Цикъл от 16 сказки

СКАЗКА СЕДМА

Ние го­во­рих­ме вър­ху жи­во­та меж­ду смър­т­та и ед­но но­во раж­да­не и при то­ва видяхме, как след смър­т­та чо­ве­кът би­ва при­ет от един из­вън­зе­мен свят, от он­зи из­вън­зе­мен свят, кой­то на Земята ни се явя­ва са­мо чрез не­го­ви­те знаци, за­що­то звез­ди­те са зна­ци­те на един друг свят. И ко­га­то по­соч­ва­ме към те­зи знаци, то­га­ва то­ва по­соч­ва­не мо­же да бъ­де съ­щев­ре­мен­но ед­но по­соч­ва­не към ду­хов­ни­те светове, ко­ито ние са­ми­те наблю- даваме, ко­га­то се на­ми­ра­ме в съ­щес­т­ву­ва­не­то меж­ду смър­т­та и ед­но но­во раждане. И ние видяхме, как чо­ве­кът вли­за в ед­на сфе­ра на Луната, в ед­на сфе­ра на Меркурий, в ед­на сфе­ра на Венера, и вче­ра стиг­нах­ме до раз­г­леж­да­не­то на сфе­ра­та на Слънцето. Същевременно аз изнесох, как чрез поз­на­ни­ето на пос­ве­ще­ни­ето мо­же да бъ­де пос­тиг­на­то ед­но зна­ние за съ­от­вет­ни­те светове. Когато чо­век е до­бил въз­мож­нос­т­та да виж­да в ду­хов­ния свят чрез оне­зи методи, ко­ито на­ми­ра­те опи­са­ни в мо­ите кни- ги, то­га­ва той по­лу­ча­ва пър­во един рет­рос­пек­ти­вен пог­лед вър­ху це­лия зе­мен живот. Този зе­мен жи­вот зас­та­ва пред не­го наведнъж, ка­то раз­п­рос­т­рян в ед­на ве­ли­ка кар­ти­на и той ги виж­да по периоди, ко­ито в то­ва рет­рос­пек­тив­но виж­да­не ви­на­ги тра­ят приб­ли­зи­тел­но 7 години. Ние виж­да­ме на­ше­то пър­во детс­т­во до вре­ме­то на смя­на­та на зъбите. Когато проз­рем то­зи пе­ри­од на детството, сре­щу нас лъ­че­за­рят тай­ни­те на сфе­ра­та на Луната. Когато след то­ва проз­рем онова, ко­ето се на­ми­ра меж­ду смя­на­та на зъбите, меж­ду 7-та го­ди­на и по­ло­ва­та зрялост, сре­щу нас лъ­че­за­рят тай­ни­те на сфе­ра­та на Меркурий. От 14-та, 15-та го­ди­на до на­ча­ло­то на 20-те години, ко­га­то при чо­ве­ка е нас­тъ­пи­ла по­ло­ва­та зрялост, ид­ва она­зи епоха, от ко­ято за рет­рос­пек­тив­ния пог­лед се явя­ват Тайните

Когато ис­ка­ме да раз­бе­рем жи­во­та на чо­веш­ка­та ду­ша в сфе­ра­та на Слъ- нцето, тряб­ва да ни бъ­де ясно, че тук на Земята ние сто­им ка­то човеци, та­ка да се ка­же прос­т­ран­с­т­ве­но обвити, зат­во­ре­ни в на­ша­та кожа. Всич- ко, ко­ето се на­ми­ра вът­ре в на­ша­та кожа, за не­го казваме, че то­ва сме са­ми­те ние. Всичко, ко­ето се на­ми­ра вън от на­ша­та кожа, на­ри­ча­ме го свят. И от онова, ко­ето се на­ми­ра вът­ре в на­ша­та кожа, ние гле­да­ме све- та. Точно об­рат­но­то е слу­ча­ят в жи­во­та в сфе­ра­та на Слънцето. Там ние се на­ми­ра­ме във всич­ко онова, ко­ето тук на­ри­ча­ме свят; там Луната е в нас, а не вън от нас, Меркурий е в нас, даже самата сфера на Слънце- то с цялата нейна област е в нас. И как­то тук на Земята пра­вим раз­ли­ка меж­ду на­ше­то тя­ло и на­ша­та гла­ва и сме наясно, че гла­ва­та се от­де­ля ка­то ор­ган на поз­на­ни­ето от ос­та­на­ло­то тяло, ко­га­то ис­ка да ­рабо­ти - как­то

Обични приятели, ко­га­то гле­да­ме то­ва от зем­на глед­на точка, то е така: ние имаме всъщност - и това е добре за земния човек, за да не изпадне той в манията на величието - ние имаме, казвам, много малко мнение за това, което е затворено в човека. Всъщност, ако взе­мем всич­ки хо­ра на­ми­ра­щи се на Земята, ако ги взе­мем заедно, те са но­си­те­ли на всич­ки йерархии; тези йерархии разгръщат тяхната същност в човека. Това, ко­ето е в човека, ко­ето е мно­го по­-ве­ли­чес­т­ве­но от це­лия звез­ден свят, от всич­ки дви­же­ния на звез­ди­те и от всич­ки тех­ни явления, то е на­ши­ят вън­шен свят в Слънчевото съществуване. И за­ед­но със Съществата, ко­ито назовах, с Ексузиаи, Динамис, Кириотетес, за­ед­но с дру­ги­те Съще- ства, ко­ито жи­ве­ят в Луната, за­ед­но със Съществата от йе­рар­хи­ята на Ангелите, със Съществата, ко­ито жи­ве­ят на Венера, със Съществата от йе­рар­хи­ята на Архаите, за­ед­но с всич­ки дру­ги чо­веш­ки души, с ко­ито

Когато чо­век схва­ща та­ки­ва не­ща с ис­тин­с­ка поз­на­ва­тел­на способност, той тряб­ва да на­со­чи ве­че пог­ле­да към Слънцето и да си каже: красиво е физическото лъчезарене на Слънцето, красиво е онова, което се разли- ва на Земята като слънчева топлина. Обаче ко­га­то се про­ник­нем с поз­на­ни­ето на това, ко­ето е всъщ­ност Слънцето, ние чувствуваме: там го- ре, където се движи слънчевото кълбо през света, там се намира аре- ната, където се изграждат първо бъдещите поколения хора на тех- ните духовни първообрази; там работят висшите йерархии съвместно с човешките души, които в миналия си земен живот са били на Земята, за изграждането на бъдещия човек. Това слън­че­во къл­бо е всъщ­ност ду­хов­ния за­ро­диш на онова, ко­ето ние пред­чув­с­т­ву­ва­ме ка­то зе­мен жи­вот в бъдещето. И всъщ­ност ние пре­кар­ва­ме пър­ва­та по­ло­ви­на на Слън- чевото съществуване, през ко­ето минаваме, за да из­г­ра­дим за­ед­но с Бо- говете на­ше­то бъ­де­що зем­но чо­веш­ко съ­щес­т­во от Слънчевото същест- вуване.

Когато сме из­ми­на­ли по­ло­ви­на­та вре­ме от съ­щес­т­ву­ва­не­то меж­ду смър­т­та и ед­но но­во раж­да­не и сме стиг­на­ли до това, ко­ето в мо­ите "Мисте- рийни драми" на­ре­кох "Връх на мировата полунощ", то­га­ва за­поч­ва ед­на дру­га работа. Ние чухме, че Слънчевото съ­щес­т­ву­ва­не е чис­та Доброта. Ако от вис­ша­та ми­ро­ва Мъдрост би би­ло из­ра­бо­те­но са­мо това, ко­ето аз Ви описах, на Земята не би­ха дош­ли хора, а ангелски, божествени, доб­ри същества. Обаче те­зи божествени, доб­ри съ­щес­т­ва не би­ха има­ли свобода, в тях не би има­ло ни­що свободно. Защото съ­об­раз­но със Слън- чевото съществуване, от ко­ето те са произлезли, те би­ха вър­ши­ли са­мо доброто. Те не би­ха има­ли ни­ка­къв из­бор меж­ду доб­ро­то и злото.
През вто­ра­та по­ло­ви­на на Слънчевото съ­щес­т­ву­ва­не ед­на част от онова, ко­ето е ста­на­ло чо­веш­ка дейс­т­ви­тел­ност чрез ра­бо­та­та на Слънчевото съществуване, би­ва преобразено, та­ка що­то то се прев­ръ­ща та­ка да се ка­же в образ. Първо е из­г­ра­ден чо­ве­кът така, че в не­го­вия ор­га­ни­зъм той би тряб­ва­ло да бъ­де са­мо ед­но доб­ро същество. След то­ва оба­че ед­на част от онова, ко­ето е из­г­ра­де­но у човека, през вто­ра­та по­ло­ви­на на Слъ- нчевото съ­щес­т­ву­ва­не­то не ос­та­ва ед­на дейс­т­ви­тел­ност, а е пре­вър­на­то в един образ, та­ка що­то ние из­ми­на­ва­ме по­-на­та­тъш­ния път на Слънче- вото съ­щес­т­ву­ва­не от­час­ти ка­то ду­хов­на действителност, от­час­ти ка­то образ. От онова, ко­ето е ду­хов­на действителност, се по­лу­ча­ва ос­но­ва­та на на­ше­то тя­ло в бъ­де­ще­то зем­но съществуване. Онова, ко­ето е са­мо об- раз, ста­ва ос­но­ва за на­ша­та глава, в не­го се съз­да­ва ос­но­ва­та за на­ша­та глава. Понеже е са­мо образ, то мо­же да бъ­де из­пъл­не­но с мно­го по­-гъс­та материя, с кос­тен материал. Обаче в та­зи част, ко­ято е образ, не е ду­хов­на действителност, а е образ, се включ­ва това, ко­ето тук на Земята ние из­жи­вя­ва­ме още ка­то отзвук, ка­то от­ра­же­ние на то­зи образ. Онова, ко­ето на­ши­ят стомах, на­ши­ят че­рен дроб и т.н. искат, ние го из­жи­вя­ва­ме ка­то при­род­на необходимост. Това, ко­ето е вло­же­но в нас ка­то мо­ра­лен импулс, ние го из­жи­вя­ва­ме тук на Земята духовно; това, което изживя- ваме така духовно, което прозвучава навън от нашата съвест като морален импулс, то се образува по неговата заложба според това, кое- то тук в зародишната заложба на Слънцето става образ.

Но, обич­ни приятели, Земята в ней­но­то развитие, раз­ви­ти­ето на чо­ве­чес­т­во­то на Земята имат тях­на­та история. Културата, ци­ви­ли­за­ци­ята се раз­ви­ват в те­че­ние на историята. Слънчевият живот, кой­то пре­кар­ва­ме ед­но про­дъл­жи­тел­но вре­ме меж­ду смър­т­та и ед­но но­во раждане, има съ­що не­го­ва­та история. А на­й-­важ­но то съ­би­тие в ис­то­ри­ята на Земята е Тай- ната на Голгота и ис­то­ри­ята на Земята ние раз­ли­ча­ва­ме съ­би­тията, фак­ти­те пре­ди Тайната на Голгота. И в жи­во­та на Слънцето, кой­то чо­век пре­кар­ва меж­ду смър­т­та и ед­но но­во раждане, тряб­ва да раз­ли­ча­ва­ме по един по­до­бен на­чин това, ко­ето е ста­на­ло там пре­ди на Земята да ста­не Тайната на Голгота, от онова, ко­ето е ста­на­ло след то­ва събитие. Само че ра­бо­та­та стои така: когато разглеждаме живота на Земята до Съби- тието на Голгота, ние намираме, че Христовото Същество не е било на Земята; Христос е очакван на Земята, но той още не е там, той се намира още в неговото слънчево съществуване. Посветените в мис­те­ри­ите зна­еха сред­с­т­ва­та и пътищата, за да взе­мат учас­тие от мис­те­рий­ни­те цен­т­ро­ве в слън­че­вия живот. Когато те­зи пос­ве­те­ни мо­жа ха да се из­диг­нат до ед­но поз­на­ние вън от тях­но­то тяло, то­га­ва чрез пос­ве­ще­ни­ето те стиг­на­ха вън от зем­ния жи­вот до Христос, за­що­то Христос мо­же­ше да бъ­де на­ме­рен на Слънцето. След това, ко­ето бе­ше ста­на­ло на Земята

Когато се­га прис­тъ­пим с на­ука­та на пос­ве­ще­ни­ето към това, ко­ето се раж­да в чо­ве­ка ка­то мо­рал­ни заложби, ка­то си­ли на здравето, то­га­ва с на­ша­та Имагинация, Инспирация и Интуиция ние не виж­да­ме ни­що пра вилно, ако не се ос­та­вим да бъ­дем про­ник­на­ти от силата, ако не нап­ра­-

Когато ми­на­ва­ме през вто­ра­та по­ло­ви­на на жи­во­та меж­ду смър­т­та и ед­но но­во раждане, от­но­во не­ща­та се пред­с­та­вят в из­вес­т­но от­но­ше­ние об­рат­но на това, как­то те се пред­с­та­вят на Земята. Тук на Земята ние сто- им в жи­во­та и гле­да­ме на­вън в да­ле­чи­ни­те на звез­д­ния свят, въз­хи­ща­ва­ме се на то­зи чу­де­сен звез­ден свят, ос­та­вя­ме да дейс­т­ву­ва вър­ху нас не­го­во­то величие. Когато пре­ми­нем по­-на­та­тък от Слънчевото съществу- ване, при­гот­вяй­ки се за бъ­де­щия зе­мен живот, и ми­на­ва­ме през сфе­ра­та на Марс, на Юпитер и на Сатурн, там на­къ­де­то и да пог­лед­нем ние се на­ми­ра­ме в ре­ли­ги­оз­ния живот. Но ние на­соч­ва­ме пог­лед на­до­лу към Земята. Там ни се явя­ва не Земята в ней­на­та фи­зи­чес­ка форма, как­то я има­ме се­га тук, там - бих мо­гъл да ка­жа в по­со­ка­та към Земята - ни се явя­ва един мо­щен ду­хо­вен живот, кой­то е из­тъ­кан от съ­би­ти­ята на Марс, на Юпитер и на Сатурн, кой­то е из­тъ­кан от де­ла­та на Престолите, Херувимите и Серафимите. Обаче се­га не е на­пъл­но как­то по-рано, ко­га­то чув­с­т­ву­вах­ме всич­ко от све­та в са­ми­те нас. Ние бих­ме чув­с­т­ву­ва ли Ексузиаи, Динамис и Кириотетес вът­ре в нас; а сега, когато насочвайки поглед надолу преживяваме делата на Серафимите, Херувимите и Пре- столите, ние виждаме първо вън от нас; ние виждаме под нас свръх-

От то­ва Вие виждате, че чрез на­ука­та на пос­ве­ще­ни­ето мо­жем да до­би­ем поз­на­ни­ето на Кармата, ко­га­то прос­ле­дим чо­веш­кия жи­вот през вто­ра­та по­ло­ви­на от не­го­во­то пре­ми­на­ва­не меж­ду смър­т­та и ед­но но­во раж­да­не и сме в със­то­яние да раз­че­тем онова, ко­ето ста­ва чрез Престолите, Хе- рувимите и Серафимите в сфе­ри­те на Марс, на Юпитер и на Сатурн. И онзи, кой­то се е на­учил да гле­да рет­рос­пек­тив­но вър­ху своя жи­вот от 42-та до 49-та година, да гле­да ду­хов­но вър­ху то­зи живот, на не­го му се пред­ла­га съ­що въз­мож­ността да про­ник­не имен­но в тай­ни­те на Марс, в съ­би­ти­ята на Марс, да виж­да та­ка да се ка­же това, ко­ето ста­ва там - глав­но меж­ду Престолите, но об­що взе­то меж­ду Престолите, Херувими- те и Серафимите - ко­га­то чо­ве­кът ми­на­ва през та­зи сфера. Тук са­мо в зем­ния жи­вот не мо­же да се съ­ди за Кармата на човека, та­ка как­то тя се проявява. Трябва да взе­мем на по­мощ свръх­се­тив­ния свят. И ко­га­то ис­ка­ме да нап­ра­вим про­уч­ва­ния вър­ху Кармата, ние тряб­ва да на­со­чим пог­ле­да имен­но вър­ху она­зи част на света, през ко­ято чо­ве­кът ми­на­ва меж­ду смър­т­та и ед­но но­во раж­да­не в сфе­ри­те на Марс, на Юпитер и на Сатурн. Но по­ло­же­ни­ето е такова, че за оп­ре­де­ле­ни хо­ра ме­ро­дав­но за след­ва­щия зе­мен жи­вот е онова, ко­ето ста­ва в сфе­ра­та на Марс.

Вие виждате, как в жи­во­та меж­ду смър­т­та и ед­но но­во раж­да­не чрез връз­ка­та на чо­ве­ка с това, ко­ето жи­вее зад звездите, се об­ра­зу­ва зем­ни­ят живот. Ние се на­уча­ва­ме въ­об­ще да поз­на­ва­ме зем­ния жи­вот в не­го­во­то ис­то­ри­чес­ко про­ти­ча­не са­мо тогава, ко­га­то мо­жем да на­со­чим на­шия пог­лед вър­ху връз­ка­та на един чо­веш­ки жи­вот с дру­ги зем­ни съ­щес­т­ву­ва­ния на съ­щия човек.

Чрез как­во нещата, ко­ито съ­щес­т­ву­ват ка­то при­чи­ни и след­с­т­вия в ми­на­ли епо­хи на ис­то­ри­чес­ко­то развитие, пре­ми­на­ват в ед­на но­ва епоха? Самите хо­ра пре­на­сят те­зи при­чи­ни и следствия. Всички Вие, ко­ито се­ди­те тук, сте пре­нес­ли това, ко­ето из­жи­вя­ва­те в нас­то­яща­та епо­ха на цивилизацията, от Вашето из­жи­вя­ване в ми­на­ли епохи. Самите хо­ра об- разуват, съз­да­ват историята. Обаче ние раз­би­ра­ме то­ва об­ра­зу­ва­не на ис­то­ри­ята са­мо тогава, ко­га­то мо­жем да на­со­чим пог­лед конкретно, не са­мо да дърдорим, вър­ху онова, което ста­ва с чо­ве­ка меж­ду смър­т­та и ед­но но­во раждане.

Особено зна­че­ние за раз­би­ра­не на чо­веш­кия зе­мен жи­вот има, ко­га­то раз­г­леж­да­ме оно­ва кар­ми­чес­ко развитие, ко­ето ста­ва тогава, ко­га­то чо­ве­кът до­на­ся от сво­ите ми­на­ли зем­ни съ­щес­т­ву­ва­ния осо­бе­но­то условие, ко­ето го зас­та­вя да съз­да­де глав­ни­те им­пул­си на сво­ята Карма в Сатур- новото съществуване. Хора, ко­ито съз­да­ват глав­ни­те им­пул­си на тях­на­та Карма в Марсовото съществуване, ста­ват та­ки­ва ка­то Волтер. С всич­ки тех­ни мис­ли те са сил­но свър­за­ни със зем­ния живот, кри­ти­ку­ват го, во­дят бор­ба сре­щу не­го и т.н. и на­ми­рат го съ­що такъв, че го ре­зю­ми­рат в сентенции, как­то Волтер сто­ри то­ва по един ге­ни­ален начин. Не та­ка стои работата, ко­га­то Кармата се об­ра­зу­ва глав­но чрез им­пул­си­те на Са- турн. Тези им­пул­си на Сатурн имат всъщ­ност ед­но твър­де осо­бе­но дейс­т­вие вър­ху човека. Самото гле­да­не на тай­ни­те на Сатурн, ко­ито об­г­ръ­ща­ме с поглед, ко­га­то на­со­чим рет­рос­пек­ти­вен пог­лед вър­ху на­шия зе­мен жи­вот меж­ду 56-та и 63-та година, са­мо­то то­ва гле­да­не на тай­ни­те на Сатурн има в се­бе си не­що в мно­го от­но­ше­ния сил­но под­тис­кащо, потресающо; то е по определен начин чуждо на земния живот. И кой­то бла­го­да­ре­ние на на­ука­та на пос­ве­ще­ни­ето из­жи­вя­ва пос­те­пен­но меж­ду 56-та и 63-та година, как му се раз­к­ри­ват тай­ни­те на Сатурн, той из­жи­-

Между всич­ки Вас, обич­ни приятели, мо­же да е въз­ник­нал въпросът, кой­то е на­пъл­но оправдан, въп­рос пре­диз­ви­кан от твърдението, ко­ето аз съ­що пра­вя чес­то пъ­ти в мо­ите кни­ги и сказки, че в древ­ни вре­ме­на е има­ло ве­ли­ки посветени, ко­ито са жи­ве­ли меж­ду хората. Вие мо­же­те да запитате: къде са тези посветени сега, къде се намират те в едно по-късно време? Без съмнение, ко­га­то днес на­со­чи­те пог­лед око­ло Вас, Вие не ще мо­же­те да твър­ди­те за мно­го хора, ко­ито днес действуват, че те но­сят ха­рак­те­ра на пос­ве­те­ни и в край­на смет­ка то­ва е та­ка от дос­та дъл­го време. Така ние тряб­ва да за­да­дем въпроса: къде се намират посвете- ните в тяхните по-късни въплъщения?

Другата ста­туя бе­ше по­ве­че пластична. Ученикът тряб­ва­ше от­но­во да я пипне. Породеното чрез то­ва впе­чат­ле­ние /в статуята/ оставаше. Едва ко­га­то на вто­рия ден уче­ни­кът бе­ше от­но­во до­ве­ден при нея, той виж- даше, че през нощ­та про­из­ве­де­ни­ят в ста­ту­ята от­пе­ча­тък се е въз­с­та­но­вил отново. Такива кул­то­ви дейс­т­вия про­из­веж­да­ха ед­но пре­об­ра­зу­ва­не на вът­реш­ния живот. И та­ка ед­на лич­ност по­лу­чи в те­зи мис­те­рии ед­но дъл­бо­ко впечатление, личност, ко­ято и то­га­ва жи­ве­еше ка­то мъж. Вие ще раз­бе­ре­те обич­ни приятели, че ко­га­то днес се при­веж­дат при­ме­ри на прераждания, чес­то пъ­ти се на­тък­ва­ме на мъж­ки въплъщения, за­що то в ми­на­ли­те епо­хи ро­ля са иг­ра­ли поч­ти из­к­лю­чи­тел­но мъжете. Въплъще- нията ка­то же­ни се на­ми­рат по­меж­ду. Днес, ко­га­то же­на­та за­поч­ва да иг­рае го­ля­ма ро­ля в ис­то­ри­чес­ко­то развитие, се под­гот­вя времето, ко­га­то ще стиг­нем до там да го­во­рим по един ин­тен­зи­вен на­чин за жен­с­ки въплъщения.

Как чрез та­ки­ва примери, ко­ито са дейс­т­ви­тел­но из­ве­де­ни с ця­ла­та точ­ност чрез ду­хов­на­та на­ука от раз­ви­ти­ето на човечеството, как чрез та­ки­ва при­ме­ри раз­би­ра­ме ние жи­во­та на човека, съв­мес­т­но­то дейс­т­вие на све­та с хората? Как раз­би­ра­ме при­мер­но чрез един тре­ти при­мер ня­кои неща, ко­ито би­ха мог­ли да бъ­дат тол­ко­ва за­га­дъч­ни за онзи, кой­то раз­г­леж­да без­п­рис­т­рас­т­но въпроса? Как в те­зи слу­чаи раз­би­ра­ме чрез ед­на кар­ми­чес­ка връз­ка нещо, ко­ето е твър­де странно, ко­ето ина­че се явя­ва неразбираемо?

Нека на­со­чим пог­лед вър­ху един род мистерии, но мис­те­рии на­ми­ра­щи се в пъ­лен упадък. Това са мистериите, ко­ито ня­ко­га са иг­ра­ли го­ля­ма
ро­ля в Америка. Обаче ко­ито са нав­лез­ли в упадък, та­ка що­то пред­с­та­ви те, ко­ито са се об­ра­зу­ва­ли вър­ху култа, а и са­мо­то из­пъл­не­ни на кул­та бя­ха се превърнали, бих мо­гъл да кажа, в не­що съв­сем дет­с­ко в срав­не­ние с величието, ко­ето е съ­щес­т­ву­ва­ло по-рано. Даже в суеверието, ма- гьосническото, ма­ги­чес­ко­то ес­тес­т­во на те­зи мис­те­рии се по­каз­ва пре­ди от­к­ри­ва­не­то на Америка, следователно пре­ди неотдавна, още не­що от си­ла­та от вну­ши­тел­на­та си­ла на те­зи мистерии. В те­зи мис­те­рии от­но­во е жи­вя­ла ед­на личност, за ко­ято ис­кам да говоря, ко­ято в те­зи мис­те­рии по­лу­чи не са­мо представи, а по­лу­чи впе­чат­ле­ния за същества-сили, ко­ито там бя­ха на­ри­ча­ни Таотел, Квицалкаотел, Тецкуатлипока, същества, ко­ито пра­вят вър­ху чо­ве­ка не­съм­не­но ед­но сил­но впечатление, но бих мо­гъл да ка­жа ед­но не­чис­то впечатление. В мно­го от­но­ше­ния осо­бе­нос­т­та на на­ми­ра­щи­те се в упа­дък мис­те­рии е такава, че те пра вят ед­но не­чис­то впе­чат­ле­ние по от­но­ше­ние на моралното, на етическото. Аз виж­дам та­зи лич­ност да се пре­раж­да по­-къс­но ка­то мъж, сил­но про­ник­на­та в ней­но­то под­съз­на­ние от онова, ко­ето мо­же да се по­лу­чи ка­то вну­ши­тел­на си­ла от та­ки­ва мистерии. Ние виж­да­ме та­зи лич­ност да се пре­раж­да в ли­це­то на Елифас Леви и виждаме, как в нея ожи­вя­ва прос­то с абстрак- тните, рационалистичните, чис­то външ­ни по­ня­тия онова, ко­ето всъщ­ност е на­ми­ра­що се в упа­дък ес­тес­т­во на мистериите. Веднага се хвър­ля свет­ли­на вър­ху ед­но ина­че за­га­дъч­но явление, вър­ху ед­на личност, ко­ято ина­че в книгите, ко­ито е написала, има из­вес­т­но величие, но съ­що и не­що от това, ко­ето пра­ви чо­веш­ка­та ду­ша на­пъл­но нес­вър­за­на в се­бе си, да­же в из­вес­т­но от­но­ше­ние и пра­ви глу­па­ва и тъпа.

Навсякъде, на­къ­де­то хвър­лим поглед, жи­во­тът се ос­вет­ля­ва за нас чрез връзките, ко­ито Антропософията мо­же да по­со­чи не по отвлечен, а по кон­к­ре­тен начин. Но мо­же­те ли да си пред­с­та­ви­те сега, обич­ни прияте- ли, че при­ема­те ис­тин­с­ки опи­са­ния на онова, ко­ето се на­ми­ра от­въд зем­ния живот, без от те­зи опи­са­ния да се ро­ди във Вашата ду­ша ед­но вът­реш­но раз­д­виж­ва­не на Вашата душевност, ед­но вът­реш­но про­ник­ва­не с топ­ли­на и светлина? Не из­г­леж­да ли чо­веш­ки­ят жи­вот спо­ред раж­да­не и смърт различно, не се ли чув­с­т­ву­ва той различно, ко­га­то ос­та­вим те­зи опи­са­ния дейс­т­ви­тел­но да дейс­т­ву­ват с ця­ла­та вът­реш­на си­ла от свръх­се­тив­ния живот? Ние на­соч­ва­ме пог­лед вър­ху те­зи опи­са­ния и знаем: ние сме слезли от един свят, който може да се опише; ние внасяме във физическия живот онова, което е живяло между Боговете. Да раз­бе­рем то­ва са­мо теоретически, не е същественото. Но да се чув­с­т­ву­ва­ме ка­то хо­ра така: че сме слезли от една такава сфера, която може да бъ- де описана по този начин, това значи, че като хора в нашето сетивно-физическо тяло на Земята ние се чувствуваме отговорни за това, да станем достойни за това, което е слязло с нас на Земята. Когато поз­-

Да на­со­чим пог­лед към дру­гия аспект, към ас­пек­та на смъртта, ко­ято сла­га край на фи­зи­чес­кия зе­мен живот. Този ас­пект пос­та­вя на мястото, на ко­ето е жи­вял човекът, нищото. Обаче ко­га­то опи­шем онова, което мо­жах­ме да опи­шем от свръх­се­тив­ния свят, то­га­ва зад ни­що­то се появя- ва, из­ник­ва ду­хов­ни­ят свят на Боговете и чо­ве­кът до­би­ва съзнанието: аз ще имам силата, там, където е застанало нищото на моето физическо тяло, да започна работата за едно ново физическо тяло. Това да­ва мо- щ­ния ре­ли­ги­озен импулс, то да­ва дейс­т­ви­тел­ния ре­ли­ги­озен импулс. Та- ка, обич­ни приятели, от Антропософията се раж­да ед­на кар­ти­на на ми­ро­вия живот, на чо­веш­кия живот. Така от Антропософията се за­сил­ват мо­рал­ни­те и ре­ли­ги­оз­ни идеали. От то­ва съ­дър­жа­ние на Антропософия- та ис­ках аз да Ви ка­жа не­що в те­зи три крат­ки сказки, ко­ито мо­жах да дър­жа пред Вас.

Бих ис­кал да прик­лю­ча те­зи сказ­ки с това, ка­то обър­на вни­ма­ни­ето вър­ху онова, ко­ето тряб­ва да бъ­де съ­що и меж­ду нас жи­ва­та Антропософия, ис­тин­с­ка­та Антропософия, а именно: когато се разделяме пространст- вено, ние оставаме духом един до друг. Нашите мис­ли ще се на­ме­рят и ние в дейс­т­ви­тел­ност не се разделяме. Защото чрез Антропософията ние по­лу­ча­ва­ме разбиране, чрез раз­г­леж­да­не­то на свръх­се­тив­но­то знаем, че оне­зи личности, ко­ито за­ед­но са се за­ни­ма­ва­ли с Антропософията, мо­гат ви­на­ги да бъ­дат ду­хом и ду­шев­но заедно. Ето за­що ис­ка­ме да прик­лю­чим те­зи кръ­жоч­ни сказки, ка­то кажем: ние бяхме, аз и вие, известно време пространствено заедно; сега искаме да останем силни по дух за- едно! С то­ва мо­га да прик­лю­ча тук те­зи сказ­ки из­не­се­ни пред Вас.