Д о к л а д за оценка за степента на въздействието върху защитена зона „родопи западни” bg 0001030

Голямото разнообразие на насажденията в района определя благоприятна за развитието на подлеса структура на сколпа, която от своя страна предоставя богата хранителна среда за редица птици и бозайници.

По типология животинските видове обитаващи Западнородопската област са с преобладаване на средноевропейските представители с алпийски произход и някои преходно средиземноморски видове. Алпийските животински видове населяват планинския и високопланински пояс на областта, а преходно средиземноморските обитават ниския пояс на прехода със съседните низинни земи и в обсега на закътаните по-топли места.

Посочените по- долу видовете са включени в Приложение I на Дир.79/409/EEC и Приложение II на Дир. 92/43/EЕС обект на защита в ЗЗ „Родопи Западни”

Съгласно би­оге­ог­раф­с­ко­то ­раз­де­ле­ние на България района на гр. Доспат в който се намира обекта на настоящото инвестиционно намерение принадлежи към Ри­ло-Ро­доп­с­кия ра­йон . Характеризира се със значително представителство на бо­рео-ал­пийс­ките ви­до­ве.

4.4.1. Безгръбначни
При извършеното проучване на площадката на инвестиционното намерение във връзка с изготвянето на настоящия доклад за ОВОС бяха открити част от видовете, които потенциално могат да обитават тази територия.

Близостта на обекта с чашата на яз. Доспат и съчетанието й с високопланински ливади създават привлекателни условия за представителите на Разред Odonata ( Водни кончета) .

По поляните и ливадите около обекта съществуват благоприятни условия за видовете принадлежащи към разредите Ortoptera ( Правокрили) и Neuroptera (Мрежокрили)

В горските насаждения около обекта се срещат видове раз­ред Coleоptera (Твърдокрили) по – голяма част от които са горски вредители.

N	Код	Вид	Категория в ЧКБ
1	2	3	4
1	1065	Еуфидриас (Euphydryas aurinia)	Рядък
2	1084	Osmoderma eremita
3	1087	Rosalia alpina (Алпийска розалиа)
4	1088	Cerambyx cerdo
5	1089	Morimus funereus
6	1083	Еленов рогач ( Lucanus cervus )	Рядък

Елитрите на вида са сиви с по две черни петна . Среща се пролетта и и лятото в буковия пояс на Родопите.

Направо към: навигация, търсене

Тяло тумбесто с дължина до 19 см. Обитава застояли води обрасли с водорасли . Размножава се месеците Април – Май . Храни се с насекоми, червей, попови лъжички и малки охлювчета. Среща се в цялата страна до към 1350 м. н.в.
Жълтокоремна бумка (Bombina variegata).

клас:  Земноводни (Amphibia)

разред:  Безопащати земноводни (Anura)

семейство: Бумкови (Bombinatoridae)

род:  Бумки (Bombina)

вид: Жълтокоремна бумка (B. variegata).
Дребна жаба около 4 – 4,5 см. . Обитава застояли водоеми. Не излиза от водата. Яйцата си хвърля поединично или на малки групи. Храни се с ларви и насекоми. В планините се среща до 1400 м.н.в.
Обикновенна (Европейска) блатна костенурка (Emys Оrbicularis)

клас:  Влечуги   (Reptilia)

разред:  Костенурки   ( Testudines)

семейство: Блатни костенурки   ( Emydidae)

род:  Европейски блатни костенурки   ( Emys )

вид:  Обикновенна блатна костенурка (Оrbicularis)
Среща се във водоеми със стояща или бавно течаща вода – блата, езера, рибници, реки и др. Активна е само през деня, а нощем спи по дъното на водоемите. Храни се с насекоми ,ларви, охлюви, стоножки, мокрици, червеи, риби и земноводни. Рядко поема и растителна храна. Женските снасят от 3 - 12 яйца, най – вече през втората половина на месец май. Малките костенурчета се излюпват след 2 – 3 месеца, но остават в почвата до следната пролет. Среща се из цялата страна до 600–700 м.н.в., рядко се изкачва и до 900 м.

Шипобедрена костенурка (Testudo graeca)

клас:  Влечуги (Reptilia)

разред: Костенурки  (Testudines)

семейство: Сухоземни костенурки  (Testudinidae)

род:  Обикновени костенурки (Testudo)

вид:  Шипобедрена костенурка  (Graeca)

Шипобедрената костенурка достига до 7 kg тегло. Активна е през деня. Храни се главно с трева и паднали горски плодове, рядко с безгръбначни. Снася на 2-3 пъти по 2-8 бели почти сферични яйца, които заравя в почвата на сухи и топли места. Малките се излюпват след 70-100 дни. Продължителността на живота достига 110-120 години. Разпространена е в цялата страна в областите с надморска височина до 1300 m, с изключение на Северозападна България. Шипобедрената костенурка е защитена е от Приложение II на Бернската конвенция и от Приложения II и III на Закона за биологичното разнообразие.

Разпространен в цялата страна до 1800 – 2000 м. н.в. Предпочита влажни гористи места или мезофилни ливади с храстова растителност . Понякога обитава и скалисти терени. Копулацията на смока мишкар е в края на м. Май до средата на м. Юни. . Женската снася 2 – 10 яйца в края на м. Юни или началото на м. Юли най- често в хралупи или др. места с гниеща дървесина.

Местообитанията на птиците в района на Западни Родопи се опазват от ЗЗ „Триград-Мурсалица” , ЗЗ „Западни Родопи” и ЗЗ „Персенк” По данни от стандартните формуляри в тях срещат общо 141 вида гнездящи птици, като 68 от тях са застрашени или уязвими и изискват набелязване на мерки за опазване на техните местообитания. Двадесет вида са вписани в Червената книга на България. От европейско природозащитно значение (SPEC) са 55 вида, като SPEC 1 (световно застрашени) са 3 вида (ливадния дърдавец /Crex crex/, ловния сокол /Falco cherrug/ и белошипата ветрушка /Falco naumanni/), SPEC 2 са 16 вида и SPEC 3 са 20 вида. Останалите видове са с благоприятен природозащитен статус, но са концентрирани в Европа, поради което опазването им е от съществено значение.

Мястото осигурява подходящи местообитания за 37 вида, включени в приложение 2 на Закона за биологичното разнообразие, за които се изискват специални мерки за защита. От тях 29 са вписани в приложение І на Директива 79/409 на ЕС.

Територията е една от най-важните в страната от значение за Европейски съюз за опазване на скалния орел /Aquila chrysaetos/, сокола скитник /Falco peregrinus/, ловния сокол /Falco cherrug/, сивия кълвач /Picus canus/, глухаря /Tetrao urogallus/, лещарката /Bonasa bonasia/ и черния кълвач /Dryocopus martius/.

Триград-Мурсалица е едно от най-важните места в Европа за опазване на значими популации на жълтоглаво кралче /Regulus regulus/.

Сравнителната близост на тази зони до обекта:

• 
  ЗЗ „Трград – Мурсалица” 13 км източно от обекта
  
• 
  ЗЗ „Персенк” около 35 км. североизточно от обекта
  
• 
  ЗЗ Западни Родопи - около 7 км северно от обекта.
  

прави вероятна възможността отделни екземпляри от целевите видове да попаднат на територията Ваканционното селище .

Дължина на тялото от 3,5 до 4,5 см. Размах на крилете до 20 см. Събужда се в периода март – април, в зависимост от температурата. Храни се с комари, молци, дребни нощни насекоми .Достига половата зрялост на 1 година. През юни – юли женската ражда по едно малко

Дължина на тялото: 3,7 - 5,8 см.Размах на крилата: 29 - 32,5 см Тегло: 8 - 18 г Храни се с молци и други нощни насекоми Хваща плячката си от кората на дървета и храсталаци.През м. Май женската ражда едно малко

Дължина на главата и тялото: 67-80мм. Разпереност: 350-450мм. Тегло: 28-40 грама Храни се с различни насекоми, които улавя в полет. Копулацията е през септември – октомври , а раждането на малките рано през пролетта.

Дължина на главата и тялото: 41-53мм.Челен ръб на крилото ("ръка"): 36-42мм.Дължина на ушите: 14-17мм.Разпереност: 220-245мм.Тегло: 7-15 гр.

Дължината на тялото се движи в границите 22 – 24 см. Средното му тегло е 200-350 гр.   У нас Европейския лалугер спи зимен сън . Събужда се през втората половина на март и първите дни на април. Активният период на жизнената дейност продължава до началото на октомври. Веднага след събуждането започва периодът на размножаването – през него животните са много агресивни и активни Бременността при лалугерите трае малко по – малко от 1м, като женските раждат до 8 малки, най – често 5 – 7.

Женските заспиват зимен сън от средата юли до края на август. Младите индивиди заспиват значително по – късно – активни животни могат да се видят дори и през октомври. Гнездото на лалугера е разположено на дълбочина 60 - 100см под повърхността на земята

Европейски Вълк ( Canis lupus)

клас: Бозайници  ( Mammalia)

разред: Хищници ( Carnivora)

семейство: Кучета ( Canidae)

род: Кучета  ( Canis)

Чифтосването става веднъж годишно, между Февруари и Май. Бременността продължава от 60 до 63 дни. Раждат по 1–12 малки. Основните фактори за смъртността на вълците са ловът , сблъсъкът с автомобили и наранявания. Всички болести по домашните кучета засягат и вълците, като понякога предизвикват срив в популацията в даден район.

Ловът и унищожаването на естествената им среда значително са ограничили техния ареал и днес вълците са застрашен вид включен в Червената книга на България .

Кафява мечка ( Ursus arctos)

клас: Бозайници (Mammalia)

разред: Хищници ( Carnivora)

семейство: Мечкови (Ursidae)

род: Мечки (Ursus)

вид: Кафява мечка ( arctos)

Мечката достига на дължина до 2 м. с тегло 120 - 250 кг. Нуждае се от значителна индивидуална территория, която често надхвърля 200 кв. км. Спи зимен сън. Сънят й е дълбок, но ако е обезпокоена, лесно напуска бърлогата си Брачният й период е през май-юни. След 7 месеца женската ражда 1 - 2 малки през 2 – 3 години. Това съвпада с времето на зимния сън. У нас тя е защитен вид. Разрешава се ловуването само на мечки стръвници с определена процедура за доказване на това и издаване на разрешително

За България е повсеместен вид . Изкачва се до 2000 м.н.в. Предпочита културния ландшафт. В горите обитава первазните зони богати на растителност. Заселва се в сипеи и скали в близост до открити пространства. Типичен синантропен вид . Ловен обект разрешен за лов от 01.11. до 28.02.

Типичен горски обитател . Обитава зрелите, предимно високостъблени гори . Рядък вид за Европа. У нас се среща рядко във всички обширни горски комплекси от морското равнище до горната граница на гората. Избягва чистите и гъсто склопени култури . Защитен вид.

Средна дължина на тялото . Типичните местообитания на язовеца са чистите и смесени широколистни гори в близост до обработваеми площи do 1800м.н.в. Предпочита леки и дълбоки почви на наклонени терени за устройване на леговищата ( язовините) Ловен обект с ограничено значение

Дължината на тялото е 28-38 см, а теглото му е 0,7 кг. Пъстрият пор е нощно животно. Храни се с гризачи, полевки, птици и яйца. Живее поединично. Активен е през нощта. Размножаването му у нас не е проучено.Според чужди източници разгонването започва на някои места в началото на февруари. Бременността продължава повече от пет месеца Броя на малките в кучилото е от четири до осем. От 1988 природозащитният му статут в Червената книга е "уязвим".

За България е повсеместен вид от морското равнище до горната граница на гората . Типичен горски вид . Среща се предимно във високостъблени иглолистни и широколистни гори. В много Европейски страни е защитен вид. У нас разрешена за лов от 01.11. до 28.02.

Среща се от морското равнище до 2000 м.н.в. във всички планини и високопланински пасища. . Най- разпространен е в горските райони до 500 м.н.в. Предпочита обработваеми земи с повече синори, дерета , групи храсти . Обитава припечни и хълмисти терени с дървесна и храстова растителност. Избягва склопените масивни горски комплекси. Разрешен за лов от 01.10. до 31.12.

На дължина достига до 75 см. Размножителният период е през март-април. Женската ражда от 2 до 5 малки.Поради силно намалялата й численост е вписана в Червената книга застрашените видове. Броят на видрите намалява и поради замърсяването на водоемите. Видрата е световно застрашен вид, включен в Световния червен списък.

• 
  Опазване и поддържане на местообитанията птици съгласно чл. 6, ал.1, т.3 от Закона за биологичното разнообразие, по време на гнездене и миграция за постигане на техния благоприятен природозащитен статус;
  

• 
  Подобряване на местообитанията и осигуряване на условия за възстановяване и стабилизиране на гнездовите популации.
  

• 
  Защищена зона Родопи Западни е ключово място за опазване на мечката ( за цялата Рило-Родопска популация, включително и гръцката й част ).
  

• 
  Опазване местообитанията , костенурките и различните видове птици, застрашени в Европа, съгласно Бернската конвенция.
  

• 
  Осигуряване на безопасни въздушни коридори за безпрепятствено предвижване на грабливите птици по време на ежедневните им прелети за търсене на храна и места за почивка.
  

• 
  Съхраняване на популациите на гнездящи биомно ограничени видове птици, характерни за средиземноморската зона.
  

• 
  Повишаване естествеността на горските и тревните местообитания.
  

• 
  Осигуряване на защита на уязвимите места от ключово значение за видовете, обект на опазване.
  

• 
  Опазване и поддържане на биологичното разнообразие в района, като предпоставка за стабилността на екосистемите, осигуряващи благоприятния природозащитен статус и жизнеспособността на популациите на видовете, обект на опазване.
  

• 
  Природосъобразно ползване на природните ресурси и устойчиво развитие на общностите, гарантиращо благоприятния природозащитен статус на видовете, обект на опазване.
  

Най високите върхове в района около обекта са вр. „Планинец” 1653 м. н.в., „Подшилената бърчина” – 1513 м.н.в и вр.”Бабино” – 1596 м.н.в.

Ваканционното селище попада в средния горскорастителен пояс – долен елово – буков подпояс , които за условията на Родопите се заключва в интервала от 800 до 1700 м.н.в. Инвестиционното намерение ще се реализира във височинния интервал 1100 – 1200 м.н.в.

Въздействията констатирани и отразени в стандартния формуляр на Защитената зона са посочени в Таблица 20:

В частност със създаването на Ваканционното селище въздействията върху посочените територии от Защитената зона и около нея могат да се поделят на :

Съгласно предвижданията на плана в границите на ПУП се предвижда застрояване Ос- ваканционно слище

• 
  Вилни сгради
  
• 
  Пречиствателно съоръжение за обратни води
  
• 
  Паркинг
  
• 
  Тротоари
  
• 
  Обслужваща инфраструктура и др.
  

Оценката на територията по отношение основните елементи на околната среда без прилагането на плана показва, че върху тях и сега в известна степен се оказва негативно въздействие в резултат на човешката дейност.

Най-осезателни са въздействията върху водите, земите флората и фауната.

Също така отделни елементи на флората и фауната се преексплоатират от туристическия поток свързан с язовира Тези негативи проявления възникват поради недостатъчен контрол и липса на план за управление на туристическия поток.

Земеделските заеми в района се изоставят и запустяват което довежда до загубата на специфични местообитания, каквито са планинските сенокосни ливади и Родопски съобщества на Potentilla fruticosa

Очаква се че при изпълнение на строителните работи и преди приключване на укрепителните и озеленителни дейности, ерозионните процеси в засегнатата територя да се активизират. Предвид преобладаващите наклони ( 11 – 20 ° ) последните попадат под V – та степен на ерозия, което ги поставя в относително висока степен на риск.

Предвид малката площ на обекта тези въздействия могат да се приемат за незначителни, поради което не се налага планирането на смекчаващи и/или компенсиращи мерки.

Освен това в границите на имота не са установени ключови местообитания за видовете обект на защита в ЗЗ „Родопи Западни”. Също така няма установени миграционни коридори или месата на концентрация на птици за хранене или при прелетите.

По отношение ловната територия на дневните грабливи птици изпълнението на плана не създава се ефект на фрагментиране на територията. Частично застрояването обаче ще доведе до промени в местата посещавани от дребните гризачи , които са основна храна за повечето от грабливите птици.

Очаква се реализацията на обекта да привлече повече мишевидни гризачи тъй като за тях човешкото присъствие осигурява по-добра хранителна среда . Това се явява като предпоставка за привличане и на грабливи птици , в .т.ч. и на тези които са по - плахи с което същите ще се адаптират към по- осезателно антропогенно присъствие.

Необходимостта от хигиенната поддръжка на обектите за обществено ползване на територията на Ваканционното селище е свързано с употреба на различни препарати за чистене и дезинфекция. Отпадъчните води от тези обекти носят по- високо ниво на риск на повърхностните водоприемници.

За минимизиране риска от възникване на вредно въздействие върху водоприемника се налага да бъде въведено ограничението на територията на обекта да се използуват само биологично разградими детергенти

Също така оотложените върху изкуствено създадените повърхности ( покриви на сгради, паркинг, пътно платно ) финни частици от прах, сажди, масла , и др. и отмити от дъждовните води замърсяват както водоприемниците, а така също и площите контактуващи със тях . Това от своя страна може да доведе до замърсяване на хранителната база на тревопасните и геобионтните видове.

Доклада за ОВОС на обекта обобщава, че при правилна политика за улавяне и обезопасяване на отпадъчните води те не биха представлявали значим риск за природната среда.

По отношение на отпадъците доклада за ОВОС за обекта отбелязва, че отрицателното им влияние, ако не се управляват, съгласно предварително изготвена Програма ще се прояви в следното:

• 
  Замърсяване на въздуха вследствие изгаряне на горимата част на отпадъците, вместо разделното им събиране и тяхното съхраняване, извозване и обезвреждане по екологосъобразен начин.
  

• 
  Отрицателен визуален ефект върху ландшафта.
  

• 
  .Изхвърлените на нерегламентирани места отпадъци ще замърсят попадналите върху тях атмосферни води, които от своя страна ще замърсят повърхностните и подземните води
  

• 
  Замърсяване на почвите.
  

• 
  Замърсителите от почвите ще преминат в растенията и на свой ред могат да нарушат жизнените им функции.
  

• 
  Свободния достъп на животни и птици до незаконно изхвърлените отпадъци, използването на околната растителност и на самите отпадъци за храна може да доведе до разнасянето на болести и зарази на неопределено разстояние, както и да доведе до смъртта на някои от тях
  

По време на експлоатация на обекта съгласно обобщенията на доклада за ОВОС няма компоненти на околната среда, за които се очакват значителни въздействия. Леко повлияни са компонентите Води, Ландшафт и Отпадъци.

Увеличеното човешко присъствие води до преуплътняване на горния почвен слой ( „А” и „В” хоризонтите) разрушаване на почвената структура и нарушения в газовия режим . Променените почвени условия от своя страна довеждат до промяна на коренната растителност и замяната и с плевелни и инвазивни видове.

 5.1.2.2. Употреба на хербициди и пестициди в горското и селско стопанство.
      Реализацията на Ваканционното селище в мест. „Чинлий” не следва да доведе до промени в съществуващия режим на употреба на хербициди и пестициди в горското и селско стопанство. Може да се очаква известно използване на арборециди в границите на площадката, което обаче поради естеството й ще бъде минимално и не би оказало влияние върху растителния и животинския свят около обекта.
5.1.2.3. Пожари
      Проучванията извършени през последните няколко години показват, че пожарите са значим лимитиращ фактор, оказващ отрицателно въздействие върху популациите от бавно подвижните видове, особено херпетофауната.

Реализацията на Ваканционното селище определено е свързана с повишаване на риска от възникване на горски пожари в района . Поради това борбата с пожарите се явява , като основен приоритет и важна мярка за защитената зона.

   5.1.2.4.. Интензифициране на селското стопанство

При реализацията на ПУП не се засягат хабитати на вида, както и на тези определени като консервационно значими Защитената зона.

Въпреки това съществуват потенциални възможности за настъпване на неблагоприятни въздействия свързани с :

• 
  Отнемане на земеделски терени с процедура по промяна на предназначението и/ или учредяване право на ползване ( преминаване)
  
• 
  Замърсяване компонентите на околната среда при недостатъчна ефективност или при авария на пречиствателното съоръжение за отпадни битови води.
  
• 
  Въвеждане в територията на ПУП на нетипични видове. Някои от тях биха могли да навлезнат в местообитания разположени в близост до границата на обекта.
  
• 
  Увреждания от пожари
  

От определените с Приложение I на Директива 92/43/EEC хабитати в ЗЗ Родопи Западни са установени посочените в ( Табл. 15) От тях площадката на инвестиционното намерение попада изцяло в класифицирания с код 6520 (Планински сенокосни ливади)

Хабитата е богат на мезофилни видове с представителство на Agrostis capillaris,Festuca rubra agg., Cynosurus cristatus Festuca rubra agg., F. pratensis, Agrostis canina и др.

Характерна особеност за района е, че в последните 20 год. съществуващите сенокосни ливади масово се изоставят при което те постепенно се заемат от плевелна тревна и храстова растителност. Сенокосните ливади в землището на гр. Доспат са мозаечно разпръснати и разделени от горскостопански и други предимно изоставени земеделски площи, какъвто е случая с настоящия ПУП за ПИ 050025 . При осъществяването му типичните сенокосни ливади които в момента се поддържат и които представляват местообитание на определени животински видове не се засягат.

Ливадата върху която ще се осъществява инвестиционното намарение е изоставена и върху нея е започнало натъпването на белия бор от граничещата с обекта култура. Фиданките са с височина около 1 м. поето е признак, че процеса на самозалесяване е започнал преди не по- малко от 7 – 8 год.
Таблица 21

Площ на хабитата в обхвата на инвест. наме- рение(ха)	% от площтта на ЗЗ „Родопи Западни”	Естество на въздействието	Площ на въздействието (ха)	Площ на въздействието като % от площтта на ЗЗ „Родопи Западни”
1.67	0.00061 %	Строителство	Около 1.5 ха	Около 0.00055 %
		Фрагментация	Не се очаква	Не се очаква
		Химическо замърсяване на местообитанието	Не се очаква	Не се очаква
Площ на хабитата в ЗЗ „Родопи Западни” (ха)
	Площ на хабитата в ЗЗ Родопи Западни (% )	Замърсяване със строителни отпадъци	Не се допуска	Не се допуска
		Замърсяване с битови отпадъци	Около 2 ха.	0.00129
27 190	10
		Косвени въздействия	Не се очаква	Не се очаква