неговата минала форма и среща самия себе си в неговата настояща форма. Така силно действува това. Но именно благодарение на това, че изживяваме нещата с такава действителност, ние се научаваме да ги свързваме със силите, които стоят на тяхната основа, и ни се показва начинът, по който сме стигнали до този образ.
Когато човекът слиза от своето духовно-душевно съществуване, което прекарва между смъртта и едно ново раждане, и навлиза в земния жи- вот, той минава през различни области. Последната област, така да се каже, през която минава, е областта на Луната; преди това той минава през други звездни и духовни области. Тогава в своя път през областта на Луната той действително среща онези Същества, които както обясних вчера, в миналото са били праучители на човечеството. Тези Същества среща той във Вселената, преди да слезе в земното съществуване, и те са тези, които записват в онова тънко вещество, което източните мъдреци наричат в противоположност със земните вещества Акаша, записват всичко онова, което в човешкия живот става между хората. Така стоят нещата. Всичко, което изпитват в живота, всичко, което хората изживя- ват, то се наблюдава от онези Същества, които някога са обитавали на Земята заедно с човеците - не като въплътени същества, а като духовни
Същества. Това е наблюдавано и нанесено в акашовото вещество не в такава абстрактна писменост, каквато е нашата, а в една жива форма. Тези лунни Същества, които някога са били великите учители през времето на първичната Мъдрост, тези духовни Същества са регистраторите за изживяванията на човечеството. И когато после в своя път, който протича между смъртта и едно ново раждане, човекът отново се приближава към Земята, за да се съедини със зародиша, който му е даден от родите- лите, той минава през областите, където лунните Същества са зарегистрирали онова, което е било изживяно на Земята в минали въплъщения. Докато през времето, когато се намираха на Земята, тези Същества донесоха на хората Мъдростта, една мъдрост, която се отнасяше именно за миналото на Вселената, при тяхното сегашно космическо съществуване те запазват миналото записвайки го в акашовото вещество. Когато човекът слиза в земното съществуване, всичко това се вдълбава така да се каже, гравира се в неговото астрално тяло. Да, обични приятели, колко лесно се говори за това: човекът се състои от един организъм на Аза, от едно астрално тяло, етерно тяло и т.н. Организмът на Аза е имен- но онзи, който най-много е разположен, наклонен към Земята, той е оно- ва, което ние научаваме и изживяваме в земното съществуване; не така е обаче при другите намиращи се по-дълбоко членове на човешкото същество.
Още при астралното, тялото положението е друго, той е пълно с нане- сеното, със записаното в него, пълно е с образи. Това, което обикновено наричаме "несъзнателно", то е нещо извънредно богато, когато отново излиза на повърхността в знанието. И посвещението дава именно възможност да се потопим в това астрално тяло и да доведем до нашето виждане всичко онова, което лунните Същества са нанесли в него - а това е нещо от рода на общите изживявания с други хора. Така благодарение на науката на посвещението ние проникваме действително зад тай- ната, която ни показва, как цялото минало е записано в човека и как "съдбата" се изработва благодарение на това, че с лунното съществуване са свързани Същества, които записват миналото, така щото то почива в нашето вътрешно същество, когато идваме на Земята.
Един друг случай: когато посветеният пристъпва към един човек, въоб- ще към хора, при които обикновеното съзнание се отнася така, че то има едно естетическо, едно мислително впечатление и не може да сънува за него, тогава при тази среща от вътрешното същество на посветения не изниква първо никакъв образ; но когато посветеният среща една такава личност, тогава неговият поглед е насочен към Слънцето, а не както в другия случай към Луната. И също както Луната се намира във връзка със Съществата, които можах да Ви охарактеризирам по посочения на-
чин, така и Слънцето не е само едно газово кълбо, за което днес физиците говорят. Физиците биха се учудили до най-висока степен, ако биха организирали някога една експедиция и биха стигнали на мястото, за което смятат, че то е изпълнено с всякакви горещи газове и което според тяхното мнение образува Слънцето. Там, където предполагат, че има горещи газове, те не биха намери ли въобще нищо, а нещо, което е по-малко от пространство, което е по-малко от нищото: една дупка в мировото пространство. Що значи пространство? Що е пространство, това хората не знаят, а най-малко го знаят тези, които най-много размишляват върху него. Защото, видите ли, ако имаме тук един стол и аз вървя към него, без да му обръщам внимание, сблъсквам се с него. Той е гъст, не ме оставя да мина през него. Когато тук няма никакъв стол, аз минавам безпрепятствено през пространството.
Но съществува и един трети случай. В този трети случай, когато бих вървял, аз не бих бил задържан, не бих се сблъскал в нищо, но бих бил всмукан, бих изчезнал: там липсва пространство, там съществува противоположното на пространството. И тази противоположност на пространството е именно в Слънцето. Слънцето е отрицателно прост- ранство, опразнено пространство. И именно благодарение на това, че там има отрицателно пространство, опразнено пространство, то е седа- лище, обикновено седалище на Съществата намиращи се в тяхното развитие непосредствено над човека: Ангели, Архангели, Архаи. И в случая, който разказах, погледът на посветения е насочен към онези Същества, които се намират в Слънцето, към духовните Същества на Слънцето. С други думи това значи: една такава среща с един човек, която не е кар- мично минало, която става като нещо ново, за посветения тя е посред- ничество да влезе във връзка с тези същества. И оказва се, че там има определени Същества, с които човек има една по-близка връзка, с които той има една по-далечна връзка. И от начина, по който тези Същества пристъпват към човека, на него му става ясно не в подробности, а в цялост, каква Карма се изприда там: това не е една стара карма, а една такава, която той среща за първи път. Там човекът забелязва, че тези Същества, които са свързани със Слънцето, имат работа с бъдещето също така, както Съществата свързани с Луната имат работа с миналото.
Видите ли, получава се действително едно задълбочаване на целия човешки душевен живот, когато човекът си изяснява това, което науката на посвещението черпи по този начин от глъбините на духовната същ- ност, даже когато той не е посветен Както човек може да разбере една картина, без да бъде един живописец - аз често пъти съм употребявал това сравнение - той може също така да разбере тези истини, без да бъде един посветен. Но когато остави да действува върху него тези истини,
тогава се задълбочава извънредно много цялото отношение, което човекът има към Вселената. Помислете само, колко абстрактно, сухо, безду- шно гледа всъщност днес човекът от Земята нагоре към мировата сгра- да. Когато гледа Земята, той все пак проявява известен интерес към тази Земя. Той гледа с известен интерес животните на гората. Когато е благороден човек, те му харесват, стройната антилопа, пъргавата сърна. Кога- то е по-малко благороден, те все пак го интересуват като дивеч, той може да ги яде. Зелето в полето също го интересува. Всичко това има отношение към онова в човека, което той възприема първо в самия себе си. Но също както човекът има отношение към това земното, което раздви- жва неговия свят на чувствата, така той може да раздвижи своя свят на чувствата, може да развие своите отношения към извънземния Космос. И всичко онова, което идва като съдба от миналото, призовава нашата душа - когато прави впечатление върху нас - да насочи поглед нагоре към лунните Същества и да си каже: тук по Земята ходят хора; на Лу- ната живеят същества, които някога са били заедно с нас на Земята. Те са си потърсили едно друго обиталище, обаче ние хората сме останали свързани с тях; те регистрират нашето минало. Онова, което те правят, живее в нас, когато миналото пренася своето действие в нашето земно съществуване.
Ние поглеждаме с известно благоговейна жар към тези Същества и външната, сребристо светеща Луна е само един знак за тези Същества, които са така вътрешно свързани с нашето минало. И ние се научаваме така да се каже да имаме едно отношение в тези космически, извънземни Същества, чиито символи са звездите, да имаме едно отношение към тях чрез онова, което изживяваме като човеци, както иначе имаме едно отношение чрез нашето съществуване в плът с всичко онова, което живее на Земята. Също така, когато като човеци насочваме, като в плахо очакване, погледа към бъдещето, когато с нашите надежди и стремежи се вживяваме в бъдещето, ние не оставаме сами с нашата душа, а се свързваме предчувствувайки с онова, което свети срещу нас от Слънце- то. Ангелите, Архангелите, Архаите стават за нас слънчеви Същества, те стават за нас Същества, за които знаем: те ни съпровождат от нашето настояще в бъдещето. Когато след това насочваме погледа в Космоса и виждаме, как светлината на Луната е зависима от светлината на Слънце- то, ние виждаме тогава вън в Космоса един образ на онова, което живее в самите нас. Защото както Слънцето и Луната навън в света на звездите стоят в отношение помежду си, така и онова, което в нас е от лунно естество, стои в отношение със слънчевото естество в нас, с нашето бъ- деще. А съдбата е това, което преминава в човека от миналото към настоящето в бъдещето. Ние виждаме - втъкано така да се каже в Космоса
движението на звездите - виждаме чрез взаимните отношения на звездите в голям мащаб, изобразено в далечините, онова, което живее в нашето собствено вътрешно същество.
Да, обични приятели, това обаче разширява погледа дълбоко в мировите връзки. Защото когато човекът минава през вратата на смъртта, той първо се е отделил от своето физическо тяло. Той живее в своя организъм на Аза, в своето астрално тяло, в своето етерно тяло. Но след няколко дни етерното тяло се отделя от астралното тяло и от Аза. Онова, което човек изживява, то е нещо, което така да се каже израства от него; отна- чало то е малко, след това става все по-голямо и по-голямо: това е не- говото етерно тяло. Той израства навън в ширините на пространството, израства и се разширява до света на звездите, така му се явява то. Обаче в това израстване то така изтъкава, че след няколко дни изчезва за чо- века. Но при това има и нещо друго. Когато отдаваме по този начин нашето етерно тяло на Космоса, когато то се разредява, разширява се, ние като че обхващаме след смъртта тайните на звездите, като че се вживяваме в тайните на звездите.
Отначало е така - и такъв е също случаят, когато сме минали през вратата на смъртта - че, когато сега възлизаме, когато минаваме през областта на Луната, лунните Същества четат от нашето астрално тяло онова, което е било изживяно от нас именно в земното съществуване. При напускането на земното съществуване нас ни посрещат тези лунни Същества и сега нашето астрално тяло, в което вече се намираме, е за тях като една книга, в която те четат. Те си отбелязват вярно това, за да го впишат в нашето ново астрално тяло, когато отново слизаме на Земята.
След това от областта на Луната ние преминаваме в други области; В областта на Меркурий, на Венера, на Слънцето. В тези области на Слънцето сега в нас оживява всичко онова, което сме преживяли, дейст- вували, направили в минали съществувания. Ние влизаме в Съществата на висшите йерархии, в тяхното действие, в техните дела и сега се намираме в Космоса. Както през време на земното съществуване ходехме по Земята, така да се каже затворени в отношенията на Земята, така сега се намираме в ширините на Космоса. Ние имаме нашите преживявания в тези космически ширини, докато тук на Земята живеем в теснотата. Ко- гато прекарваме нашето съществуване между смъртта и едно ново раж- дане, на нас ни се струва, като че на Земята сме били затворени, защото сега всичко става широко, ние изживяваме тайните на Космоса. Ние ги изживяваме не като нещо, което е подчинено на физическите природни закони; тези физически природни закони ни се явяват като дребни про- изведения на човешкия дух. Ние живеем това, което става в звездите, като дела на божествено-духовните Същества, включваме се в делата на
божествено-духовните Същества. Според това, което можем, ние работим между тях и с тях, и именно от Космоса приготвяме нашето следващо земно съществуване.
Това е, което всъщност трябва да бъде разбрано в един дълбок смисъл, че онова, което човекът носи в себе си, е било изработено от него, през време, когато е бил в Космоса между смъртта и едно ново раждане. То- ва, което човекът възприема, вижда външно от своя организъм, е толкова малко! Това, което се крие във всеки орган, може да бъде разбрано само тогава, когато съответният орган бива разбран от Космоса. Да вземем само най-благородния орган, човешкото сърце. Днешният естественик разрязва зародиша, вижда от него, как сърцето постепенно се разраства; по-нататък не си съставя никакви мисли върху това. Обаче тази външна пластична форма, човешкото сърце, така както то е при отделния човек индивидуално, е резултат на онова, което той е изработил заедно с Боговете между смъртта и едно ново раждане. Минавайки през живота между смъртта и едно ново раждане, човекът трябва първо да работи в онази насока, която от Земята върви към Лъва, към съзвездието на Лъва от Зодиака. Тази посока, това течение от Земята към съзвездието Лъв е изпълнена със сила. В тази посока трябва да работи човекът, за да може да покара в себе си като зародиш сърцето; в това сърце има космически сили. После, след като е минал през тази област, която се намира в ширините на всемира, човекът трябва да дойде така да се каже в области по-близки до Земята, в областта на Слънцето. Тук отново биват развити сили, които усъвършенствуват по-нататък сърцето. И след това човекът идва в онази област, в която той е докоснат от това, което можем да наречем земна топлина; там навън в мировото пространство няма земна топлина, там се намира нещо съвършено друго. Тук сърцето е приготвено в един трети етап. Силите, от които е приготвено сърцето, тези сили в посока към съзвездието Лъв са отначало чисто морално-религиозни си- ли; в нашето сърце са тайнствено вложени първо чисто морално-рели- гиозни сили. За онзи, който прониква с поглед в тези неща, начинът по който днешната естествена наука схваща звездите, без да вижда морал- ното, като безразлични, неутрални физически маси, се явява като нещо безбожно. И когато човекът минава през областта на Слънцето, тези морално-религиозни сили са обхванати от етерните сили. И едвам когато човекът стига близо до Земята, близо до топлината, до областта на огъ- ня, там на това, което е така приготвено се прибавят последните необходими неща. Там започват да действуват силите, които след това изграждат физическия зародиш на човека, който слиза като духовно-душевно същество.
И така е, че всеки отделен орган бива изработен от ширините и далечините на Вселената. Ние носим в себе си едно звездно небе. И ние сме свързани със света на растенията не само чрез кашата, която сме вкарали в стомаха и която е готова да бъде разработена в нашия организъм, ние сме свързани със силите на целия Космос. Обаче тези неща стават ясни на човека едва тогава, когато той има усет да наблюдава действително живота. Скоро хората ще стигнат до там, наред с микроскопичното, по отношение на което днес се подържа истински култ, да бъде взето под внимание също и макроскопичното. Днес човекът иска да се запознае с тайните на организма на животните, на човека, като се откъсва колкото е възможно повече от Вселената. Той насочва погледа в една тръба, нарича това микроскопиране и изрязва една нищожна част, поставя я върху опитното стъкло и се старае да се изолира колкото е възможно повече от света, да изостави колкото е възможно повече живота. Той отдели една частица, гледа я през нещо, което откъсва погледа от останалия свят. Са- мопонятно е, че не трябва да кажем нищо против този начин на изслед- ване, защото чрез него се разкриват много хубави неща. Но по този път ние не можем да познаем истински човека. И видите ли, когато насочваме така погледа от земното към извънземното на Космоса, ние също имаме първо една част от света. Защото това, което е видимо за нашите очи, е в крайна сметка само една част. Наистина звездите не са онова, като което те се представят на нашите очи - това е просто един символ - но все пак те са още видими! Обаче целият свят, през който минаваме между смъртта и едно ново раждане, е невидим за нашите обикновени очи, той е свръхсетивен. И съществуват области, които се намират извън сетивното. Обаче със своето същество човекът принадлежи на тези свръхсетивни области на съществуването също така както на сетивното, и това, което е човекът, ние се научаваме да го познаваме всъщност истински само тогава, когато вземем под внимание, как човекът е минал през ширините на Космоса. Когато през вратата на смъртта е влязъл в ширините на Космоса и отново се е върнал на Земята, това също живее в него в космическите връзки; в него живее онова същество, което е пре- минало през ширините на Космоса, което някога е живяло вече на Зе- мята, издигнало се е в Космоса и отново е слязло в тясното земно съ- ществуване. И ние постепенно се научаваме да насочваме поглед върху това, което сме били в миналото земно съществувание. Нашият поглед се откъсва от физическото, той се издига в духовното. Защото когато насочим поглед назад в минали земни съществувания, благодарение на науката на посвещението ние изгубваме удоволствието да си представяме всичко само по сетивен начин.
Вярно е, че също и в това отношение хората са изживели някои неща. Имаше време, когато съществуваха някои теософи, които знаеха, че човекът живее в повтарящи се земни съществувания. Те знаеха това от източната мъдрост, но искаха да си представят всичко така, както хората си го представят по сетивен начин. Те се мамеха върху това, но се нуждаех от едно сетивно мислене. Така тогава се казваше, че когато човекът минава през вратата на смъртта, той се разпада като физически органи- зъм, превръща се на прах; но че остава един атом, и този атом преми- нава по чудни пътища в следващия земен живот. Това теософите наричаха "трайният атом". Това беше само един околен път, за да могат хората да си представят нещата материалистично. Но човек изгубва всяка такава наклонност да си представя нещата материалистично, когато действително мине през това, което душата може да изживее, когато вижда, как това човешко сърце се образува от мировите ширини.
Напротив черният дроб се образува съвсем близо до земната област; той има още малко общо с това, което са ширините на Космоса. Чрез науката на посвещението се научаваме постепенно да познаваме човека така, че да си кажем: сърцето съвсем не би могло да бъде в човека, ако то не би било приготвено, ако не би било вътрешно изградено от цели- те ширини на Космоса. На против един такъв орган като черния дроб, като белия дроб, се изграждат в близост до земното съществува не. По отношение на белия дроб, на черния дроб човекът изглежда космически подобен на близостта на Земята, по отношение на сърцето той е едно далечно космическо същество. При човека за нас изниква целият Космос. Когато с помощта на духовната анатомия рисуваме черния дроб, белите дробове, някои други органи, ние можем да си нарисуваме Земята и това което се намира в нейна близост; така е всъщност по отношение на силите. Преминем ли към сърцето, ние бихме могли да нарисуваме цялата Вселена.
Човекът е цялата Вселена, свита, навита. Той, човекът, е една извънредно голяма тайна, той е един действителен микрокосмос. Обаче този мак- рокосмос, в който човекът се превръща след смъртта, откъсва напълно познанието от сетивността, от материалността. И сега ние се научаваме да познаваме закономерните връзки, които съществуват между духовното и физическото, между душевно и духовно.
Ние намираме например хора в света, които имат едно вродено разбиране за нещата от заобикалящия ги свят, за хората, които ги заобикалят. Разгледайте само в това отношение живота, обични приятели! Има хора, които срещат много други хора, обаче те не се научават да ги познават действително. Това, което те ни разказват за тях, е съвсем безинтересно, в разказаното от тях няма никакви характерни черти. Такива хора не
могат да се потопят, не могат да се отдадат на съществото на другия чо- век, те нямат никакво разбиране за другия. Има обаче хора, които имат това разбиране. Когато са се запознали с един човек и разказват за него, всичко разказано от тях носи отпечатъка на сполучливото; ние веднага знаем, какъв е другият, макар и да не сме го виждали, той просто изни- ква пред нас. Не е нужно разказът за тях да бъде подробен, такъв човек може да употреби кратки характерни изречения за нарисуването на една пълна картина. Това може да направи някой, който може да се потопи в съществото на друг човек. Може и да не бъде един човек, а може да бъде нещо в природата. Някой ни разказва, как изглежда една планина, едно дърво; ние стигаме до отчаяние, защото не получаваме никаква карти- на за разказаното, всичко остава празно, имаме чувството, че мозъкът ни изсъхва. Напротив има други, които веднага имат пълно разбиране за нещо; ние бихме могли да нарисуваме онова, за което те ни разказват. Такава надареност или ненадареност, разбиране за обкръжаващия свят, закостенялост по отношение на заобикалящия свят, не са се родили току така от нищо, а са резултат на нашето минало земно съществуване. Ко- гато разгледаме един човек с помощта на науката на посвещението, когато разгледаме така един човек, който има много разбиране за неговия човешки и извън човешки обкръжаващ свят и с помощта на науката на посвещението отидем в миналото - аз ще имам още много да говоря върху това отиване назад в миналото - когато отидем в неговия минал земен живот, ние намираме, какви качества е имал този човек в неговия минал живот на Земята и как тези качества са се превърнали в разбирането за обкръжаващия свят през време на живота между смъртта и едно ново раждане. И тогава ние откриваме, че един човек, който има разбиране за обкръжаващия го свят, е имал такова устройство в неговия минал земен живот, че е можел да изпита много радост. Това е много интересно. Хо- ра, които не са могли да изпитат никаква радост в техния минал земен живот, не могат също да стигнат до едно разбиране за хората и за заобикалящия ги свят. При всеки човек, който има това разбиране, ние откри- ваме: той е един човек, който е могъл да се радва на заобикалящия го свят. Но и това си качество той е придобил в един минал земен живот. А как стига човек до там, да има тази дарба, тази радост, тази заложба за радост към окръжаващия свят? Той стига до тази дарба, когато в един предидущ живот на Земята е развил любов. Любовта в един земен живот се превръща в радост за следващия земен живот; радостта от този следващ живот се превръща в едно пълно с разбиране обхващане на за- обикалящия свят в един трети земен живот.
Така ние виждаме да се подрежда един земен живот до друг земен живот и така добиваме разбиране също и за онова, което изпраща своите
лъчи от настоящето в бъдещето. Хора, които могат много да мразят, пренасят като резултат на тяхната омраза в следващия земен живот дарбата да бъдат засегнати болезнено от всичко, да страдат от всичко. Това е така, когато проучим един човек, който ходи през живота като истински намръщен човек, защото е засегнат болезнено от всичко, защото постоянно страда. Ние можем да изпитваме състрадание към един такъв чо- век, това е също правилно, обаче това винаги ни довежда в един минал земен живот, през който се е отнасял с омраза към заобикалящия го свят. Моля да не бъда криво разбран. Когато се говори за омраза, човек лесно си казва: аз не мразя, аз любя всички. Но нека се изпита веднъж, колко омраза, скрита омраза лежи на основата на човешката душа. Тези връзки стават ясни на човека едва тогава, когато слушаме хората да говорят едни за други. Ако направите една статистика за това, ще видите, че за един човек се говори много повече лошо, отколкото се казва нещо похвално, нещо за признава нето на неговите качества. И ако действително би се направила една такава статистика, би се открило, че между хората съществува сто пъти повече омраза отколкото любов - това число може да бъде действително дадено. Такова е положението, само че обикновено хората не забелязват това, защото вярват, че винаги са прави да мразят и намират, че това е напълно извиняемо, когато мразят. Обаче през следващия земен живот тази омраза се развива в страдание, а в третия земен живот се превръща в липса на разбиране, в закостенялост, която не иска да вникне в нищо, не иска да се задълбочи в нищо.
И така Вие имате възможност да наблюдавате три последователни земни съществувания, като вземете под внимание закона: любовта се превръ- ща в радост, радостта се превръща в третия земен живот в разби- ране за заобикалящия свят. Омразата се превръща в заложба за понасяне на страдания; тази заложба за страдание идва от омразата и се превръща в третия земен живот в закостенялост, в липса на разбиране за заобикалящия свят. Това са психически връзки, които водят от един земен живот в друг земен живот.
Но нека се опитаме да пристъпим към живота в една друга форма. Има хора - може би те са си донесли това в своя живот по този начин - които не се интересуват от нищо, те не искат да се интересуват за нищо друго, освен за себе си. Обаче има голямо значение в живота на човека, дали той се интересува за нещо или не. Действително, и в това отношение статистиката ни показва странни неща. Аз съм познал хора, които преди обед са говорили с една дама, и след обед не са знаели, каква шапка или каква брошка е носила дамата, или какъв цвят е имала нейната рокля. Има такива хора, които не виждат това! В това отношение съществуват най-чудновати възгледи. Понякога даже това се счита за нещо простимо;
но това не е простимо! Това е липса на интерес, една липса на интерес, която понякога стига до там, че съответният човек действително не знае, дали онзи, когото е срещнал, е имал една черна или една светла дреха! Онова, което такъв човек гледа от своя живот, не се свързва вътрешно с това, което се намира навън. Аз споменавам тези неща като нещо край- но: не искам веднага да твърдя, че някой изпада под влиянието на Ари- ман или Луцифер, когато не знае, дали дамата е имала черна или руса коса. Искам само да обърна вниманието върху това, че хората развиват определена степен на интерес към заобикалящия ги свят; обаче за душа- та това има голямо значение. Когато човек се интересува за заобикалящия го свят, душата съизживява вътрешно този заобикалящ свят. Обаче това, което човек изживява тук с интерес, с участие, той го занася през вратата на смъртта в целите обширности на Космоса. И както тук човек трябва да има очи, за да вижда цветовете на Земята, така също той трябва да бъде подбуден тук на Земята чрез интереса, за да има възможност между смъртта и едно ново раждане да вижда духовно онова, което се преживява там. И ако човек минава през живота без да проявява инте- рес, ако неговият поглед не се спира с интерес на нищо, ако не обръща внимание на това, което става в света, тогава след смъртта, между смъртта и едно ново раждане той няма никаква връзка с Космоса, той е така да се каже сляп, не може да работи със силите на Космоса. Чрез това обаче той подготвя лошо своя организъм и своите органи: той идва в по- соката на съзвездието Лъв и не може да извърши първата подготовка за сърцето; идва след това в областта на Слънцето и не може да из- гради по нататък сърцето; идва в огнената област на земята и не мо- же да даде тук последната шлифовка на своето сърце. Тогава той идва на Земята със заложбата за сърдечно заболяване през време на своя земен живот. Така нещо психическо, нещо душевно действува и пренася своето действие в този земен живот. Така действува липсата на интерес. И всъщност същността на заболяването става обяснима напълно едва то- гава, когато можем да прозрем връзките, когато видим, как човекът който в настоящето страда от това или онова заболяване, има това физическо страдание благодарение на факта, че в своя минал живот е развил нещо психическо, нещо душевно, което в настоящия живот се превръща в нещо физическо. Физическите страдания в един земен живот се изживявания на един минал земен живот устроени по този или по друг начин. Хора, които, както се казва, са здрави като камък, които не могат да се разболеят, които винаги имат най-добро здраве, насочват погледа по правило от този живот в миналото, в минали земни съществувания, когато са имали най-дълбок интерес към всичко онова, което е било техен заобикалящ свят, които са гледали всичко, познавали са всичко.
Естествено неща, които се отнасят за духовния живот не бива да бъдат никога изстисквани. Защото видите ли, можем също да имаме случая на започването на едно кармическо течение. Аз мога да започна в този живот с липса на разбиране: тогава бъдещето ще сочи към тези липса на разбиране. Но не трябва да се сочи само от настоящето към миналото. Ето защо ние можем само да кажем: по правило, или когато има една кармическа заложба, работата стои така, че определени болести са свързани с определено психическо устройство.
Общо взето: психическото от един земен живот се превръща в нещо телесно в бъдещия земен живот. В това отношение е действително та- ка, че онзи, който иска да насочи погледа към кармическите връзки, тря- бва понякога да насочва своя поглед върху дребни неща, а не върху такива неща, които иначе считаме за особено важни в живота. Когато искаме да познаем, как един земен живот сочи със своите прояви към един минал земен живот, ние трябва да насочваме понякога погледа към дребните неща. Аз се опитах например да търся кармическите връзки - върху такива неща ще говоря и през следващите дни - опитах се да търся кармически връзки за различни личности на историческия и духовния живот, естествено по много сериозен начин, а не така, както често се тъ- рси, и намерих една личност, която развиваше един такъв забележителен коренен вътрешен живот, че накрая стигна до там, да създава особени образувания на думи.
Тази личност е написала много книги и е създала в тях най-чудноватите образувания на думи. Например тя много критикуваше, ругаеше състоя- нията, хората, техните общества. Така тази личност критикуваше също и начина, по който някои учени се отнасят със завист към други учени. В това отношение тя съпоставяше факта с които искаше да охарактеризира прикритостта на определени натури на учени спрямо други хора и озаглави съответната глава: "Прикритология в света на учените". Характер- но е, как един човек образува израза "прикритология". При тази дума "прикритология" ние чувствуваме нещо. И видите ли, именно острото вземане под внимание на такива образувания на думи довежда до там, да познаем, как тази личност е била в един минал земен живот един човек, който е имал много работа с всякакви военни предприятия, където много неща трябва да се провеждат по един прикрит начин, по прикрити пътища. Кармически това се превърна в способността за създаване по този начин на образи за прикриването, за борба, за воюване във всякакви предприятия, в които с такива образувания на думи за неща, които сега виждаше, той искаше да назове от главата си това, което в миналото е вършел с краката си и с ръцете си. Така при тази личност бих могъл да
изнеса много неща, които по определен начин се превръщат от нещо физическо в нещо душевно-духовно.
Утре ще продължим тези разглеждания.
Сподели с приятели: |