СКАЗКА ОСМА
Бреслау, 7 юни 1924 г.
Антропософската мъдрост действува най-силно, най-дълбоко в човешкия живот благодарение на това, че тя ни показва на-обширните космически тайни, тайните на целия свят, които всъщност са отново съединени микрокосмически в човешкото същество. Обаче във всичко, което може да ни стане по този начин ясно в Космоса, което може да бъде осветлено с пълна светлина, живее нещо, което хвърля своята светлина
не само в ежедневния, а и в ежечасовия живот на човека. Чрез това, че разглежда този човешки живот по отношение на неговата съдба, на неговата Карма, то осветлява вътрешно онова, което стои непосредствено близо до човешкото сърце, стои, както казах, ежечасово близо до човешкото сърце. И така, изхождайки от най-различните точки, бих искал да Ви говоря в тези дни именно върху антропософското основание на онези идеи, на онези духовни образи, които Кармата може да донесе близо до нас.
Ние знаем, че в човешкия живот, така както той протича между раждането и смъртта, действуват така да се каже два момента, които се различават съществено от всички други моменти на този земен човешки живот Това е моментът - естествено в дословен смисъл това не е никакъв момент, но Вие ще разберете - в който човекът слиза като духовно-душевно същество в земния живот, приема едно физическо тяло като инструмент за неговото действие в земния свят, не само се облича в това физическо тяло, а така да се каже се преобразява в това физическо тяло, за да може да действува на Земята. Другият момент е този, в който човекът напуска земния живот, в който той минава през вратата на смъртта и отива, връща се в духовния свят.
Ако се спрем първо на този последен момент, ние виждаме, как през първите дни след смъртта физическата форма на човека се запазва до определена степен. Обаче ние задаваме въпроса: как се отнася онова, което се запазва като физическа форма на човека, към природата, към онова съществуване, което в земния живот ни заобикаля в различните царства на природата? В състояние ли са тези царства на природата, в състояние ли е цялата външна природа да се отнесе към остатъците от човешкото същество така, че да може да запази този остатък в неговото образуване? Не, природата не е в състояние да направи това. Природата е в състояние единствено да разруши онова, което е изградено като човешка форма от влизането във физическия земен живот, и със смъртта започва разлагането на формата, която човекът счита като своя земна форма. Който оставя тази напълно явна истина да действува достатъчно дълбоко върху неговата душа, той разбира, колко просто противодоказателството против всичко материално се намира още във физическата фо- рма на човека. Защото ако материалното би било вярно, би трябвало да можем да кажем, че природата изгражда човешката форма. Ние не можем да кажем това, защото природата може само да разруши човешката форма, но не и да я изгради. И от тази мисъл може да се разлее едно мо- щно впечатление. Това впечатление също се разлива, но често пъти то не е поставено в истинската мисловна форма. То живее в подсъзнанието на човешката душа, живее във всичко, което ние чувствуваме при зага-
дката на смъртта. Но въпреки това то живее в съзнанието едно енергично съществуване. И Антропософията не иска нищо друго, освен да доведе такива загадки, които изникват за човешкото чувство при безпристрастно наблюдение на живота, да го доведе до такава степен на разре- шение, която е необходимо за правилното ръководство в живота. И така Антропософията трябва първо просто да насочи безпристрастния човешки дух към онова, което е момент на смъртта.
От друга страна тя може да насочи вниманието на човека върху момента на раждането. Обаче върху този момент на раждането ние можем да добием всъщност само една съответна представа отговаряща на представата за смъртта, когато се задълбочим малко в едно безпристрастно само- наблюдение. Това самонаблюдение трябва да бъде насочено върху човешкото мислене. Човешкото мислене се разпростира върху всичко, което става във физическия сетивен земен свят. Ние си съставяме нашите мисли върху това, което става така в света. Ние съвсем не бихме могли да бъдем хора, ако не бихме си съставили тези мисли; защото чрез об- разуването на тези мисли ние се различаваме от всички други същест- ва, които ни заобикалят в земната област. Обаче когато обхванем нашите мисли в безпристрастно наблюдение, те ни се явяват действително твърде отвлечени от всичко това, което иначе ни заобикаля като действителен свят. Нека само правилно си представим, колко вътрешно абстрактни и студени ставаме ние, когато се отдадем на мисленето, в сравнение с това, което сме, когато с душата си се отдадем на живота. Пред безпристрастната душа не би трябвало да има никакво съмнение върху факта, че мислите като такива са първо нещо студено, абстрактно, нещо бездушно, сухо. Обаче на първото медитативно изживяване на антропософа трябва да бъде присъщо то да наблюдава по правилен начин именно нашия мисловен живот. Тогава при този мисловен живот той ще разбере нещо, ще открие нещо, което може да му се яви много подобно на гледката, която ние имаме по отношение на един труп. Кое е характерното за гледката на един труп? Този труп стои пред нас. Ние казваме: в тази форма е живяла една човешка душа, един човешки дух; тази чо- вешка душа, този дух са напуснали тази форма. Това, което е човешкия труп, е като една черупка на душата и на духа, но същевременно той ни доказва, че всичко, което е извънчовешки свят, не би могло никога да произведе тази форма, че тази форма е могла да произлезе само от най-вътрешната, одушевена и одухотворена природа на човека, че тя е само един остатък от нещо, което вече не съществува. Самата форма ни по- казва: трупът не е никаква истина, той е само един остатък от една истина, той има смисъл само тогава, когато в него живеят душата и
духът. Сега в тази останала форма той е изгубил много, но такъв, какъвто е, той ни показва именно, че душата и духът са живели в него.
След това ние можем да насочим нашия душевен поглед върху живота на мисленето Този живот на мисли те ще ни се покаже - макар и от една малко различна гледна точка - този живот ще ни се покаже също така, като че той е нещо подобно на труп. Човешкото мислене, когато го разгледаме безпристрастно в самите нас, може да съществува чрез самото себе си също така малко, колкото човешката форма може да съществува в мъртвия труп. Тази форма на мъртвия труп няма никакъв смисъл, и мисълта, така както тя схваща външната природа, няма никакъв смисъл, както няма смисъл един труп. Защото външната природа е винаги нещо, което може да бъде схванато от мисълта, но не може никога да произведе мисълта. Иначе не би могло да съществува никаква логика, която ви- жда независимо от всички природни закони това, което мисловно е правилно или погрешно. Когато схващаме мисълта тук в земния свят и я разбираме правилно, тя трябва да ни се яви като един труп, като един душевен труп, както ни се явява като физически труп това, което остава от човека, когато човекът е минал през вратата на смъртта. Ние разбираме формата на човека само тогава, когато я считаме като един остатък на това, което един жив човек е оставил при смъртта. Представете си, че на Земята би съществувал само един единствен човек и той би умрял, и един жител на Марс би слязъл на Земята и би гледал този труп: той съвсем не би го разбрал. Той би могъл да проучи всички форми в мине- ралното, растителното и животинското царство и въпреки това не би разбрал, как е могло да се роди тази форма, която лежи там мъртва. За- щото тя противоречи на самата себе си и противоречи на целия извън- човешки, земен свят. Тя издава в самата себе си, че е била напусната от нещо, защото не би могла да бъде такава, каквато е, ако би била изоставена постоянно по този начин на самата себе си.
Точно така е и с нашите мисли. Те съвсем ни биха могли да бъдат та- кива, каквито са, ако биха съществува ли само чрез външната природа. Те са един душевен, психически труп, който може да бъде сравнен с физическия труп. Когато пред нас стои един труп, нещо трябва да е умря- ло. Какво е умряло? Умряла е онази форма на мисленето, която сме има- ли, преди да слезем в земния свят. Тогава е било живо това, което в абстрактната мисъл е мъртво. Мисленето на душата, която нямаше още никакво тяло, се отнася към мисълта, каквато сега я имаме, така, както одушевеният и одухотвореният човек се отнася към мъртвия труп. И ние хората във физическото тяло сме в гробът, в който е погребан живият живот на душата от предиземното съществуване. Мисълта е била жива в
душата. Душата е умряла за духовния свят. Ние носим не живата мисъл, а носим в нас трупът на мислите.
Това е, което се установява, когато преминем на другата страна на земния живот, която се намира противоположно на страната на смъртта, когато преминем към раждането. Чрез раждането духовното в човека умира по определен начин; физическата част на човека умира след смър- тта. Тогава ние говорим върху този факт по-правилно, отколкото обикновено се говори в наше време.
Когато първо търсим входната врата за Антропософията чрез едно чувствено насочване на душата към смъртта и правим по този начин да раз- берем, как мисленето е един труп по отношение на предиземното ми- слене, тогава нашият поглед върху човека се разширява над земния живот и благодарение на това ние се подготвяме първо да приемем антропософското учение, антропософската мъдрост. Само защото не гледаме по един правилен начин това, което наистина още съществува в земния живот, макар и също като труп - но място за това е земният живот - затова ние намираме така трудно естествения път към Антропософията.
Днес хората надценяват мисленето, но всъщност те не го познават; те го познават само в неговото устройство като душевен труп.
Когато насочим мислите така, както аз се опитах да ги насоча пред Вас, нашето внимание е насочено силно към двете страни на вечния живот на човешката душа. Ние имаме всъщност от човешките надежди само една дума в модерния език за половината вечност, която започва сега и не свършва. Ние имаме в модерните езици думата "безсмъртие", защото човека на нашата епоха го интересува предимно това, което става след смъртта. Той съществува сега и с всички негови жизнени интереси е свързано това, да знае, какво става след смъртта. Обаче имало е времена в развитието на човечеството, когато човекът се е интересувал и за нещо друго. Днес повече егоистично мислещият човек си казва: това, което следва смъртта, то ме интересува; дали ще живея след смъртта; то- ва, което е било преди раждането или преди зачатието, не ме интере- сува. Защото човекът съществува, следователно той не размишлява върху предиземния живот така, както размишлява върху живота след смър- тта. Обаче към вечността на човешката душа принадлежат тези две стра- ни: безсмъртието и нерождеността. По старите, първични мистерийни езици на хората, които, съобразно с епохата, още се виждали духовния свят, са имали съответната дума и за нерождеността. Ние трябва отново да създадем една такава дума, като насочим нашите мисли в такива насоки. Обаче тогава ние ще бъдем доведени до една закономерност съвършено различна от природната закономерност, каквато тя съществува в човека: до човешката съдба.
Първо тази съдба на човека застава пред нашата душа само така, като че тя ни сполетява като по случайност, като че се проявява случайно. Ние извършваме това или онова от този или онзи импулс и трябва да си кажем по отношение на обикновения живот: в безброй случаи става така, че на добрия човек се падат тежки, пълни със страдания, трагически опитности в живота, докато напротив онзи, който съвсем няма добри намерения, е удостоен не с лоши, а тъкмо с добри опитности в живо- та. Връзката между това, което изхожда душевно от нас, и това, което ни сполетява като съдба, тази връзка ние не виждаме, както е известно, с обикновеното съзнание в обикновения живот. Ние виждаме, как добрият човек може да бъде засегнат от лошите удари на съдбата, а лошият човек не е засегнат от такива удари, напротив често пъти се радва на една относително добра съдба. Ние виждаме необходимостта в природните процеси, виждаме как следствията следват причините; но не можем да видим това в духовно отношение, в което е заплетен нашият морален живот. И въпреки това, когато отново разгледаме безпристрастно живо- та, ние виждаме също съдбата да се проявява така, че трябва да си ка- жем: съдбата протича така, че ние самите сме я търсили.
Необходимо е само човек да бъде напълно безпристрастен по отношение на самия себе си. Той трябва да насочи своя поглед в някой момент на живота, който е достигнал в този живот, и ще види своя минал живот. Да речем, някой е стигнал до възраст 50 години и насочва безпристрастен поглед върху тези измина ли 50 години от неговия живот до детство- то; тогава той вижда, как чрез един вътрешен подтик, чрез един вът- решен стремеж сам се е насочил към всичко, което го е сполетяло. Не- приятно е да се гледа това; но когато проследим нещата ретроспектив- но и виждаме, как при това, което е решаващо в живота, трябва да си кажем: ние сме се насочили във времето към тези събития на живота, както се насочваме в пространството към определена точка и отива- ме направо към нея. Това, което е нашата съдба, изтича от самите нас. Ето защо напълно понятно е, когато такива хора, които са стигнали да такава възраст, че се чувствуват като бащи, какъвто е бил Гьотевият приятел Кнебел, си казват: когато разгледаме този човешки живот, той ни се явява като напълно планомерен. Без съмнение, този план не е винаги такъв, че, когато насочваме поглед назад, да си кажем също ви- наги: когато насочвам така поглед назад и виждам, какво съм извър- шил, аз бих го направил отново така. Обаче въпреки това, когато насочим поглед върху отделните неща, които сме вършили, ние винаги виж- даме: ние сме прибавили следващото към предидущото от един вътре- шен подтик, и така стана, че в нашия живот се случи това или онова събитие. По този начин стигаме до там да разберем, че чрез нашия мо-
рален душевен живот се изразява една закономерност, която е съвършено различна от тази в живота на природата. Чрез всичко това можем после да си създадем настроението, с което трябва да застанем срещу духовния изследовател, който знае да опише изграждането на съдбата от виждането на духовния свят също така, както природоизследователят описва природните закони от природните процеси. И именно това обхващане на духовната закономерност във Вселената е задачата на Антро- пософията в настоящето.
За това като увод ще кажа първо няколко думи. Вие си спомняте, че в моята книга "Тайната наука", а и в една друга връзка аз описах, как оно- ва, което ни свети навън като Луна от небето, е било някога съединено със Земята, как физическото тяло на Луната се е отделило от Земята в един напълно определен момент. В бъдеще Луната отново ще се съедини със Земята. Обаче не само физическата Луна се е отделила от Земя та, а също и определени обитатели, които са били на Земята, когато физическата Луна още е била съединена със Земята, са се отделили от тази Земя. Когато вземем това, което живее като духовни блага в човешко то развитие, чрез едно такова разглеждане ние винаги се натъкваме на това, че наистина съвременното човечество е извънредно много умно почти всички хора днес са извънредно умни - но те не са мъдри. Някога в началото на развитието на човечеството е имало духовни блага - макар и не в умствена форма, а повече в поетическа-образна форма - които са били разпространени между човечеството на нашата Земя от велики учители, от праучители, които са живеели между хората. Тези праучители на човечеството не живееха в едно физическо човешко тяло, а са се въплъщавали само в едно етерно тяло и общението с тях е било различно от това, което съществува между физическите хора. Тези учители са ходили по Земята в едно етерно тяло. Човекът, чийто ръководител те са били, е чувствувал тяхната близост в своята душа. Той чувствуваше, как в неговата душа се вливаше нещо, което е било като едно вдъхновение, като едно вътрешно озарение с истини, също с виждания. Тези праучители учеха по един духовен начин. Обаче в тогавашното време на земното развитие беше така, че хората се различаваха, които можели да виждат и хора, които те не можели да виждат. Те не са претендирали да искат да виждат хора, които не могат да се виждат, защото са имали дарбата да приемат ученията отвътре, даже когато не са виждали учители. Те чува- ха, слушаха ученията да идват от вътрешността на душата и си казваха: когато идват тези учения, до мене се е приближил един велик праучи- тел на човечеството. И тогавашните хора не виждаха външно тези пра- учители; те ги срещаха в духовното виждане. Те не им подаваха фи-
зически ръка, но все пак ги срещаха и изпитваха нещо подобно като едно духовно здрависване с ръка.
Тези праучители дадоха на човечеството първичните велики мъдрости, от които се е запазил само един отзвук в такива творения, каквито са Ве- дите и философията Веданта. Даже и тези велики учения на изтока са само отзвуци от онази древна мъдрост. В древните времена над човечеството е била разпространена една прамъдрост, която след това е изчезна- ла, за да могат хората отново да се издигнат от себе си и по свободна воля до духа. Свободата на човешкото същество не би била възможна, ако тези праучители биха останали на Земята. Ето защо, когато Луната се отдели от Земята, те останаха между хората още само малко време, след което последваха Луната и избраха за свое обиталище физическата Луна, където образуваха един вид духовна колония. От тогава те станаха най-важните обитатели на тази колония на Луната и оставиха хора та на самите себе си. Обаче макар и от онова време насам да не срещаме тези велики праучители вече тук на Земята, ние все пак се срещаме с тях като човеци, които преминават от един земен живот в друг земен живот, ние ги срещаме в нашия живот след смъртта и то много скоро, след като сме минали през вратата на смъртта. Това също бе описано, че когато човек мине през вратата на смъртта, след като е напуснал физическото тяло, той изживява, как етерното тяло се разширява все повече и повече, става все по-голямо и по-голямо, но става също и по-разредено, по-тънко и на- края изчезва във Вселената. Обаче тогава ние не чувствуваме нашия живот, нашето съществуване на Земята, а в тези малко дни след смъртта, след като сме съблекли етерното тяло, чувствуваме нашето съществуване в непосредствената околност на Земята. Няколко дена след смъртта ние не се чувствуваме, че живеем върху земното кълбо, а чувствуваме така, като че това земно кълбо се е разширило до там, където Луната обикаля Земята. Ние се чувствуваме върху една увеличена Земя и съвсем не чувствуваме Луната само като една тяло, а чувствуваме цялата сфера като едно, а орбитата на Луната като край на тази сфера; ние чув- ствуваме Земята просто увеличена до сферата на Луната и станала духовна. Ние се намираме в сферата на Луната и оставаме сега в тази сфера на Луната по-дълго време след смъртта. Там обаче ние отново се срещаме с онези духовни Същества, които в началото на земното развитие на човека са били негови велики учители. Първите същества, които срещаме след смъртта така да се каже в Космоса, това са тези праучители на човечеството; ние отново идваме в тяхната област. И сега ние минаваме през една забележителна опитност.
Човек лесно би могъл да си представи, че съществуването след смъртта, което трае определено време - за това време ние ще имаме още да гово-
рим - прилича на нещо като сянка в сравнение с земния живот. Земният живот ни се вижда така силен, ние можем навсякъде да хващаме нещата, те са гъсти; човекът е гъст, компактен. Ние наричаме нещо като действително тогава, когато можем да го хванем. Когато сме минали през вратата на смъртта, този силен живот на Земята ни се явява всъщност като един сън. Защото когато навлезем по описания начин в областта на Лу- ната, ние навлизаме в едно съществуване, което сега ни се явява много по-действително, много повече пропито с действителност, и това поради причината, че тези праучители на човечеството, които продължават техния живот в областта на Луната, ни проникват с тяхно то собствено битие и правят да ни се яви всичко много по-действително отколкото изживяваме нещата на света тук долу на Земята. И какво изживяваме ние?
Но, видите ли, ние живеем земния живот всъщност само откъслечно. Когато насочим ретроспективен поглед с обикновеното съзнание, този земен живот ни се струва като едно единно течение. Обаче как сме живели ние? Живели сме сянкообразно, един ден, след това нощта. Обаче обикновеното съзнание не си спомня това. После отново идва един ден, след него нощта и така продължава животът на Земята, а в спомена си ние поставяме едни до други само дните. При един действителен ретроспективен спомен ние трябва постоянно да прекъсваме дните с това, което сме изживели през нощта, постоянно да прекъсваме дните чрез но- щите. Обикновеното съзнание не прави това, и то с известно право, защото през време на съня това съзнание е затъмнено. Когато се намираме между тези лунни Същества, които някога са били праучители на чове- чеството, ние изживяваме именно онова, което тук на Земята сме изпитвали през нощта. От това се получава и продължителността на тази форма на съществуването в областта на Луната. Когато някой не е особено голям сънливец, той спи около една трета от своя земен живот. Но точно толкова трае животът в областта на Луната: около една трета от зем- ния живот. Ако някой е починал на 20 години, този живот в сферата на Луната трае около 7 години и т.н. Там живеем ние след смъртта между тези Същества, там те ни проникват с тяхното битие.
Обаче, за да разберем, какво сме там, ние трябва веднага да проникнем в онова, което ставаме сега, когато сме напуснали физическото тяло. За това знаят да ни кажат посветените и мъртвите, защото мъртвият напускат физическото тяло през областта на пространството. В момента, когато човекът е напуснал физическото тяло, той преминава в това, което е вън от физическото тяло. Когато стоя тук и напусна моето тяло, първо то нещо, в което се намирам, е масата, след това всичко, което ме заоби- каля. Аз винаги съм в това, което изпълва света, и все по-нататък вътре в това, само не е вътре в моята кожа. Онова, което до сега беше моят фи-
зически вътрешен свят, става сега мой външен свят, и всичко, което по-рано беше външен свят, става мой вътрешен свят. Така също и моралното става мой външен свят. Да си представим, че като лош човек аз съм ударил на някой друг една плесница, и сега след смъртта живея в обратен ред в моята 40-та година: тогава съм му ударил аз плесницата. За него това е било едно ужасно морално впечатление. Но когато в живота си съм го сторил, аз може би съм се смеел на това. Сега аз не изпитвам това, което съм изпитал тогава, а това, което въпросният човек е изпитал като физическа болка и като морално страдание. Аз съм изцяло в него. Това съм бил в действителност аз всяка нощ през време на земния жи- вот, само че то е оставало в подсъзнанието, аз не съм го чувствувал, останало е там като образ. Сега в лунната област ние сме проникнати от субстанцията на великите праучители, които живеят на Луната. Там ние изпитваме нещата много по-силно отколкото тук на Земята. Това, което тук на Земята е било като сън, там то става една много по-силна дейст- вителност. Ние го изживяваме. Тази силна действителност изживява също и онзи, който от ясновидското съзнание живее с един мъртъв след смъртта, може да живее с него благодарение на това, че се е издигнал до Инспирацията, може да живее с него виждайки го. Тогава такъв ясновидец изживява, как след смъртта хората минават през една много по-силна действителност отколкото преди смъртта. Да изживее някой това, което човекът изпитва след смъртта, това действува много по-силно, когато той действително го изживява, от колкото могат да подействуват някои земни явления. Ето един пример за това.
Някой от Вас навярно познават моите мистерийни драми и в тези мистерийни драми е представен образът на някой си Щрадер. Образът на Щрадер е обрисуван от живота. Една приблизително такава личност е съществувала, тя ме интересуваше, тя ме интересуваше извънредно мно- го. Аз проследих външно живота на тази личност, която е предадена в образа на Щрадер - естествено поетически изменена Сега Вие знаете, че аз написах четири мистерийни драми. В четвъртата Щрадер умира. Тази четвърта мистерийна драма, която е написана в 1913 година, аз я изживях така, че не можех да сторя друго, освен да направя Щрадер да умре. Защо? Докато първообразът на Щрадер живееше във физическия свят, аз насочих моя поглед върху този първообраз на Щрадер. Но междувременно този съответния първообраз почина. Той така много ме интересу- ваше, че аз го проследих по-нататък. Но впечатленията от живота след смъртта бяха така силни, че те угасваха напълно в мене интереса за това, което той беше през време на земния живот. Не че не остана никакво участие в този земен живот, но това участие не беше достатъчно в сравнение с мощните впечатления от това, което той изживяваше след сво-
ята физическа смърт на Земята, когато проследявах това. Аз трябваше да направя Щрадер да умре в моята четвърта мистерийна драма, защото неговият първообраз беше пред очите ми, така както той продължаваше да живее по-нататък след смъртта и това беше много по-силно от предишния му живот.
Видите ли, това се прояви също и практически. Намериха се приятели, които бяха отгатнали, кой беше първообразът на Щрадер и с известна благородна преданост да изследват литературното наследство на този първообраз на Щрадер. Те ми го донесоха с извънредно голяма радост. Аз трябваше да се покажа неволно така да се каже малко невежлив, защото това никак не ме интересуваше, понеже в момента когато срещу тези остатъци на земното се явиха впечатленията от живота между смъртта и едно ново раждане, те заличиха всичко, което приятелите можаха да ми донесат като остатък от земния живот. И това е сега, че тези впе- чатления, които са произведени чрез факта, че в хората прониква субстанцията на лунните Същества, тези впечатления заглушават всичко, което се изпитва в земния живот, и правят съществуването по-действите- лно. Ние изживяваме следователно като една по-силна действителност справедливото изправящо действие. Какво означава за другия това, че ние сме му сторили това или онова, него изживяваме ние по-силно от онова, което сами сме направили.
От това изживяване след смъртта, което изпитваме в сферата на великите праучители на човечеството, се образува първият зародиш на Карма- та. Там ние си поставяме намерението: това, което сме извършили, тря- бва да бъде изправено от самите нас. Там се явява първо това, че намеренията имат действие, следствие в живота. Тук в земния свят е възможно доброто да не се осъществи в добро, злото да не се осъществи в зло. В момента, когато навлизаме в извънземния свят, нещо такова, което ние си поставяме като намерение в един свят много по-действителен от земния, което живее в нас като импулс: ти трябва да изправиш онова, което се явява като обратната страна на направеното от тебе - в този момент това, което си поставяме като намерение трябва да стане действителна причина за изправянето в следващия земен живот.
Бих искал да Ви опиша, как се образува постепенно Кармата, която човекът изгражда в един нов живот, след като е прекарал времето между смъртта и едно ново раждане. Първото време, което прекарваме след смъртта, ние го прекарваме именно по този начин, че чрез съвместния живот с лунните Същества вземаме решението да изпълним нашата Кар- ма. Така бих искал аз да Ви опиша конкретно етапите в които между смъртта и едно ново раждане човекът изправя своята Карма.
СКАЗКА ДЕВЕТА
Бреслау, 8 юни 1924 г.
Вчера бе обяснено, как човекът прекарва живота между смъртта и едно ново раждане за да подготви първо силите на своята Карма в това, което можем да наречем сфера на Луната, как в тази сфера на Луната той намира онези Същества, които някога са били негови съжители на Земята: великите праучители на човечеството. Това са единият вид същества, които човекът среща, бихме могли да кажем, непосредствено след неговата смърт. Заедно с тези Същества са след това онези, които намирате описани в моята "Тайна наука" под името Ангели. Това са онези Съще- ства, които никога не са били непосредствени жители на Земята, които следователно никога не са носили едно земно тяло, не са носили също и едно такова етерно тяло, каквото носи човекът. Защото другите жители на Луната, за които говорих, са носили на Земята едно човекоподобно етерно тяло, макар и да не са носили едно физическо човешко тяло.
Тези Ангели са онези Същества, които ни придружават, съпровождат ни от един земен живот в друг земен живот. В настоящия космически период на развитието на човешкото същество те са ръководителите от един земен живот в другия. И те ни ръководят още от сферата на Луната. Ние видяхме, как човекът стига до там, един вид да заложи в тази сфера на Луната своята Карма и да приеме в себе си вътрешните импулси, които го довеждат след това до изживяването на Кармата. Обаче онова, което човекът е взел със себе си през вратата на смъртта като несправедливи дела, като такива дела, които не могат да съществуват пред духовните светове, всичко това той трябва да го остави в тази сфера на Луната, така щото, ако мога да се изразя така, лошата Карма е оставена в сферата на Луната. Защото в момента, когато човекът прониква по-нататък в живота между смъртта и едно ново раждане, би било съвършено невъзможно той да остане обременен с онова, което е следствие, последствие на неговите лоши дела.
Когато човекът е излязъл от тази сфера на Луната, той отново е разширил своя вътрешен живот върху една по-нататъшна област на Космоса. Той навлиза в онази сфера, която можем да наречем сфера на Меркурий. Там отначало той не живее с такива същества, които са обитавали заедно с него на Земята, а живееше със Съществата от йерархията на Архан- гелите. С тях се запознава той. Естествено във всички тези области той живее заедно с онези човешки души, които също са минали през вратата на смъртта. В сферата на Луната това са третият вид същества, с които човекът живее заедно: човешките души, които са обезплътени, които подобно на него са минали пред вратата на смъртта. Ние ще видим именно след това, защо всъщност последствията, резултатите на лошата
страна на Кармата трябва да останат в сферата на Луната. Сега искам да се задоволим само с самия факт.
Когато влизаме в сферата на Меркурий, човекът бива пречистен по-нататък. След като е оставил морално неизползуваемото за Космоса в сферата на Луната, той все още носи в себе си духовните насрещни образи на своите физически недъзи, на своите физически слабости. Той носи в себе си онези заложби на болести и резултати на болестите, които е прекарал тук на Земята. Сега Вие ще бъдете изненадани, но работата стои именно така, че първо в живота между смъртта и едно ново раждане ние събличаме, снемаме от себе си моралните слабости, докато физическите слабости биват съблечени по-късно, а именно в сферата на Мер- курий. Там човекът бива пречистен в неговата душа от всичко онова, което е съизживял в душата си през време на земния живот: най-различ- ните болестни процеси. Следователно човекът е оздравен напълно душевно в сферата на Меркурий. Защото трябва да помислите, че човекът е изцяло едно единно същество. От окултна гледна точка се говори напълно погрешно за човека, когато се казва, че той се състои от дух, душа и тяло. Той не е съставен от тези три съставни части, а когато го разгле- ждаме, от една страна се представя като тяло, от друга страна като дух и между тези двете се представя като душа; обаче в действителност вси- чко това е едно единство. Когато човекът е болен, душата също изживява боледуването; духът също изживява това боледуване. И когато после при смъртта човекът е съблякъл физическото тяло, той носи в душата си първо действията на онези изживявания, които е изпитал чрез процесите на боледуването. От тези действия, от тези последствия той се освобождава напълно в сферата на Меркурий чрез съдействието на онези Същества, които наричаме Архангели. следователно минавайки през сферата на Луната и през тази на Меркурий човекът постепенно става едно същество, което не носи вече в себе си никакви морални и никакви физически състояния на слабост. В това състояние влиза той сега - междувременно са изминали много десетилетия - в сферата на Венера. В тази сфера онова, което от човека е минало вече през сферата на Луната и на Меркурий, бива така обработено, че, след като е минал през сферата на Венера, той може да влезе в сферата на Слънцето. И фактически ние преживяваме една голяма част от нашия живот между смъртта и едно ново раждане в тази сфера на Слънцето.
Именно от данните, които Ви предлагам, Вие ще видите, колко основателно е всъщност всичко онова, което е било устройство на онези древни мистерии, които са произлезли от една инстинктивна, но величестве- на, мощна ясновидска мъдрост в древните времена. Например в тези древни времена медицината никога не е била изучавана както днес, като
хората остават просто във физическия свят и изучават физическия човек в неговите болестни симптоми, кое може да му помогне, като разрязват трупове, изучават промените, които се намират в мъртвия труп в сравнение с нормалния организъм и т.н. Това би било считано като нещо извън редно детинско във времената на древната мъдрост на мистериите, защото тогава хората са знаели съвсем точно, как човекът може да бъде излекуван. Това може да се научи само тогава, когато някой получава обяснения от Съществата на сферата на Меркурий, защото това обяснение се дава във връзка с всички космически процеси Тогава човекът бива основно излекуван. Ето защо когато насочим поглед върху това, което аз описах от една друга гледна точка в моята книга "Тайната наука" като оракули на мистериите на Меркурий, ние виждаме там, какво е ставало всъщност в тези мистерии, които са стояли главно в служба на древната медицина.
Видите ли, вчера ние трябваше да говорим за великите праучители. Това са били някога съжители на човека на Земята. Те са били навсякъде, където е имало хора, защото заедно с хората са населявали Земята като един втори вид, етерно съществуващ човешки род. Обаче в онези древни времена за съзнанието на хората, което е било без съмнение едно тъпо, съноподобно съзнание, за това съзнание долу при хората са слизали и други същества, които съвсем не са обитавали на Земята. Естествено това, което можем да кажем върху подобни неща, ще изглежда не само като един парадокс, но като неща напълно безсмислено за хората, които са отдадени на днешната материалистична наука. Обаче това "безсми- слие" е именно истината. Тези древни мъдреци на мистериите са знаели: осветление върху процесите на оздравяването могат да дадат само съществата на Меркурий. Ето защо са били устроени тези Тайнства на Меркурий, в които чрез съответни култови действия жителите на Мер- курий действително можеха да слязат върху олтара на центъра на Мер- куриевия култ и жреците на Меркуриевите тайнства можеха да разговарят с духовните Същества, които слизаха по този начин чрез изпълнението на култовите действия. И това, което в тези древни времена е било медицина, е било приемано напълно в този смисъл в мистериите на Меркурий. Отделните Същества, които не са били винаги едни и същи, но жреците са ги приемали като същите - отделните Същества, които са слизали върху олтара са били наричани бог Меркурий. Жреците са приемали медицината на мистериите по такъв начин, че са казвали: това богът Меркурий предаде на своите жреци-лекари. С това те лекуваха.
И днес също Духовната Наука почива на това, че чрез съответната подготовка на посветените Същества на нашия Космос слизат на Земята. Онези, които са посветени в днешната мъдрост на мистериите, знаят
много добре, че и тук същественото почива на това, че посветеният влиза в разговор със Съществата на Космоса. Обаче в днешното общо човешко съзнание съществува противоположното на това, което е било несъмнено в древни времена. Днес хората казват: еди кой си е лекар, или, онзи е лекар, който е завършил за лекар в университета. Това не се е казвало в древните времена. Тогава лекар е бил този, който е говорил с бога Меркурий. В следващите времена всичко вече започнало да се раз- пада; тогава са съществували още само преданията за онова, което някога се е получавало в мистериите от разговора между жреца-лечи- тел и Бога Меркурий.
Сега, в сферата на Венера се касае за това, че фактически онова, което е останало още от човека, след като той е съблякъл от себе си злото и нездравите състояния, да бъде приведено в сферата на Слънцето. Видите ли, ако искаме да разберем това, ние трябва да насочим вниманието върху една особеност на цялото човешко същество. Тук на Земята човекът винаги ни се явява като едно цяло. Той трябва да бъде един голям пре- стъпник, за да бъде обезглавен, и тогава след обезглавяването вече не се явява като едно цяло във физическото тяло. Обаче при по-малки простъпки и престъпления, колкото и строго да бъде наказан, той се явява винаги като едно цяло. Но не е така с духовно-душевния насрещен об- раз, който човекът носи през сферите на Луната и на Меркурий. Когато човекът идва с душата и духа в свръхсетивния свят, след като е минал през вратата на смъртта и е съблякъл от себе си слабостите на злото и на болестите, той в известен смисъл не е вече никакъв цял човек. Защото човекът е тъждествен със злото, което е вършил, злото образува една част от неговото собствено същество. Ако някой би бил един пълен зло- дей, ако той не би имал в себе си нищо добро човешко, тогава той би трябвало да остави в сферата на Луната цялото свое човешко същество, не би могъл да отиде по-нататък; защото доколкото сме зли, ние оста- вяме нашето същество в сферата на Луната. Ние сме едно, ние сме тъждествени с онова, което в нас е зло пред духовния свят, така щото в известен смисъл стигаме в сферата на Венера като осакатени, като обезобразени хора.
Но в сферата на Венера царува в духовния смисъл най-чистата Любов. Венера е елементът на най-чистата Любов и там чрез космическата Лю- бов от сферата на Венера е пренесено в сферата на Слънцето онова, което е останало по този начин от човека.
Сега в сферата на Слънцето човекът трябва действително да работи върху създаването на своята Карма. Нашите физици биха се учудили до най-висока степен, ако някога действително биха отишли на Слънце то. Защото всичко, което тук на Земята би могло да се узнае за Слънцето, не
отговаря на истината. Счита се, че Слънцето е едно горящо газово кълбо. Но не е така, а истината е следната /бих искал да изходя от едно сравнение, което е малко банално/: когато в едно шише имате Зелтеро- ва вода, ако искате да видите водата, трябва да гледате много внима- телно, къде тя престава да съществува, иначе въобще не ще я видите. А какво виждате всъщност в тази Зелтерова вода? Вие не виждате во- дата, а бисери от въглеродна киселина, които са по-редки от водата. Вие виждате по-рядкото, а не виждате по-гъстото. А какво е положението със Слънцето? Когато гледате Слънцето, Вие виждате Слънцето не зато- ва, че то би било едно по-сгъстено газово кълбо в празното простран- ство, а затова, че то е там особено разредено. А сега трябва да добиете една представа, която не е обикновена.
Когато гледате така, Вие виждате в пространството. Аз не искам да говоря върху природата на пространството. Тук Вие гледате вътре във водата; във водата са образувани тези бисери /сказчикът рисува това на дъската/, те са по-разредени от водата. Там горе, където се намира Слънцето, има нещо по-разредено от пространството. Вие ще кажете: но пространството е вече нищо. Обаче действително там, където се намира Слънцето, съществува нещо по-малко от пространството, нещо по-малко от нищото! Но особено в днешните времена земните хора биха могли да знаят от съвършено други основания, че съществува и нещо по-малко от нищото. Когато имам в джоба се пет марки /германски мо- нети/, аз имам тези пет марки. Когато постепенно ги изхарча, накрая имам нула марки. Обаче когато направя дългове, тогава аз имам по-малко от нищо. Днес хората знаят, що значи това, да имаш по-малко от ни- щото. Видите ли, работата стои така: там, където има само простран- ство, там е нищото; обаче там, където е Слънцето, там е по-малко от нищо. Там в пространството има една дупка, а няма никакво прост- ранство. В тази дупка в пространството, там живеят фактически духовни Същества, там живеят слънчевите Духове Ексузиаи, Динамис и Кирио- тетес. Те живеят в тази дупка - без съмнение те живеят там, като разпростират тяхното съществуване навсякъде - тези Същества, които намирате описани в моята книга "Тайната наука" като Ексузиаи, Динамис, Кириотетес. И с тях живее човекът по-голямата част от своя живот между смъртта и едно ново раждане. В съюз с тях и с онези човешки души, които са минали с него през вратата на смъртта и с които той има кармически връзки, а също и с други същества, за които хората едва ли могат да имат някаква представа, бива изработена тогава задружно Кармата за следващия земен живот.
В тази област на Слънцето нещата стават различно отколкото те стават тук на Земята. Защото нашите остроумни природоизследователи - те
действително са остроумни - си представят Слънцето като едно горящо газово кълбо? Защото изхождайки от един илюзорен материалистичен инстинкт те искат да си представят в Слънцето нещо, в което става нещо физическо. Но в Слънцето не става нищо физическо. Това става най-много в слънчевата корона, но не в слънчевото пространство. Това слънчево пространство е чист духовен свят. Вътре в него няма никакви природни закони. Материалистите биха искали, щото и в Слънцето да царуват природните закони; обаче там не съществуват никакви природни закони, те са изключени. Там царуват единствено онези закони, които създават съответните кармически следствия от доброто и които, когато човекът влиза сега обезобразен в Слънцето, действуват допълващо чрез Любовта на Съществата от Венера върху неговата обезобразена форма, която се е получила като резултат на неговата лоша Карма. Естествено човекът може да гледа с уважение всичко това, което става на Земята, и когато се описва животът между смъртта и едно ново раждане хората често пъти ще имат впечатлението: ние стоим там толкова дълго вре- ме, та какво правим всъщност ние там? Да, в сравнение с това, което се върши там, за да имаме в следващия земен живот следствията на Кар- мата, в сравнение с всички тези Същества, които се намират около нас и минават през нас през време на слънчевото съществуване, всичко онова, което става във висшата култура на Земята, е една дреболия. Само че там всичко става по един чисто духовен начин.
Видите ли, една част от Кармата се подготвя в сферата на Венера, даже и в сферата на Меркурий се изработва нещо от Кармата. В следващите сказки ние ще се запознаем с една знаменита световноисторическа лич- ност, която имаше нейната Карма на живота в течение 19-то столетие благодарение на това, че отчасти я беше подготвила в сферите на Мер- курий и на Венера. И такива личности, които започват да подготвят изграждането на тяхната Карма още в сферата на Меркурий и в сферата на Венера, стават често пъти извънредно важни личности в техния следващ земен живот. Обаче за по-голяма част от хората главната част на това, което се проявява като Карма на Земята, се изработва в сферата на Слън- цето, където пребиваваме най-продължително време след смъртта. По-точни неща ние ще разгледаме по-нататък; днес искам първо да скици- рам една картина на това, как кармата се залага постепенно в различ- ните сфери. Само че, за да не дойдете в противоречие с описания, които аз дадох от други гледни точки върху живота между смъртта и едно ново раждане, Вие трябва да си представите, че навлизайки в тези сфери човекът влиза в съвършено други отношения на света. Когато например сме влезли в сферата на Слънцето и след това отново излизаме от нея и влизаме в сферата на Марс, ние не сме излезли напълно от сферата на
Слънцето, а Слънцето действува по-нататък в тази намираща се далече от Земята част на Космоса. В сферата на Слънцето имаме работа само с това, което е останало като морално естество от човека и с онова, което е останало от него като здраво естество; другото той е съблякъл в сфе- рата на Луната и в сферата на Меркурий, то е в него като един вид непълнота; обаче всичко, което е непълно, се допълва в сферата на Слънцето. Ние прекарваме в сферата на Слънцето първо половината от нашето съществуване; именно там ние приготвяме това, което след това може да доведе до физическото организиране на бъдещето чо- вешко тяло. През втората половина на слънчевото съществуване ние се посвещаваме в съюз със Съществата Ексузиаи, Динамис, Кириотетес, в съюз с човешките души, с които сме свързани кармически, на изработването на моралното, което ще се прояви после в следващия живот, на моралната част на Кармата. Само че тази морална част и духовната част на Кармата, например особено заложбите за това или онова, се образуват в сферата на Марс, в която ние влизаме след сферата на Слънцето, в сферата на Юпитер и в сферата на Сатурн. И именно това е особеното, че, минавайки през тези сфери, ние познаваме, какво са всъщност физическите звезди.
Една физическа звезда е едно contradictio in adjecto /добавъчно про- тиворечие/ Защото какво е всъщност една Звезда? Днешните физици си представят: там горе нещо, някакъв газ или нещо подобно. Ако бихме могли да отидете на Слънцето, Вие бихте се учудили до най-висока сте- пен, че тъкмо на Слънцето не бихте намерили нищо горящо, а една дупка в пространството, така щото ако бихте влезли там, Вие бихте били раздробени на прах, по-финен от всеки прах, който можете да си представите на Земята. Там бихте намерили само нещо духовно. Така също и в другите звезди, които виждаме, не са такъв горящ газ; там се намира нещо съвършено друго. Граничещ с тази Земя, която ние обитаваме, която има своите физически вещества и физически сили, се намира всеобщият миров етер. Този всеобщ миров етер става видим за нас благодарение на това, че, когато гледаме просто в етера, нашето зрително пространство е ограничено; тогава той се явява за нас синьо ограничен. Но да си представим сега въобще още, че там в Космоса се движат насам и нататък физически вещества, както днес хората си представят това в материалистичното мислене, това е една детинска представа. Там се движат не физическите вещества, а където се намира една звезда, има нещо друго. Когато вървим все по-нататък в етерното, ние излизаме напълно от пространството и влизаме в онези сфери, където живеят Боговете. А сега представете си много живо едно душевно отношение от човек на човек, което се проявява телесно. Драстично изразено, представете си,
че някой човек Ви обича; той ви гали, вие чувствувате галенето. Би било детинско, ако бихте си представили, че на мястото където минават теченията на галенето, ако не бихте гледали към него, има физическа материя, това е един процес, и същественото е именно това, чувството на галенето е едно психическо чувство. Така е когато гледаме в сферите на етера, Боговете галят така да се каже в тяхната любов света. Това е едно съвсем правилно сравнение: те милват света, докосват го на оп- ределени места; само че това докасване трае много дълго време, защо- то Боговете са трайни, постоянни. Обаче този израз на любовта в ете- ра, това са звездите. Това са те в действителност; там няма нищо физи- ческо. И да виждаме една звезда това означава космически същото не- що, както долавянето на едно докосване, което е произлязло от любовта на хората. Така ние долавяме Любовта на божествено-духовните Съще- ства, когато гледаме звездите. Ние трябва да се запознаем с това, че звездите са само знаци за присъствието на Боговете на Вселената. Нашата физическа наука ще има много да учи, ако иска да проникне от илюзията до истината. Обаче хората въобще не ще стигат до себепознание и не ще познаят тяхното собствено същество, преди да превърнат напълно тази физическа наука за извънземната Вселена в една духовна наука. Физическата наука има смисъл само за Земята, защото само на Земята има физическо вещество.
И така, когато напускаме Земята при минаването през вратата на смър- тта, ние навлизаме все повече в едно духовно изживяване. Фактът, че първо нашият живот при това ретроспективно преживяване в размер на една трета от земния живот изглежда различен от физическия живот, иде от там, че сферата на Луната ни прониква с нейната субстанциал- ност. Това се произвежда по духовен начин. И между многото неща, които трябва да се случат в сферата на звездите, е също и изработването на Кармата.
А сега, за да се подкрепят нещата едни други, бих искал също да Ви кажа още, как онзи, който днес минава през науката на посвещението, който усвоява тази наука на посвещението, стига до такива наблюдения. От известно време насам аз описах даже и в публични сказки, как човек, когато той се е издигнал до действителното свръхсетивно познание чрез методите, които намирате описани в моята книга "Как се добиват поз- нания за висшите светове", вижда първо ретроспективно своя земен живот и го обгръща като в една картина. Всичко, което иначе вътре в човека е едно подир друго, застава едновременно пред него като една мощна панорама на живота, която той обгръща с поглед до раждането на Аза, обаче в известен смисъл отделните епохи на живота са разделени. Човек вижда първо онова, което е преживял от раждането до смяната на зъби-
те, гледа ретроспективно и обгръща с поглед като завършена за себе си редица това, което отива от смяната на зъбите до половата зрялост, после отново до началото на 20-те години и т.н. Но когато се издига все повече в своите концентрации, когато прилага именно върху себе си по-нататък методите за познанието на духовния свят, човек стига до там, да вижда не само това, което гледа, но като обгръща с поглед картината на своя живот и вижда първо това, което отива от раждането до смяната на зъбите, той стига по-късно до там, че този човешки живот изчезва: той гледа така да се каже през своя собствен живот. Тогава на мястото на неговия собствен живот, който обхваща първото детство, там, където по-рано е виждал това, което е станало от раждането до 7-та година, когато е навлязъл в празното съзнание, когато се е издигнал до инспира- цията, на неговия поглед се явява животът и тъкането на сферата на Лу- ната. Така щото науката на посвещението за нормалното днешно посвещение позволява да се познаят тайните на сферата на Луната, когато с инспиративното познание заличаваме собствената картина на нашия живот и виждаме това, което просветва на мястото на това, което в нашия собствен живот е станало от раждането до 7-та година.
Когато след това насочим ретроспективен поглед върху областта, която сме преживяли от 7-та до 14-та година, и чрез инспиративното познание заличаваме тази област, ние виждаме тайните на сферата на Меркурий. Всичко е свързано със самото човешко същество. Когато се научим дей- ствително да познаваме себе си, когато се ориентира в себе си, той се научава да познава цялата Вселена. Човекът е свързан с цялата Вселена. А сега моля Ви да обърнете внимание на едно нещо. Ние изпитваме действително голямо уважение пред инстинктивната наука на посвещението. Тя е дала истинските имена на нещата, които имена са ни останали и до днес. Ако днес само малко неща биха получили имена, би се получил един хаос. Защото с днешното познание и знание не могат да бъдат образувани никакви истински имена. Обаче когато наблюдаваме безпристрастно живота, ние изпитваме уважение, благоговение пред онова, което е направила древната наука на посвещението. Тя още е знаела от своя инстинкт онова, което днес може да бъде установено чрез всевъзможни статистики: че всъщност човекът прекарва детските болести в първо- то детство, тогава той е много чувствителен на болестите, лесно умира и проявява отново такава чувствителност към болестите едва след половата зрялост. Най-здравата възраст на живота е именно периодът от 7-та до 14-та година, тогава смъртността е най-малка. Тогава действува сферата на Меркурий. Това са знаели древните мъдреци и днес ние отново познаваме това, когато чрез науката на посвещението проникнем в тайните на съществуването. Тук ние бихме могли да коле-
ничим пред онова, което можем да открием от прасвещените предания на човечеството.
И след това, когато насочим ретроспективен поглед върху онова, което човекът изживява от 14-та до 21-та година и заличаваме това чрез инспиративното познание, ние проникваме в тайните на сферата на Венера. И тук Вие отново можете да видите, колко чудесно действува древната наука на посвещението. Човекът узрява полово, ражда се любовта. Тога- ва ние навлизаме в онази епоха на живота, в която откриваме тайните на Венера, когато насочим поглед върху тази епоха чрез науката на посве- щението. Всички неща, които можем да опишем по този начин, както аз сторих това, са част от действителното човешко себепознание, на задълбоченото човешко себепознание, което се ражда по този начин.
После отново, когато насочваме ретроспективен поглед към времето между 21-та и 42-та година и чрез инспиративното познание заличим собственото имагинативно изживяване, ние проникваме в тайните на сферата на Слънцето. И както вече посочих при различните случаи в дадените по-рано обяснения, при ретроспективния поглед върху периода между 21-та и 42-та година човекът може да изживее чрез едно задълбочено себепознание познанията на Слънцето. За да постигнем тези познания на Слънцето, ние трябва да обгърнем с поглед един три пъти по-голям период на живота в сравнение с тези при другите небесни тела на нашата планетна система А сега вземете действително-конкретното. Ко- гато Ви казах, че една световноисторическа личност е изработила своята Карма предимно в сферите на Меркурий и на Венера, сега Вие виждате, как нещо подобно може да бъде изследвано. Ние добиваме възможността да виждаме ретроспективно в нашия собствен живот в периода между 7-та и 14-та година, след това между 14-та и 21-та година; след това заличаваме тези картини чрез инспирацията и можем да виждаме в сферата на Меркурий и в тази на Венера. При тези виждания откри- ваме, как една такава индивидуалност работи съвместно със Съществата на висшите йерархии и с човешките души и как чрез това се е получило едно земно въплъщение, едно земно въплъщение в 19-то столетие.
Ако върху неговата Карма са работили Съществата от сферата на Марс, това вече може да бъде по-трудно изследвано. Защото когато някой бива посветен преди неговата 49-та година, той не може да вижда ретроспективно в онази епоха на живота, за която става сега дума тук, епохата от 42-та до 49-та година. Той трябва да е надвишил вече 49-та година, за да може да заличи това, което е бил през това време; тогава той може да вникне в тайните на сферата на Марс. И когато човек е посветен след неговата 56-та година, той може да вижда ретроспективно и в една друга епоха на живота, а именно в периода между 49-та и 56-та година, в ко-
йто период работят Съществата от сферата на Юпитер и изработват човешката Карма. А сега обгърнете с поглед цялата връзка на тези неща. Едва при ретроспективното наблюдение в периода между 56-та и 63-та година може да бъде обгърната с поглед цялата връзка и да се говори от вътрешно познание, защото тогава ние можем да гледаме извънредно чудната сфера на Сатурн. Защото кармите изработени в сферата на Са- турн са онези, които поставят отново човека в света по един твърде странен начин заедно с другите хора. Обаче за да прозрем тези връзки с помощта на науката на посвещението - без съмнение, човек може да разбере вече това, ако някой му го разкаже - обаче за да виждаме самостоятелно и да съдим за цялата връзка на нещата, ние самите трябва да сме минали 63 години. Следователно това значи: в определен земен живот се явяват хора, например един велик поет, за който ще ви говоря, явява се този поет; чрез своите способности, чрез своите творения той про- явява особено онова, което е могло да бъде изработено в сферата на Сатурн.
И така ние можем да кажем: когато насочим поглед нагоре към нашата планетна система със Слънцето - а ние можем да насочим поглед така и върху другите звезди, защото останалото звездно небе се намира съ- що напълно във връзка с човека, за това ние също ще говорим - когато насочим поглед нагоре, ние виждаме между другото, как от Космоса се изгражда човешката карма. Тази Луна, тази Венера, този Юпитер са действително не само това, което ни описва физическата астрономия за тях. Ние трябва да виждаме в тях, в техните констелации, в техните вза- имоотношения, в техния блясък и в цялото тяхно съществуване строителите на човешката съдба, часовника на съдбата, в който можем да четем нашата съдба. Тази съдба свети всъщност от звездите констелации на небето. Това също са знаели някога хората в древната инстинктивна мъдрост на мистериите, обаче тази древна Астрология, която е чисто духовно-научна, която е работила в познанието с духовните основи на съществуването, е стигнала до по-късните поколения в една дилетантска и непосветена форма. И само чрез Антропософията ще се получи отново нещо, което ще ни позволи да познаем в действителната духовна връзка, как този човешки живот тук на Земята се изгражда закономерно чрез великия часовник на съдбата.
Но нека от тази гледна точка насочим поглед върху една човешка Карма. Нека разгледаме един човек и да оставим да ни действува неговата Кар- ма. Положението е действително такова, че онзи, който благодарение на Антропософията отново се враства в един здрав светоглед в днешните болни светогледи, стига не само до други понятия и представи върху света и човека, а също и до други чувства и усещания. Защото поми-
слете само: когато се запознаем с една човешка съдба, тогава ние се запознаваме при това с тайните на цялата звездна система. Когато имаме пред себе си една човешка съдба, ние виждаме тайните на Космо- са. Сега идват днешните хора, пишат биографии и нямат никакво предчувствие за това, което всъщност оскверняват, когато пишат биография по техния начин. Във времената, когато знанието е било нещо свещено, защото то се считаше като нещо бликащо от мистериите, не се пишеше в смисъла, в който днес се пишат биографии. Биографиите се пишеха, като зад написаното хората са можели напълно да почувствуват това, което действуваше от тайните на звездния свят. Когато обгърнем с поглед нашата човешка съдба, ние виждаме да царуват в нея първо висшите Същества предхождащи Слънчевото съществуване, Ангелите, Арханге- лите, Архаите; царуването на висшите същества на слънчевото съще- ствуване, Ексузиаи, Динамис, Кириотетес; съществата, които изра- ботват цялата карма, която е предимно марсова карма, Престолите; царуването на онези същества, които изработват юпитеровота кар- ма, Херувимите; царуването на онези същества, които заедно с човека работят върху една такава карма, която е сатурнова карма, Серафи- мите. Следователно чрез това, че имаме пред нас картината на Кармата, една човешка Карма, ние виждаме в тази човешка Карма царуващите йерархии. Тази човешка Карма е първо един заден фон, една завеса, като едно було. Когато погледнем зад това було, ние виждаме да работят върху него Архаите, Архангелите, Ангелите; Кириотетес, Динамис, Ексу- зиаи; Серафимите, Херувимите, Престолите. Всяка човешка съдба е всъщност като нещо, което е написано върху лист хартия. Представете си, че би могло да съществува също един човек, който да гледа нещо такова, което е напечатано върху лист хартия и да каже: върху този ли- ст хартия има знаци, К - Е - И и т.н., но не разбира нещо повече, не е в състояние да съчетае тези букви в думи. Какво извънредно нещо се крие в това, да съчетаем тези букви в думи! Ние имаме 22 до 28 букви - а ако ги вземем всичките, даже 30 до 34. Цялата Гьотева трагедия "Фа- уст" не са състои от нищо друго, освен от тези букви! Който не може да чете, той не може да вникне в красотата и тайните на Гьотевия "Фауст", той има пред себе си само тези 34 букви и не вижда нищо в Гьотевия "Фауст". Ако някой вижда нещо друго, понеже знае да съчетае тези букви в тяхната връзка и да изгради с тях целия чудесен Гьотев "Фауст", тогава онзи, който няма никакви понятия за четенето, един коренен негра- мотен, би могъл да се скандализира страшно и да каже: вижте един, който иска да изкара, да прочете от този "Фауст" много неща, който започва: "Изучавах аз, о.....
Това е един съвсем побъркан човек! И въпреки това целият "Фауст" се състои само от тези букви. Видите ли, така както обикновено се разгле- жда една човешка Карма, една отделна човешка Карма, виждат се само буквите. В момента, когато започваме да четем, ние виждаме в тази Кар- ма Ангели, Архангели, Архаи и техните взаимообразни дела. И така един отделен човешки живот става много по-богат в неговата съдба, отколкото става тази книжка от момента, когато се издигнем над тези 34 букви и имаме в тях "Фауст". Толкова извънредно по-богато става оно- ва, което от чисто земна гледна точка преминава от космическо-неграмотно незнание към знанието, когато проникнем с поглед в онова, което една съдба представлява: тук буквите са знаци за делата на същест- вата от висшите йерархии.
Кармата като изграждане на съдбата е нещо толкова възвишено, толкова величествено за този, който вниква с погледа в нея, че просто чрез фак- та, че разбира, как Кармата се отнася към Вселената, той се враства в една съвършено друга форма на чувствуването и на усещането, а не само в едно теоретическо знание. И всичко, което усвояваме чрез Антропосо- фията, трябва да бъде не само усвояване на теоретически познания, а трябва винаги да действува на степени върху изграждането на формите на нашето мислене и чувствува не, като ни въвежда все по-дълбоко в нашите сърца от чувствуването на дъждовния червей на Земята в чувствуването сред страната на Духа. Защото ние хората принадлежим на само на Земята, ние принадлежим на страната, на царството на духа. В онова, което на Земята е затворено в нашата кожа, можем да наблюдаваме цялото съвместно действие на всичкото време, което прекарваме между смъртта и едно ново раждане. Вътре в това, което е човешката кожа, се съдържат всички мирови тайни в определена форма. Човешкото себепознание не е никак тази тривиална дума, за което така често се говори, то не е също и нещо сантиментално. Човешкото себепознание е същевременно познание на света. Ето защо често пъти, когато ми се явяваше случая, аз написвах в някоя книга на приятели думите, които гласят:
Искаш ли да познаеш твоето Себе,
Гледай навън в мировите ширини.
Искаш ли да прозреш мировите ширини,
Гледай вътре в собственото Себе.
Сподели с приятели: |